РЕШЕНИЕ №                                                          

гр. Сливен, 09.11.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

при секретаря ПЕНКА СПАСОМА, като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 135 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:

Предмет на производството са предявените условията на евентуално субективно съединяване искове с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ и по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД с цена 125000лв. и по чл. 86 ал. 1 във вр. чл. 45 от ЗЗД за законната лихва върху главницата от 22.10.2011г. до окончателното изплащане на сумите.

В исковата си молба ищцата твърди, че е пострадала в ПТП на 22.10. 2011 г. в гр. Сливен  с участието на ответника по евентуално предявения иск – Н.Х.Д. като водач на МПС л.а. марка „Рено Меган” с рег. № СН 97 43,  който нарушил правилата за движение  по чл.20 ал. 1 и ал. 2 и чл. 116 от ЗДвП. Твърди, че при ПТ са й причинени следните травматични увреждания: контузия в областта на корема с травматично разкъсване на слезка, последвали травматични увреждания при извършена животоспасяваща хирургическа интервенция, развитие в резултат на травмите на хемоторакс и хемоперитонеум, а също така счупване на 7 ребра в дясната половина на гръдния кош с причинено леко степенно сътресение на мозъка без изпадане в пълно безсъзнателно състояние. Посочените увреждания  наложили тежка животоспасяваща операция като ищцата е претърпяла и продължава да търпи мъки, болки и страдания свързани със следоперативния период и оздравителния процес. Ищцата е била настанена за болнично лечение в периода 22.10.2011г. – 03.11.2011г. и отново в периода 11.01.2012г. – 19.01.2012г. заради внезапно усложнения на сърдечната дейност, задух и лесна умора в резултат на отстранената слезка и посттравматичен стрес от останалите увреждания.

За деянието на Н.Д. е било образувано досъдебно производство, в резултат на което е било внесено обвинение в съда и образовано НОХД № 215/2012 г. на РС – Сливен приключило със споразумение, в което ответникът по евентуалния иск се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение в това, че на 22.10.2011г.  в гр. Сливен, на бул. „Ст. Стамболов” при управлението на л.а. „Рено Меган” с рег. № СН 97-43”СА нарушил правилата за движение, с което виновно по непредпазливост причинил на ищцата посочените телесни увреждания. и за причиняването на описаните  телесни увреждания.

За МПС, при управлението на  което  са причинени телесните повреди  в ПТП на 22.10.2011 г., е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с ответника по главно предявеният иск – ЗК”Уника” АД,  съгласно  полица № 05-1-11-11186410005, валидна за периода от  01.05.2011  г. до 30.04.2012г.

Предвид гореизложеното се иска съдът да постанови решение, с което ЗК „Уника” АД да бъде осъдено да й заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, както следва: 70000лв. за тежка телесна повреда, изразяваща се в „загуба на слезка”;  25000лв. за понесена „многостепенна средна телесна повреда” причинила временна опасност за живота на ищцата, изразяваща се в счупването на седем ребра в дясната половина на гръдния кош по задната подмишнична линия; 15000лв. за понесена средна телесна повреда, изразяваща се в „излив на свободна кръв в гръдната кухина – хемоперитонеум”; 15000лв. за понесена средна телесна повреда – излив на свободна кръв в коремната кухина, като във връзка с всяко от посочените обезщетения претендира заплащането на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочените размери, считано от датата на причиняване на вредите (22.10.2011г.) до окончателното изплащане. В условията на евентуално, т.е. при отхвърляне на предявените искове спрямо първия ответник на основание договорното правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, претендира съдът да постанови решение, с което ответника по евентуално предявения иск да бъде осъден като деликвент да й заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в същите размери, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от причиняването на уврежданията до окончателното изплащане на сумите.

Обстоятелства, на които ответниците основават своите възражения:

Ответникът по главно предявения иск ЗК”Уника” АД в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК оспорва предявените искове по неговата основателност, като възраженията по своето същество са относно размера, в който са предявени. Твърди се, че  принос за възникналото ПТП е имало и от страна на водач на неустановено по делото друго МПС. Твърди се, че е налице съпричиняване между водача на това друго МПС и ответника по евентуално предявения иск Н.Д.. Считат, както е посочено, че не всички претърпени вреди, описани в медицинската документация, са в пряка причинно-следствена връзка с възникналото ПТП,  като посочват наличието в тази връзка сърдечно заболяване „ангина пекторис”. Поддържат, че няма причинно-следствена връзка на това заболяване с ПТП, както и с настъпили евентуални усложнения.

В своя отговор от евентуалния ответник Н.Д. счита, че предявените главно искове са основателни спрямо първия ответник, като ги оспорва по размер. Поддържа, че липсват доказателства относно степента  на възстановяване на пострадалата и продължителното търпене на болки и страдания след изписване. Счита, че уважаването им в посочените размери би довело до неоснователно обогатяване.

 

В с.з. за ищцата се явява представител по пълномощие – адв. М., който поддържа предявените искове.

Ответното дружество ЗК „Уника” АД редовно призовавано – не изпраща свой представител в с.з. Писмено чрез пълномощник поддържа възраженията в отговора на исковата молба, позовавайки се на заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза. Претендира деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по евентуално предявените искове се явява лично и с адв. Д. И., който от името на своя доверител поддържа възраженията в отговора на исковата молба. Поддържа искане при уважаване на предявените спрямо първия ответник искове съдебното производство по евентуално предявените искове да бъде прекратено.

Въз основа на събраните по делото доказателство съобразна разпределената от съда доказателствена тежест относно релевантните за делото факти и обстоятелства се установява следното:

Със съдебно споразумение по протокол от 22.02.2012г. ответникът Н.Х.Д. се е признал за виновен в това, че на 22.10.2011г. в гр.Сливен по бул.”Ст.Стамболов” управлявайки МПС л.а. „Рено меган” с рег.№ СН 97 43 СА е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20 ал.1 от ЗДвП, изискващ водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; чл.20 ал.2 от ЗДвП изискващ при избиране на скорост на движението водачите на ППС да се съобразяват с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, така че да бъдат в състояние да спрат пред всяко препятствие и са длъжни да намалят скоростта във всеки случай на необходимост от спиране когато възникне опасност за движението; чл.116 от ЗДвП, изискващ водачите на ППС да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците, с които нарушения по непредпазливост причинил на ищцата А.Н.А. тежка телесна повреда изразяваща се в контузия в областта на корема, с травматично разкъсване на слезката, с наличие на хемоперитонеум и хематом на опората на тънките черва, което е довело до „загуба на слезката”, поради което на основание чл.343 ал.1 б.В предл.1 вр. Чл.54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от три години на основание чл.66 от НК и на основание чл.343Г от НК е лишен от правото да управлява МПС за срок от една година, считано от влизане в сила на споразумението. В споразумението не е посочено да са уредени гражданските последици от извършеното деяние, като ищцата не е участвала в това производство в качеството си на ищец или частен обвинител.

За управляваното от ответника Н.Д. МПС – негова собственост към момента на ПТП съгласно представения препис от свидетелство за регистрация част І,  е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответника ЗК „Уника” АД. Наличието на застрахователно правоотношение се установява от представената по делото застрахователна полица № 05-1-11-11186410005 със срок на застраховане 01.05.2011г.-30.04.2012г. за минималните застрахователни суми, предвидени за застраховките „Гражданска застраховка на автомобилистите”, като по делото няма данни застрахователят да е изплащал обезщетение.

С исковата молба са представени заключения, изготвени за целите на ДП № 1675/2011г. на РУП – Сливен, които са неотносими и недопустими. Заедно с тях е представена медицинска документация като ищцата се е позовала на тази събрана в наказателното производство – приложена по делото с НОХД № 215/2012г. по описа на СлРС въз основа на които съдът назначи съдебно-медицинска експертиза. В заключението си по съдебно-медицинската експертиза вещото лице д-р С.С. – Началник патологоанатомично отделение при МБЛАЛ „Хаджи Димитър” ООД – Сливен, специалист по обща и клинична патология и СДК по съдебна медицина По въпроса за общото здравословно състояние на пострадалата, посочва че преди преживяното ПТП същата е била в добро здравословно състояние по скалата лошо-незадоволително-задоволително-добро-много добро-отлично. Във връзка с възраженията на ответниците вещото лице посочва въз основа на проверените от него медицински документи подробно посочени в т.2 от обстоятелствената част на заключението хипертонията, болките в главата, болките в областта на корема и таза ,невротичното разстройство, нарушеното самочувствие, понижената работоспособност и лесна уморяемост у ищцата са се появили след получените от автомобилната травма увреждания. В резултат на удара в ПТП на 22.10.2011г. ищцата е получила съчетана травма на глава, гърди и корем. Контузия на гърдите и корема. Фрактури на седем ребра в дясна задна аксиларна линия. Хемоторакс и хемоперитонеум. Травматично разкъсване на далака, премахнат оперативно по витални индикации (хеморагичен шок и опасност за живот вследствие на кръвоизлив) натъртване на опората на червата и хематом на същия и вторична анемия. След отстраняването на далака ищцата е получила очакваните вследствие на тази интервенция признаци на намалена работоспособност, каквато според различните научни изследвания е обичайна до 30-40%. Вследствие на това е настъпила и очаквана лесна уморяемост, намалена резистентност спрямо инфекции, които протичат по-тежко и са по-чести, тъй като далакът е най-големия лимфен орган, има съществена физиологична роля, като участва в разграждането на еритроцитите, синтезира кръвни клетки и като орган на имунитета участва в изграждането на организма и регулацията на водно солевия баланс и обмяната на желязо. Оперативният белег не е довел до обезобразяване на тялото на ищцата, но е причинил съществен козметичен дефект, който от своя страна се е отразил негативно на доброто й самочувствие и е изиграл роля за интимните й отношения. От операцията са останали поносими болки в областта на белега и дясната ингвиналната обляст, най-вероятно от вътрешни сраствания. Получила е главоболие и е развила невротичен синдром на базата от стреса на преживяната автомобилна травма, последвалото отстраняване на далака и другите медицински инвазивни интервенции. Непосредствено след ПТП ищцата е откарана в спешно отделение и приета за лечение и диагностично уточняване с работна диагноза счупване на ребра, стермум и гръдна част на гръбначен стълб. Симптомите на счупените ребра – болка и затруднено дишане, слабо до липсващо дишане и болка в дясната коремна кухина са се проявили при приемането й в хирургично отделение като едва на следващия ден се е проявила клиничната картина на руптура на далака – травматично двумоментно разкъсване като първо се е разкъсал перенхима и едва след набиране на достатъчно обем кръв се е разкъсала и капсулата, което се е  проявило с болка, хемоперитонеум и анемия по повод на което е бил отстранен. Вещото лице посочва, че непосредствено след автомобилната травма картината на остър корем и анемия у ищцата не са се проявили, тъй като слезката се е разкъсала в по-късен момент, а при първоначалния преглед и лечение в Спешно отделение, водеща е била травмата на гръден кош с фрактурата на ребрата и затрудненото дишане. Било е извършено оперативно и активно реанимационно лечение като към месец септември 2012г. ищцата е в добро общо здравословно състояние с уточнените негативни последици след отстраняване на слезката и нарушеното самочувствие вследствие на козметичния дефект на коремната стена. По отношение на възстановяването вещото лице посочва, че към настоящия момент няма опасност за живота й.

В съдебно заседание експертът в обясненията си поддържа изцяло своето заключение и обясняван, че в човешкото тяло не съществува орган, който да е възможно да компенсира функциите на слезката, поради което и травмата се нарича „загуба на орган”. Вредните последствия във връзка с оперативното отстраняване на далака са за цял живот и се изразяват в намалена работоспособност, лесна уморяемост, намалена резистентост спрямо инфекции. Няма обезобразяване, което да нарушава функция на сетивен орган, поради което е вещото лице определя увреждането като козметичен дефект, а не като обезобразяване. Нахлуването на кръв в гръдната и коремната кухина от своя страна са отделни увреждания и вещото лице ги е посочило като такива. Вследствие на ПТП на 22.10.2011г. и причинените й увреждания ищцата приема хипотезативна терапия (корвитол) и транквиланти (лексотан). По отношение на фрактурата на ребрата вещото лице посочва, че същите са зараснали и няма кръв в гръдната кухина и в коремната кухина. Към настоящия момент вече не е налице затруднено дишане и анемия, в който смисъл е настъпило възстановяване. Вещото лице посочва, че до момента на ПТП в прегледаната от него медицинска документация от ЛАК няма данни за хипертония и такава се е появила след ПТП. Есенциалната хипертония се причинява от стрес какъвто характер има преживяването вследствие на ПТП. По отношение на по-късно установеното разкъсване на слезката вещото лице изяснява, че това се дължи на двумоментния начин на причиняването на тази травма, тъй като в началото макар да е настъпило разкъсване на паренхима на органа капсулата е останала съхранена и едва след изтеклия период от време, който нормално обхваща период в рамките на часове до две денонощия, насъбралата се кръв повишава обема и напрежението на органа, с което капсулата се разкъсва и кръвта нахлува в коремната кухина. Точно по този начин се е случило при ищцата като това е и по-честия механизъм на разкъсване на далака.

Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и съдът кредитира същото изцяло с оглед специалните знания на експерта и добросъвестното му изготвяне.

Във връзка  твърденията за претърпени от ищцата неимуществени вреди разпитаните свидетели установяват, че преди ПТП ищцата е била жизнена и здрава, била е трудолюбива, вършила е своята домашна работа и всякаква земеделска работа. След ПТП ищцата не е в състояние на такава работоспособност като е с постоянни болки и се движи трудно. Освен в здравословното й състояние са настъпили и съществени негативни промени и в нейното емоционално състояние, изразяващи се в  потиснатост и страх. Свидетелите посочват, че същата често се разплаква, срамува се и се плаши при приближаването на ППС. В продължение на шест до седем месеца ищцата не е можела да се обслужва сама и е имала нужда от помощ включително за да отиде до тоалетната ,при лягане и при изправяне. В момента не работи и приема постоянно лекарства заради отстраняването на далака като към настоящия момент е в състояние да се придвижва сама, но само в близко разстояние около жилището, в състояние е да върши къщна работа, но не и всичко като се налага да ползва постоянно помощта на своите близки. Свидетелите твърдят, че напълно е загубила способността си да извършва земеделска работа.

В хода на процеса пълномощника на ищцата посочва допълнителни неимуществени вреди изразяващи се в причиненото поради травматичните увреждания разстройство на брачните отношения, довело до прекратяване на гражданския й брак, което представлява неимуществена вреда, каквато не е посочена в исковата молба. При запазване на петитума е допустимо посочването на различно основание от това в исковата молба (изменение на основанието), към което обаче намират приложение изискванията на чл. 214, ал. 1 от ГПК Съдът намира, че претендирането на обезщетение за други - непосочени вреди представлява самостоятелен иск, предявяването на който следва да отговаря на всички изисквания за редовност на исковата молба, а при запазване на петитума – да е поискано изрично и допуснато съответно по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на основанието, поради което не допусна събирането на доказателства за такива вреди, като неотносими.

Общото физическо и емоционално състояние на ищцата след уврежданията, причинени в ПТП на 22.10.2011г. съдът установи въз основа на събраните по делото гласни доказателства като кредитира показанията на свид.П. и свид.А.. Свидетелите не са заинтересовани от изхода на делото и не са в родствени отношения с ищцата. Показанията им не си противоречат и взаимно допълват цялостната обстановка, касаеща състоянието на ищцата.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че предявените искове са основателни.

По предявения главен иск:

Правното основание на предявените исковете спрямо ЗК „Уника” АД е по чл. 226, ал. 1 от КЗ, която разпоредба предвижда възможност за увредения да иска заплащане на обезщетение пряко от застрахователя. Претендираните обезщетения са в размер на общо 125000лв. за неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания, разграничени съответно: 70000лв. за тежка телесна повреда, изразяваща се в „загуба на слезка”; 25000лв. за понесена „многостепенна средна телесна повреда” причинила временна опасност за живота на ищцата, изразяваща се в счупването на седем ребра в дясната половина на гръдния кош по задната подмишнична линия 15000лв.; за понесена средна телесна повреда, изразяваща се в „излив на свободна кръв в гръдната кухина – хемоперитонеум”; 15000лв. за понесена средна телесна повреда – излив на свободна кръв в коремната кухина с оглед причинените телесни увреждания, като съответно се претендира и обезщетение за забава.

Не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че ответникът Н.Х.Д. е виновен за възникналото ПТП на 22.10.2011г., при което на ищеца са причинени телесните увреждания, за което същият е признат за виновен съгласно споразумение, одобрено по съдебен протокол от 22.02.2012г. по НОХД № 215/12г. по описа на РС – Сливен. Съобразно чл. 300 от ГПК, съдът е обвързан от присъдата на наказателния съд, към която съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК е приравнено и споразумението сключено по реда на гл. Двадесет и девета от НПК, по въпросите за деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, както и причиняването на телесни увреждания на ищцата от същото деяние, поради съставомерността на тези факти за престъплението по посочените текстове от НК.

Не съществува и спор, че за управлявания от ответника Н.Х.Д. лек автомобил марка „Рено Меган” с рег. № СН 97 43 е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” съгласно застрахователна полица № 05-1-11-11186410005, валидна за периода от  01.05.2011  г. до 30.04.2012г. и застраховател по договора за застраховка е ответното дружество ЗК „Уника” АД.

Спорните въпроси по делото от фактическа страна са свързани с наличието на противоправно поведение от страна на трето лице; наличието на причинно следствена връзка между причинените в следствие на ПТП от 29.08.2009г. и част уврежданията – хипертония и претърпяно лечение в периода 11.01.2012г. – 19.01.2012г., несвоевременно диагностициране на разкъсванията на капсулата на далака, наложило отстраняването му и справедливостта на обезщетението в размерите, в които се претендира.

Отговорността на застрахователя определен в разпоредбата на чл. 223, ал.1 от КЗ по сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” е гаранционна и обхваща всички преки и непосредствени вреди, за които отговаря застрахования, които увредените са претърпели, търпят и предстои да търпят в следствие на непозволеното увреждане.

Отговорността на застрахователя на следващо място е заместваща тази на причинителя на вредата и функционално е обусловена от тази на застрахования пряк причинител на вредата – сключил договор за застраховка. Следователно по отношение на пострадалия отговорността на застрахователите на неколцина причинители на вредата, които отговарят солидарно съгласно чл. 53 от ЗЗД, също е солидарна, като пострадалия разполага по същия начин, както спрямо деликвента, с правото по чл. 122, ал. 1 от ЗЗД да претендира плащана от различните застрахователи и/или деликвенти.

Що се отнася до възражението за липса на причинно следствена връзка – такава не се доказва по делото единствено относно проведеното на ищцата лечение в периода 11.01.2012г. – 19.01.2012г. От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза не са налице данни за възникнало в последствие усложнение или увреждане, изразяващо се в нестабилна форма на ангина пекторис, посочено в представената с исковата молба епикриза, издадена за проведено лечение в „Терапевтично отделение” при МБАЛ – Сливен към ВМА – София.

В същата епикриза се съдържат данни обаче и за хипертонична болест. В своето заключение, обхващащо изследване на данните относно здравословното състояние на ищцата преди ПТП на 22.10.2012г., вещото лице изрично посочва, че данни за заболяване „есенциална хипертония” не са налице в ЛАК и друга документация в периода преди ПТП, като обяснява появата на това заболяване именно с оглед стреса в следствие преживяното ПТП.

Неоснователно е и възражението на ответника ЗК „Уника” АД относно липсата на причинно-следствена връзка между възникналото ПТП и отстраняването на далака на ищцата, което според аргументите в отговора и защитата на ответника се дължи на неправилна диагностика и съответно неадекватно лечение. Подробно в своето заключение и в обясненията си в с.з. в.л. д-р С. е разяснил двумоментния механизъм на възникване на това увреждане, свързано първоначално само с разкъсване на перенхима при запазване на капсулата на органа. Именно поради нараняването му обаче в нея се набира кръв, натрупването на която е довела на по-късен етап до разкъсване и на капсулата, поради което възражението за липса на причинно следствена връзка с ПТП е неоснователно.

Що се отнася до възражението за несправедливост на обезщетението в предвидените размери съдът следва да съобрази задължителна практика по т. 11 на Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и т. 7 на Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, Решение № 88 от 9.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 1015/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова, постановено на основание чл. 290 и сл. от ГПКсъгласно които понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания, степента и интензитета на болките, прогнозите за в бъдеще и др., а при определяне степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос.

Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД във връзка с обхвата на задължението по чл. 45 от ЗЗД цели адекватност на обезщетението с действително претърпените от увредения неимуществени вреди, като съдът намира, че паричния еквивалент за най-тежката от причинените травми – „Загуба на слезката” е 50000лв. При определянето на този размер съдът изхожда от продължителността на ефективно претърпените болки и възстановителен процес – около 6-7 месеца според заключението на вещото лице и данните от показанията на свидетелите и значително ограничения обем от движения в периода на възстановяване. При определяне на обезщетението съдът изходи и от обстоятелството, че също е тежко по своя характер, като функциите му не може да се компенсират от друг орган, поради което и е налице „загуба на орган”. Касае се за най-големия лимфен орган, който има съществена роля в живота на всеки човек и участва в разграждането на еритроцитите, синтезира  кръвни клетки и от който е обусловен имунитета на човешкия организъм, като липсата му нарушава водно-солевия баланс и обмяната на желязо. Тези нарушения и свързаните с тях страдания ищцата ще търпи до края на своя живот; същите намаляват трайно нейната работоспособност (обичайно за този вид заболявания в рамките на 30-40%), обективно до 36% съгласно приетото от съда експертно решение, при това в активна работоспособна възраст – 40 г. към момента на увреждането. Несъмнено с оглед данните от заключението на д-р С. и показанията на свидетелите е, че след претърпяното ПТП, до настоящия моменти за в бъдеще за ищцата ще е невъзможно извършването на селскостопански – земеделски труд, какъвто е полагала до тогава. Наред с това поради отстраняването на далака, макар да няма обезобразяване, предвид наложилото се оперативно лечение е налице значителен козметичен дефект, който причинява значителен и основателен естетически дискомфорт, нарушаващ честотата и качеството на интимен живот на ищцата, което също следва да бъде отчетено. Негативните преживявания във връзка с ПТП налагат и към настоящия момент лечение с транквиланти предвид настъпилата след ПТП потиснатост и емоционален дискомвфорт, които добавени към всички останали и отчетени по-горе обективни данни във връзка със здравословното състояние на ищцата обосновават размер на обезщетението от 50000лв.

Освен тази травма на ищцата са били причинени и средни телесни травматични увреждания, изразяващи се в счупването на 7 ребра, която травма е била и в центъра на спешно оказаната медицинска помощ непосредствено след ПТП. В Своето заключение относно описанието на уврежданията и проведеното лечение експертът – д-р С., препраща към СМЕ № 165/2011г., с което се установява контузия на дясната половина на гръдния кош със счупване на посочените седем ребра по задната аксиларна линия и наличие на хемоторакс – излив на свободна кръв в гръдната кухина, което е довело до временно значително затруднение на движенията на снагата за период от около 2 месеца. Било е свързано със значителни болки и ограничение в придвижването и обслужването на личните хигиенни и ежедневни нужди на ищцата и е наложило обслужването й от нейни близки. Това увреждане с оглед неговата продължителност, интензитет на болките и страданията и внесения дискомфорт обосновават репарация в размер на 7 хиляди лева.

Изрично в заключението си, а и в СМЕ № 165/11г. към която препраща, д-р С., изтъква, че развитите в резултата на травмите хемоторакс и хемоперитонеум (кръвоизлив в гръдната и коремната кухина), представляват разстройстов на здравето, което до възстановяването е причинявало опасност за живота на ищцата и съдът намира, че следва да бъде получена репарация за тях в размер на 5000лв.

Над посочения размер от общо 62 хил. лева съдът намира, че предявеният иск е завишен в нарушение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Този извод се обуславя от степента на общо увреждане на здравословното състояние на ищцата в сравнение с това преди процесното ПТП – оценено от в.л. като „добро” по скалата лошо-незадоволително-задоволително- добро-много добро и отлично. Видно е от кронкретно установените данни в ЛАК на ищцата, че е страдала от различни възпалителни процеси и психично-емоционални разстройства. Не без значение е и обстоятелството, че намалената работоспособност не се е отразила на трудово правоотношение за ищцата, като полагания от нея труд е бил предимно в дома, в лично стопанство и доброволно в религиозна организация.

Над размера от общо 67хил. лева предявения иск следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен, с произтичащите от това последици, включително за акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава за периода от момента на причиняване на вредите – 22.10.2011г. до окончателното им изплащане.

С оглед аргументите относно основателността и размера на обезщетението за неимуществени вреди спрямо застрахователя, съдът не следва да се произнася по предявения евентуално иск с правно основание по чл. 45 от ЗЗД против деликвента ответника Н.Х.Д..

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е основателна претенцията на ищеца за присъждане на деловодни разноски, но с оглед нормата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК същия е освободен от заплащането на такси и разноски, а договореното адвокатско следва да се намали съразмерно на частта, в която предявените искове следва да се отхвърлят. В тежест на ответника следва да се възложи дължимата съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на съда държавна такса 2400лв. и заплатените от бюджета на съда разноски за вещо лице в размер на 140лв. Претенцията на ответника по главно предявения иск за разноски следва да се уважи съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 1690лв.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА” АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление гр. С., Столична община, р-н К. С., ул. „Ю.” №* да заплати на А.Н.А.,***, съдебен адресат: адв. Г.М. *** обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на ПТП на 22.10.2011г. в гр. Сливен(възникнало по вина на  Н.Х.Д.,*** съгласно одобрено споразумение по съдебен протокол от 22.02.2012г. по НОХД № 215/12г. по описа на РС Сливен) в размер на 62000лв. (шестдесет и две хиляди лева), заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.10.2012г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди и за забава в законната лихва върху главница над размера от 62000лв. до размера от 125000лв. като НЕДОКАЗАН И НЕОСНОВАТЕЛЕН

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА” АД, ЕИК 040451865 да заплати на А.Н.А., ЕГН ********** сумата 2579.20лв. (две хиляди петстотин седемдесет и девет лева и 20ст.), представляваща част от заплатеното адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от предявените искова.

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА” АД, ЕИК 040451865 да заплати по сметка на Окръжен съд – гр.Сливен държавна такса върху уважената част от предявените искове в размер на 2480 лв. (две хиляди четиристотин и осемдесет лева), както и 140 лв. за заплатените разноски за в.л.

 

ОСЪЖДА А.Н.А., ЕГН ********** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА” АД, ЕИК 040451865 1690лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

 

Не се произнася по евентуално предявените искове от А.Н.А., ЕГН ********** против деликвента Н.Х.Д.,***.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: