Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 92

гр. Сливен, 06.04.2012 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на четвърти април през две хиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                              мл. с.          КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 при участието на секретаря П.С., като разгледа докладваното от  мл.съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 106  по описа за 2012 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно, намира правно основание и се развива по реда на глава двадесета  ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство К. „С. Ч.”- в ликвидация, със седалище и адрес на управление гр.С. чрез представителя – ликвидатор И. Г. З..

Атакува се Решение № 982/12.12.2011г., постановено по гр.д. № 1737/2011г. на СлРС.

С обжалваното решение СлРС е уважил  предявения от ищцеца Т. Я. К. от гр.Сливен иск по чл.58 от Закона за кооперациите, като е отменил решение на общото събрание на К. „С. Ч.” гр.С.- в ликвидация, проведено на 10.03.2011г., с което ищеца  бил изключен като член на кооперацията. Със същото решение кооперацията, чрез представителя й е осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 310,00  лв., както и държавна такса по сметка на СлРС в размер на 40,00 лв.

В депозираната жалба, въззивната кооперация, представлявана от ликвидатора З.  твърди, че постановеното решение е необосновано. В противоречие със събраните по делото доказателства съда е приел, че на ищеца не била дадена възможност за изслушване от общото събрание и в този смисъл той не можел да упражни адекватно правото си на защита. От протокола на проведеното събрание било видно, че ищеца е присъствал на събранието към момента на откриването му, след което той заедно с още трима член кооператори, също предложени за изключване са напуснали  събранието доброволно. С това си поведение ищеца сам се е поставил в невъзможност да даде устни или писмени обяснения. Незаконосъобразно съда приел, че кооперацията била задължена да изиска писмени обяснения от ищеца за причинените от него вреди. Твърди се още, че необосновано съда  приел, че е нарушен закона след като на ищеца не била връчена отделна покана за свикване на общото събрание на член-кооператорите, в която да бъдат посочени конкретните нарушения, извършени от него. Посочва се, че целта на закона била член-кооператорите да бъдат запознати с обсъжданите въпроси и фактическите основания за изключване на член-кооператори, което в случая било постигнато с обща покана. Необосноваността на решението довело и до незаконосъобразност на направените правни изводи от съда, като последния в противоречие със Закона за кооперациите приел, че решението на общото събрание на кооперацията е незаконосъобразно и го е отменил без да го разгледа по същество. Твърди се, че ищеца К. като член на управителния съвет е допуснал редица нарушения, като са изброени изчерпателно правните норми от ЗК и се посочва, че тези нарушения са вписани и в устава на кооперацията. Посочва се, че с всичките си действия ищеца не само не е съдействал за постигане целите на кооперацията, но заедно с останалите членове от управителния съвет е допринесъл за нанасянето на щети на кооперацията.

От настоящата съдебна инстанция се иска отмяна на така постановеното решение и решаване на делото по същество, като се отхвърли предявения от ищеца К. иск по чл.58  ЗК. Претендират се деловодни разноски.

С въззивната жалба не са направени доказателствен искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на процеса.

В срока по чл.263 ГПК от ответната по жалбата страна  не е постъпил писмен отговор.

В същия срок насрещна въззивна жалба не е депозирана.

В съдебно заседание за въззивната кооперация – в ликвидация, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие. Въззиваемата страна , редовно призована също не се явява лично и не се  представлява.

 Сливенски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства и доказателствени средства, приема  следното:

Въззивната жалба е допустима, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, притежаващ правен интерес от обжалването.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата съдебна инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. Решението е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск, предявен от  легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания акт, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред районния съд, намира, че решението е правилно.

Формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,  изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл.58 Закона за кооперациите /ЗК/ за отмяна на незаконосъобразно решение на орган на кооперация / в случая на Общото събрание/. Искът е конститутивен и с него се упражнява потестативно право на ищеца да се признае за незаконна или несъобразена с устава една многостранна сделка, каквото по своята същност представлява решението на Общото събрание. Този иск е проявление на членствените права на член кооператора, регламентирани в чл.9 ЗК.

Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 ЗК, решения и действия на органи на кооперацията, които противоречат на закона или устава, могат да бъдат отменени чрез иск, предявен пред районния съд по седалището на кооперацията. Това е форма на съдебен контрол за законосъобразността на действията и решенията на органите на кооперацията. Следва да се отбележи, че този контрол, упражняван от съда е само за законосъобразност, а не за целесъобразност. Надлежно легитимирани да предявят такъв иск са членовете на кооперацията, Контролния съвет,кооперативния съюз и прокурорът. Съдът, сезиран с такъв вид иск  може да отмени изцяло или отчасти акта, предмет на иска или да отхвърли иска / чл.59 ЗК/.

В настоящия казус искът е предявен от лице, което е било член-кооператор/ до приемане на атакуваното решение/. Качеството член-кооператор на ищеца Т. К. не е спорно между страните обстоятелство.

Съдът намира, че решението на Общото събрание на кооперацията, предмет на атакуване с предявения иск е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Задължителна предпоставка, за да бъде законосъобразно решението на общото събрание на кооперацията, е провеждането му да е редовно и законно или цялата процедура по свикване, уведомяване на член кооператорите по надлежния ред, предвиден в ЗК, провеждане и вземане на решение на този орган следва да бъде в съответствие с нормите на ЗК и Устава на кооперацията.

Необходимо е да се отбележи, че по делото изобщо не е бил представен устав на кооперацията, от който съда да направи конкретна преценка дали решението взето от Общото събрание / ОС/, проведено на 10.03.2011г. е съобразено с неговите норми.

В конкретната правна хипотеза  се установява, че от формална гледна точка инициативата за провеждане и самото провеждане на общото събрание е  съгласно разпоредбите на ЗК, тъй като е свикано извънредно събрание по искане на 1/3 от член кооператорите, съгл.нормата на чл.16, ал.3, т.2 / арг.от подписите, положени в нотариалната покана за свикването на събранието/.

Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 ЗК, член кооператор може да бъде изключен, когато нарушава закона, устава или решенията на органите на кооперацията. Следва да се подчертае, че нарушението на член кооператора, обуславящо неговото изключване е винаги конкретно, т.е. необходимо е да се посочи с какво свое действие и коя конкретна норма от закона или устава, респ. кое конкретно решение на орган на кооперацията е нарушил изключеният член кооператор. Това конкретно нарушение следва да бъде изрично описано не само в решението на Общото събрание за изключване на съответния член кооператор, но също така е необходимо това конкретизирано нарушение да бъде вписано и в поканата за свикване на общото събрание. Тази конкретизация е необходима за да може при съдебния контрол съдът да прецени дали наистина са налице основания за изключване, дали съответния член кооператор е бил запознат предварително с тях, което е от значение за неговата защита, както и за законосъобразността на приетото решение. Съгласно чл.16, ал.1 ЗК в поканата за свикване на общото събрание на кооперацията се вписва дневния ред, по който то ще бъде проведено, въпросите, които ще бъдат разгледани, като се осигурява достъп на всички членове до подлежащите на обсъждане материали.

Установи се безспорно, че в писмената покана, връчена на ищеца, е вписана една-единствена точка в дневния ред, а именно изключване на изброени член-кооператори, сред които фигурира и неговото име. Посочено е общо за всички, предложени за изключване основание -“нанесени щети на кооперацията и грубо нарушение на ЗК и Устава”. Така формулирано, по отношение на ищеца, то е общо,  неиндивидуализирано с оглед посочване на конкретните нарушения, извършени от него.

От внимателния прочит на всички вписани 14 бр. точки в нотариалната покана за свикване на общото събрание не става ясно какви конкретни нарушения е извършил въззиваемия К., с какви действия и в какво качество – дали като член кооператор въобще или като член на орган на кооперацията.

От протокола, воден по време на провеждане на събранието на 10.03.2011г. се установява изказване единствено на член на ликвидационната комисия и представител на кооперацията, в резултат на което са изброени отново общи действия на петимата предложени за изключване членове, като са сочени също толкова общи нарушения и цитирани съответни текстове от ЗК. По отношение на ищеца се споменава в това изказване, че същия не взел отношение да се изпълнява ЗК, но какво отношение е бил длъжен да вземе, от къде произтичат тези негови задължения, с какви обективни лични действия е нарушил закона или устава на кооперацията и съответно кой текст от тях не се посочва нито в поканата за свикване на общото събрание, нито в самото решение за изключване на въззиваемия.

Като основание за изключването е посочено грубо нарушение и неспазване на закона и устава на кооперацията, за причинени вреди, злоупотреби и уронване името на кооперацията.

Релевираните във въззивната жалба оплаквания са насочени към обстоятелството, че ищеца в качеството му на член кооператор и член на УС имал задълженията, визирани в чл.10, ал.1, т.1 и т.4 ЗК или задължението на член кооператора да спазва устава на кооперацията и да съдейства за постигане на целите й, а въззиваемият като цяло с всички свои действия не е съдействал за постигане целите на кооперацията, но и заедно с останалите членове на УС е допринесъл за нанасяне на щети на кооперацията.

Така изложените съображения са неоснователни и не могат да санират порочността на взетото решение от ОС на кооперацията.

Въззиваемият Т. К. е изключен за нарушения на закона, устава, причинени вреди, злоупотреби и уронване името на кооперацията, без да са конкретизирани неговите действия, с които той обективно е нарушил закона или устава. Нещо повече, съдът не може да прецени кои разпоредби на устава са нарушени, тъй като те нито са посочени в решението на общото събрание, а както се посочи по-горе не е представен по делото и самия устав на кооперацията. Освен това не е ясно какви злоупотреби е извършил въззиваемия, в резултат на които е нанесъл вреди на кооперацията, от какъв характер са тези вреди , какъв е техния размер, нито пък става ясно по какъв начин той уронил името на кооперацията.

Не може да бъде извършена и преценка, относно нарушенията на закона, тъй като в решението на Общото събрание, както и в поканата за свикването му са изброени редица нарушени норми на ЗК, но те са посочени общо към всичките петима предложени за изключване член кооператори. Тежестта за доказване на провинението е върху кооперацията, тъй като именно неин орган – ОС е реализирал правото си да изключи отделен член кооператор.

По делото се установи, че не е индивидуализирано и конкретизирано всяко нарушение допуснато от отделния член кооператор, в това число и за въззиваемият. Не се установиха конкретните действия, извършени от въззиваемия, с които той е дал основание да бъде изключен от кооперацията. Освен това не са били представени никакви материали, свързани с тези нарушения с които е следвало да бъде запознат всеки член кооператор преди започване на събранието, съгл.чл.16, ал.1 ЗК.

Ето защо, съдът намира, че взетото решение на Общото събрание, проведено на 10.03.2011г. е незаконосъобразно и правилно първоинстанционния съд го е отменил

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, но тъй като от страна на въззиваемия не са претендирани такива, то съда не следва да се произнася за тях.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

        

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 982/12.12.2011г. по гр.д. № 1737/2011г. на СлРС.

 

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС РБ в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.

                           

 

 

                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

ЧЛЕНОВЕ:

                   1.

                   2.