Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен,  19.04.2012 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                  СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 122 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” чрез адв. Д., против решение № 70/10.02.2012 г. на СлРС по гр.д. № 4735/2011 г. по описа на СлРС, с което е бил отхвърлен предявеният от въззивника против Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София иск за заплащане на сумата от 731.02 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Бонус каско” оформена в застрахователна полица № 50311298 от 02.02.2010 г. за причинени вреди на трето лице при ПТП от 24.11.2010 г.. С решението е бил отхвърлен и акцесорния иск за заплащане на законна лихва от датата на предявяване на иска 28.07.2011 г., както и деловодни разноски. Въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемото дружество 100 лв. разноски по делото.

Във въззивната жалба е посочено, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и при постановяването му са нарушени материалния и процесуален закон. Освен това същото било необосновано, а събраните по делото доказателства били преценени неправилно. Твърди се, че по делото категорично е доказано настъпването на ПТП на 24.11.2010 г., при което автомобил, собственост на „Инджов – 19” ЕООД, управляван от свид. Г., е пропаднал в необезопасена дупка на пътното платно, стопанисвано от въззиваемото дружество, при което са възникнали щети по автомобила, които са били изцяло установени като вид и размер и са били заплатени от въззивника на основание сключената застраховка. Посочено е, че свидетелят-шофьор на пострадалия автомобил е уведомил РУП – Тунджа, но същите са отговорили, че не следва да посетят ПТП, тъй като щетите са незначителни. Уведомяването било извършено на датата на произшествието. Въззивникът е посочил, че не следва на основание факта, че трето лице, а именно органите на КАТ, не са извършили необходимите действия по регистрация на ПТП да се приеме, че същото не е станало и не съществува в обективната действителност и да се приеме, че не следва да бъдат възстановени щетите от него.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено, като неправилно и законосъобразно, предявените искове да бъдат уважени изцяло и да бъдат присъдени деловодни разноски.

По делото е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружеството Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, в който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочва, че решението на РС е правилно и законосъобразно и че преюдициален по отношение на установяване противоправност в поведението на въззиваемото дружество е установяването на въпроса на кое място е настъпило произшествието, тъй като не за всички пътища поддръжката се извършва от Агенция „Пътна инфраструктура”. Сочи се, че трябва по делото безспорно да се докаже, че неравността, предизвикала ПТП, се намира в километриран участък от републиканския път. В противен случай въззиваемото дружество не следва да носи деликтна отговорност. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява . Депозирано е становище от процесуалния му представител , с което въззивната жалба се поддържа и се моли обжалваното решение да бъде отменено и да се уважи предявения иск . Претендират се разноски.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява . Депозирано е становище от процесуалния му представител , с което въззивната жалба се оспорва . Моли се да се потвърди първоинстанционното решение и да бъдат присъдени разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

По така събраните писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:

На 02.02.2010 г. била сключен застрахователна полица № 50311298 за застраховка „БОНУС КАСКО” между „Инджов – 19” ЕООД от гр. Ямбол, собственик на лек автомобил „Мерцедес” с рег. № У 4555 АВ.

Видно от писмо на РУП – Тунджа, гр. Ямбол, изх. № 3086/26.11.2010г., на 24.11.2010 г. в ОДЧ на РУП – Тунджа е било получено съобщение от Симеон Андонов Гърдев от гр. Ямбол за това, че на същата дата по пътя от с. Бояджик за с. Златари, при управление на лек автомобил марка „Мерцедес” с рег. № У 4555АВ, преминал през неравност по пътя, при което били причинени леки щети по ходовата част. В писмото е посочено, че събитието не е било посетено и разследвано от служители на РУП – Тунджа, а само съобщението е било заведено с пор. № 91/24.11.2010г., тъй като повредите по автомобила били незначителни, не са били причинени от друго ППС и автомобилът е бил в състояние да се придвижва на собствен ход.

Пред застрахователя било подадено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение на 25.11.2010 г. По същото бил извършен оглед на автомобила и съставен опис-заключение по претенциите. Във връзка със сключената застраховка и установените щети на „Инджов – 19” ЕООД била заплатена сумата от 731.02 лв.

По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е установило, че установените по автомобила щети отговарят да се получени при пропадане на автомобила със задна дясна гума със необезопасена неравност на пътното платно, както и че наличието на несигнализирана неизправност на платното за движение е технически недопустимо и че е налице причинно-следствена връзка между нанесените щети по автомобила и механизма на възникване на произшествието. Установено е, че стойността на нанесените щети на лекия автомобил е в общ размер от 739.00 лв. Вещото лице обаче, не е успяло да конкретизира точно положение на настъпване на ПТП.

По делото е разпитан свид. Г., който посочил, че на излизане от с. Бояджик в десен завой при разминаване с насрещен автомобил попаднал в неравност на пътя, която се намирала на около метър от банкета и била с дълбочина повече от педя – над 20 см. и диаметър 50-60 см. Вследствие на това пропадане гръмнала гума на автомобила, изкривила се джантата, гръмнала въздушната възглавница на окачването и амортисьора се омаслил целия. Обадил се в РУП – Тунджа, където му обяснили, че ще регистрират сигнала, но същите не посетили произшествието, нито направили оглед на автомобила. Свидетелят е посочил, че при настъпване на произшествието на място сменил гумата, след което се върнал в гр. Ямбол и едва тогава, след като напуснал ПТП се обадил в РУП – Тунджа.

Решението на РС-. Сливен е било съобщено на въззивника на 13.02.2012 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок на 15.02.2012 г. е била депозирана процесната въззивна жалба .

         От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна , имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

         Разгледана по същество тя е неоснователна.

         Предявеният иск е с правно основание чл. 213 от Кодекса за застраховането, вр. с чл. 50 от ЗЗД.

         Няма спор по делото, че е било налице валидно застрахователно събитие, при което на основание  съществуващите застрахователни правоотношения въззивникът е заплатил на заинтересованото лице сумата от 731.02 лв. по застраховка „БОНУС КАСКО”. Вследствие на това въззивникът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на щетата на основание чл. 213 ал.1 от КЗ. В чл. 50 от ЗЗД е посочено, че за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Т.е. отговорността по чл. 50 на ЗЗД е безвиновна отговорност. Тя настъпва обективно и не зависи от волята на лицето. Необходимо е обаче, за да се реализира отговорността по този текст, да се установи, че вещта която е причинила щетата, е собственост на ответника или че тя се намира под надзора на ответника. В настоящото производство обаче, не можа да се установи по несъмнен начин, че ПТП е било осъществено на участък от пътя, част от републиканската пътна мрежа, за чието поддържане отговорност носи ответника - въззиваем в настоящото производство. Тъй като по силата на чл. 30 ал.1 от ЗП Агенция „Пътна инфраструктура” е длъжна да осъществява изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища, то тя носи отговорност за щети, причинени от неизправности, които са само по тях. Данните, касаещи местоположението на ПТП, по делото са противоречиви. В свидетелските си показания разпитаният водач на автомобила – свид. Г. е посочил, че ПТП е настъпило при излизане от с. Бояджик при маневра десен завой. А в писмото на РУП – Тунджа е посочено, че произшествието е било заявено като осъществено на пътя между с. Бояджик и с. Златари. Остава неизяснен въпроса дали ПТП е настъпило в населеното място или извън населеното място и по този начин не може да се установи дали ПТП е било осъществено на участък от пътя, за чието поддържане отговорност носи въззиваемата страна. По делото не е представен и протокол от органите на МВР, в който да е отразено разследване на ПТП и да са налице данни по-конкретни по своя характер за местонастъпване на ПТП.

         Тъй като се отхвърля главния иск за заплащане на обезщетение, то следва да бъдат отхвърлени и исковете за заплащане на законна лихва и деловодни разноски.

Решението на СлРС, с оглед гореизложеното, се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.         

С оглед изхода на делото следва да се уважат претенциите на въззиваемата страна за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

         По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 70/10.02.2012 г. по гр.д. №4735/2011г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”със седалище гр. С. ул.”П. „ № * ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ „ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА „ гр. С. , бул. „ М. „ , № *, 100.00 сто лева разноски за въззивната инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.