РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 12.04.2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ТРЕТИ АПРИЛ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАНАДЕСЕТА година,  в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  М. БЛЕЦОВА

          ЧЛЕНОВЕ:  АТАНАС СЛАВОВ

                               СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

При секретаря М.Т. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от съдия АТАНАС СЛАВОВ в.гр.д.№ 90 по описа за 2012 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 1086/23.01.2011 г. по гр.д. № 5494/2011 г. по описа на СлРС.

Първоинстанционното решение е атакувано от ищеца в първоинстанционното производство, П. В. И., чрез процесуалния си представител по пълномощие по реда на чл.32 от ГПК адв. Е. Х. от АК-С. като твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано, тъй като единствените, изложени от първоинстанционния съд мотиви и изводи, са свързани с невъзможността на въззивника да придобие по давност несамостоятелната част от мазето. Предмет на този иск, както се твърди в жалбата, е част от цялото мазе в размер на 11.61 кв.м., тъй като само тази част се оспорва от въззиваемите и само тази част попада под тяхното жилище. Но спорната част е неразделна част от мазе, цялото от 44.51 кв.м., което е придобито от въззивника и той е владял това мазе цяло, а не само реална част от него. Въззиваемите никога не са владели спорната част от мазето и поради тази причина, те не могат да бъдат негови собственици. Фактът, че са собственици на дворното място, не ги прави автоматично и собственици на спорната част от мазето. Моли съда да отмени постановеното решение и вместо него да постанови ново, с което да уважи предявения иск. Претендира за направените поделото разноски на двете инстанции.

С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от въззивника П. В. И. иск против въззиваемите С. С. Д.. В. И.  и С. К. К., с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, с който се иска да се признае за установено между страните по делото, че част от мазе с площ от 11.61 кв.м., попадащо под жилищна сграда с иден. № 67338.505.101.1, собственост на ВЪЗЗИМАМИТЕ и представляващо част от мазе с обща площ 44.51 кв.м. е собственост на въззивника П. В. И..

За да постанови обжалвания акт, в мотивите си първоинстанционният съд е приел, че претендираната част от мазето, т.е. площ от 11.61 кв.м., попадаща под имота на въззиваемите, не може да бъде придобито по давност, тъй като не представлява самостоятелен обект на собственост, годен да се придобива по давност.

В срока по чл. 263 от ГПК ответниците в първоинстанционното производство, въззиваемите в настоящото, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. М. С. от АК –С. са депозирали отговор, в който излагат подробни съображения, с което оспорват изцяло наведените във въззивната жалба твърдения.

Във въззивната жалба и отговора не се правят доказателствени и процесуални искания.

В съдебно заседание, редовно призован въззивника явява се лично. Процесуалния му представител по пълномощие е депозирал молба, че е ангажиран и не може да се яви но моли съда да даде ход на делото, като заявява, че поддържа жалбата си . Претендира за разноски на двете инстанции. В дадения срок е представил писмена защита, в която излага подробно аргументи в защита на своята теза. Претендира направените разноски.

В съдебно заседание въззиваемите, редовно призовани, не се явяват,но се представляват от процесуален представител по пълномощия по реда на чл. 32, т. 1 от ГПК адв. М. С. от АК С., който поддържа отговора, оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържайки изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно. Претендира за направените по делото разноски.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. 

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като въззивния съд по правилата на чл.271 от ГПК, следва да постанови решение по същество като уважи предявения иск.

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано изцяло.

Предмет на предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК е част от избено помещение с площ 44.51 кв.метра, като материалния спор е за собствеността на част от това мазе, с площ  11.61 кв.метра.

Избените помещения не са самостоятелни обекти, имат обслужващо предназначение и са принадлежност към жилището и следват собствеността на главната вещ. Нямат самостоятелен статут и не са обект на вещни права, тъй като по закон са придадени към жилището, което обслужват.

Съгласно трайната практика на ВКС, избените помещения, като несамостоятелни обекти, не могат да бъдат самостоятелен предмет на собственост и следват правото на собственост на главната вещ.

Въззивника е придобил право на собственост върху жилищна сграда, с площ 35 кв. метра, състояща се от три стаи салон и мазе и от недвижим имот с № 2716 в кв.115 с площ от 200 кв. метра по наследство и чрез съдебна делба. /Съдебна спогодба, сключена на 07.12.1983 г. по гр.дело № 1834/1983 г. на СлРС и Договор за продажба на наследствени права от 28.04.1969 г. на името на от неговите наследодатели В. И. К., поч.на 21.01.1982 г. и Ж. П. К./. Чрез пристрояване към жилищната сграда площа й се у увеличила на 45 кв.м. По силата на наследство делба и пристрояване е собственик на жилищна сграда с площ от 45 кв. метра, състоящата се от три стаи, кухня, баня –тоалетна и мазе с площ 45 кв.метра.  Тази жилищна сграда не е самостоятелна, а е част от жилищна сграда с общ покрив обособена чрез делба като са обособени две отделни жилища, разделени с паянтов зид. Под тази обща жилищна сграда има две мазета едното под жилището на въззивника П. В. И., а другото под жилището на въззиваемите Мазето под жилището на въззивника е с площ 44,51 кв. метра разположено между четири зида с дебелина 050 метра, като 11,61 кв. метра от това мазе с общо площ 44,51 кв. метра попада под жилището на въззиваемите. Достъпът до това мазе цялото от 44,51 кв. метра е от имота на въззивника. Под жилището на въззиваемите също има мазе с площ от 8,17 кв. метра, като достъпа до него е от техния имот. Мазето под жилището на въззивника се е ползвало единствено и само от родителите на въззивника , а след съдебната спогодба от 1983 год и от него, необезпокоявано.

Както се посочи и по-горе мазето не представлява самостоятелна обособена част и годен обект за правото на собственост и поради тази причина следва правото на собственост на главната вещ. Въззивника чрез описания по горе начин чрез наследяване и последвала делба е придобил собственост на мазето, с площ от 44,51 км. Метра, находящо се под негово жилище. То е било обособено като такова още през 1957 год. когато са обособени в плана два имота и разделителната граница е нанесена по разделителния зид на етажа на къщата, който обаче не съответства на по вертикална линия на с разделителния зид на мазетата под къщата.

Първоинстанциония съд не се е съобразил с факта, че мазето е било прилежаща част към жилището на въззивника. То е обособено към неговото жилище много преди наследодателите на въззиваемите да придобият правото на собственост и да установят владение върху съседния имот. С извършената обстоятелствена проверка от страна на въззиваемите те са придобили имота, с тежест , като част от този имот под терена на земята не им е принадлежали тази част е застроената част от мазето на въззиваемия.

В настоящия случай е неприложима презумпцията на чл.92 от ЗС, тъй като се установява от доказателствата по делото, че част от мазето собственост на въззивника попада в имота на въззиваемите и същите не могат да придобият частта от това мазе по смисъла на чл.92 от ЗС.

По делото събрани надлежни гласни и писмени доказателства които сочат, че наследодателите на въззивника са установили владение върху жилищната сграда и находящото се под нея мазе с площ от 44,51 кв. метра, което владение е продължени от въззивника до 2010 год.

Наследодателя на въззиваемите е установил владение върху придобития от него имот, от 1983 год. но владението му е установено върху имота в състоянието което е придобил т.е. без да е установявал владение върху, част от мазе с площ от 11,61 кв. метра, цялото с площ от 44,51 кв. метра и не би могъл да придобие по давност спорната част от мазето. Въззиваемите не могат да придобият по давност тази част от мазето тъй като тя не е реално самостоятелно обособена, за да осъществят върху нея владение при наличието на обективния и субективния елемент.

Под жилищната страда съществуват две мазета, върху всяко едно от тях е учредена реална собственост, с оглед несамостоятелния характер на мазето правото им на собственост следва собственост на основните/главни / сгради-жилищата.

С оглед на изложеното и при констатирано несъвпадение между правните изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че са налице отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде уважена, а атакуваното решение следва да бъде отменено.

Въззивната инстанция по същество, следва да постанови решение , с което уважи предявения иск , като признае за установено, че въззивника е собственик на процесната част от мазе с площ от 11,61 кв. от мазе цялото от 44,51 кв. метра.

С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски направени от въззивника лежи върху въззиваемите, като съдът следва да ги осъди да заплатят на въззивника направените по делото разноски в размер на 635 лева.

По отношение на направените от въззиваемите разноски, същите следва да си останат в тяхна тежест така както са направени.

Съгласно правилото на чл.280 ал.2 от ГПК тъй като цената е иска е 1009 лева, настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1086/23.01.2011 г. по гр.д. № 5494/2011 г. по описа на СлРС, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО,

 

КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между П. В. И. от с. Ч., общ. С., ЕГН - ***  и С. С. Д. с ЕГН - ***,  В. З. К. с ЕГН - *** и С. К. К., тримата от гр. С., ул.”С. С.**, по предявен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, че П. В. И. е собственик на част от МАЗЕ с площ 11.61 кв.метра, представляваща част от  мазе с обща  площ 44.51 кв.метра, попадащо под жилищна сграда с идентификатор № 67338.505.101.1, собственост на С. С. Д., В. З. К. и С. К. К..

 

ОСЪЖДА  С. С. Д., В. З. К. и С. К. К. да заплатят на П. В. И. направените разноски по делото за двете инстанции в размер на 635 лв. /шестстотин тридесет и пет/.

 

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване

.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: