Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 19.04.2012г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                 мл. с. СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №100 по описа за 2012год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация - Сливен” ЕАД, гр.С. въззивна жалба против Решение №873/12.12.2011г. по гр.д.№3141/2011г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено, че З.М.З. не дължи на „Топлофикация - Сливен” ЕАД, гр.С. сумата от 306,21лв., представляваща главница, изразходвана топлоенергия за обект: гр.С., ул.”И.” *-*-* за периода от 30.11.2007г. до 31.01.2011г., мораторна лихва за забава в размер на 86,48лв., изтекла към 14.03.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 07.04.2011г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 25,20лв. по ч.гр.д.№2121/2011г. по описа на СлРС, като неправилно начислени и погасени по давност.

В жалбата си въззивника „Топлофикация - Сливен” ЕАД, гр.С. твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Счита, че районният съд неправилно е приел, че ответника не дължи сумата за ползвана топлинна енергия за периода 01.11.2007г. – 31.01.2011г., тъй като от доказателствата по делото – назначената експертиза се установил реалния размер на задължението на ответника. Неправилно районният съд е разгледал и се е произнесъл по въпроса за погасяване на част от вземането по давност, тъй като ответника с отговора не е направил такова възражение и същото е преклудирано. Моли съда да отмени изцяло атакуваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново по същество, с което да признае за установено, че ответника З.З. му дължи сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендира присъждане на направените по делото и за двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ответника в първоинстанционното производство З.М.З., който оспорва въззивната жалба. Посочва, че от експертизата се установило, че през целия процесен период има разминаване на отразените количества сградна инсталация и изчислените от вещото лице реални количества, което го ощетявало като абонат. Посочва, че от 15 години не живее на посочения обект и не е ползвал нито топлоенергия, нито топла вода. Налице е и погасяване на задължението по давност. Намира постановеното решение за правилно, обосновано и законосъобразно и моли съда да го потвърди.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

С въззивната жалба и с отговора не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В с.з. въззивното дружество „Топлофикация - Сливен” ЕАД, гр.С., редовно призовано, се представлява от пълномощник – адв. П.Г., която поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени и вместо него въззивният съд постанови ново решение по същество, с което признае за установено, че въззиваемия дължи сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемият З.М.З., редовно призован, в с.з. се явява лично и с представител по пълномощие – адв.Сиво Сивов, който поддържа подадения отговор. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Районният съд е приел всички приложени доказателства, от които приел, че ответникът не дължи начислената сума, тъй като не е обитавал жилището повече от 15 години и не е ползвал услугите на дружеството.Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно.

Първоинстанционното решение е обжалвано изцяло и при проверката за неговата допустимост настоящата инстанция констатира, че същото е изцяло недопустимо. Съображенията за това са следните:

Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Такова е решение, постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, ако съдът е бил десезиран или е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск.

В случая, Сливенски районен съд е сезиран с предявен от „Топлофикация – Сливен” ЕАД положителен установителен иск за установяване дължимостта на суми за главница и мораторна лихва по издадена по реда на заповедното производство заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК. В доклада си, макар и много фрагментарен и не отговарящ на изискванията на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд правилно е квалифицирал исковата претенция.

По делото е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника. В срока за отговор няма предявен насрещен иск, нито инцидентен установителен иск от страна на ответника.

При произнасянето си по съществото на спора с атакуваното решение първоинстанционния съд се е произнесъл по отрицателен установителен иск, с какъвто иск не е бил сезиран в хода на производството. В правните си изводи съдът е приел, че предвид установено неправилно начисляване на сумите за топлинна енергия и изтекла погасителна давност за част от процесния период следва да се признае недължимост на сумите, начислени на ответника. С диспозитива на решението районния съд е признал за установено по отношение на ищцовото дружество „Топлофикация – Сливен” ЕАД, че ответника З.З. не дължи сумите за главница, мораторна лихва и разноски по ч.гр.д.№2121/2011г. на СлРС, като неправилно начислени и погасени по давност. По този начин с атакуваното съдебно решение първоинстанционния съд в нарушение на процесуалните правила и диспозитивното начало на процеса се е произнесъл по непредявен отрицателен установителен иск. Произнасяне по предявения положителен установителен иск няма. По този начин районният съд е постановил едно недопустимо съдебно решение.

Въззивният съд, с оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК, извършва служебна проверка относно допустимостта на обжалваното решение и при констатирането на недопустимост, процедира по реда на чл.270, ал.3 от ГПК. Тъй като констатираната недопустимост на постановеното първоинстанционно решение в случая се изразява в разглеждане на непредявен иск /отрицателен установителен иск/ и липсва произнасяне по предявения такъв – положителен установителен иск по чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, то въззивният съд следва да обезсили постановеното порочно съдебно решение и да върне делото на същия съд за ново разглеждане и произнасяне по предявения иск от друг съдебен състав.

При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да съобрази и направените от страните разноски.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл.270, ал.3, предл.3 от ГПК, съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОБЕЗСИЛВА Решение №873 от 12.12.2011г., постановено по гр.д. №3141/2011г. по описа на Сливенски районен съд, като НЕДОПУСТИМО.

 

ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне по предявения иск.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.