РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 03.08.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 75 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:

Предмет на производството са предявените искове с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ и на основание чл. 86 ал. 1 във вр. чл. 45 от ЗЗД с обща цена от 50000лв. – 49461.50лв. – неимуществени и 538.50лв. имуществени вреди, представляващи част от общия размер на обезщетение за вреди 170000лв.

И.К.Н. претендира от ответника ЗАД „Армеец” АД заплащане на сумата от 49461.50лв. – част от общия размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 538.50лв. – размер на претърпени имуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумите считано от 22.01.2011г. до окончателното изплащане.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права са следните: Ищецът твърди, че баща на Н. И. Н., поч. на 22.01.2011г. в следствие на ПТП. На същата дата - 22.02.2011г., около обяд, в гр. Сливен, ул. „Банско шосе, срещу „Мебеллукс” при управлението на собствения си лек автомобил Форд, Ескорт с рег. № СН5360, в който се е намирала пострадалата Н. Н., Й. С.Й. нарушил правилата за движение като управлявал автомобила с превишена скорост от 120 км/ч. преди ПТП и 110 км/ч в момента на удара в стълб. Времето е било мрачно, дъждовно, с мокра настилка и локви. Водачът изгубил контрол върху МПС, което се ударило в десен бордюр и след завъртане – с лявата част в тролейбусен стълб.

За ПТП е съставен протокол за ПТП с пострадали лица № 58/22.01.2011г. и е образувано ДП № 107/2011г., прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК поради смърт на Й.С. Й..

Като пряка и непосредствена последица от така възникналото ПТП на Н. И. Н. е причинена съчетана травма, ведно с травматичен шок – несъвместими за живота, които са довели до нейната смърт, настъпила на мястото на ПТП.

По отношение на лекия автомобил е бил сключен с ответника ЗАД „Армеец” АД договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за което е съставена и издадена застрахователна полица със срок на действие от 07.10.2010г. – 07.10.2011г.

С причинената смърт на Н. И. Н., която не е навършила 16 години, на ищеца като неин баща са причинени непоправими и изключително тежки болки и страдания, т.к. приживе отношенията с дъщеря му са били прекрасни и с нея са били свързани неговите надежди за добро и щастливо бъдеще. Между двамата е съществувала изключителна духовна и емоционална връзка, която е прекъсната завинаги и загубата от смъртта на дъщеря му е непреодолима за ищеца. Във връзка с погребението ищецът е направил и разходи в размер на 568.50лв.

Ищецът е отправил искане до ответника за изплащане на обезщетение във връзка с договора за застраховка „Гражданска отговорност”, по повод на което ответникът предложил изплащането на сумата от 50568.50лв. Твърди, че обезщетението в такъв размер е занижено, поради което и предложението не е прието.

Предвид изложеното се иска съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 49461.50лв., както част от дължимото в общ размер обезщетение – 170000лв., както и 538.50лв. – имуществени вреди, ведно със законната лихва върху претендирания размер на обезщетението, считано от 29.01.2011г. до окончателното изплащане. Претендира заплащане и на направените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД „Армеец” възразява относно размера на предявения иск за неимуществени вреди. Твърди, че е налице противоправно поведение от страна на пострадалата в ПТП Н. И. Н., допринесло за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в неизползването на предпазен колан. Освен това размерът на обезщетението за неимуществени вреди нарушава законоустановения принцип за справедливост с оглед и на твърдяното поведение на съпричиняване на вредоносния резултат. Акцесорната претенция относно обезщетението за забава се оспорва във връзка с неоснователността и завишения размер на главния иск

В с.з. ищцата се явява лично и с пълномощник – адв. П. Н. ***, който поддържа предявените от името на доверителя му искове изцяло на посочените в исковата молба основания.

Представителят по пълномощие на ответника – юрисконсулт Демирева, оспорва предявените искове и поддържа възраженията направени в отговора на исковата молба. Претендира присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателство съобразна разпределената от съда доказателствена тежест относно релевантните за делото факти и обстоятелства се установява следното:

Видно от представеното удостоверение за наследници и удостоверение за раждане ищецът И.К.Н. е баща на Н. И. Н. родена на *** г., която съгласно представения акт за смърт е починала на 22.01.2011 г. вследствие на  „травма вътре в автомобил. Съчетана травма. Травматичен шок. Автомобилна травма” като след смъртта си  е оставила законни наследници баща И.К.Н. и майка К.А. Н..

Видно от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 58/22.01.2011 г. на същата дата около обяд в гр. Сливен на ул. ”Банско шосе” е възникнало пътно транспортно произшествие с л.а.  марка „Форд” модел „Ескорт” с рег.- №  СН 53 60 АН , собственост на  Й. С.Й., който е бил и водач на същото МПС при възникването на ПТП. За възникналото ПТП е образувано досъдебно наказателно производство № 107/2011 г. на РУ „Полиция” – Сливен, вх. № 181/ 2011 г. , д. пор. №  34/2011 г. на ОП – Сливен. Наказателното производство е било прекратено с постановление от 12.07.2011 г. на прокурор при ОП – Сливен Христо Куков на основание чл. 243 ал. 1  т. 1 във вр. с чл. 24 ал. 1 т. 4 от НПК. В постановлението е прието, че ПТП е причинено вследствие на допуснато от  Й. С.Й. нарушение на правилата за движение, с което е бил осъществен състава на престъплението по чл. 343 ал. 3 б. „Б” от НК като Й. Й. е причинил същото ПТП.

Предвид обстоятелството, че постановлението за прекратяване на наказателно производство на прокуратурата и възприетите в тях фактически и правни основания не обвързват съда, разглеждащ предявеният иск, относно вредоносните последици за изясняване на фактическата обстановка, по делото страните са поискали и съдът е назначил комплексна съдебна експертиза, която да се изготви  от инж. В.К.Ш. и д-р Й.И.С.. По поставените задачи за изясняване причините и механизма на възникналото на 22.01.2011 г. ПТП, както и настъпилите от него вредоносни последици  вещите лица са представили заключение, от което се установява следното:

На 22.01.2011 г. в гр. Сливен на ул. „Банско шосе” автомобил „Форд Ескорт” се е движил по прав участък от пътя и е навлязъл в лек десен завой с локва при мокър участък от пътя със скорост около 120 км./ч. Поради високата скорост на движение и вероятно попадане в „аква планинг” водачът на МПС изгубил контрол над автомобила и се завъртял в посока на часовниковата стрелка.  Ударил се е с предно ляво колело в десния бордюр на тротоара и е продължил движението си към тролейбусен стълб, където се удря и се завърта по посока на часовниковата стрелка и е спрял в него. Възникналият момент на ударния импулс спрямо масовия център на автомобила е довело до възникване на ъглова скорост обратно на часовниковата стрелка. Възможно е водачът преди удара да е завъртял волана наляво с цел да избегне удара, при което да е настъпило въртене около вертикалната централна ос на автомобила.  С оглед скоростта на движение на автомобила и действията на водача, същият е загубил контрол върху движението му. Вследствие на предизвиканата ротация автомобилът се е плъзнал странично и се е движил  косо към десния край на пътя с лявата страна напред.  Навлязъл е странично от тротоара с предно ляво колело, като при удара в тролейбусния стълб се деформира предната лява и средна лява колона. Под действие на моментния ударен импулс автомобилът е обходил стълба около 150- 160 градуса в посока по часовниковата  стрелка. Най-силната деформация на автомобила е странично отляво в зоната от мястото на водача, като започне от предната лява колона, края на предния ляв калник, предна лява врата, пода на мястото на водача и прага, които са деформирани около 0.55 м. от ляво на дясно в посока към водача във вътрешността на автомобила. В заключението вещото лице установява, че движението на  автомобила преди ПТП е около 125 км.ч., като технически причини за настъпване на ПТП вещото лице посочва високата несъобразена скорост на движение на автомобила по мокра пътна настилка с локви, поради което водачът е загубил управлението му. Вследствие на  така предизвиканото ПТП причинените на Н. Н. тежка и несъвместима с живота травма и увреждания са в пряка и непосредствена връзка, като макар и немигновена смъртта й е била неизбежна. Вследствие на възникналото ПТП на Н. И. Н. са били причинени следните телесни увреждания:  контузия в областта на главата, представляваща множество разкъсно-контузни рани в лявата половина на главата и тилната област, кръвонасядания на меките черепни обвивки предимно в лявата половина на главата – челно, слепоочно и теменно с многофрагментно счупване на костите на черепа в лявата слепоочна и тилна област, с вдаване на костните фрагменти навътре в черепната кухина, причиняващо разкъсване и размачкване на подлежащата мозъчна тъкан и изтичането й през разкъсно-контузните рани. Счупени са костите на черепната основа, преминаващо  през „турско седло” и лявата пирамида, както и в областта на предна черепно-мозъчна ямка. Настъпили са разкъсвания и кръвонасядания на твърдата и меките мозъчни обвивки, множество контузионни огнища по лявата половина на мозъчната основа, с кървав ликвор и оток на мозъка с малко мозъчно вклиняване. Освен травмите на главата е причинена контузия в областта на гръдния кош, изразяваща се в кръвонасядания и охлузвания по предната и лява странични повърхности, с масивни кръвонасядания на меките обвивки на гръдния кош в ляво и отпред, отстрани и отзад, с вертикално счупване на лявата половина на гръдната кост и натрошаване на почти всички ребра в лявата гръдна половина по четири линии „предна аксиларна, задна аксиларна, скапуларна паравертебрална” с вдаване на костните фрагменти навътре в гръдната кухина, причиняващи множество контузии и рани на левия бял дроб. Установено е наличие  на литър свободна кръв в гръдната кухина и кръвонасядане на лявата половина на средостението. Освен това е причинена контузия в областта на коремната кухина – обширни разкъсвания и размачквания предимно на десния дал на черния дроб по горната и долна повърхност с излив на повече от литър свободна кръв и кръвни съсиреци в коремната кухина. Наред с тези травми са причинени охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по задна страничната повърхност на лявата раменна област, лява мишница, лява глезенна става и петата на левия крак, охлузвания и кръвонасядания по другите крайници.

Повечето от така изброените контузии и травми , както самостоятелно, така и заедно са могли  да причинят смъртта на Н. Н.. Като несъвместими с живота вещите лица посочват както тежката черепно мозъчна травма с размачквания и разкъсвания на мозъчната тъкан на лявото полукълбо, така и тежката следкръвоизливна анемия в резултат на увреждането на лявата половина на гръдния кош с излив на 1 л. кръв в гръдната кухина и разкъсването и размачкването на черния дроб с излив на близо 2 л. кръв в коремната кухина.

В самото заключение вещите лица посочват, че от настъпилите травматични увреждания не може да се направи извод за това дали пострадалата е ползвала предпазен колан , като в с.з. в. л. инж. В. Ш. изяснява с оглед данните от огледа на автомобила, че такъв предпазен колан най-вероятно не е бил ползван. Независимо от това както в заключението така и в с.з. вещите лица изясняват  и обосновават подробно категоричния си извод, че всички тежки увреждания довели до смъртта на постр. Н. Н. са щели да настъпят дори и да е бил ползван предпазен колан. Своят категоричен извод в тази насока вещите лица изясняват подробно в обясненията си дадени в с.з. , от които като цяло може да се заключи, че причина за този извод е посоката на въз0пиращо действие на коланите – при челен удар или при преобръщане на автомобила , за да задържи телата във вътрешността му. В случая обаче ударните сили са действали странично, при което действието на предпазния колан е значително по-малко, като най-тежкото увреждане – черепно-мозъчната травма, се дължи на директен удар на главата от ляво встрани, което е довело буквално до взривяване на черепа и неговата основа. Относно контузиите в гръдната кухина вещите лица изтъкват, че лявата половина на гръдния кош е натрошена цялата по четири линии, което свидетелства, че освен удара е имало действие на натиск с голяма сила. Този натиск е бил причинен или от облегалката на седалката на водача или от неговото тяло, които предпазният колан не би могъл да предотврати.

Съдът следва да кредитира заключението на вещите лица освен с оглед на техните специални знания и квалификация, но така също и с оглед тяхната добросъвестност. Своето  заключение вещите лица са обосновали въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, както и допуснатите по делото доказателства, събрани в хода на наказателното производство по д.п. № 107/2011 г. на РУ „Полиция” – Сливен.

Видно от представената с исковата молба застрахователна полица № 111101008В133783/07.10.2010 г., издадена от ЗАД „Армеец” АД за л.а. , с който е причинено ПТП е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” действащ за периода от 08.10.2010 г. – 07.10.2011 г.

Видно от приложената с исковата молба кореспонденция ищецът и майката на пострадалата са отправили искане за изплащане на обезщетение за всеки от тях за неимуществени вреди в размер на 170 х.лв., както и за заплащане на имуществени вреди в размер на 568.50 лв. По заведената преписка за щета № 10011100102400Н въз основа на представените от ищеца писмени доказателства са предложили да му изплатят обезщетение в размер на 50568.50 лв., в който смисъл ищецът е отказал да подпише предложеното споразумение и да получи така предложената сума.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че между ищеца и постр. Н. И. Н. приживе са съществували изключително близки и сърдечни отношения. За пострадалата, както и за нейната сестричка, ищецът се е грижил сам след настъпилата през 2000 г. раздяла между него и тяхната майка. Заместването от него на родителските грижи и присъствие на майката в семейството са довели до изключително силно сближаване и емоционална връзка, като постр. Н. И. Н. и сестричката й са разчитали на него изцяло. Ищецът и неговите деца са живели в силна привързаност и взаимопомощ. Ищецът е съумял  да осигури на своите деца щастлив живот, от което и самият той е бил щастлив баща преди смъртта на своята дъщеря. Между двамата са съществували почти приятелски отношения, като животът на ищеца е бил осмислен почти изцяло от обичта и грижите, които е полагал за своето дете, както и очакванията и надежди за просперитет в нейния живот. Така създадената силна емоционална връзка между двамата е в основата на изживяното много силно страдание и мъка от загубата на дъщеря му в неговия живот. Независимо, че от смъртта на Н. Н. е изминала повече от година и половина и до днес ищецът изпитва много силна мъка от загубата й и невъзможността да запълни липсата й в живота си. Относно силата на мъката на ищеца и страданията от загубата на неговото дете са в толкова силна степен, за която всеки един от доведените за разпит свидетели заявява, че няма думи да бъде описана.

Изводите относно претърпените от ищеца страдания и мъка от загубата на неговата дъщеря Н. Н. в живота му, както и обективно съществувалата до смъртта й връзка между двамата и близките отношения се установява от безпротиворечивите и взаимно допълващи се показания на разпитаните в с.з. свидетели И.И., С. Г. и Ж.Г.. Всеки един от свидетелите познава ищеца и неговото семейство с достатъчна продължителност, позволяваща достоверното формиране на впечатленията относно действителните отношения между  ищеца и неговите деца. Всеки един от свидетелите е присъствал в живота на ищеца и преди и след смъртта на неговата дъщеря Н. Н. в достатъчна близост, която позволява обективното формиране и извършване на преценка относно степента на страданията. Нито един от свидетелите не е в родствена връзка  или други отношения, които да обосновават наличието на интерес от изхода на делото, поради което съдът кредитира изцяло показанията на всеки един от тях.

Видно от представената с исковата молба фактура № 8/29.01.2011 г. за погребението на своята дъщеря ищецът е заплатил сумата 1137 лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че предявените искове са основателни в посочените размери.

Правното основание на предявените главни искове е по чл. 226, ал. 1 от КЗ, която разпоредба предвижда възможност за увредения да иска заплащане на обезщетение пряко от застрахователя.

От доказателствата по делото се установява безспорно и категорично, че смъртта на Н. И. Н., род. на ***. е настъпила в следствие на възникналото на 22.01.2011г. ПТП, причинено от Й. С.Й. при управление на МПС – л.а. марка „Форд” модел „Ескорт”, с рег. № СН 5360АН.

За възникналото ПТП на 22.01.2011г. е било образувано наказателно производство по ДП № 107/11г. на РУ „Полиция” – гр. Сливен, прекратено с постановление от 12.07.2011г. на ОП - Сливен поради смърт на дееца.

С чл. 300 от ГПК по въпросите за деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, е овързан само от актовете, на които законът придава значението на влязла в сила присъда. Поради това предмет на доказване в настоящото производство е и посоченото в исковата молба деяние от Й. С.Й. при управлението на МПС л.а. марка „Форд” модел „Ескорт”, с рег. № СН 5360АН.

От данните по назначената комплексна съдебно техническа и медицинска експертиза и заключението на вещите лица – инж. В. Ш. и д-р Й. С., несъмнено се установи, че ПТП на 22.01.2011г. в гр. Сливен е предизвикано от Й. С.Й. при управлението на посоченото МПС с несъобразена с пътните условия и превишена за съответната категория в населеното място скорост. Установи се, че непосредствено преди възникването на ПТП лекия автомобил е бил управляван от Й. Ст. Й. със скорост от 125 км/ч при мокра настилка и локви на платното за движение. С това водачът на л.а. марка „Форд” модел „Ескорт”, с рег. № СН 5360АН е нарушил правилата за движение, установени в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като скоростта е превишавала установената за тази категория МПС скорост в населено място от 50км/ч. и същевременно е несъобразена с атмосферните условия и причиненото от тях състояние на пътя – с мокра настилка и локви върху пътното платно.

Няма съмнение, че смъртта на Н. И. Н. е настъпила от причинените като пряка и непосредствена последица при възникналото ПТП несъвместими с живота травматични увреждания. В следствие на подробно установения механизъм на възникване на ПТП – удар на автомобила в тролейбусен стълб след завъртане и загуба на управление от страна на водача, на Н. И. Н. са причинени тежка контузия в областта на главата с многофрагментно счупване на костите на черепа в лявата слепоочна и тилна област с разкъсване, размачкване и изтичане на мозъчна тъкан, контузия в областта на гръдния кош с вертикално счупване на лявата половина на гръдната кост и натрошаване на почти всички ребра по четири линии с множество контузии на левия дроб и излив на кръв; контузия в областта на коремната кухина с разкъсване и размачкване предимно на десен дял на черния дроб с излив на кръв и съсиреци в коремната кухина, както и множество охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по цялото тяло.

Всяка една от първите три тежки травми, както и съвкупността от тях са били в състояние да причинят смъртта на Н. И. Н., като начинът на причиняването им в следствие на установения механизъм на ПТП налагат извод за неоснователност на възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за наличие на противоправно поведение от страна на пострадалата, изразяващо се в неизползването на обезопасителен, предпазен колан. Наличието на такова поведение, представляващо нарушение на правилата за движение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, е с висока степен на вероятност според извършения оглед на място на МПС. И двамата експерти– инж. Ш. относно посоката на въздействие на предпазните колани спрямо посоката на движение на автомобила и инерционните сили на удара и упражнения натиск от ляво, както и д-р С. – относно вида, характера и степента на уврежданията, обаче, са категорични, че причиняването на нито една от травмите, които са в състояние и са причинили смъртта на пострадалата не би могло да бъде предотвратено при използването на обезопасителен предпазен колан. Следователно, дори да се приеме, че е било налице посоченото от ответника противоправно поведение, поради липсата на причинно следствена връзка с такова поведение и настъпилия вредоносен резултат, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Безспорно е и се установява от представената по делото застрахователна полица, че по отношение на МПС, при управлението на което е причинено ПТП към същия момент е било валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, което ангажира отговорността на ответника като застраховател. Обема на отговорността на застрахователя, определен в разпоредбата на чл. 223, ал.1 от КЗ по сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обхваща всички преки и непосредствени вреди, за които отговаря застрахования деликвент, които увредените са претърпели, търпят и предстои да търпят в следствие на непозволеното увреждане.

Установените посредством събраните по делото гласни доказателства неимуществени вреди претърпени от ищеца обуславят парична репарация в размер на не по-малко то 100000лв. Този размер съдът определи, съобразявайки както конкретно установените страдания, които ищецът търпи поради смъртта на непълнолетното си дете, така и с оглед момента на неговата смърт. Установи се, че  непосредствено преди смъртта между ищеца като баща и пострадалата Н. Н. като негова дъщеря са съществували близки и силни в емоционален план отношения в степен, която е по висока от обичайната. Изводът в тази насока следва от данните за съществувалата и осмисляла живота на ищеца родителска отддаденост в живота на пострадалата в условията на разделеност от нейната майка. В този аспект ищецът е бил силно привъзран към своята дъщеря и животът му е бил обвързан в много по-силна степен от обичайното с грижите по нейното отглеждане и възпитание и, които както се установи от показанията на свидетелите, са изпълвали неговата представа за щастлив живот. Пропорционална на тази силна привързаност е степента на мъката и душевното страдание от загубата в живота на ищеца. Непрежалимостта на загубата на детето в живота му ясно и недвусмислено се определя в показанията на свидетели като силна и съществена, довела до коренна промяна в емоционалното му състояние. Липсва адекватен имуществен еквивалент, с който принципно би могла да се измери мъката и загубата на детски живот, нито да се предположи наличието на краен момент на продължителност на страданията. В конкретния случай се установи недвусмислено силната привързаност и грижовност на ищцата към детето, определящи силната степен на страдание от внезапната и неочаквана загубата на непълнолетното дете, поради което и размера на обезщетението в  размер на 100000лв. несъмнено би бил справедлив. С настоящото решение за неимуществени вреди съдът следва да присъди сумата от 49461.50лв., в които частични рамки е предявен иска за обезщетение и се определя силата на присъдено нещо. Наред с тази сума следва да се присъди и претендираното обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за погребението на пострадалата в размер на 538.50лв., с които общия размер е 50000лв.

Изтъкнатите от застрахователя аргументи за несправедливост на обезщетението над размера от 50000лв. в претендираните размери се основават на неадекватност на икономическите условия в страната и константната съдебна практика.

Съдебната практика в посочените от ответника аспекти не е противоречива, като при всички случаи се базира на еквивалентност на обезщетението с действително претърпените вреди. Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД във връзка с обхвата на задължението по чл. 45 от ЗЗД цели адекватност на обезщетението с действително претърпените от увредения неимуществени вреди. В този смисъл е и задължителната съдебна практика установена с т. 11 на Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и т. 7 на Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съгласно която понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания, степента и интензитета на болките, прогнозите за в бъдеще и др.

Предявените искове за обезщетения за претърпените от ищеца вреди следва да бъдат уважен в посочените по-горе размери, заедно с лихвата върху тях, считано от датата на увреждането. В исковата молба обаче е посочена датата 29.01.2012г., с която именно следва да бъде съобразено решението на съда.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищцата деловодни разноски – заплатено адвокатско възнаграждение, заплатена държавна такса и разноски за в.л., като насрещната претенция за разноски на този ответник следва да се отхвърли поради основателност на предявените искове.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец”, ул. „С.К.” № *, да заплати на И.К.Н. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.С.Р.” № * , ет. *, офис *, чрез адв. П.Н. ***.50 лв. /четиридесет и девет хиляди четиристотин шестдесет и един лева 50 ст./, представляваща част от общ размер на обезщетение посочен в исковата молба – 170 000 лв., за неимещуствени вреди, както и сумата от  538.50 лв. /петстотин тридесет и осем лева  50 ст./, плредставляваща обезщетение за имуществени вреди  претърпени с оглед причинената на Н. И. Н. ЕГН ********** – б.ж. на гр.- Сливен, починала на 22.01.2011 . смърт в следствие възникнало на 22.01.2011 г. ПТП в гр. Сливен, ул. „Банско шосе” причинено от Й. С.Й. – б.ж. на гр. Сливен, почитнал на 22.01.2011 г. при управлението на МПС – лек автомобил марка „Форд” модел „Екскорт” с рег. № СН 53 60 АН, за което с полица № 111101008В133783/07.10.2010 г., издадена от ЗАД „Армеец” АД за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху общия размер на присъденото с настоящото решение  частично обезщетение от 50 000 лв., считано от 29.01.2011 г.  до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК 121076907, да заплати на ищеца И.К.Н. ЕГН ********** заплатените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и вещи лица в размер на  6 300 лева / шест хиляди и триста лева)

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК 121076907 за присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение изцяло като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: