Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 100

 

                                                гр.Сливен, дата 07.05.2012 г.

                                   

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

      СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на седемнадесети април две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                        МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 117 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

                        Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

      Образувано е въз основа на подадена от процесуалния представител на  ответника в първоинстанционното производство, въззивна жалба против Решение № 874 от 29.12.2011 г. постановено по гр.д. № 2025 по описа за 2011 г. на Районен съд – гр.Сливен. С атакуваното решение, съдът е уважил частично претенцията на ищеца, като е осъдил ответницата Я.П.К. да заплати на Г.Ж.Г., общо сумата от 1190 лв., от които 910 лв., представляваща обща сума, с която ответницата се обогатила неоснователно за сметка на ищеца за периода от 04.10.2009 г. до 12.11.2010 г., както и обезщетение в размер на 280 лв., представляващи добавки за отглеждане на дете, получени от АСП, отдел „Закрила на детето”, като ежемесечна помощ за осем месеца, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба – 04.04.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска до пълния предявен размер от 1450 лв., като неоснователен и недоказан. Със същото решение на ищеца били присъдени разноски съобразно уважената част от иска.

       Недоволен от постановения първоинстанционен акт останал ответникът по гр.д. № 2025 по описа за 2011 г. на Районен съд – гр.Сливен, който го обжалва в осъдителните му части. Изложените оплаквания са досежно материална, процесуална незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение. Първото възражение е относно процесуална недопустимост на предявения иск за сумата от 1 170 лв., респективно на решението в тази част. Жалбоподателят твърди, че видно от исковата молба претенцията на ищеца е за заплащане на издръжка за минало време, но тя следвало да се търси с иска по чл.149 от СК, поради което искът по чл.59 от ЗЗД бил процесуално недопустим. От друга страна възразява, че решението е постановено при непълнота на доказателствата, относно факта на настъпване на фактическата раздяла и периода, за който се твърди, че само ищеца е полагал грижи за детето Живко. В жалбата се сочи, че изводът за необходимо участие в издръжката на детето със сумата от 70 лв. месечно от Я.П.К., е неправилен и недопустим, тъй като измествал спорното право, а освен това по този начин се определяли месечните средства за издръжка над вече определените по гр.д. № 319 по описа за 2010 г. на Сливенски районен съд. Жалбоподателката твърди, че за процесния период е пращала парични средства за издръжка на детето, освен това имала банков кредит в размер на 5 000 лв., който също бил използван само за него – за обзавеждане на детската стая. В жалбата са изложени и други ирелевантни за правния спор съображения относно целта, която ищецът преследвал с предявяване на настоящия иск, както и относно родителските качества на двете страни в производството.

      Моли съда да се произнесе с акт, с който да обезсили атакуваното решение и да прекрати производството в тази част, като присъди на въззвиницата сторените разноски. Евентуално моли, да бъде отменено решението на районния съд в обжалваните части и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски.

                В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият чрез своя процесуален представител е депозирал писмен отговор пред първоинстанционния съд. В него се излагат съображения, целящи опровергаване на направените с жалбата оплаквания. Твърди се, че за времето, през което не е била присъдена по съдебен ред издръжка, родителят, който е осигурявал сам издръжката на детето, има право да претендира от другия родител, съответната част от дължимата от него издръжка по реда на чл.59 от ЗЗД. Сочи, че такъв иск е допустим, съгласно задължителните  тълкувания дадени в ТР № 12/22.03.1971 г. по гр.д. № 112/1970 г. на ОСГК.

               С оглед на изложеното, моли въззивният съд да остави жалбата без уважение.

               В срока за отговор насрещната страна е подала и насрещна въззивна жалба против Решение № 874 от 29.12.2011 г. постановено по гр.д. № 2025 по описа за 2011 г. на Районен съд – гр.Сливен, в частта, с която предявеният от Г.Ж.Г. иск по чл.59 от ЗЗД е бил отхвърлен до пълния размер от 1450 лв. Прави оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на решението в тази част. Излага аргументи, относно определения от районния съд размер на издръжката за детето в размер на 110 лв., който счита за неправилен, тъй като не е бил съобразен нито с нуждите на детето, нито с материалните възможности на неговите родители.

               Въззивникът по насрещната въззивна жалба, моли съдът след извършване на проверка на решението в отхвърлителната му част, да го отмени  и да постанови ново, с което да уважи предявеният иск изцяло. Иска да му се присъдят направените за въззивна инстанция разноски.

               Във въззивната жалба, отговора и насрещната въззивна жалба не са направени доказателствени или процесуални искания.

               В съдебно заседание, въззнивникът, редовно призован, представлява се от процесуален представител по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК. Поддържа въззивната жалба. Заявява, че няма възражения по доклада. Пледира жалбата му да бъде уважена на подробно изложените в нея основания, а решението на първоинстанционния съд обезсилено или отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което изцяло да бъдат отхвърлени предявените от ищеца искове.

               В съдебно заседание, въззиваемият, редовно призован, се явява, представлява се от процесуален представител по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК. Представителят оспорва въззивната жалба, считайки я за неоснователна. Поддържа насрещната въззивна жалба и моли за уважаването й. Няма възражения по доклада. Претендира присъждане на разноски.

              Въззивният съд приема жалбите за редовни и допустими – отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадени са в срок, от процесуално легитимирани субекти, срещу подлежащ на обжалване акт.

              С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. По повод на наведеното във въззивната жалба оплакване за недопустимост на предявения иск по чл.59 от ЗЗД, съдът намира същото за неоснователно. Съображенията на жалбоподателя са, че има изрично регламентиран в чл.149 от СК ред за претендиране на издръжка за минало време, поради което е недопустимо предявяване на иск по чл.59 от ЗЗД, тъй като той е субсидиарен и лицето разполага с него само, когато няма друго средство за защита. В случая, с оглед на твърденията наведени в исковата молба, съдът намира, че правната квалификация на предявения иск е по чл.59 от ЗЗД. Касае се за иск на единия родител срещу другия, тъй като се твърди, че спестявайки си дължимата по закон издръжка за малолетното дете, ответницата се обогатила неоснователно за сметка на ищеца. В случая искът не е за издръжка по смисъла на чл.149 от СК, а за неоснователно обогатяване. В единия случай се касае за иск на детето, който се предявява от неговия законен представител или със съгласието на родителя по общите правила на гражданското право, докато искът за неоснователно обогатяване е личен и в настоящия случай е предявен от единия родител срещу другия, поради това, че втория се е обогатил неоснователно за сметка на първия. Ищецът не търси издръжка нито за себе си, нито за детето, а търси да му се върне от ответника онова, което той е платила в повече за издръжка на детето и което е бил длъжен по закона да плати ответникът, сиреч претендира да му се върнат от ответника ония разходи, които той е направил за издръжка на детето за негова сметка.

               Върховният съд в трайната си практика приема, че когато единият от родителите е издържал децата, той може да предяви иск против другия родител за заплащане на припадащата му се част от издръжката на основание чл. 59 ЗЗД. С Решение № 73 от 2.VI.1955 г. Върховният съд, ОСГК, е разяснил, че задължението за даване издръжка между възходящи и низходящи е законно задължение и щом като едното от съзадължените да дават издръжка лица е платило част, по-голяма от тази, която по закон дължи, то може да иска с иск от другите съзадължени да дават издръжка връщането на платеното в повече, тъй като то е платено фактически за тяхна сметка. С оглед съблюдаване на основания принцип на справедливостта и нетърпимостта на неоснователно преливане на блага от една правна сфера в друга, законодателят в чл.140, ал.3 от СК изрично е предвидил, че ако издръжката се дава само от едно от задължените по закон лица, то може да търси от останалите това, което те са били длъжни да дават, ведно със законната лихва. Доколкото в този случай не е предвиден специален ред за защита, то приложение намира общия ред на чл.59 от ЗЗД. Платилият в повече няма друг иск освен иска по чл. 59 ЗЗД, какъвто е предявен и в настоящия случай. В този смисъл са и Решение на ВС № 1101/06.06.1962, постановено по гр.д. № 632/62 г., IV г.о., Решение на ВС № 1598/08.09.1959, постановено по гр.д. № 4812/58 г., III г.о.

               При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и необосновано в едната си част и следва да бъде отменено.

              Настоящият състав на Слвенски окръжен съд, намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от районния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което, препраща своята към нея, макар и да не споделя изцяло крайните правни изводи на районния съд.                 

              Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на предявения иск, като такава по чл.59 от ЗЗД, доколкото липсва пряка престация от обогатилото се към обеднилото се лице. В исковата молба се твърди, че е налице бездействие на ответника – спестяване на разходи за издръжка на малолетното дете Живко Г.Г., които разходи по закон майката е следвало да направи. Поради това ищецът – баща на малолетното дете е направил разходи в повече от тези, които законът му възлага, поради което търси приспадащата му се част, с която ответницата Я.П.К., се е обогатила за негова сметка неоснователно. Твърди, че сумата на обедняването възлиза на 1 170 лв., представляваща давана издръжка по 90 лв. месечно за тринадесет месеца /исковият период е от 04.10.2009 г. до 12.11.2010 г./ Претендира се също и сума в размер на 280 лв., тъй като за същия период ответницата е получавала по 35 лв. месечно детски добавки, но тези средства не са били предоставени на родителя - ищец, който през този период е полагал непосредствени грижи за детето, а са били задържани от ответницата, поради което се е обогатила неоснователно.

               Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за частично основателни, тъй като въззивният съд след подробно обсъждане на доказателствата по делото, достига до различни правни изводи от тези на районния съд, които от своя страна обуславят частично отхвърляне на предявения иск.

               Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно оправдано. Предпоставките, които трябва да бъдат доказани от ищеца по делото за неоснователно обогатяване са наличие на обедняване на ищеца, наличие на обогатяване на ответника, връзка между обедняването и обогатяването и липса на правно основание за имущественото разместване. При липса на някой от тези елементи няма да е налице състава на неоснователното обогатяване.

               Във връзка с изложеното, по отношение на една част от претендираната в исковата молба сума - 1 170 лв., представляваща давана издръжка по 90 лв. месечно за тринадесет месеца, искът се явява недоказан, поради което е следвало да бъде отхвърлен от районният съд. Предвид въведения предмет на въззивно обжалване чрез първоначалната и насрещна въззивна жалба, този порок на съдебното решение следва да бъде отстранен от въззивния съд чрез отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която районният съд е уважил иска до размер от 910 лв. В отхвърлителната си част до пълния предявен размер от 1170 лв., решението се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. В конкретния казус е установено съществуване на безусловно законно задължение за ответницата да изпълни нещо – да дава издръжка на малолетното си дете. Твърди се, че изпълнението се извършва само от съзадълженото лице – бащата на детето. Още в исковата молба обезщетението, което се претендира е определено не на база обедняването на лицето, т.е. действителните разходи, които лицето е направило за издръжка на детето Живко, а на база определената с Решение № 373 от 01.06.2010 г. по гр.д. № 319 по описа за 2010 г. на Сливенски районен съд издръжка за малолетното дете за в бъдеще. Със същото решение ответницата е осъдена да заплаща на ищеца като баща и законен представител на детето, месечна издръжка в размер на 90 лв., считано от влизане на решението в сила. Със същата сума месечно ответникът претендира, че се е обеднил, но за друг период - от дата на фактическата разяла на родителите до датата на влизане на цитираното решение в сила /04.10.2009 г. – 12.11.2010 г./. По този начин е налице недопустимо изместване на фактите, които следва да бъдат доказани от ищеца по предявен иск с правна квалификация чл.59 от ЗЗД. При иск за неоснователно обогатяване изцяло в тежест на ищеца е да докаже обедняването си по основание и размер, респективно обогатяването на ответника, като може да претендира по – малката от двете стойности. По делото липсват каквито и да било доказателства, че бащата е извършвал разходи за детето в посочения размер. Представена е бележка от ЦГД „Иглика”, с.Бяла, общ.Сливен, че детето редовно посещава детска градина и плаща съответната такса, но в какъв размер няма доказателства. От показанията на свидетеля Ж. – баща на ищеца се установява, че за процесния период грижите за детето са били поети само от ищеца, но какви точно разходи са били и извършвани и на каква стойност, няма данни. От друга страна необосновано районният съд е уважил искът само частично до размер от 910 лв., който определил „по справедливост”, преценявайки, че майката е следвало да участва в издръжката на детето за този период със сумата от 70 лв. месечно, без да е направени категоричен извод, че тези разходи на такава стойност са били извършени от претендиращия обедняване родител. Въззивният съд намира, че съставът на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД не е установен по делото и по – конкретно не е доказано обедняването на ищеца, респ. обогатяването на ищеца.

              По отношение на другата част от претендираната в исковата молба сума - в размер на 280 лв., искът се явява основателен и доказан. В този смисъл в тази част решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В Решение № 762 от 29.08.1986 г. по гр.д. № 411/86 г., II г.о. отделение, Върховният съд е разгледал аналогичен случай като е приел че, родителят комуто е предоставено упражнението на родителските права, разполага с иск за неоснователно обогатяване срещу родителя, който получава семейните добавки. В настоящия случай ищецът е доказал, че за исковия период само той е полагал непосредствените грижи по отглеждане и възпитаване на малолетното дете Живко Г.Г.. Този факт не е бил оспорен от ответницата в подадения отговор на исковата молба. Ищецът е представил Удостоверение от Дирекция социално подпомагане, че Я.П.К. за същия период е получавала на основание чл.7, ал.1 от ЗСПД по 35 лв. месечна помощ за дете до завършване на средно образование или за осем месеца общо сума в размер на 280 лв. Ищецът е доказал всички предпоставки за уважаване на предявения иск в тази част, тъй като през процесния период грижите за детето е полагал бащата. По силата на чл.7, ал.1 от ЗСПД във вр. с § 1, т.1 от ДР на ЗСПД тези помощи могат да бъдат получавани от всеки едни от родителите на детето. Касае за целева помощ за отглеждане на дете до завършване средно образование, т.е. предназначението й е да подпомага родител, който непосредствено отглежда детето, като служат за задоволяване на детските потребности. Въззиваемият, макар да е полагал непосредствените грижи за детето не е получавал тази целева помощ, в което се изразява неговото обедняване. В същото време майката я е получавала, без да полага грижи в отглеждането на детето, в което се изразява нейното обогатяване. Налице е и третата предпоставка за уважаването на иска, а именно наличие на генетична връзка между обогатяването и обедняването, предвид факта, че обедняването и обогатяването имат общ източник, произтичат от едни и същи действия. На следващо място, липсва правно основание за получаване на тези помощи от майката, тъй като става въпрос за целева помощ за отглеждане на дете, което в процесния период е било отглеждано от бащата и прави получаване им от майката абсолютно неоснователно. От друга страна ответницата не е ангажирала доказателства, от които да е видно, че тези средства са отивали по предназначение. От свидетелските показания събрани по почин на ответницата е видно, че през процесния период същата е изпращала чрез трето лице - свидетеля Маринов малки парични суми от по 10 – 20 лв. два или три пъти месечно. Тези показания обаче са твърде общи и не позволяват да се направи категоричен извод, че именно средствата получавани за отглеждане на дете са отивали по предназначение, имайки на предвид, че за същата по закон е налице и безусловно задължение да дава издръжка на малолетното си дете.

               С оглед изхода на процеса и отмяната частично на решението на районния съд, отговорността за разноски лежи върху въззиваемия, който следва да понесе своите както са направени и да заплати на въззивника, сторените от него, съразмерно с отхвърлената част от иска. Предвид обжалването на решението и в частта за разноските присъдени от първоинстационния съд, то следва да бъде отменено и в тази част, съобразно уважената част от иска. Няма представени доказателства такива да са били извършени от ответника пред районния съд, а за въззивна инстанция, съобразно отхвърлената част от иска, следва да му се присъдят разноски в размер на 18 лв. за платена държавна такса за въззивно обжалване.

               Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

 

 

                                                        

 

                                                          Р      Е     Ш     И  :

 

       ОТМЕНЯ Решение № 874 от 29.12.2011 г. постановено по гр.д. № 2025 по описа за 2011 г. на Районен съд – гр.Сливен, В ЧАСТТА, с която Я.П.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** е осъдена да заплати на Г.Ж.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** сума в размер на 910 лв. /деветстотин и десет лева/, представляваща обща сума, с която ответницата се обогатила неоснователно за сметка на ищеца за периода от 04.10.2009 г. до 12.11.2010 г., както и В ЧАСТТА, с която Я.П.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** е осъдена да заплати на Г.Ж.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** разноски по делото пред първа инстанция над сумата от 58 лв., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

        ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Ж.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** срещу Я.П.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, иск за заплащане на сума в размер на 910 лв. /деветстотин и десет лева/, представляваща обща сума, с която ответницата се обогатила неоснователно за сметка на ищеца за периода от 04.10.2009 г. до 12.11.2010 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.  

         ОСЪЖДА Г.Ж.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** да заплати на Я.П.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, направените разноски по делото за въззивна инстанция, съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 18 лв. /осемнадесет лева /.

          ПОТВЪРЖАДАВА Решение № 874 от 29.12.2011 г. постановено по гр.д. № 2025 по описа за 2011 г. на Районен съд – гр.Сливен в останалата част.

                Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

 

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                           

 

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                            2.