Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 17.04.2012г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на трети април през две хиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №136 по описа за 2012год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство МБАЛ - Сливен към ВМА – София против Решение №127/20.02.2012г. по гр.д.№7692/2011г. на Сливенски районен съд, с което е признато за незаконно уволнението на Н.Г.Р. – В., отменена е като незаконосъобразна Заповед №372/04.11.2011г. на Началника на МБАЛ – Сливен към ВМА – София, с която на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, поради съкращаване на щата, е прекратено трудовото й правоотношение, Н.Р. – В. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – лекар по дентална медицина в МБАЛ – Сливен към ВМА – София, присъдени са разноски по делото и ответника е осъден да заплати съответната държавна такса. Решението е атакувано изцяло.

Във въззивната си жалба въззивникът МБАЛ - Сливен към ВМА – София твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с представените по делото доказателства. Посочва, че медицинските пунктове в състава на академията са самостоятелни организационни единици и длъжностните лица в тях не могат да бъдат и никога не са били част от персонала на многопрофилните болници във ВМА. Погрешно СлРС е приел, че медицинския пункт във войсково формирование 22220 – Сливен е в структурата на МБАЛ–Сливен към ВМА-София. Посочва, че медицинските пунктове във военните формирования на БА са районирани по географски признак и са предадени за медицинско и методично ръководство, и административно обслужване към съответните многопрофилни болници за активно лечение в състава на ВМА, но същевременно работодателските правомощия на началниците на болниците по отношение на личния състав на пунктовете са ограничени и се осъществяват чрез съгласуване с преките им административни ръководители /командири/. Твърди, че не е налице организационно и щатно сливане между болниците и медицинските пунктове. Последните са самостоятелни звена с обособена организационна структура и характерна дейност, независима от болниците в района. Тъй като в щата на МБАЛ-Сливен е била налице само една длъжност за лекар по дентална медицина /другата е в щатната структура на медицинския пункт към в.ф. 22220-Сливен, т.е. извън личния състав на МБАЛ – Сливен/, то е липсвало задължение на работодателя на ищцата да извърши подбор по чл.329, ал.1 от КТ. Моли съда да отмени изцяло атакуваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново по същество, с което да отхвърли изцяло предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и да му присъди направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ищцата в първоинстанционното производство Н.Г.Р. – В., която оспорва изцяло твърденията във въззивната жалба. Намира постановеното решение за правилно, обосновано и законосъобразно.. Посочва, че работодател на д-Р и. е МБАЛ - Сливен към ВМА – София, независимо, че работното й място е в подразделение на БА. Освен това посочва, че в щатното разписание е съществувало отделение „УНГ и лицево-челюстна хирургия” с длъжности: лекар, началник отделение и лекар, дентална медицина, хирург. От 01.07.2011г. отделението се редуцира до кабинет по лицево-челюстна хирургия с длъжност лекар по дентална медицина, орална хирургия. Счита, че лицата, заемащи длъжности в това отделение до 01.07.2011г. също е следвало да бъдат включени в подбора при съкращаване на щата, доколкото са лекари по дентална медицина. Моли съда да потвърди атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивника, редовно призован, се представлява от представител по пълномощие – адв.Б.Р., който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Посочва, че медицинските пунктове в Българската армия не са били в щата на съответните болници, включени в структурата на ВМА. Във връзка с осъществяване принципа на ръководство на медицинските пунктове, някои работодателски правомощия по отношение на тях са делегирани на началниците на МБАЛ с министерска заповед. Другата съществуваща длъжност „лекар по дентална медицина, орална хирургия” изисква специалност по хирургична стоматология и практически опит в областта на оралната хирургия, каквито ищцата не притежава. Моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, се явява лично и с представител по пълномощие – адв. Д.Н.Д., който оспорва въззивната жалба, намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Посочва, че в кръга на лекарите по дентална медицина към Военна болница – Сливен съществува повече от едно лице и поради това работодателят е бил длъжен да извърши подбора, без значение къде е работното място на тези лица. Единствено от значение е кой е работодателят им. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Съдът следва да я допълни само с едно, констатирано от него обстоятелство, неустановено от районния съд: В длъжностното разписание на ВМА за МБАЛ – Сливен, в сила от 01.09.2009г. освен посочените от районния съд две бройки за лекар дентална медицина е съществувала още една бройка за същата длъжност в поделение, обслужващо БА – в медицинския пункт към Артилерийски технически изпитателен полигон – т.1.7.1 за медицинските пунктове в БА към МБАЛ – Сливен.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Главната искова претенция на ищцата е за признаване на уволнението, извършено със Заповед №372/04.11.2011г. на Началника на МБАЛ – Сливен към ВМА за незаконно и неговата отмяна с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и акцесорна претенция за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „лекар по дентална медицина” в МБАЛ – Сливен към ВМА – София с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.

Безспорно от надлежно събраните от районния съд писмени доказателства се установи наличието на трудово правоотношение между страните, прекратено с атакуваната заповед №372/04.11.2011г. на Началника на МБАЛ – Сливен към ВМА на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, поради съкращаване на щата, считано от 07.11.2011г.

От новото, утвърдено по установения ред, щатно разписание за ВМА, в сила от 01.07.2011г., е видно, че бройката „лекар дентална медицина” към Кабинет по дентална медицина в МБАЛ – Сливен към ВМА, заемана от ищцата в първоинстанционното производство, не съществува. Следователно е налице действително съкращаване на щата, заеман от ищцата. Спорът между страните в случая е колко щатни бройки за длъжността, заемана от ищцата са съществували по старото щатно разписание, колко щатни бройки за тази длъжност се съкращават с новото щатно разписание и колко такива остават с щатното разписание в сила от 01.07.2011г. От отговора на тези въпроси зависи приложимостта на разпоредбата на чл.329 от КТ. Безспорно по делото е установен, а и този факт е признат от въззивника – работодател, че той не е извършил подбор по реда на чл.329 от КТ при уволнението на ищцата – въззиваема.

Съгласно разпоредбата на чл.329 от КТ при съкращаване на щата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Когато се извършва уволнение по съкращаване в щата, с което се премахва единствената по характера си щатна длъжност, работодателят по своя преценка може да уволни съответния работник или служител, заемащ тази единствена длъжност или да направи подбор, съобразно критериите и целите, посочени в посочената правна норма. Изборът е предоставен единствено на преценката на работодателя и подборът не е задължителен. В случаите обаче, когато се касае до съкращаване на една или повече от множество еднородни трудови функции в предприятието, работодателят неизбежно трябва да извърши подбор. В тези хипотези правото на подбор е част от правото на уволнение, като то не може да бъде упражнено без да се извърши подбор.

В случая, с оглед представените пред районния съд щатни разписания, съдът намира, че длъжността на ищцата, която се съкращава не е единствена такава. Освен нейната длъжност към Кабинет по дентална медицина в МБАЛ – Сливен, в щатното разписание на МБАЛ – Сливен към ВМА, в сила от 01.09.2009г. съществуват още две длъжности „лекар дентална медицина” в медицинските пунктове на БА към МБАЛ – Сливен – една бройка в медицинския пункт към Артилерийски технически изпитателен полигон – т.1.7.1 и една бройка в медицински пункт към Център за подготовка на танкови подразделения – т.2.15.1. Съгласно новото щатно разписание на МБАЛ – Сливен към ВМА, в сила от 01.07.2011г. е налице една бройка за длъжността „лекар дентална медицина” в медицински пункт на ВМА към МБАЛ – Сливен в поделение 22220 – Сливен. Следователно от три съществуващи бройки за длъжността, заемана от ищцата – „лекар дентална медицина”, съгласно новото щатно разписание остава една щатна бройка за същата длъжност. Обстоятелството, че длъжността се намира не в самата болница, а в медицински пункт, т.е. работното място на заемащия длъжността е в пункта, не променя факта, че в щата на въззивника остава една бройка за тази длъжност. Следователно е налице съкращаване на две от трите щатни бройки на длъжността “лекар дентална медицина” и работодателят е бил длъжен да извърши подбор между всички лица, заемащи тази длъжност. В този случай подборът е част от правото на уволнение, т.е. работодателят е длъжен да извърши подбор – правото на уволнение не може да бъде упражнено без да се извърши подбор. Безспорно работодателят не е извършил такъв. В тази насока са и правните изводи на районния съд, които настоящата инстанция напълно споделя.

Съдът не приема за основателно възражението на пълномощника на въззивника, че медицинските пунктове в поделенията на БА не са в щата на ВМА и съответните болници. Видно от представените по делото две щатни разписания на МБАЛ – Сливен към ВМА безспорно в тях е включен и щата на медицинските пунктове на БА, като изрично и в двете разписания е посочено, че това са пунктове на ВМА към МБАЛ – Сливен. Съгласно чл.3, ал.3 от Правилника на ВМА медицинските пунктове, в т.ч. тези във войсковите формирования на БА, са част от структурата на ВМА. Видно от представената от ответника и приета в първоинстанционното производство Заповед на Министъра на отбраната на РБ №ОХ-442/02.07.2008г. медицинските специалисти, назначени в медицинските пунктове в поделенията на БА са по щата на ВМА /чл.9, чл.15, чл.16, чл.18 от заповедта/. С разпоредбата на чл.14 от заповедта изрично е възложено на началника на ВМА и на началниците на структури на ВМА /болниците/, към които са районирани медицинските пунктове в поделенията на БА, да сключват, изменят и прекратяват трудови договори с медицинските специалисти – граждански лица от поделенията на БА. В съответната структура на ВМА се водят и съхраняват досиетата на медицинските специалисти от медицинските пунктове на БА към щата на ВМА и тяхното цялостно кариерно и кадрово развитие се определя от началника на ВМА /чл.15 и чл.16 от заповедта/. Следователно на началника на ВМА, съответно на началниците на многопрофилните болници, в чийто район са медицинските пунктове в поделенията на БА са възложени работодателските правомощия по отношение на медицинските специалисти от медицинските пунктове. Безспорно, в случая работодател на лекарите дентална медицина в медицинските пунктове в двете, посочени по-горе поделения, е МБАЛ – Сливен, като нейният началник сключва и прекратява трудовите им договори. Следователно, както се установи по делото и както правилно е приел районния съд, длъжността „лекар дентална медицина” в съответните медицински пунктове към МБАЛ – Сливен /районирани към нея/ са част от щата на МБАЛ – Сливен, който се явява техен работодател. Поради това, при наличие на една щатна бройка, оставаща от няколко такива в щата на работодателя, независимо къде се намира работното място, следва да се извърши задължително подбор от работодателя – въззивника по критериите, посочени в чл.329 от КТ. Неизвършването на такъв подбор между всички лица, заемащи съкращаваната длъжност, за да се прецени кое от тях да остане на несъкращаваната бройка води до незаконосъобразност на уволнението и обуславя неговата отмяна.

Следва само да се отбележи, без това да променя посочените правни изводи, че съдът не споделя възражението на пълномощника на въззивницата, направено с отговора на въззивната жалба, че в подбора следва да се включат и лицата, заемали длъжности в отделението по УНГ по щата преди 01.07.2011г. Тези длъжности са: лекар началник отделение, лекар оториноларинголог и лекар дентална медицина хирург. Тези длъжности са специфични, съобразени с осъществяваната в отделението специфична медицинска дейност, категорично несъвпадащи с длъжността, заемана от ищцата. Според въззивния съд не е налице еднородна длъжност с тази на ищцата в отделението УНГ, за да участват и тези медицински специалисти в подбора при съкращаване на длъжността, заемана от ищцата.

Основателността на главния иск обуславя основателността и на акцесорната претенция за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „лекар по дентална медицина” в МБАЛ – Сливен към ВМА – София.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният изцяло съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищцата в пълен размер направените от нея в първоинстанционното производство разноски.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивника и той следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемата направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 500лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №127/20.02.2012г., постановено по гр.д. №7692/2011г. по описа на Сливенски районен съд.

 

ОСЪЖДА МБАЛ – Сливен към ВМА – София да заплати на Н.Г.Р. – В. с ЕГН ********** *** 58-16 сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направени във въззивното производство разноски.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок, считано от деня на обявяването му – 17.04.2012г.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.