Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 71

 

гр. Сливен, 19.03.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

                                                                                       

при участието на прокурора ……. и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  86  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 431/05.01.2012 г. по гр. д. 5489/2010 г. на СлРС, с което е отхвърлен като недоказан и неоснователен предявеният от ищцата против ответното дружество иск с правно основание чл. 226 ал. 2 от КТ  за присъждане на обезщетение  в размер на 240 лв. за вредите, които ищцата е претърпяла от незаконно задържане на трудовата й книжка след прекратяване на трудовото й правоотношение с дружеството.

В жалбата се твърди, че  решението е неправилно и необосновано. Несъстоятелни са изводите на съда, че  ответното дружество е било изпратило покана за получаване на трудовата книжка и ищцата не се явила. В тази връзка са били депозирани свидетелски показания, на които съдът не е следвало да дава вяра. Твърди се, че е достатъчно обективно неизпълнение на задължението за предаване незабавно на трудовата книжка на работника и служителя, след като в нея са вписани данните за прекратяване. Когато това не е било сторено, законодателят е презумирал вредите съгласно законовия текст. Моментът на прекратяване на трудовото правоотношение съвпада с този на връщането на трудовата книжка и това е задължение на работодателя. Твърди се, че изпратената от работодателя покана е следствие на водените между страните дела и че работодателят е искал да принуди ищцата да се върне на работа, за да изработи наложена глоба от НОИ.

 

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че решението е правилно и обосновано. Оспорват се наведените във въззивната жалба твърдения и се сочи, че те са неоснователни.

В жалбата и в отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з.  представителят на въззивника е депозирал посено становище, с което поддържа жалбата на основанията, посочени в нея.

В с.з. за въззиваемата страна не се явява процесуален представител.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

       Жалбата е неоснователна. Районният съд е изследвал задълбочено и  правилно установената фактическа обстановка и е посочил, че предявеният иск с правно основание чл. 226 ал. 2 от КТ ангажира отговорността на работодателя към работника за вреди, които работникът е претърпял в резултат на незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. В случая следвало да бъде установено дали работодателят неправомерно е задържал трудовата книжка, като задържането е незаконно във всички случаи щом трудовото правоотношение е прекратено и не са предприети действия за предаването документа на работника. Анализът на събраните доказателства не  установяват по несъмнен начин, че ищцата не е могла да разполага с трудовата си книжка вследствие на задържането от ответното дружество. Несъмнено е, че този документ е престоял около 2 месеца в отдел „Човешки ресурси”, но трудовата книжка е била оформена след прекратяването на трудовото правоотношение и е била на разположение на ищцата, която е била поканена по телефон да се яви и да си я получи. Дружеството е изпратило и писмена покана за получаване на трудовата книжка в един по-късен момент, поради което съдът правилно е приел, че са налице безспорни доказателства, от които е видно, че ищцата на два пъти е била поканена да се яви в съответната служба на работодателя и да получи срещу подпис трудовата си книжка. Освен това не е установено, че вследствие на задържането на трудовата книжка ищцата не е могла да сключи трудов договор с друг работодател или пък че не е могла да се регистрира в бюро по труда. Представените в тази насока доказателства не водят до еднозначен извод, че задържането от работодателя на трудовата книжка е обстоятелството, попречило на ищцата да сключи друг трудов договор или пък да се регистрира като безработна. Така настоящата инстанция намира изводите на районния съд за правилни, законосъобразни и обосновани.

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 431/05.01.2012 г. по гр. д. 5489/2010 г. на Сливенския районен съд,

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: