Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 21.03.2012 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и първи март през двехиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                              мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 107  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 997/22.12.2011г. по гр.д. № 1888/11г. на СлРС, с което е осъдена И.К.С. да заплати на Е.М.Б., чрез неговата майка и законна представителка Р.П.И. сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от собствени на ответницата животни – птици, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва, считано от датата на деликта 01.07.2008г. до окончателното изплащане, искът е отхвърлен над тази сума до пълния претендиран размер от 3 000 лв. като неоснователен и са присъдени съразмерно разноски по делото.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва частично, в осъдителната му част, цитираното решение на СлРС, като твърди, че в нея то е неправилно и необосновано, тъй като съдът е кредитирал едни от свидетелските показания, а игнорирал други, без да е ясно по какви причини е приел така. Освен това заявява, че са налице противоречия между показанията на свидетелите, а и някои от тях на се присъствали на инцидента. Въззивникът твърди още, че в събраната от РС медицинска документация е отразено единствено, че детето е преживяло “остра стресова ситуация”, без адса посочени обстоятелствата за възникванетой, поради което счита, че не е налице доказана пряка причинно следствена връзка между преживения от ищеца стрес и описания в исковата молба инцидент от 01.07.2008г. Поради изложеното въззивникът моли въззивния съд да отмени в обжалваната част първоинстанционното решение и вместо това постанови ново, с което отхвърли иска и за тази сума. Претендира разноски за двете инстанции.

Няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор, с който оспорва изцяло жалбата, заявява, че изложените в нея твърдения са неоснователни и моли въззивния съд да я остави без уважение. Счита, че атакуваното решение не страда от дефекти, РС е събрал достатъчно годни и относими доказателства, формирал е правилна фактическа обстановка, която е привел кън приложимите правни норми и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Моли тази инстанция да потвърди обжалваната част от решението като правилна и законосъобразна. Претендира разноски за въззивното производство.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

 В с.з., въззивницата, редовно призована, не се явява лично, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски за тази инстанция.

В с.з. въззиваемият, редовно призован чрез своята майка и законна представителка, не се явява лично, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата като неоснователна и поддържа депозирания отговор. Заявява, че счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли въззивния съд да го потвърди в атакуваната част. Претендира разноски за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА мотивите си към тези на първоинстанционния съд и въвежда мотивите на първоинстанционното решение по подразбиране.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Безспорно е установено наличието на всички елементи от сложния фактически състав на чл. 50 от ЗЗД, уреждащ специфична хипотеза на непозволено увреждане, причинено от вещи, в случая – животни. Доказани са всички обективни елементи – действия на животните, вреда, причинна връзка и качеството на собственик на ответницата, ангажиращи гражданската й недоговорна отговорност за обезвреда, която е обективна и не е свързана с наличие на някаква форма на вина като субективен фактор.

Настоящият състав не намира да са допуснати твърдените от въззивника нарушения от страна на първоинстанционния съд.

СлРС, в съответствие с правилата на ГПК, е изяснил релевантните факти, направил е доклад, с който е посочил на страните обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, дал е вярна правна квалификация на иска, разпределил е доказателствената тежест и е посочил на всяка страна кои факти с какви доказателствени средства следва да докажат. Допуснал е своевременните доказателствени искания за събиране на относими и необходими доказателства, които впоследствие е ценил поотделно и в тяхната съвкупност.

Неоснователно е първото оплакване на въззивника, наведено с въззивната жалба, относно неправилното кредитиране на свидетелските показания, довело до необоснованост на изводите. Решаващият съд се е аргументирал ясно и еднозначно в мотивите си  кои свидетели и по какви причини кредитира или не – посочил е, че се доверява на показанията на тези от тях, които са били очевидци на събитието, възпроизвеждат лично и непосредствено възприети факти и обстоятелства, отчел е степента на родство и възможността за проява на заинтересуваност или пристрастие на всеки от разпитаните и е разгледал твърденията им в светлината на всички други събрани доказателства, игнорирайки тези показания, които не намират подкрепа в останалия доказателствен материал.

Независимо от разминаванията относно различни съпътстващи детайли – в каква посока се е движело детето, карало ли е колело или не и други подобни, които не са елементи от правопораждащия фактически състав, съдът счита, че непререкаемо е доказан главният факт, от значение за отговорността по чл. 50 от ЗЗД – на осъщественото физическо въздействие на домашните животни, собственост на ответницата, върху ищеца, и той не зависи и не се променя от горните обстоятелства.

Второто инвокирано оплакване – за неустановеността на произхода на претърпяната от ищеца вреда, а оттам – и за недоказаността на причинната връзка с действията на животните на ответницата, настоящият състав намира също за несъстоятелно.

От една страна влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 709/09г. на СлРС, както и решението по в.н.о.х.д. №4/10 на въззивната инстанция, имат най-малкото доказателствена сила на мотивите, които съдържат редица фактически констатации, до които съдът е достигнал въз основа на събрани и преценени доказателства относно значимите факти. По начало съдебният акт, след влизането му в сила, има и легитимиращ ефект, който предполага приемането на материалноправното положение за такова, каквото е оповестено в него.

От друга страна, извън фактите, за които правната норма повелява че имат задължителна сила за гражданския съд, тези мотиви имат и значение на официално удостоверяване на останалите юридически и доказателствени факти. Поради това приетите от СлРС и СлОС по цитираните дела факти относно инцидента, и въздействието му върху ищеца, могат да се възприемат и от гражданския съд, разглеждащ друг аспект на същата поредица от събития. Доколкото, обаче, мотнивите са непряко доказателство за тях, настоящият съд може да ревизира доказателствената им сила съобразно всички други, събрани в това производство, доказателства. Така, спазвайки принципа на непосредственост, РС е провел пряко събиране на доказателства - допуснал е медицинска експертиза, изслушал е обясненията на ищеца, който е малолетно дете и е събрал свидетелски показания – и всички тези доказателства поотделно и в своята съвкупност са еднопосочни и убедително подкрепят изводите за поведението на животните, собственост на ответницата, за реакцията и състоянието на ищеца непосредствено след инцидента, както и за преживяванията му след това и до момента,  и за неоспоримата причинна връзка между тях.

С оглед вида, характера и продължителността на претърпените физически и душевни болки и страдания, въззивният съд счита, че техен справедлив паричен еквивалент е сумата 1 000 лв. Поради това искът е основателен и доказан до размер на 1000 лв., в който следва да бъде уважен, а за разликата до пълния размер от 3000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част, в останалата, необжалвана, то е влязло в сила.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивната страна, която следва да понесе своите както са направени и заплати тези на  въззиваемата за тази инстанция в размер на 200 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

Р     Е     Ш     И  :

                                     

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 997/22.12.2011г. по гр.д. № 1888/11г. на СлРС.

 

ОСЪЖДА И.К.С. да заплати на Е.М.Б. чрез неговата майка и законна представителка Р.П.И. направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 200 лв.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ, с оглед цената на иска под 5 000 лв.

                   

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: