Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 78

 

гр. Сливен, 28.03.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и дванадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

                                                                                       

при участието на прокурора ……. и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  115  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 40/21.12.2011 г. по гр. д. №  2935/2009 г. на Сливенския районен съд, с което е уважен предявеният от ищцата против ответното дружество иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ и е признато за незаконосъобразно уволнението на ищцата, извършено със заповед № *640/18.06.2009 г. на административен регион „Юг” с адрес гр.П., пл. „Ц.” № * и е отменена тази заповед. Със същото решение ищцата е възстановена на заеманата до уволнението длъжност „техник кабелна мрежа” кабелен район – Сливен.  Осъдено е „БТК” АД  да заплати на основание на чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 2 от КТ на ищцата обезщетение за периода от м. август 2010 г. до 19.12.2010 г. включително, сумата от 1756.55 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.06.2009 г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата част до пълния му размер от 4320 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъдена „БТК” АД  да заплати на основание на чл. 124 от КТ на ищцата възнаграждение за м. юни 2009 г. в размер на 377.64 лв. , ведно със законната лихва, считано от 25.06.2009 г. до окончателното изплащане, а искът до пълния му размер от 400 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съобразно постановеното решение страните са осъдени да заплатят и разноски.

 

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищцата, в която се твърди, че решението в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и  недоказан иска по чл. 225 ал. 1 от КТ за разликата от 1756.55 лв.  до пълния претендиран размер е неправилно. Към момента на постановяване на решението са били налице  процесуалните предпоставки за уважаване на иска до пълния размер за 6 месеца и за пълния размер на разноските. Развиват се съображения в насока, че този иск е основателен до размера коригиран от ищцата, а именно за сумата от 2596.84 лв. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решението на районния съд в тази му част и да се постанови ново, с което да бъде уважена претенцията до размера посочен във въззивната жалба.

 

Постъпила е въззивна жалба и от процесуалния представител на ответника, с която е обжалвано решението в частта, с която е уважен предявеният иск за признаване  на уволнението за незаконосъобразно, както и в частите му, с които са уважени претенциите за заплащане на обезщетение. Твърди се, че СлРС се произнесъл по недопустим иск, тъй като за ответник по него е посочено „БТК” АД. Още с отговора обаче е било наведено възражение, че „БТК” АД не е работодател на ищцата, а работодател е бил  административен регион „Юг” с адрес гр.П.. Искът с правно основание чл. 344 ал. 1 от КТ  следва да бъде предявен срещу работодателя. Към момента на подаване на исковата молба този работодател е съществувал и решението за закриването му е прието от УС на „БТК” АД по-късно. Поради това заведеният иск против „БТК” АД бил недопустим. Иска се  обезсилване на решението и прекратяване на производството. На следващо място в жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно в частта, с която е отменена заповедта за уволнение и ищцата е  възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Сочи се, че след като административен регион „Юг” – работодателят на ищцата, е закрит, а трудовите отношения са преминали към „Алкател Лусент България” ЕООД  - неучастващо в делото лице, то в  „БТК” АД такава длъжност няма, а съдът не е посочил къде възстановява ищцата. Неправилно е присъдено и обезщетението по чл. 225 от КТ за периода от 10.08.2010 г. до  19.12.2010 г. повече от година след уволнението. Иска се ако бъде прието решението за допустимо, то да бъде отменено, като незаконосъобразно и да бъдат отхвърлени  предявените искове.

 

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. От обстоятелствата по делото се установява, че  правоотношението на ищцата е с „БТК” АД – централно управление, поради взетото решение от УС на БТК и вливането на регионите в централното управление. Обстоятелството, че вследствие на рамков договор са преминали дейности и служители към друго дружество, не прави иска недопустим, а още по-малко неоснователен, тъй като отношенията между ищеца и ответника се развиват съобразно нормата на чл. 226 ал. 1 от ГПК. Съдът е изложил мотиви за всяко от възраженията на ответното дружество, които почиват на събраните по делото писмени доказателства и изводите на съда са съобразени с правните норми. Поради това се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

 

В с.з.  представителят на първия въззивник поддържа жалбата си на основанията, посочени в нея и оспорва основателността на въззивната жалба, подадена от другата страна. В дадения от съда срок е депозирана писмена защита, в която се развиват съображения, относно допустимостта на постановения съдебен акт.

В с.з. за втория въззивник – БТК АД,  се явява процесуален представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба от ищцата, развива съображения за основателността на подадената от тях жалба и моли да бъде отменено решението като недопустимо, а ако се приеме, че е допустимо, да бъде отменено като неправилно..

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено с изключение на частта, касаеща присъденото обезщетение по чл.225 от КТ..

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете, с изключение на претенцията за обезщетението по чл.225 от КТ.

       

        Жалбата , подадена от ответника „БТК АД  е неоснователна.

        На първо място в нея се съдържат възражения, че решението на районния съд е недопустимо, тъй като той се е произнесъл по недопустим иск. Този иск е бил заведен срещу ответника „БТК” АД, а още с отговора е било направено възражение, че работодател на ищцата е бил „Административен регион- Юг” с адрес гр. Пловдив. Исковата молба е била подадена в съда, когато този работодател е съществувал, той е бил закрит по –късно,  едва на 01. 04.201 г.  когато е бил заличен от регистър Булстад. Решението за закриването е било взето от УС на „БТК „АД на 3.11.2009 г. Вярно е, че производството по делото е продължило в един значителен период от време и към момента на постановяване на съдебното решение не е съществувал като отделна структура Административен регион –Юг със седалище гр. Пловдив, тъй като той се е влял в централното управление на „БТК” АД. На практика районът е бил поделение на „БТК” АД , а ищцата е работела в структура на БТК. Решението на УС на БТК  закрива съществуващите регионални структури. Така на практика „Административния регион” е бил закрит като работодател и документацията е била предадена в Централното управление на БТК. Налице е сливане или вливане на предприятие на един работодател, който с оглед на икономическите си интереси е прекратил съществуването на едни структурни звена и е създал нови структури. Поради това работодател по възникналия, не приключил трудов спор, е работодателят на новосъздадената структура, в случая „БТК” АД. С оглед на това следва да бъде прието, че районният съд не се е произнесъл по един недопустим иск, тъй като  е налице прекратяване на работодател, който е бил поделение на правоприемника – юридическо лице, в чиято структура се е намирал първоначалният работодател. Налице са изискванията за процесуалноправна и материалноправна легитимация на БТК АД да бъде страна по този трудов спор.

На второ място  във въззивната жалба на ответника се прави възражение, че  в хода на производството, а именно считано от  01.03.2010 г. трудовите отношения с работниците и служителите на „Административен регион – Юг” са преминали към „Алкател – Лусент – България „ЕООД , от което се навежда извод, че работодателят на ищцата е закрит, а трудовите отношения са преминали към неучастващо в делото лице. От събраните по делото доказателства действително се установява, че с посоченото дружество е бил сключен „ Рамков договор за услуги – за предоставяне на услуги и експлоатация на мрежата. Аутсорсинг на експлоатацията на мрежата”. Именно в този договор обаче изрично са уредени и трудовите правоотношения с работниците и служителите на БТК. Прехвърлянето им на доставчика - „Алкател – Лусент – България „ЕООД, се извършвало така, както е определено в приложение 3.А и приложение 3.С, като след прехвърлянето работниците и служителите се считат за щатен персонал на доставчика. По надлежен ред е извършено прехвърляне на дейности - вторият въззивник “БТК”АД, София, първоначален работодател на въззиваемата  е прехвърлил извършването на услуги от своето предприятие, където е работела въззиваемата, на трето дружество. Така приложение намира разпоредбата на чл. 123 от КТ, която урежда такава хипотеза, и трудовото правоотношение с въззиваемата, ако не беше увонена, не се прекратява в резултат на това прехвърляне, а би следвало да продължи с новия работодател-приобретател. От своя страна, тъй като заповедта за уволнение е от 18.06.2009г., паричните задължения са възникнали преди тази промяна. Освен това, макар самото уволнение да е извършено от работодателя-прехвърлител, тази норма на КТ осигурява на работника възстановяването му на работа при работодателя-приобретател, в случай на доказване незаконността на уволнението.При решение, с което ищецът е бил възстановен на предишната работа, с оглед допустимостта и основателността на претенцията,  този иск следва да се уважава дори и в случаите когато предприятието или част от него е закрита пред каквато хипотеза не сме изправени в случая, тъй като, както беше посочено, се касае за прехвърляне на извършване на услуги. Дори обаче и да не е възможно реалното връщане на служителя, все пак за него могат да настъпят благоприятни последици, вследствие на решение за отмяна на уволнението, дори ако  те са свързани с ново уволнение с предизвестие – възможности за прекратявяне с предизвестие и изплащане на следващите се обезщетения.. В случая обаче е налице прехвърляне на дейности, при които са запазени трудовите правоотношения с работниците и служителите. Отмяната на уволнението, като незаконосъобразно, има за последица това, че трудовото правоотношение не се счита за прекратено към момента на уволнението , а е  продължило своето действие между страните. Поради това съдът счита, че на това основание жалбата се явява неоснователна. 

        Последното твърдение в нея е свързано с правилността на изводите на районния съд, довели до отмяната на атакуваната заповед. Съдът обаче е изложил подробни съображения относно установените факти, от които  е извел, че уволнителната заповед е издадена след изтичане на определения в чл. 194 от КТ срок.  Настоящият състав изцяло споделя изводите на районния съд. Без съмнение, нарушението квалифицирано като тежко дисциплинарно, е било извършено през м. април 2008 г. Ищцата е дала писмени обяснения на 04.11.2008 г. , а заповедта е била издадена едва през месец юни 2009 г.  Към момента на издаването на тази заповед е била погасена дисциплинарната отговорност на работника. В случая не би могло да се  приеме, че след като е налице дисциплинарно нарушение, което съставлява престъпление, то предвидените в ал. 1 на чл. 194 от КТ срокове не текат. Върховният съд приема, че воденото разследване от органите на прокуратурата за извършено престъпление, не спира тези срокове.  В теорията се приема, че то ги прекъсва и дори да са изтекли, с влизането в сила на осъдителна присъда тези срокове започват да текат отново в пълния им размер. В случая такава присъда е била постановена през 2010 г. , но между страните вече е съществувал спор по отношение законността на уволнението и ответната страна  не се е позовавала  на нововъзникналото обстоятелство, свързано с влязлата в сила присъда.  Така настоящият състав намира, че решението на районния съд е допустимо, а с оглед на  твърденията, съдържащи се във въззивната жалба на ответника, и правилно.

        Обосновани и правилни са изводите на районния съд, с които са уважени претенциите на ищцата за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност, както и за уважаването на претенцията за заплащане на трудовото възнаграждение за отработените през месец юни дни.

       

        Против решението е постъпила и въззивна жалба и от ищцата в първоинстанционното производство в частта относно присъденото обезщетение по чл. 225 от КТ. Твърди се, че неправилно районният съд не е присъдил обезщетението в размер на сумата от 2596.84 лв., а само до размера от 1756.55 лв. Съдът не се е съобразил с обстоятелството, че не е присъдено обезщетението за оставането без работа за 12 дни през м. юни 2009 г. и за целият м. юли.2009 г., което е в общ размер на сумата от 840.29 лв. Тази жалба се явява основателна, тъй като районният съд правилно е констатирал, че ищцата е започнала работа през м. август 2009 г. в друго дружество, с по-ниско възнаграждение. Поради това  е присъдил обезщетение за периода от м. август 2009 г.  до средата на м. декември 2009 г. за разликата  от получаваното от ищцата възнаграждение на предишната работа и възнаграждението за новата длъжност, на която е била назначена в друго дружество. Съдът обаче не е съобразил, че действително ищцата е била останала без работа през 12-те дни на  м. юни, както и за целия м. юли 2009 г. Поради това решението в тази част следва да бъде отменено и да се постанови ново, с което да бъде уважена претенцията, така както е била изменена в хода на производството пред първата инстанция. Що се касае до  твърдението, че съдът е присъдил  обезщетение за периода от м. август 2010 г.до 19.12.2010 г. , то очевидно в случая се касае за техническа грешка, тъй като в мотивите са изложени подробни съображения относно периода, за който следва да бъде присъдено това обезщетение, а освен това и поради наличието на подадена жалба в тази част, в правомощията на въззивната инстанция е да отстрани тази неточност.

       

        Страните са претендирали и направените по делото разноски за двете инстанции. Не са представени доказателства за направени разноски пред въззивната инстанция. Следва обаче да бъдат присъдени направените от ищцата разноски пред първата инстанция, като се съобрази обстоятелството, че е уважена претенцията по главния иск. Поради това ответното дружество дължи на ищцата направените от нея разноски в пълен размер.

        

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ОТМЕНЯ решение № 40/21.12.2011 г. по гр.д. № 2935/2009г. на Сливенския районен съд, в частта, с която  е осъдена „БТК” АД да заплати на основание на чл. 344 ал. 1 т. 3  във вр. с чл. 225 ал. 2 от КТ на З.Д.И. ЕГН ********** обезщетение за периода м. Август 2009 г. до 19.12.2010 г. включително, в размер на 1756.56 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.06.2009 г. до окончателното й изплащане, а е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска за разликата над този размер, до размера представляващ цената на иска 4320 лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

         ОСЪЖДА „БТК”АД  да заплати на  основание чл. 344 ал. 1т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 2 от КТ  на З.Д.И.  ЕГН ********** обезщетение за периода от 19.06.2009 г. до 19.12.2009 г. в размер на 2596.84 лв./ две хиляди петстотин деветдесет и шест лева и 84 ст/, ведно със законната лихва, считано от 25.06.2009 г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата му част до пълния претендиран размер за сумата от 4320лв. ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

         ОТМЕНЯ решение № 40/21.12.2011 г. по гр.д. № 2935/2009г. на Сливенския районен съд, в частта с която е осъдена З.Д.И. да заплати на „БТК”АД направените  от дружеството разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно 331.17 лв., както и в частта, с която е осъдена „БТК” АД  да заплати на З.Д.И. направените  разноски в настоящото дело съразмерно на уважената част от исковете 259.01 лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

         ОСЪЖДА „БТК” АД  да заплати на З.И.Д. направените разноски пред първата инстанция в размер на 309,20 лв./триста и девет лева и 20 ст/.

          

         ПОТВЪРЖДАВА  решение № 40/21.12.2011 г. по гр.д. № 2935/2009г. на Сливенския районен съд  в останалите му части.

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: