Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 70

 

гр. Сливен, 19.03.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  68  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № *92/02.12.2011г. по гр.д. № 468/2011г. на Новозагорския районен съд, с което е признато за установено по отношение на „Витела България” ЕООД, със старо наименование „Витела нет” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София , ул.”К.А.Б.” № * ЕИК 123670516, представлявано от управителя Я.Х.Я. и кооперация „Производствено-потребителна кооперация Кортен” със седалище и адрес на управление с.Кортен, общ.Нова Загора ЕИК 119018675, представлявано от председателя М.Г.Н.,*** дължи на „Витела България” ЕООД сумата от 1432,12 лева. Със същото решение кооперацията е осъдена да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски.

Във възивната жалба, подадена от ответната кооперация, се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно, а в частта за разноските на вещото лице и недопустимо. Липсват правни и фактически изводи на съда. Не са били обсъдени възраженията за недължимост на сумите и се прави подробен разбор на фактурите, на които  ищецът основава вземането си, като се сочи, че по тях ответникът е оспорил формалната и материална доказателствена сила, а ищецът не е представил доказателства за предаване на описаните във фактурите стоки. Поради това се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение, с което да бъдат отхвърлени претенциите.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се сочи, че решението е правилно и законосъобразно. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза без съмнение се установява наличието на търговски отношения между дружеството ищец и ответната кооперация, от които е видно, че дружеството е доставяло млечни продукти, които не са били заплатени. Основателно съдът не е приел и уважил направите възражения за недължимост на претендираните суми по представените данъчно счетоводни документи. Те са били отразени в счетоводството на ответната кооперация, както и в другите търговски книжа. Освен това направените с въззивната жалба възражения за недължимост на задълженията са преклудирани, а и въззивникът не сочи новооткрити или новонастъпили факти на които да основава възраженията си за недължимост. От страна на кооперацията е целено постигане на тристранно споразумение за уреждане на финансови отношения между три дружества, но такива споразумения и съглашения не са постигнати в окончателен завършен писмен вид. Поради това подадената въззивна жалба се явява неоснователна.

В жалбата и в отговора не са направени  нови доказателствени искания.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който  поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата страна се явява процесуален представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба и моли да бъде потвърдено решението.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

       Жалбата е неоснователна. Безспорно е, че между ищецът и ответната кооперация са съществували търговски взаимоотношения по повод на които дружеството-ищец е доставяло на потребителната кооперация млечни продукти. Стойността на тези млечни продукти, които не са били заплатени към момента на депозиране на исковата молба, е в размер на 1432,12 лева, което се установява от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. По повод на не заплащането на тази сума ищецът е депозирал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК и в законния срок е постъпило възражение от ответната кооперация, което е обусловило интереса на ищцовото дружество да предяви иска с правно основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на това вземане. Както беше посочено по-горе не се отрича съществуването на търговски отношения между двата субекта. Размерът на задължението е установен по безспорен начин и в случая са неоснователни възраженията, че не се дължи заплащането по издадените фактури. Не се установи наличието на тристранно споразумение между ищцовото дружество, ответната кооперация и „Млечен път” АД. Фактурите са били издадени по съответния ред, поради което съдът е направил единствения възможен извод, че в случая съществува вземане, тъй като то не е било погасено по някой от законовите способи.

        Вярно е, че в счетоводството на ответната кооперация не са били отразени фактурите, на които ищецът основава вземането си. Според не оспореното от страните заключение на вещото лице, в ППК „Кортен” документите са отразени като експедиционни бележки. Но самите фактури отговарят на изискванията на ЗСч. При направено оспорване на верността на съставената фактура, съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените факти с оглед на всички доказателства по делото. В случая не може да не се държи сметка за констатациите и изводите, изложени в заключението на вещото лице, както и на възраженията на ответника, инвокирани в писмения отговор. Така съпоставката на тези обстоятелства води до единственият извод, че между страните са съществували търговски отношения, свързани с доставка от страна на ищеца за ответната кооперация на млечни продукти, които не са били заплатени и поради това кооперацията дължи заплащането на цената им. Неоснователни са възраженията за наличието на тристранно споразумение между ищцовото дружество, ответната кооперация и „Млечен път” АД, тъй като ответникът не е успял да установи наличието му с годни, относими и допустими доказателства.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Неоснователно е възражението, че  частта за разноските на вещото лице решението е недопустимо.  Съгласно чл.76 и чл.77 от ГПК всяка страна предварително внася в съда разноските по действията, които е поискала. Сумите за разноски по действия по искане на двете страни или по инициатива на съда се внасят от двете страни или от едната страна според обстоятелствата. Ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране. Поради това и след като съдът е постановил внасянето на допълнителен депозит за вещо лице и страната не е изпълнила това, то тези разноски следва да се съберат принудително.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № *92/02.12.2011 г. по гр.д. № 468/2011г. на Новозагорски районен съд.

        

         ОСЪЖДА ЗАД Кооперация „Производствено-потребителна кооперация Кортен” със седалище и адрес на управление с.Кортен, общ.Нова Загора ЕИК 119018675, представлявано от председателя М.Г.Н. да заплати на „Витела България” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С. , ул.”К.А.Б.” № * ЕИК 123670516, представлявано от управителя Я.Х.Я. сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направени пред тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: