Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 06.04.2012г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на трети април през две хиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №114 по описа за 2012год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство „ЕВН Б.Е.” АД, гр.П. против Решение №396/09.01.2012г. по гр.д.№7031/2010г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено, че И. Й. И. не дължи на „ЕВН Б. Е.” АД, гр.П. сумата от 604,96лв., представляваща допълнително начислена му от ответника електрическа енергия от 3395KWh за периода 24.08.2010г. - 22.11.2010г. за обект в гр.С., кв.”С.к.” *** за което вземане е издадена фактура №1047905103 и са присъдени разноски по делото.

            В жалбата си въззивника „ЕВН Б.Е.” АД, гр.П. твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, не отразява действителната фактическа и правна обстановка, като първоинстанционния съд не е извършил комплексна преценка на събраните доказателства. Моли съда да отмени изцяло атакуваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново по същество, с което да отхвърли изцяло предявения иск и да му присъди направените по делото разноски.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ищеца в първоинстанционното производство И.Й. И. чрез пълномощника си адв.Е. П., която оспорва изцяло твърденията във въззивната жалба. Намира постановеното решение за правилно, обосновано и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивното дружество, редовно призовано, не се представлява.

В с.з. въззиваемия, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило становище от пълномощника му адв.П., която оспорва въззивната жалба, поддържа подадения против нея отговор. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е отрицателен установителен иск за недължимост на сума за допълнително начислена електрическа енергия, при който доказателствената тежест за установяване съществуването на оспореното вземане се носи изцяло от ответното електроснабдително дружество.

Съгласно чл.28 ал.1 от ОУ на ЕВН ЕС, само въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, заедно със справки за начислената енергия, ответникът има право да изчислява и коригира сметките на клиента за изминал период.

Според чл.54 ал.2 т.2 от ОУ на ЕВН ЕР само в случаите на констатирано по реда на тези Общи условия неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване, ЕВН ЕР преизчислява количеството електрическа енергия за период от датата на монтажа или последната извършена от ЕВН ЕР или друг оправомощен орган проверка на средството за търговско измерване, до датата на констатиране на грешката в измерването или неизмерването, освен ако може да бъде установен точния период на грешното измерване или неизмерване, но не за не повече от 90 дни, като при коригиране на количествата се използват стойностите на величините, установени в момента на проверката, като в случаите, когато отклонението от нормалната работа на средствата за търговско измерване не може да се установи с конкретен измерител в проценти, корекцията се изчислява като една трета от максималния базов ток на средството за търговско измерване при всекидневно 8-часово ползване на електрическа енергия от клиента, при коефициент 0,7. Съгласно разпоредбата на чл.54 ал.2 т.3 от ОУ на ЕВН ЕР в случаите, когато липсват средства за търговско измерване, монтирани от ЕВН ЕР, корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната способност на линията, чрез която обектът е свързан към електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР при всекидневно 8-часово ползване.

Следователно, първото необходимо условие, за да възникване право на ответното електроснабдително дружество да коригира за минал период сметката за ел. енергия на ищеца е да е установено преди това по реда на ОУ на ЕВН ЕР неправомерно въздействие на средството за търговско измерване. Според чл.35 ал.4 от ОУ на ЕВН ЕР, последното се установява със съставен констативен протокол, а според чл.63 от същите ОУ на ЕВН ЕР в случаите, в които се съставя констативен протокол, той се подписва от представители на ЕВН ЕР и Клиента, а ако Клиентът не присъства и/или откаже да подпише протокола, то ЕВН ЕР има право да го състави в присъствието на свидетели, в който случай констативният протокол се изпраща след това на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка и тогава се счита връчен в деня на неговото получаване. В конкретния случай ответното дружество, носещо доказателствената тежест не е установило ищецът И. или представител на домакинството му да е бил търсен и поканен да присъства при извършване на проверката и съставяне на констативния протокол. Не е налице и отказ от страна на абоната, респ. находящи са на адреса лица, за да се приложи  разпоредбата на чл.63, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕР. Следователно не е спазен реда на чл.63 от ОУ на ЕВН ЕР при съставянето на представеният от ответника констативен протокол №1335/22.11.2010г. за техническа проверка на електромерно стопанство. По този начин са нарушени правата на ищеца, в качеството му на клиент на ответното дружество да присъства при извършване на проверката и да подпише съставения констативен протокол. Констативния протокол е подписан от двама свидетели – охранителите от фирма “К.”, които ходят на проверките със служителите на ЕВН, което според съда е нарушение на приетите от самото дружество Общи условия и целта при проверките с цел избягване на всякакви съмнения да присъстват клиентите, респ. независими свидетели, а не лица, които се намират в служебни отношения с проверяващите. По този начин не може да се избегне съмнението в обективността на извършената проверка и истинността на отразените в съставения протокол обстоятелства. Служителите на ответното дружество е следвало да поканят да присъстват на проверката и да подпишат протокола живущите на адреса, в случая пребиваващите там лица, което не е направено.

Следва да се отбележи, че присъствалите на проверката двама служители на охранителната фирма “К.” ЕООД са подписали протокола като свидетели на отказа на абоната да присъства, респ. да подпише протокола, без да е посочено точно кое от двете обстоятелства е налице, но не са подписали протокола като свидетели, присъствали на проверката /няма подписи в долния десен край на протокола/. По този начин, според съда е налице още един порок при съставянето и подписването на протокола, като не са спазени изискванията на цитираната разпоредба на Общите условия на дружеството.

Освен това по делото не е установено ответното дружество да е изпълнило задължението си по чл.63, ал.3 от ОУ на ЕВН ЕР – да изпрати на ищеца с препоръчано писмо с обратна разписка съставения не в присъствието му констативен протокол, подписан от двама свидетели.

Предвид изложеното не може да се приеме, че констативния протокол е съставен по реда и при спазване на ОУ на ЕВН ЕР. При това положение, този протокол не може да бъде противопоставен на ищеца, защото представлява само неподписан от него частен свидетелстващ документ, в който са удостоверени изгодни за ответника факти, които той по посочените причини не доказва и не може да съставлява основание за коригиране сметката на ищеца.

На следващо място от заключението на изслушаната от районния съд комплексна технико-икономическа експертиза е установено, че приложените от ответното дружество метод за отчитане на неотчетена ел. енергия и методиката за остойностяването й са неправилни. Приложена е методиката на чл.54, ал.2, т.3 от Общите условия, приложима единствено и само в случаите, когато липсват средства за търговско измерване, докато в конкретния случай абонатът има монтиран уред за търговско измерване - електромер и е налице частично измерване на консумирана ел.енергия при наличие на средство за търговско измерване, в който случай дружеството би следвало да корегира сметката, съгласно предвидените в този случай клаузи  - чл.54, ал.2, т.2 от ОУ на ЕВН ЕР. Приложената от ответното дружество методика за остойностяване на неотчетената електроенергия е неправилна, което води до неправилност на допълнително начислената на ищеца сума за ел. енергия.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът не дължи исковата сума, като предявеният от него отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да се уважи изцяло.  

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният изцяло съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищеца в пълен размер направените от него в първоинстанционното производство разноски.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивното дружество и то следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемия направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в доказания размер от 150лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №396/09.01.2012г., постановено по гр.д. №7031/2010г. по описа на Сливенски районен съд.

 

ОСЪЖДА „ЕВН Б.Е” АД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Х.Г.Д.” №**, ЕИК *** да заплати на И. Й. И. с ЕГН *** от гр.Сливен, кв.”С. к.” *** сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща направени във въззивното производство разноски.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.