РЕШЕНИЕ № 86

 

Гр. Сливен, 17.04.2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ТРЕТИ АПРИЛ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАНАДЕСЕТА година,  в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  М. БЛЕЦОВА

          ЧЛЕНОВЕ:  АТАНАС СЛАВОВ

                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

При секретаря М.Т. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от съдия АТАНАС СЛАВОВ в.гр.д.№ 101 по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на  чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение № 991/21.12.2011 год. постановено по гр.дело № 5078/2011 год. по описа на Районен съд гр.С..

Първоинстанционото решение е атакувано от ОТВЕТНИКА в първоинстанционното производство Д.И.Д., чрез процесуалния си представител по пълномощие по реда на чл.32 ал.1 т.1 от ГПК адв. Ц.Б. ***, като първоинстанционото решение е атакувано в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и в частта относно личните отношение на въззивника и роденото от брака дете Преслава род. на *** год. и в частта относно ползване на семейното жилище.

Във въззивната жалба твърди, че постановеното решение в обжалваните части е неправилно, материално незаконосъобразно и необосновано, неподкрепено от доказателствата по делото.

Моли съда да отмени Решението и вместо него да постанови Решение, с което приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, да определи разширен режим лични отношение на въззивника с малолетното дете Преслава, който да е два пъти месечно всяка първа и трета събота и неделя или втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10 часа на първия ден до 17 часа на следващия ден, както и половината от зимната и лятната ваканция, а по отношение на семейното жилище да постанови семейното жилище да се ползва от двамата съпрузи, втория етаж от въззиваемата, а третия от въззивника.

         С атакувания съдебен акт първоинстанционния съд уважил предявения иск, за развод като е прекратил сключения между страните граждански брак по вина изцяло на въззивника, предоставил упражняването на родителските права на роденото от дете П.Д. Д.  род. на *** год. с ЕГН: ********** на майката въззиваемата Б.С.Д. , Определил е режим на лични контакти с баща въззивник Д. И.Д. всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Предоставил е и семейното жилище на въззиваемата Б.С.Д. ***.

         В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ищеца в производството пред първоинстанционният съд в качеството си на въззиваем е депозирал отговор, с които оспорва изцяло твърденията в въззивната жалба.

С въззивната жалба се правят доказателствени искания, като се иска от съда назначаване на вещо лице строителен техник , който след като се запознае с материалите по делото и при необходимост посети семейното жилище в местността „С.” № * да даде заключение относно, от какви помещение се състоят втория и третия етаж на вилната сграда, могат ли двата етажа да се ползват самостоятелно и имат ли етажите отделни входове..

Във въззивната жалба се прави доказателствена искане за назначаване на вещо лице. В случая въззивника се домогва да докаже, че жилищната сграда находяща се в гр.С. местността „С.” № * представлява сграда функционално приспособена с две самостоятелни жилища едното на втория жилищен етаж, а другото на третия жилищен етаж.

Съдът с определение от 07.03.2012 год. е допуснал изслушването на вещо лице, по смисъла на чл.195 от ГПК тъй като за изясняване на възникналия въпрос са необходими специални знания из областта на строителството.

В съдебно заседание, въззивника редовно призован явява се лично и се представлява от представителя си по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК адв.Ц.Б. ***, която поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.

В съдебно заседание въззиваемата, редовно призована, явява се лично и не се представлява от процесуалния си представител по пълномощия адв. С.К. ***, който оспорва жалбата и поддържа дадения от него отговор. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно. Претендира за направените по делото разноски.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

Тази фактическа обстановка следва да се допълни с оглед приетото в съдебно заседание заключение на вещо лице.

От изслушаната и приета съдебно техническа експертиза съдът приема за доказано, че семейното жилище представлява вилна сграда находяща се в гр.С. в местността „С.” № *. Представлява триетажна масивна жилищна сграда, с скатен покрив с бетонова плоча, дървена конструкция и марсилски керемиди. Втория етаж се състои от спалня, дневна, кухня, кът за хранене, баня-тоалетна, входно антре, стълбище за втория етаж. Третия етаж се състои от две спални, баня-тоалетна, входно антре, складово помещение и тераса.Двата етажа – могат да се ползват като самостоятелни жилища, които отговарят на изискванията на § 5 т.30 от ДР на ЗУТ в вр чл.40 от ЗУТ. Вторият етаж може да задоволи жилищните нужди на ответната страна. Втория и третия етаж имат самостоятелни входове. В съдебно заседание вещото лице, заявява, че трети етаж не отговаря на изискванията на чл.40 от ЗУТ, понеже няма кухня.

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано В ЧАСТТА в която първоинстанциония съд се е произнесъл, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има въззивника Д.И.Д., в частта относно личните отношение на въззивника Д.И.Д. и роденото от брака дете П.Д. Д. род. на *** год. , както и в частта, в която първоинстанциония съд е предоставил ползване на семейното жилище на въззиваемата. В останалите части е влязло в законна сила поради необжалването му.

По отношение на иска с правно основание чл.49 ал.3 от СК за произнасянето на съда относно вината, за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Мотивите на решаващия съд за да постанови обжалвания съдебен акт, е че изключителна вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е въззивника Д.И.Д..

Диспозитива в решението на първоинстанциония съд, с който е признал за установено, че вина за развода е на въззивника Д.И.Д. е непрецизен. Първоинстанциония съд не се е съобразил с нормата на чл.49 ал.3 от СК, където съдът следва да изследва, кой от двамата съпрузи е виновен за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройството на брачните отношения като основание за допускане на развод, а не кой е виновен за развода. С постановения диспозитив първоинстанциония съд показва грубо непознаване на закона. Независимо от това като краен извод, първоинстанционото решение е правилно.

Вината е субективно отношение на дееца към извършеното от него и настъпилите правни последици. Безспорно е установено, че виновен за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношение е въззивника. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е основание за прекратяването му с развод. От изложеното следва, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е изцяло на въззивника. Безспорно установен е фактът на брачната изневяра на въззивника, като е налице признание, което и се подкрепя от събраните свидетелски показания. Изневярата представлява сериозно провинение от страна на единия съпруг. Като сериозно брачно провинение, изневярата е довела до дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Изневярата е довела до фактическото отчуждаване на съпрузите и до тяхната фактическа раздяла. Всички тези обстоятелства в своята съвкупност са довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, като вината за това е изцяло на въззивника. В този смисъл единствено въззивника Д.И.Д. е виновен за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, който е прекратен от съда с развод.

Настоящия съдебен състав намира, първоинстанционото решение в частта в която е първоинстанциония съд е признал за установено че въззивника Д.И.Д. е виновен за развода е неправилно и следва да го отмени и вместо него на основание чл.271 от ГПК, постанови, че виновен за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е въззивника Д.И.Д..

По отношение на предявения иск с правно основание чл.59 от СК относно личните отношение на въззивника Д.И.Д. и роденото от брака дете П.Д. Д. род. на *** год.

Първоинстанциония съд е определил лични отношение на детето П.Д. Д. с неговия баща въззивника Д.И.Д., всяка първа и трета събота от 0900 часа до 18.00 часа, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

В първоинстанционото решение липсват мотиви, относно определения от първоинстанциония съд режим на лични отношения на въззивника Д.И.Д. с малолетната му дъщеря.

Съгласно нормата на чл.59 от СК съдът служебно при като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай, трябва да определи така личните отношения между родителите и децата, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения.

При постановяване на атакуваното решение първоинстанциония съд не е отчел обстоятелството, че детето е 10-годишно, т.е неговата възраст не е ниска Между него и бащата да не съществуват отношения, които да налагат съда да установи ограничителен режим. Безспорно по делото е установено, че бащата е педагог, работи като такъв и има необходимите знания и опит при възпитанието на детето. Тези негови качества неминуемо биха допринесли за по-доброто възпитание на детето и правилното му израстване.

В СК законодателя е предвидил, когато са налице условия за това и разширен режим на лични контакти на децата със своя родител, на когото не са предоставени упражняване на родителските права, с цел да не бъде прекъсната трайно установената преди прекратяване на брака емоционална връзка между дете и родител. По делото не бяха установени факти и обстоятелства, които да навеждат на извода, че бащата със своето поведение по време на брака е застрашавал физическото и психическото здраве на детето или би повлиял в бъдеще лошо на това дете. С оглед нормалното психофизическо израстване на детето Преслава. Настоящия съдебен състав намира, че следва да определи разширен режим на лични контакти на бащата с детето, представляващи всяка първа и трета седмица от месеца от 09..00 часа на първия ден до 18.00 часа втория ден с преспиване, както и двадесет дни през лятото и пет дни през пролетната ваканция, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.

Настоящия съдебен състав намира за уместно, че следва да уточни, че поддържането на подходящи лични отношения може да става не само със свиждания, но и други допустими от закона средства воденето на кореспонденция, телефонни разговори, посещения на културни тържества, театър, кино  и т. н. Не е необходимо, д решението си съдът да изброява всички възможни форми на лични отношения. Някой от тези форми могат да се изберат свободно от родителя или от самото дете.

В изложения смисъл съдът следва да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и постанови ново по същество, с което определи разширен режим на лични контакти на бащата Д.И.Д. с малолетното дете П.Д. Д., съобразно изложените по-горе мотиви.

По отношение на иска с правно основание чл.56 от СК.

С атакуваното Решение първоинстанциония съд е предоставил ползването на семейното жилище на въззиваемата Б.С.Д., представляващо втори и трети етаж от жилищна сграда находяща се в гр.С. местност „С.” № *.

Решението е правилно и законосъобразно, в тази му част и следва да се потвърди.

В чл. 56, ал. 5 от СК като защитим от закона интерес е посочен интересът на  ненавършилите пълнолетие деца. В този смисъл е и нормата на § 1 от СК, съгласно която "семейно жилище" е това, което е обитавано от съпрузите и техните ненавършили пълнолетие деца

Родителите във всички случаи са длъжни да обезпечат жилище на децата си и понеже съдът служебно се произнася кому от родителите предоставя децата и определя мерките за упражняването на родителските права, изводът е, че в тези случаи произнасянето за ползването на семейното жилище е служебно задължение на съда.

Жилищната сграда находяща се в гр.С. м-ст ”С.” № * е семейно е жилището, придобито през време на брака на двамата бивши съпрузи. Във въззивната жалба се ивокират основания за ползване на част от семейното жилище от въззивника, като претенцията е той да ползва втория етаж.

Съдът намира, че първоинстанционото решение е правилно, макара да липсват мотиви в тази насока.

При представяне ползването на семейното жилище по смисъла на чл.56 ал.1 от СК първоинстанционния съд е съобразил, предоставяването на родителските права на въззиваемата Б.С.Д. на малолетното дете П.Д. Д.. Безспорно при предоставяне на семейното жилище първоинстанциония съд е съобразил изискването и задължението на родителите да осигурят жилищните нужди на малолетното дете.

Спорен е въпросът относно предоставяне на ползване на жилището при разпределение на ползването, като вторият жилищен етаж да се ползва от въззивника а третия от въззиваемата и малолетното дете.

На първо място липсва възможност в зависимост от броя на жилищните и сервизните помещения, такива, каквито са към момента на раздялата или развода, без преустройства, изменения и промяна на предназначението им за разпределение на ползването.

При разпределение на ползването съдът съобрази че между бившите съпрузи съществуват отношение на нетърпимост, което е пречка за разпределение на ползването на жилището. Отношенията на нетърпимост са пряко свързани със съвместното съжителство на съпружески начала на въззивника с друга жена, което е несъвместимо явление с правилата на установения морал и с интересите на детето.

Вторият жилищен етаж не представлява самостоятелно жилище тъй като не отговаря на изискванията на чл.40 от ЗУТ и не на последно място при изключване на ползваните помещения от пълнолетните деца поради това, че те имат самостоятелни права на жилищна площ то оставащата площ не би задоволила жилищната нужда на въззиваемата на която е предоставено упражняване родителските права върху малолетното дете П.Д. Д..

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че не са налице отменителни основания и въззивната жалба в обжалваните части по отношение на предявените искове с правно основание чл.49 ал.3 от СК и чл.56 от СК не следва да се уважава, а първоинстанционното решение следва да се потвърди.

По отношение на предявения иск с правно основание чл.59 от СК, въззивната жалба се явява основателна и настоящата въззивна инстанция като инстанция по същество, следва да отмени първоинстанционото решение в обжалваната част и постанови ново с което определи разширен режим на лични отношение на бащата с малолетното дете Преслава.

По отношение на разноските по делото с оглед изхода от делото, съдът не следва да присъжда в тежест на въззиваемата направените от въззивника разноски, тъй като такива не са направени по иска с правно основание чл.59 от СК. Въззиваемата не е доказала разноски пред настоящата инстанция.

По отношение на направените от въззивника разноски по останалите искове по чл.49 и чл.56 от СК и същите следва да останат в негова тежест така както са направени.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 991/21.12.2011 год. постановено по гр.дело № 5078/2011 год. по описа на Районен съд гр.С. съд,в частта, в която е определен режим на лични отношение на бащата Д.И.Д. с ЕГН: ********** *** с малолетното дете П.Д. Д. с ЕГН:********** като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

 

КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношение между бащата Д.И.Д. с ЕГН: ********** *** с малолетното дете П.Д. Д. с ЕГН:**********, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00 часа на първия ден до 18.00 часа на втория ден с преспиване, както и двадесет дни през лятото и пет дни през пролетната ваканция, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.

 

ПОТВРЪЖДАВА Решение № 991/21.12.2011 год. постановено по гр.дело № 5078/2011 год. по описа на Районен съд гр.С. в останалите обжалвани части като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО, подлежи на касационно обжалване В ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК при наличие на условията на чл.280 ал.1 от ГПК от редовното му връчване пред ВКС на РБ.

.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: