Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 90

 

гр. С., 24.04.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на четвърти април през две хиляди и дванадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  132  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 1053 от 10.01.2012 г. по гр.д. № 1907/2011 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от ищците Х.К.Б. и С.П.Б. против ответника И.В.В. ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на установено, че възрожденска баня със застроена площ 6,25 кв.м, обозначена като сграда без идентификатор северно от сграда с идентификатор № 67338.504.77.2 попадаща в ПИ с идентификатор № 67338.504.77 с административен адрес гр. С., ул. „Д.П.-Д.” № * е собственост на Х.К.Б. и С.П.Б. и осъждането на И.В.В. да им предаде владението върху банята. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от ищците против ответника в условията на евентуалност негаторен иск с правно основание чл. 109 ал. 1 ЗС за осъждането на ответника да премахне описаната постройка.

 

Подадена е въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство чрез процесуалния им представител по пълномощие, в която се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Съдът не е възприел доказателствата, че имотът на ответника е бил неурегулиран, този квартал е определен като групов паметник на културата през 1988 г. и не са извършвани застроителни и регулационни планове за имотите, както и не са променяни границите между тях.  В последващите изготвени ПУП няма промяна на регулационните линии на имотите. Дворищно регулационната линия е станала граница между двата имота. По делото са събрани свидетелски показания, от които е видно, че банята е била разрушена и не е била възстановена в момента на продажбата на имота. Ищците са съборили старите сгради с цел започване на ново строителство и тогава са установили, че част от пристройката на ищеца попада в техния имот. Събарянето на архитектурния комплекс е станало с писмо от НИПК въз основа на протокол – решение на експертен съвет. Това писмо е имало значение за последващите действия на ищеца по отношение на съществуващите сгради в неговия имот, а от назначените по делото експертизи е видно, че процесната баня е изпълнена от каменна зидария като пристройка без да е свързана чрез каменен зид с другите постройки. Основите на банята са самостоятелни, долепени до основите и стената на двуетажна жилищна сграда, собственост на ответника. В настоящия момент технико-експлоатационното състояние на банята не позволява използването й по предназначение и тя е застрашена от самосрутване. Прави се подробен анализ на документацията, свързана с наличието на банята като пристройка и с нейното състояние. Твърди се, че съдът е достигнал до неправилен извод, че банята като сграда е собственост на В.. Съдът е приел, че сградата е станала собственост по давностно владение, което му дава основание да я държи, но имотът няма статут на законен строеж и търпим по смисъла на ЗУТ и не може да се приеме, че е било осъществено владението. Неправилно съдът е отхвърлил претенцията на ищците, които са се позовали на чл. 92 ЗС, като неаргументирано е приел, че не са налице способите за придобиване, а именно чрез правна сделка, право на строеж върху чужда земя или право на давностно владение. Неоснователно съдът е отхвърлил претенцията по чл. 108 ЗС, като е приел, че е без значение дали в случая се касае за законна сграда или не. Неправилно е отхвърлена и втората претенция по чл.109 от ЗС, тъй като са налице неправомерни действия от ответника, с които се пречи на ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем. Пристройката е незаконна и недопустимо възстановена, застрашена е от самосрутване и създава пречка за бъдещо строителство.  Извършеният частичен ремонт свързан с възстановяване на покрив е осъществен при липса на строителни книжа и документи, а е установено, че ищците не могат да предприемат застрояване в собствения си имот, тъй като банята попада в него. Липсват доказателства банята да е паметник на културата и в тази връзка няма никаква документация. Развити са съображения относно статута на тази постройка в посока, че тя не е паметник на културата.

В жалбата са направени нови доказателствени искания, на основание чл. 266 ал. 2 т. 2 и ал. 3 ГПК като е поискано да бъдат изискани от община Сливен справка за всички преписки заведени от собствениците на имот № 77 и № 78 за периода от 1996 г до 2008 г. и копия от приложените документи, да се изиска копие от цялата окомплектована преписка за сградата паметник на културата „Табачкината къща”, към която спада и пристройката баня и цялата кореспонденция между НИПК и Община Сливен. Да се изиска копие от ЗРП за двата имота и да се представи има ли издавано удостоверение за търпимост на сградата паметник на културата и пристройките към нея и представляват ли търпим строеж по смисъла на ЗУТ. Да се изиска писмо от НИПК взето въз основа на протокол-решение на експертен съвет от 13.01.2009 г. Поискано е да бъде издадено и съдебно удостоверение, което да се представи пред нотариус Надя Вълчева за представяне на заверени копия по извършена продажба от 2005 г.  Иска се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго с което да бъдат уважени претенциите.

С допълнителна молба от 20.02.2012 г. въззивниците са претендирали въззникването на ново доказателство, представляващо писмена декларация от лице, бивш собственик на имота. Иска се приемане на писмената декларация на основание чл. 266 ал. 1 ГПК и да бъде допусната до разпит свидетелката, след призоваването й. Освен това се твърди, че този свидетел се е снабдил със заверени преписи от писмени доказателства, представляващи скица от 05.04.2006 г. и удостоверение за търпим строеж от 22.04.2005 г. както и удостоверение за описание на имота от същата дата. Твърди се описаните по горе писмени доказателства са новоузнати факти които ищецът не е могъл да събере в производството пред районния съд, поради което следва да бъдат приети като доказателства.

Настоящият състав е намерил, че направените доказателствени искания са преклудирани, те не са били заявени в производството пред СлРС, а освен това не се касае за нови обстоятелства, нито пък за нововъзникнали такива които да обосновават необходимостта от тяхното допускане и събиране.  Всички посочени писмени доказателства са съществували и са били налични преди завеждането на исковата молба и твърденията, че се отнася за новоузнати факти не ги включва в хипотезата на чл. 266 от ГПК, тъй като страната е могла да са снабди с тях към момента на подаване на исковата молба. Ето защо настоящият състав е приел, че не следва да бъде уважавано искането за събиране на посочените  доказателства, поради което го е оставил без уважение.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.

В с.з. от въззивниците се явява пор.№ 1, не се явява въззивник пор.№ 2. и за двамата въззивници се явява процесуален представител по пълномощие, който подкрепя подадената въззивна жалба.

Въззиваемият редовно призован, не се явява. За него се явява процесуален представител по пълномощие, който изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на РС е правилно и законосъобразно.

С оглед фактическата и правна сложност на спора и на основание чл.149 ал.3 от ГПК съдът предостави на страните седмодневен срок за представяне на писмени защити.

В законовия срок писмена защита, депозира процесуалния представител на възззиваемия - ответник в първоинстанционното производство. В нея се развиват доводи, че предметът на спора – куполна баня, е придобита по давност от ответника, за което е било постановено и предходно съдебно решение по чл.53 ал.2 от ЗКИР. Поради това въззивникът-ищец не може да се позовава на разпоредбата на чл.92 от ЗС, както е твърдял. Фактът, че сградата не е била нанесена върху кадастралната карта не променя реалните обстоятелства, които налагат търпимостта й в имота. Неоснователен е и вторият иск с правно основание чл.109 от ЗС, тъй като се касае за сграда, която е паметник на културата и съгласно разпоредбата на чл.197 ал.1 от ЗУТ събарянето на такава сграда не може да бъде извършено без предварително съгласуване  с Министерство на културата. До момента, в който компетентния орган не се произнесе по търпимостта и съществуването на тази баня съдът не може да разпореди  и нейното събаряне. Поради това се иска потвърждаване на първоинстанционното решение.

Процесуалният представител на въззивниците е представил писмени бележки, имащи характер на писмена защита, извън дадения от съда седмодневен срок, при което, по принцип, те не следва да се имат предвид. Все пак и за пълнота, следва да се посочи, че обобщено в писмените бележки се излагат няколко съображения относно основателността на претенциите. На първо място, че спорната баня не е част от жилищната сграда Табачкина къща, от този архитектурен ансамбъл. На второ място се твърди, че банята не е съществувала поради самосрутване, като е премахната след 1957г. и до 1996г. не е била възстановявана. На трето място банята като самостоятелна постройка не е паметник на културата и не подлежи на особена защита от закона. Освен това банята е незаконно построена и поради това подлежи на събаряне и на последно място ответникът не е доказал нито един съществен елемент от осъществяваното от него владение, което да обосновава извода, че е придобил постройката по давност.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на исковете.

Основният спор между страните е свързан с постройка - баня от 6,25 кв.м., тъй като тя попада, и това е безспорно, в имота на ищеца, поради което е пречка за осъществяването на предвиденото от него застрояване на този терен. По принцип собственикът на имота има право да иска премахване на всякакви действия, които препятстват упражняването на правото на собственост. В случая обаче се касае за имот, който е обявен за паметник на културата, което е безспорно и несъмнено. В тази връзка и пред настоящата инстанция беше представено писмо от Националния институт за недвижимо културно наследство, в което се потвърждава, че жилищната сграда, известна като Табачкина къща, е деклариран архитектурно строителен паметник на културата още през 1956г. и обектът е запазил статута си и е недвижима културна ценност. Ищецът оспорва принадлежността на банята към жилищната сграда Табачкина къща и въобще съществуването на архитектурен комплекс между двете. Доводите му за това са свързани с обстоятелството, че банята не е част от жилищната сграда. Тези негови твърдения обаче категорично се опровергават от назначените по делото експертизи, които сочат че процесната баня като сграда, представлява постройка, самостоятелно изградена и долепена до жилищната сграда. Тя се състои от едно помещение и достъпът до него се осъществява единствено и само от помещение в сутерена на сградата чрез отвор за вратата. Поради това и с оглед на предназначението си банята е свързана с жилищната сграда и към настоящия момент е в пряка връзка с нея. Несъмнено е налице функционално единство между къщата и прилепената към нея постройка, която в миналото се е използвала като баня. Неоснователни са и твърденията, че тази постройка е била разрушена след 1957г. Несъмнено и аргументирано е заключението на експертите, че характерът на зидарията, както и на основите, сочат на старо строителство. Банята не е била събаряна и при вътрешния оглед безспорно се установява, че постройката е старинна. Констатирано е също, че след срутване или премахване на куполния покрив на банята е била извършена частична ремонтна дейност за съхраняването и запазването на постройката, като е била покрита. Била е възстановена и северната стена, но не и останалите, които са във вида си от строежа на постройката. Поради това не може да намери подкрепа твърдението, че описаната в предходните нот.актове постройка се е самосрутила и ответникът незаконно я е изградил наново. Архитектурният ансамбъл Табачкина къща безспорно е паметник на културата. От събраните по делото свидетелски показания е установен вътрешния дизайн на процесната баня, начинът на използването й, функционирането и значението й за бита на жителите в къщата. Поради това следва да се приеме, че тя е част от целия този ансамбъл, който е обявен за паметник на културата и е културна ценност. Докато по съответния ред тя не бъде изключена от списъка на културното наследство не следва да бъдат предприемани действия за нейното премахване, колкото и това да е неудобно за собствениците на съседните имоти. Статутът на постройката налага съобразяването на всички предприемани действия с нейния характер. Не може да се приеме за вярно твърдението, че банята е била незаконно построена, тъй като съществуват данни, че нейното изграждане е станало през 1862г., отразявана е в нотариалните актове до 1925г. като част от жилищната сграда, а след това е отбелязвана в съответните скици със знака Z. И на последно място следва да бъде посочено, че ответникът, въззиваем в настоящото производство, е придобил имота през 1996г. Ищците са придобили съседния имот през 2008г. След като не са налице никакви доказателства, че тази сграда е била съборена и построена наново от ответника, а тя е съществувала към момента на закупуването от него на къщата и е била неразделна част от нея, то той я е придобил по давностно владение.  Както основите, така и самата баня, са долепени, съответно, до основите и стената на жилищната сграда. Състои се от едно помещение с площ 6,25 кв.м., единственият достъп до нея се осъществява от вътрешността на сградата на ищеца – от помещение в сутерена чрез отвор за врата. Тази пристройка винаги е била функционално свързана и в пряка връзка с жилището на ищеца, ползвана е само от него от 1996г., макар и не по предназначението й на „баня”. Категорично е доказано, че фактическо владение върху постройката е упражнявал само ищецът, лично за себе си, явно, несъмнено, несмущавано, безспорно и непрекъснато, и това състояние е продължило повече от 10г. - до момента на получаване на нотариалната покана през м. 08.2009г. от страна на ответниците за събаряне на банята. В случая е без значение обстоятелството, че постройката попада в имота на ищците. Тя не е била тяхна собственост. Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е посочил, че разпоредбата на чл. 92 от ЗС се прилага само ако собствеността не е била придобита по друг способ и е посочил, че в настоящия случай собствеността е била придобита по давностно владение. Поради това ищците са придобили през 2008г. имота си с тежест върху него, а именно със собствеността на ответника върху сградата наименована като куполна баня.

Правилно и законосъобразно съдът е отхвърлил и предявеният иск с правно основание чл.109 ал.1 от ЗС. Не се установява по делото ответникът да е извършвал неправомерни действия, съставляващи еднократен акт или трайно състояние, с което да пречи на ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем. Безспорно е, че вътрешната част на банята е запазена в предишното състояние, единствено е бил възстановен покрива от ответника и неустановено от кого е възстановена северната стена. Възстановителните работи по никакъв начин не влияят върху правото на собственост на ищците, тъй като, както беше посочено по-горе, те са придобили собствеността върху терена с наличието на тежест върху него. В крайна сметка налице е и законовата забрана на чл.197 ал.1 от ЗУТ, тъй като се касае за сграда, която е културна ценност и нейното събаряне не може да бъде извършено без съответното съгласуване с Министерството на културата. Точно в тази насока е и представеното от въззивника пред настоящата инстанция писмо от Община Сливен, която следва да прецени какви действия да предприеме по отношение на архитектурния ансамбъл, но едва след приключване на съдебните спорове между страните.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемият не е претендирал заплащане на направените по делото разноски.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение №        1053 от 10.01.2012 г. по гр.д. № 1907/2011 г. на Сливенския районен съд.

 

         Решението не подлежи на касационно обжалване.

        

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: