Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   101

 

                                                гр.Сливен, дата 25.04.2012 г.

                                   

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на седемнадесети април две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                                                                                                                     

                                                                        МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 99 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

          Обжалвано е първоинстанционно Решение № 900 от 05.01.2012 г. постановено по гр.д. № 5166 по описа за 2010 г. на Районен съд – гр.Сливен. С атакуваното решение, съдът е уважил изцяло претенцията на ищцата Т.Г.А., като е осъдил ответницата М. Т. Г. да й заплати сума в размер на 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпяни от ищцата болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 10.09.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на исковата молба – 30.09.2010 г. Със същото решение на страните са присъдени разноски, съобразно изхода на делото.

          Недоволен от така постановеното решение останал ответникът в първоинстанционното производство. В жалбата си до съда въззивникът – ответник, обжалва изцяло цитираното решение на Районен съд – гр.Сливен. Изложените в жалбата оплаквания за неправилност на решението, са досежно размера на присъденото обезщетение, тъй като бил прекалено завишен. Изводите на районния съд в тази част били необосновани, тъй като от доказателствата по делото било видно, че ищцата се е възстановила от травмата за около десет дни, респективно увреждането, не можело да обоснове толкова висок размер на присъденото обезщетение.

                  Моли съда да се произнесе с акт, с който да отмени решението на районния съд като неправилно и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Другото евентуално искане на жалбоподателя е да бъде намален размера на присъденото обезщетение до разумен и справедлив размер, съобразно критериите на чл.52 от ЗЗД.

          В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, от въззиваемата страна не е постъпил писмен отговор.

          В съдебно заседание, въззнивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от процесулане представител по пълномощие по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК. Поддържа въззивната жалба и не възразява срещу доклада на делото. Пледира жалбата му да бъде уважена на посочените в нея основания, а решението на първоинстанционния съд отменено. Твърди, че по делото не са ангажирани никакви доказателства относно претърпените болки и страдания. Ищцата се възстановила от травмата за около 10 дни, а размерът на обезщетението бил завишен. Моли вместо него да бъде постановено друго, с което изцяло да бъдат отхвърлени предявените от ищеца искове.

          В съдебно заседание, въззиваемият, редовно призован, не се явява, не се представлява. Депозирано е по делото становище от процесуалния му представител по пълномощие по чл.32, т.1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, считайки я за неоснователна и пледира въззивният съд с крайния си акт да потвърди, първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

                  Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.          

          С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

          Настоящият състав на СлОС намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и окончателните правните изводи изложени в обжалваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

          Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на иска, като такава по чл.45 от ЗЗД – деликтен иск за присъждане на обезщетение за претърпени от увреденото лице неимуществени вреди. Въззивната инстанция счита, че е налице законосъобразно процесуално процедиране, извършено от районния съд, който правилно е квалифицирал претенцията и е дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства. Направил е надлежен доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита. Ответникът като не е депозирал отговор на исковата молба, поради което сам се е лишил от възможностите предоставени му от процесуалния закон.

          Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след обсъждане на всички доказателства по делото, достига до същите изводи като тези на районния съд относно доказаност на предявения иск, респ.дължимост на претендиранато обезщетение в присъдения размер.

          Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД. Съгласно същия текст всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Юридическия факт, от който възниква това правоотношение е деликта. Съдържанието на правоотношението е определено в закона. Целта му е прехвърляне на неблагоприятните последици от правната сфера на увреденото лице върху патримониума на деликвента. В хода на производството за уважаването на този иск, следва да бъде доказани всички предпоставки на деликтната отговорност – деяние, противоправност, вредоносен резултат и причинна връзка между вредата и деянието. С оглед нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, в областта на деликтната гражданската отговорност, вината винаги се предполага до доказване на противното. Предпоставките на презумпцията са елементите на обективното основание на отговорността. Деликвентът от своя страна може да я обори, като отрече наличието на някоя от обективните предпоставки.

                  Предвид изложената правна характеристика на исковата претенция и с оглед фактическите данни по делото, въззивният съда намира, че в хода на производството са доказани предпоставките за ангажиране на отговорност на причинителя на вредата. По пътя на пълно и пряко доказване, чрез използване на допустими, относими и необходими доказателствени средства, ищецът е доказал, че е претърпял неимуществени вреди, които са настъпили в резултата на причиненото от въззивницата ПТП. От заключението на допусната и неоспорена от страните експертиза, е видно, че въззиваемата е получила увреждания, изразяващи се в контузия на главата с периорбитален хематом в дясно и контузия на дясна раменна става. Тези увреждания са настъпили в резултат на удар на въззиваемата А. в стъклото на предната дясна врата и страничната колонка между двете врати, при причичено от въззивницата Г. на 10.09.2010 г. ПТП. Нейното поведение е било противоправно, тъй като в нарушение на чл.6, т.1 от ЗДП, тя е навлязла с автомобила си в кръстовище при светеща червена светлина на трисекционен светофар за нейната лента на движение. По този начин отнела предимството и блъснала лек автомобил „Рено ф40”, с ДК № СН 4161 НС, преминаващ на зелена светлина, в който на предната дясна седалка се возела въззиваемата А.. От всички събрани по делото доказателства, включително и от свидетелските показания, безспорно се установява причинно - следствената връзка между настъпилото ПТП и претърпените неимуществени вреди. В резултат на посочените по – горе неимуществени вреди, въззиваемата около два месеца не е можела да се обслужва сама. Претърпяла болки и страдания, изразяващи се в психически стрес от случилото се. През този период била по – нервна и неспокойна, имала смущения и в съня.

                   Относно размера на присъденото обезщетение, настоящият състав намира същия за справедливо определен, след съобразяване на критериите по чл.52 от ЗЗД. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, решаващият съд е обсъдил всички обстоятелства, които са правно значими с оглед правилното индивидуализиране на обема на действително претърпените болки и страдания. Присъденият размер е съобразен с продължителността на периода, в който въззиваемата е търпяла болки и страдания от извършеното деяние, а както и с характера и степента на самите увреждания. Видно от назначената по делото експертиза, при прегледа на пострадалото лице на 28.12.2010 г. травмата все още не е била отшумяла напълно, но прогнозата е за скорошно отшумяване. Правилният анализ на съвкупния доказателствен материал, както и приложението на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, мотивира настоящият състав да приеме, че размерът на обезщетението присъдено от районния съд е справедливо определен и не следва да се намалява.

         Воден от тези съображения, въззивният съд приема, че искът по чл.45 от ЗЗД е доказан както по своето основание, така и по размер.  С оглед на изложеното и при констатирано съвпадение между правните изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

                 С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и да заплати на въззиваемата страна, сторените от нея. Въззиваемата не е направила искане да й бъдат присъдени направените разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

                Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

 

                                                                        

                                                Р      Е     Ш     И  :

 

 

      ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение № 900 от 05.01.2012 г. постановено по гр.д. № 5166 по описа за 2010 г. на Районен съд – гр.Сливен.     

   Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.

  

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                           

 

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                            2.