Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

 

гр. С., 05.03.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и дванадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

        мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря ………., като разгледа докладваното от Н. Янакиева ч. гр.  д.  N  104  по описа за 2012   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по обжалване действия на съдебния изпълнител и е с правно основание чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба срещу постановление  от 10.02.2012 г. по изп.д. № 20108370400746 на ЧСИ П.Г. с район на действие района на СлОС, с което са спрени изпълнителните действия по делото въз основа на представена обезпечителна заповед от 10.02.2012 г. по гр. д. № 102/2011 г. на СлРС.  Твърди се, че постановеното от ЧСИ  спиране е незаконосъобразно. Самото спиране на изпълнението е постановено от Сливенския районен съд като обезпечителна мярка по предявен иск с правно основание чл. 341 и сл. от ГПК във вр. с чл. 26 от ЗЗД като ищците са твърдели, че са съсобственици на недвижим имот – апартамент № *, находящ се в гр. С., ул. „а.” № * вх. „*”. От самата обезпечителна заповед е било видно, че тя няма действие срещу жалбоподателя, тъй като той не е страна по посоченото гр.д. №102/2011 г.  По изпълнителното дело ЧСИ, след като насрочил публична продан на описаното жилище, го е възложил с постановление, влязло в сила на 30.06.2011 г., на жалбоподателя и това постановление било вписано на 06.07.2011 г. в Службата по вписвания гр. С..  С осъществената продажба и разпределението на сумите от нея изпълнението по представения изпълнителен лист е осъществено и е приключило.  Поради това жалбоподателят е поискал съдебният изпълнител да започне процедура по въвеждането му в закупения имот.  На 11.08.2011 г. е била представена обезпечителна заповед за спиране на изпълнението, издадена по същото гражданско дело, но съдебният изпълнител е отказал да спре изпълнението. Това негово действие е било обжалвано пред СлОС  и съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Поради това ЧСИ е следвало да се съобрази с това решение на СлОС, което обвързва както жалбоподателя, така и третото лице. Другото основание за  неправилност на действията на ЧСИ се мотивира с това, че жалбоподателят не е страна по гр. д. № 102/2011 г. и изпълнението  по изпълнителното дело е осъществено като имотът е продаден.  Единственото действие, което е следвало да изпълни съдебният изпълнител, е въводът във владение на закупения имот, който към настоящия момент се владее от длъжниците. Процедурата по въвода  стои извън основното изпълнение, тъй като самото то вече е осъществено и не е допустимо от тук нататък спиране на производството. Процедурата по самия въвод се развива между купувача и владелците на имота , но не и срещу бившите собственици. Съгласно разпоредбата на чл. 498 ал. 2 от ГПК въводът се осъществява срещу всяко лице, което се намира във владение на имота.  Ако това лице има претенции, то може да ги защити чрез предявяване на иск срещу жалбоподателя в качеството му на купувач на имота. Поради това се иска да бъде отменено обжалваното постановление и да бъдат присъдени направените разноски.

В депозирани обяснения ЧСИ излага обстоятелствата, свързани с образуването и движението на изпълнителното дело Сочи, че постановлението за възлагане на недвижимия имот е вписано, изпълнителното дело е приключило, постъпилата сума от продажбата е приведена на взискателя, който е удовлетворен изцяло и ЧСИ е уведомил страните за приключването на делото. Заявява и че длъжниците отказват да предадат владението на имота, поради което купувачът на осн. на чл. 498 от ГПК е поискал от ЧСИ да го въведе.  Бил е насрочен въвод за 10.08.2011 г., но непосредствено преди осъществяването му пълномощникът на длъжниците и на третото лице е депозирал искане да бъде спрян насрочения въвод като е приложил обезпечителна заповед издадена от РС – Сливен. Поради това ЧСИ е отложил делото, но не го е спрял. Отказът му за спиране е бил обжалван с частна жалба и Окръжен съд-Сливен е приел, че въводът след влизане на постановлението за възлагане в сила, следва да се извърши безусловно срещу всяко лице, което се намира в имота, като това лице може да се защити с  иск за собственост. Купувачът отново е подал искане за извършване на въвод насрочен за 10.02.2012 г., но пълномощникът на длъжниците е представил обезпечителна заповед за спиране на изпълнителното дело. ЧСИ се е съобразил с определението на районния съд, постановено по гр. д. № 102/2011 г. Именно този акт на ЧСИ е бил предмет на обжалване и той самият изразява становище, че жалбата е основателна.

Постъпило е възражение против подадената жалба от представител по пълномощие на третото лице. В нея се твърди, че исковата молба по гр. д.№ 102/2011 г. на СлРС е предшествала отварянето на наддавателното предложение и обявяването на купувача на имота. Сочат се обстоятелствата свързани с подаването на жалби по изпълнителното дело и произнасянето на СлОС. Твърди се, че висящото делбено производство, съдържащо и поглъщащо в себе си и иск за собственост на трето лице против взискателя, който е ответник по заведеното дело, обуславя хипотезата на чл. 498 ал. 2 от ГПК и производството по изп. дело, а именно - въводът във владение, следва да бъде спряно. След като е заведен иска за делба по отношение на продаваемите имоти, то се предполага, че третото лице е съсобственик с взискателя до постановяване на решение, което да е влязло в сила и следва да бъде спряно производството по изпълнителното дело. Развиват се доводи, че постановеното спиране е законосъобразно. Поради това се иска да бъде потвърдено постановлението на ЧСИ и се претендират направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Производството по изпълнителното дело е образувано въз основа на молба на кредитора В.Д.  по изпълнителен титул – издаден от Сливенския районен съд изпълнителен лист въз основа на съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение от 17.06.2009 г., сключена по гр. д. № 3932/2008 г. По силата на тази спогодба Д.В. Ф. се е задължил да заплати на В. В. Д. сумата от 33 500 лв., както и договорена неустойка от 5 000 лв. Предмет на гражданското дело е било допускането на делба на обекти, към които сега е насочено принудителното изпълнение. Страните по делото са се споразумели имотите да бъдат поставени в дял на Д. Ф., а за уравнение на дела същият се е задължил да заплати на В.Д. посочената по-горе сума в едногодишен срок, като при неплащане в срок се е задължил да заплати неустойка в размер на 5 000 лв. Длъжниците по изпълнителното дело са наследници на Д.В. Ф. – негови синове, а третото лице е бивша негова съпруга. От представените удостоверения от службата по Вписвания в гр. С. се установява, че за двамата длъжници няма други вписвания в службата, освен наложените възбрани върху процесните имоти към 27.08.2010 г. С молба от 16.08.2010 г. взискателката е поискала вписване на законна ипотека върху имотите и тази ипотека е била вписана. Извършени са изпълнителните действия, свързани с насрочването и провеждането на публичната продан. Постановлението за възлагане на недвижимия имот е влязло в сила на 30.06.2011г. и е вписано на 06.07.2011 г. в Службата по вписвания гр. С..  С осъществената продажба и разпределението на сумите от нея изпълнението по представения изпълнителен лист е осъществено и е приключило. 

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е основателна.

 Принудителното изпълнение е било насочено срещу два самостоятелни обекта на правото на собственост – апартамент и гараж. Двата обекта са собственост на длъжниците по изпълнителното дело. Безспорно е, че към момента на налагане на възбраната собственици на имотите са били длъжниците по изпълнителното дело. Разпоредбата на чл. 435 ал. 4 от ГПК лимитира възможностите, с които е разполагало третото лице при обжалване действията на съдебния изпълнител.  Законодателят изрично е приел, че третото лице може да обжалва действието само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на възбраната са се намирали във владение на третото лице и жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собственост на длъжника при налагане на възбраната.  В конкретния случай е безспорно, че имотите, срещу  които е насочено принудителното изпълнение, са собственост на длъжниците и към момента на налагане на възбраната  третото лице не ги е владяло. Ирелевантни са били възраженията за друг висящ граждански процес, тъй като той не касае извършените от съдебния изпълнител действия.

Окръжният съд, макар и в друг състав, но по повод подадени жалби по същото изпълнително дело, е посочил, че действията на ЧСИ  по проведената публична продан са извършени при липса на издадена от СлРС обезпечителна заповед за спиране на изпълнителното дело. Така постановлението за възлагане е влязло в законна сила и за купувачът е възникнало правото на собственост върху възложения му имот. Поради това той има право и следва да бъде въведен в имота от съдебния изпълнителя. Видно от събраните по делото доказателства, изпълнени са били условията, а именно -купувачът е поискал въвеждане във владение,  представил е документ за платени такси и постановлението за възлагане е било вписано. Постановлението за възлагане се ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на всички. Поради това осъществяването на въвода може да бъде извършено както срещу длъжника, така и срещу друго лице, заварено в имота. Обезпечението е депозирано пред ЧСИ когато страните вече са били уведомени за свършването на изпълнителното дело. След като имотът е притежание на трето лице, то обезпечението не следва да бъде прилагано, тъй като целта е била да не бъде прехвърлен имота с оглед претенциите на ищците по гражданското дело пред районния съд.  На практика изпълнителното дело е приключило и единственото, което следва да извърши ЧСИ, е въвеждането на купувача, тъй като той е внесъл сумите за закупуване на имота и те са били разпределени на взискателите. Поради това постановлението на ЧСИ от 10.02.2012 г. е незаконосъобразно  и следва да бъде отменено. С него се спират изпълнителните действия по изп. дело, което вече е приключило и ЧСИ е длъжен да осъществи въвода на купувача. Този въвод се осъществява срещу всяко лице, което се намира във владение на имота, като то може да бъде и недлъжник. Както законосъобразно е посочено в жалбата, това лице може да се защити чрез иск за собственост, предявен срещу купувача на имота. Интерпретацията , че по делбеното дело, висящо пред районния съд, е инкорпориран и иск за собственост, не може да ползва третото лице, тъй като купувачът на имота по изпълнителното дело не е страна по висящото гражданско дело за делба.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОТМЕНЯ постановление изх. № 2414/10.02.2012 г. по изп.д. № 20108370400746 на ЧСИ П.Г. с рег. № 837 и район на действие Окръжен съд – Сливен, с което на основание на чл.432 т. 1 във вр. с чл. 397 ал. 1 т. 3 от ГПК са спрени изпълнителните действия по изпълнителното дело, до приключване на производството по гр. д.№102/2011 г. на Сливенския районен съд с влязъл в сила съдебен акт.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: