Р Е Ш Е Н И Е 101

 

гр. Сливен, 22.11.2012 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

    

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното

заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

                                        Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря ………………М.Т. …….…………и с участието на прокурора………………………….…………..…………………..като разгледа докладваното от ……Снежана Бакалова……….гр. дело № 83 по описа за 2012  год. , за да се произнесе, съобрази:

          Предявеният иск намира правното си основание в 74 ал. 1 от ЗЧСИ.

Ищецът твърди в исковата си молба че през 2005 година се снабдил с шест броя изпълнителни листове срещу един и същи длъжник, а именно „Винекс Кортен" ЕООД. Към момента на сключване на договора с длъжника, от който произтичат вземанията, същия имал седалище в град Нова Загора, а след снабдяването с описаните по-горе изпълнителни листове преместил седалището си в гр.Стара Загора. Ето защо образувал шест броя изпълнителни дела пред ДСИ гр.Стара Загора, съответно с №№ 5344 ,5345, 5346, 5347, 5348 и 5349 по описа за 2006 година. В изпълнителните производства се установило, че длъжника е само регистриран в Стара Загора, като не разполага с имущество и производствена дейност в същия град. Поискал действията да бъдат продължени от ДСИ гр.Нова Загора, тъй като имуществото на длъжника се намираше там, но Съдебния изпълнител при PC гр.Н.Загора върнал делата с мотив, че длъжникът е регистриран в Стара Загора. В последствие длъжникът премести седалището си в град Ямбол, но дейността му останала в град Нова Загора. С влизане в сила на Закона за частните съдебни изпълнители, се обърнал към ответника по настоящето дело - ЧСИ М.М., с район на действие района на ОС гр.Сливен. Изпълнителните дела били прекратени пред ДСИ гр.Стара Загора и образувани пред ЧСИ М.М., съответно с номера 73,74,75,76,77 и 78 по описа за 2006 година. В последствие всички дела били присъединени към първото образувано дело, а именно това с № 73 / 2006 година.

Въз основа на влязло в сила решение по търг.дело № 14 от 2006 година на ОС гр.Ямбол ответникът „Винекс Кортен" ЕООД бил осоден да заплати на ищеца и сумата 101 690 лева, ведно със законната лихва от 03.02.2006 година и разноски в размер на 10 870,40 лева и въз основа на изпълнителния лист по това съдебно решение пред ЧСИ М.М. било образувано изпълнително дело № 88 от 2007 година, също присъединено към изпълнително дело № 73 от 2006 година.

По искане на взискателя, по изп.дело № 73/06 /ведно с присъединените към него дела/ били извършени редица изпълнителни действия - налагане на възбрана върху недвижим имот, опис оценка запор и насрочване на публична продан на движими вещи, запор върху банкови сметки, налагане на запор пред Митница Бургас за вземанията на длъжника „Винекс Кортен" ЕООД от 09.11.2007 година.

След образуването на изпълнителните дела и въпреки многобройните изпълнителни действия в полза на взискателя, не била събрана каквато и да е сума от задължението. Всички изпълнителни действия били съпроводени с многобройни обжалвания на предприетите изпълнителни действия.

С писмо № 597 от 12.03.2009 година ЧСИ М.М., в нарушение на всички правила на изпълнителното производство и при доказателствата, намиращи се пред нея, че не е удовлетворен кредитора по изпълнително дело № 73 / 05 година е изпратила съобщение до РМД Бургас, че вдига наложения запор върху сметката на „Винекс Кортен" ЕООД и на 17.03.2009 година РМД Бургас изплатила на „Винекс Кортен" ЕООД възстановения акциз в размер на 1 288 695 лева. Към същата дата задължението на „Винекс Кортен" ЕООД към „Дружба стъкларски заводи" АД по изпълнително дело № 73 /2006 г. и присъединените към него дела, между същите страни било в размер на 1 176 881,69 лева. Неправомерните действия на ЧСИ М.М. спрямо взискателя по изп.дело № 73/06 г., довели до това той да не получи изцяло вземането си. С действието си по вдигане на наложения запор на длъжника по изп.дело № 73/06 г. пред Районна митническа дирекция гр.Бургас, ответникът е действал неправомерно и е причинил вреда на Взискателя по същото дело в размер на цялата дължима сума към този момент. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника Частен Съдебен Изпълнител М.С. М. да му заплати сумата в размер на 1 176 881,69 лева, представляваща обезщетение за вредата, която ответника е причинил на ищеца при изпълнение на своята дейност по изп.дело № 73/06 година, по което ищеца е бил взискател, изразяваща се във неоснователно вдигане на наложен запор пред РМД гр.Бургас, вследствие на което, вместо в полза на взискателя, сумите са били изплатени на длъжника по изп.дело № 73 /06 година; законната лихва върху сумата 1 176 881,69 от датата на завеждане на иска и направените разноски.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло предявения иск по основание и размер, като твърди, че не са налице елементите от фактическия състав на чл.74 ал.1 от ЗЧСИ, а именно, че извършените действия от ЧСИ не са незаконосъобразни, че не е налице вреда и че липсва  причинно-следствена връзка между твърдяното незаконосъобразно действие и настъпилата вреда. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Твърди че към изп.д.№ 73/2006г. няма присъединени други изпълнителни дела по определения за това ред. Твърди че искът е недоказан по размер, тъй като не би могло да се предположи при евентуално постъпване на сумата от върнатия акциз по какъв начин би се извършило разпределение, с оглед обстоятелството какви публични задължения би имал длъжник в този момент.

По делото е конституирано трето лице - помагач на ответната страна ЗАД „Армеец” АД, в качеството му на застраховател по застраховка „Професионална отговорност” на ответницата. Същият, с писмено становище моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

В с.з., ищецът чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва иска и претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът „Дружба стъкларски заводи” АД се снабдил с шест броя изпълнителни листи срещу длъжника „Винекс Кортен” ЕООД по ч.гр.д. № 5811/2005г. по описа на РС – Пловдив за сумата 101 609 лева главница, ведно със законната лихва от 30.09.2005г. и разноски в размер на 4 434 лева.

ч.гр.д. № 5812/2005г. по описа на РС – Пловдив за сумата 101 609 лева главница, ведно със законната лихва от 26.10.2005г. и разноски в размер на 4 434 лева.

ч.гр.д. № 5814/2005г. по описа на РС – Пловдив за сумата 101 609 лева главница, ведно със законната лихва от 30.09.2005г. и разноски в размер на 4 434 лева.

ч.гр.д. № 5815/2005г. по описа на РС – Пловдив за сумата 101 609 лева главница, ведно със законната лихва от 30.09.2005г. и разноски в размер на 4 430 лева.

ч.гр.д. № 5816/2005г. по описа на РС – Пловдив за сумата 101 609 лева главница, ведно със законната лихва от 30.09.2005г. и разноски в размер на 4 434 лева.

ч.гр.д. № 5817/2005г. по описа на РС – Пловдив за сумата 101 609 лева главница и разноски в размер на 4 434 лева.

Въз основа на влязло в сила решение по т.д. № 14/2006г. по описа на ОС – Ямбол ответникът бил осъден да заплати на ищеца сумата 101 690 лева, ведно със законната лихва, считано от 03.02.2006г. и разноски в размер на 10 870,40 лева.

По първите шест броя изп.листи ищецът образувал изп.дела при ДСИ гр.Стара Загора, съответно с №№ 5344, 5345, 5346, 5347, 5348 и 5349 по описа за 2006г. С молба от 25.06.2007г. взискателят е поискал образуваните дела да бъдат прехвърлени за продължаване на изпълнителни действия от ЧСИ М.М. рег.№ 768 на КЧСИ с район на действие Сливенски окръжен съд. Пред ЧСИ М.М. били образувани съответно дела с №№ 73, 74, 75, 76, 77 и 78 по описа за 2006г., като впоследствие всички дела били присъединени към първото образувано изп.дело, а именно това с № 73/2006г.

По издадения изп.лист от ОС – Ямбол било образувано изп.дело № 88/2007г. на ЧСИ М.М. и същото било присъединено към изп.дело № 73/2006г.

С молба от 08.10.2007г. по изп.дело № 73/2006г. взискателят представляван от пълномощника си поискал от ЧСИ на основание чл.18 от ЗЧСИ да извършва всички необходими действия до събиране на необходимата сума от длъжника. В изпълнение на посоченото овластяване от взискателя, ЧСИ предприел действия по налагане на запори върху вземания на длъжника като изпратил запорни съобщения от 09.11.2007г. съответно до Митница гр.Бургас; до ТД на НАП – София; до изп.директор на ДФ „Земеделие”.

Насрочена била публична продан за периода от 21.03.2008 г. до 21.04.2008г. на движими вещи, принадлежащи на длъжника, а именно: 78 бр. цистерни. За процесните движими вещи не се явил купувач, поради което проданта била обявена за не станала, а взискателят поискал да бъде обявен за купувач при цена, равна на оценката на движимите вещи. С постановление от 20.06.2008г. по изп. дело № 73/2006г. на взискателя били възложени процесните вещи на стойност общо 1 427 000 лв. Взискателят поискал да му бъде връчено постановлението за възлагане, но ЧСИ не му е връчил същото. Взискателят подал жалба против отказа на ЧСИ до Сливенския окръжен съд, по която било образувано гр.д. № 345/2009г. и с решение № 229/15.06.2009г. по същото дело бил отменен отказа на ЧСИ като незаконосъобразен и задължен същия да връчи на „Дружба стъкларски заводи” АД изготвеното постановление за възлагане на движими вещи от 20.06.2008г. В мотивите на решението съдът е посочил, че не е в правомощията на ЧСИ сам да отменя издаденото постановление за възлагане, тъй като е констатирал, че вещите вече са били продадени от друг ЧСИ, нито да се произнася по въпросите за собствеността на вещите и материално-правните отношения между страните по делото и трети лица.

С молба от 16.02.2009 г. ЧСИ М.М., длъжникът „Винекс Кортен” ЕООД поискал да бъдат вдигнати всички възбрани и запори по изп. дело № 73/2006г., тъй като същите представляват свръх обезпечаване и пречат на работата на дружеството. С резолюция от същата дата ЧСИ е отказал вдигането на запори. Този отказ е обжалван пред Сливенския окръжен съд, пред който е образувано гр.д. № 128/2009 г. и постановено определение № 92 от 09.03.2009 г. , с което е отменен отказа на ЧСИ по молбата на длъжника и указано на ЧСИ да изпълни задълженията си по чл. 474 ал.5 от ГПК и да се произнесе по основателността на молбата на длъжника мотивиран. В мотивите на определението е посочено, че е налице влязло в сила постановление за възлагане на движими вещи, което би удовлетворило вземането на взискателя и наложените запори на вземания на длъжника от Митница Бургас, ДФ „Земеделие” и ТД на НАП – София са „неоснователни”.

ЧСИ е изпратил писма от 12.03.2009 г. до ДФ „Земеделие”, ТД на НАП – София и Регионална митническа дирекция, гр. Бургас, с които е съобщил на тези задължени лица, че вдига наложените запори върху вземанията на длъжника.

Видно от заключението на назначената съдебноикономическа експертиза, на 14.11.2007г. е издадено решение на Началника на Митница Бургас, с което се оставя без разглеждане искането за възстановяване на акциз, вх. № 2601-10-19/28.09.2007г. за сумата 1 288 695 лв. Решението е обжалвано от ответника пред Директора на РМД Бургас, който с решение от 25.01.2008г. го потвърждава. Същото е потвърдено с решение от 10.06.2008г. от Административен съд, гр. Бургас. С решение № 14333/20.12.2008г. Върховният административен съд отменя решение на Административен съд, гр. Бургас и отказа на Директора на РМД Бургас и изпраща делото до Началника на Митница Бургас за произнасяне. С писмо до управителя на ответното дружество до РМД Бургас от 19.01.2009г. е посочена банкова сметка ***. На 21.01.2009 г. е изпратено напомнително съобщение от ЧСИ М.М., че задължението по наложения запор от 03.11.2007г. към 20.01.2009г. възлиза на 1 061 883,63 лв. С уведомление, вх. № 2601-0030/28.01.2009г. управителят на ответника временно оттегля искането за възстановяване на акциз. С писмо, изх. № 1101-0013/07/30.01.2009г. до ЧСИ М.М., Началник отдел „Акцизи” моли да бъде информиран дали е вдигнат запора по изп. дело № 73/2006г. Със съобщение от 13.03.2009г. ЧСИ М. съобщава на  РМД Бургас, че вдига запора наложен на вземането на „Винекс Кортен”. На същата дата е подадена молба от представителя на ответника, който моли да бъде възстановено искането за възстановяване на акциз. На 17.03.2009г. е постановено решение № 2601-1019/2007г. на Началника на Митница Бургас за възстановяване на акциз в размер на 1 288 695 лв. по сметка на ответника в „Алфа Банк”. На същата дата с платежно нареждане е нареден превод за посочената сума по сметка на „Винекс Кортен” ЕООД.

Към 17.03.2009г. задълженията към държавата на „Винекс Кортен” ЕООД са били в размер на 6 651,24 лв.

От заключението на вещото лице се установява, че вземането на база представените 7 бр. изпълнителни листи на „Дружба стъкларски заводи” АД срещу „Винекс Кортен” ЕООД е в размер на 1 150 987,25 лв., от които главница в размер на 712 100 лв., разноски 152 004,20 лв. и лихва за забава до 17.03.2009 г. – 286 883,15 лв.

Сумата на разноските към 17.03.2009 г., които при удовлетворяване на вземането от ищцовото дружество, следва да се получат от ЧСИ е в размер на 68 582,90 лв.

Професионалната отговорност на ЧСИ М.М., в качеството й на частен съдебен изпълнител, е застрахована по застрахователна полица № 08 300 1321 0000038550 с период на действие от 01.06.2008 г. до 31.05.2009 г. и ретроактивна дата – 01.06.2006г. в „Застрахователна и презастрахователна компания Армеец” АД. Покрити са застрахователни рискове, съгласно приложените на ЗПАД „Армеец” общи условия професионална отговорност – частни съдебни изпълнители. Лимитът на обезщетение е 900 000 лв. Видно от представените общи условия застрахователните събития, покрити по застраховката са имуществени и неимуществени вреди, причинени на страните, другите участници в изпълнителното производство и на трети лица, настъпили на територията на Република България след началната дата на застраховката или след вписаната в полицата ретроактивна дата.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните и заключението на съдебноикономическата експертиза, което съдът кредитира изцяло, тъй като няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на вещото лице. Съдът приема за доказано твърдението в исковата молба, че производството по всички описани 7 бр. изпълнителни дела е обединено и се е движило като производство по изпълнително дело № 73/2006г. Ответникът възразява, че към изп. дело № 73/2006г. няма други присъединени изпълнителни производства, тъй като няма постъпили молби за присъединяване по всички изпълнителни дела, както и че не е събрана дължимата такса, за да се допусне исканото присъединяване, съгласно т.11 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Съдът намира, че въпреки пропуска на ЧСИ да събере дължимата такса, производството по посочените дела е било присъединено, тъй като видно от извършените процесуални действия по изп. дело № 73/2006г. същите са целели събирането на общото задължение по всички 7 бр. изпълнителни дела и на страните са били изпращани съобщения, касаещи цялата сума срещу което никоя от тях не е възразила.

На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иска намира правното си основание в чл. 74 ал.1 от ЗЧСИ.

Съгласно посочената законова разпоредба частният съдебен изпълнител отговоря за вреди, които е причинил при извършване на своята дейност. Тази отговорност е аналогична на отговорността за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане. Пасивно легитимиран да отговаря по този иск е ЧСИ при изпълнение на неговата дейност, като такъв.  Законовите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника са извършено от него противоправно действие или бездействие, вина, вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и противоправното поведение. За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да докаже при условията на пълно, главно доказване наличието на тези предпоставки. По отношение на характера на иска и предпоставките за неговото уважаване е налице практика на ВКС от категорията на задължителната за съдилищата, обективирана в Решение № 264 от 8.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 474/2009 г., IV г. о., ГК.

От събраните доказателства не се установи да е налице противоправно действие на ответника, в качествата му на ЧСИ. Ищецът твърди че противоправното действие, с което го е увредил ответника е вдигането на наложения запор върху вземания на длъжника към РМД –Бургас. За да бъде преценена противоправността на това действие следва да се установи дали то противоречи на конкретна правна норма. Без значение е факта дали това действие е обжалвано по реда на чл. 435 и сл. от ГПК. Незаконосъобразността на същото се установява на общо основание в настоящото производство. За да се установи дали извършеното действие противоречи на правна норма е от значение въпроса дали ЧСИ е имал право да извърши посоченото действие.

Отношенията между взискателя и ЧСИ са се развили на плоскостта на възлагането по чл. 18 от ЗЧСИ. В този случай взискателят възлага на ЧСИ да опредял начина на изпълнението т.е. да предприема способи за изпълнение каквито намери за целесъобразно. По своята същност отношенията между ЧСИ и взискателя наподобяват мандатното правоотношение, възникващо от договор за поръчка или комисионен договор ( в този смисъл „Изпълнителното производство” , сборник, изд. Сиела 2008г., стр. 24). При тази основа на взаимоотношенията между взискателя и ЧСИ следва да бъде признато и правото на ЧСИ освен да предприема по своя инициатива изпълнителни действия и да преустановява изпълнителни действия. В посочения смисъл действията на ЧСИ по вдигане на запора върху вземанията не са незаконосъобразни, а единствено нецелесъобразни. Ако отношенията между взискателя и съдебния изпълнител не са развиваха по чл. 18 от ЗЧС, то тогава за предприемането на всяко изпълнително действие би била необходима волята на взискателя, обективирана в молба, като това е валидно и за прекратяване на изпълнителното действие, в частност вдигане на наложения запор на вземания. Ако ЧСИ не бе овластен от взискателя по чл. 18 от ЗЧСИ, то той не би имал основание да вдигне наложения запор, освен при изрично искане на взискателя или на основание чл. 433 ал.2 от ГПК. С оглед изложените съображения, съдът намира че не е налице първата от предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл. 74 ал.1 от ЗЧСИ, а именно – наличие на незаконосъобразно действие.

Ответната страна е навела довод, че действието й по вдигане на този и останалите запори, е резултат от указания на СлОС по гр.д.№ 128/2009г. на СлОС. Този довод е неоснователен. С цитираното определение са дадени указания, ЧСИ да се произнесе мотивирано по молбата на длъжника за вдигане на наложените запори. Вярно е че в мотивите на определението е коментирано че запорите са безпредметни, след като има постановление за възлагане на вещи с равностойността на дълга, но мотивите не са задължителни за ЧСИ.

Не е налице и причинно-следствена връзка между действието на ЧСИ и вредата. По делото са представени доказателства че със запорно съобщение от 09.11.2007г. до РМД-Бургас е наложен запор върху вземанията на длъжника „Винекс Кортен” ЕООД  към РМД-Бургас. Липсват доказателства към този момент длъжника да е имал изискуемо вземане към РМД-Бургас. С писмо от управителя на „Винекс Кортен” ЕООД  до РМД Бургас от 19.01.2009г. е посочена банкова сметка ***.е. може да се направи извод че към този момент (в който запора още не е бил вдигнат) е съществувало вземане на длъжника „Винекс Кортен” ЕООД  към третото задължено лице РМД-Бургас. Последното не е следвало да се съобразява с молбите на длъжника че не иска веднага да получи вземането си, а е следвало да изпълни незабавно задължението си по чл. 510 от ГПК.

Тъй като съдът приема че не са налице предпоставките за уважаване на предявения иск, то на следва да се разглежда неговата основателност по размер, като се съобразяват обстоятелствата при евентуално разпределение кой други кредитори биха участвали в разпределението и до какъв размер евентуално би се удовлетворил взискателя.

С оглед изложените съображения, съдът намира че следва да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.

При този изход на производството на ответната страна се дължат направените разноски в размер на 35 350лв.

Третото лице –помагач е претендирало присъждане на разноски при отхвърляне на иска, но такива не му са дължат на основание чл. 78 ал.10 от ГПК.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ДРУЖБА СТЪКЛАРСКИ ЗАВОДИ"АД, ЕИК: 825269233, гр.С. ул."Проф. Ив. Г." № *, представлявано от Х. Ц. - Изп.директор, чрез адвокат Б.М., с адрес на призоваване - град П. ул. "Р.Д." № *ет.* cm. * /Дом "Левски"/ срещу Частен съдебен изпълнител М.С. М. от гр.С. ул."Ив.А." № * ет.* ап.*, кантора гр.С.н ул."Г.С.Р." № * офис *, при участието на трето лице –помагач „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. К.” № *, иск с правно основание чл. 74 ал. 1 от ЗЧСИ за осъждането на ответника да заплати сумата 1  176 881,69 лв.(един милион сто седемдесет и шест хиляди осемстотин осемдесет и един лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за причинени вреди от действия на ответника – вдигане на запор, по изпълнително дело № 73/2006г. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „ДРУЖБА СТЪКЛАРСКИ ЗАВОДИ"АД, ЕИК: 825269233, гр.С. ул."Проф.Ив.Г." № * да заплати на Частен съдебен изпълнител М.С. М. от гр.С. ул."Ив.А." № * ет.* ап.*, кантора гр.С. ул."Г.С.Р." № * офис *, направените разноски в размер на 35 350лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

                                                          

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: