Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 73

 

гр. Сливен, 15.03.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

   ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

        Мл.с.КРАСИМИРА КОНДОВА

                   

                                                                                      

при  секретаря М.Т., като разгледа докладваното от младши съдия Кондова въззивно гр.  д.  N 98 по описа за 2012 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се провежда по реда на чл.258 и сл. ГПК във вр. с чл.317  ГПК, вр.чл.144 и чл.149 СК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от  ищеца в първоинстанционното производство Х.С.П. ***, депозирана чрез пълномощника му адв. Д.-***, с която се атакува изцяло Решение № 1000/06.12.2011г., постановено по гр.д. № 4470/2011г. на СлРС.

С обжалваното решение първоинстанционния съд се е произнесъл по предявени в условията на кумулативно, обективно съединяване  искове с правно основание чл.144 и чл.149 СК, за заплащане на издръжка на пълнолетен учащ, продължаващ средното си образование редовна форма на обучение, а именно в размер на 750,00 лева за периода от навършване на пълнолетие 16.02.2011г. до 07.07.2011г. или по 150,00лв. на месец, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и месечна издръжка в размер на 150,00 лв., считано от предявяване на иска 08.07.2011г. до завършване на средното образование на ищеца, но не по-късно от навършване на двадесет годишната му възраст.

С атакуваното решение съдът е отхвърлил така предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Недоволен от резултата останал ищеца в производството, развило се в районен съд, който в жалбата си твърди, че атакуваното решение е неправилно и необосновано.  Счита, че съда правилно приел, че са налични част от предпоставките за уважаване на исковете, а именно, че ищецът е навършил пълнолетие, че няма доходи и не може да се издържа от такива или от използване на имущество, учи редовно в ПМГ „Добри Чинтулов”-Сливен, не е навършил двадесет годишна възраст, налице са специални негови нужди от закупуване на контактни лещи и консумативи по поддръжката им, предвид заболяването му –„миопия”, нуждата от закупуване на спортна екипировка, предвид участието му в училищния отбор по волейбол. Неправилни били изводите на съда, относно втората предвидена предпоставка, а именно получаваните от ответника доходи, позволяващи му без особено затруднение да дава търсената издръжка и че липсвали доказателства за доходите на ответника. Въззивника твърди, че исковата молба била връчена лично на ответника след залепено уведомление с указания за явяване в канцеларията на СлРС. Надлежно му били указани от съда възможността за подаване на отговор, неговото задължително съдържание, както и последиците от неподаването му. Ответникът не бил подал отговор на исковата молба, съответно не е направил своите възражения в дадения му от закона срок, включително и срещу твърденията в исковата молба, че получава месечен доход в размер около 650 -700 лева, не  посочил и представил доказателства за липса на средства, съответно невъзможност да плаща издръжка, не се явил в съдебно заседание за да заяви становището си по исковете.

С оглед на тези обстоятелства въззивника счита, че  исковете следва да бъдат уважени, тъй като бездействието на ответника, сочело на липса на основание за направа на възражения, досежно  посочения в исковата молба доход и неговия месечен размер. Освен това, било безспорно установено чрез събраните гласни доказателствени средства, че въззиваемия работел, тъй като свидетелите го виждали в работно облекло.

От въззивния съд се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове за заплащане на издръжка. Претендират се деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба не се сочат и представят нови доказателства и не се правят искания за събиране на такива във въззивната фаза на процеса.

В срока по чл.263, ал.1  ГПК от  насрещната страна не  е постъпил писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з.въззивникът, редовно призован не се явява и не се представлява. В писмено становище на процесуалния му представител, съгл.чл.32, т.1 ГПК, редовно упълномощен от първата съдебна инстанция се изразява становище за поддържане на подадената въззивна жалба на основанията, изложени в нея. Въззиваемият, редовно призован при условията на чл.41, ал.2 ГПК не се явява и не се представлява.

Във въззивната фаза на процеса не са приети нови доказателства.

Сливенски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства и доказателствени средства, приема за установено следното:

 

 

Въззивната жалба е допустима, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, притежаващ правен интерес от обжалването.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата съдебна инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. Решението е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустими искове, предявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания акт, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред районния съд, намира, че решението е правилно.

Изложената в мотивите на решението фактическа обстановка е правилно установена от районния съд и кореспондира с доказателствената съвкупност, съдържаща се в кориците на делото, поради което настоящия съдебен състав не намира за необходимо да я преповтаря, а с оглед разпоредбата на чл. 272  ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Със съдържащите се в нея твърдения за материална незаконосъобразност на атакуваното решение настоящата съдебна инстанция  не може да се съгласи, поради следните съображения:

Според чл.144 СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения, като съгласно чл.149 СК, издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска.

Искът за издръжка на пълнолетен учащ се по своята същност е осъдителен иск, с който се защитава правото на навършилия пълнолетие правен субект да получава месечна издръжка от своите родители, ако същите не предоставят доброволно такава или тази, която предоставят е недостатъчна и не покрива изцяло нуждите на пълнолетния.

Предпоставките за предявяване на иска са свързани с наличие на няколко основни факта, а именно: ищецът да не може да се самоиздържа от доходите и използването на имуществото си, да продължава обучението си в средно или висше учебно заведение при определени условия, родителите му да имат възможност да осигуряват издръжка без особени затруднения за тях. Размерът на издръжката се определя от съда, с оглед нуждите на ищеца от издръжка и възможностите на ответника за предоставяне на необходимите средства, като се имат предвид и всички горепосочени условия, отнасящи се до основателността на исковата претенция.

При този вид производства ищецът е този, който следва да докаже при условията на пълно и главно доказване по отношение основанието на иска, че се намира в съответната родствена връзка с ответника / роднина по права линия от първа степен на основание кръвно родство или осиновяване/, а по отношение  размера на иска – размера на своите нужди от издръжка, т.е. да установи необходимите средства за храна, облекло, лекарства и др. На следващо място е необходимо ищеца да докаже и възможностите на ответника да предоставя издръжка, т.е. да установи доходите му от труд или от използване на имущество.

В конкретния казус въззиваемият се позовава на процесуалното бездействие на насрещната по исковете страна, като счита, че то е достатъчно за да бъдат уважени исковите му претенции, паралелно със собственото си процесуално бездействие да ангажира доказателства, досежно доходите и имущественото състояние на ответника, въззиваем в настоящото производство, чието установяване е в  тежест на ищеца - въззивник.

Следва да се отбележи, че при този вид искове не е налице пълна безусловност на задължението за издръжка и в тежест на ищеца е да установи по безсъмнен и категоричен начин, обстоятелството, че даването на исканата издръжка няма да създаде особени затруднения за родителя, от когото се претендира. Това означава, че родителят / ответник по иска/ трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете / в този см. Р. № 199/17.05.2011г. ІІІ г.о. ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

Твърденията на въззивника, изложени както в исковата молба, така и поддържани с въззивната жалба, че ответника получавал доходи от труд в размер на около 650,00 лв. – 700,00 лв. остават недоказани. От показанията  и на двете разпитани в хода на производството пред първата съдебна инстанция свидетелки, не може да се изведе категоричен извод на първо място, че ответника- въззиваем реализира доходи от труд, доколкото свидетелите не са убедени, че той изобщо някъде престира работна сила. Обстоятелството, че свидетелките са виждали ответника облечен в работно облекло не доказва факта, че той полага труд, а още повече установява някакъв размер на доход от труд. Съдът не кредитира показанията на св.Алексиева в частта, в която същата споделя, че е чувала от ищеца и неговата майка, че ответника С.П. работи като куриер някъде, а също и, че полагал труд на „частно”, тъй като това не са лично възприети от свидетелката факти, а чути от други лица, при това заинтересовани от изхода на делото.  И двете разпитани свидетелки категорично са заявили, че не знаят дали ответника работи някъде. От показанията на св.Иванова се установява, че  в жилището на ответника, в съседство на което живее свидетелката нямало дори ел. захранване. Това обстоятелство по-скоро сочи на извод, че ответника не разполага с достатъчно парични средства дори за собствената си издръжка.

В конкретната правна хипотеза, предявените искове не могат да бъдат уважени, тъй като не е доказана една от кумулативните предпоставки за уважаването им, а именно, че ответника разполага с доходи от труд или имущество, които в достатъчна степен покриват собствения му стандарт на живот и не биха му създали затруднение за заплащане на претендираната издръжка. Ищецът, въззивник в настоящото производство не е положил достатъчно процесуални усилия и в двете съдебни инстанции да представи убедителни доказателства, от които да се формира извод, че родителят, от когото претендира издръжка може да я заплаща без особени затруднения.

По изложените правни съображения и поради съвпадане в крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на съдебния спор, на въззиваемия следва да се присъдят деловодни разноски за тази фаза на производството, но тъй като такива не са претендирани, респ. не са ангажирани доказателства в тази насока, съдът не следва да държи изричен диспозитив.

Мотивиран от горното, Сливенски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1000/06.12.2011г., постановено по гр.д. № 4470/2011г. на Сливенски районен съд.

 

Решението е окончателно, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК

 

 

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                     1.

                                                                                     2.