Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,18.04.2012г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

При секретаря Р.Г. и в присъствието на прокурор …. , като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 137 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.278 във вр. с чл. 258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба на  адв. Д., в качеството му на процесуален представител на И.Б. И. против решение № 1083/12.01.2012г. на СлРС, с което е отхвърлена като неоснователна молбата му за промяна на фамилното име от И. на А.. В жалбата се твърди, че решението на СлРС е неправилно и незаконосъобразно, немотивирано и постановено при нарушение на материалния закон. Твърди се, че правото на име е субективно, лично и неотчуждимо и че в закона не са посочени изрични обстоятелства, които да трябва да са значими, за да се допусне промяна на име. В конкретния случай въззивникът бил известен в обществото с фамилията А.. Същата фамилия носила и съпругата му и желае и неговите деца да носят фамилно име А.. Сегашното му фамилно име И. му създавало социални и емоционални затруднения при индивидуализацията на личността, упражняването на професията му и пътуванията му в чужбина. Твърди се, че тези основания са съществени и изпълват предвиждането на закона за необходимост от важни обстоятелства, които да налагат промяната на фамилното му име от И. на А.. Моли се обжалваното  решение да бъде отменено, предявеният иск с правно основание чл.19 ал.1 от ЗГР да бъде уважен и да му бъдат присъдени разноски.

По делото не са депозирани становища от въззиваемите страни, РП Сливен, община Сливен и община Разград.

В с.з. жалбоподателят не се явява . Представлява се от адв. Д. , който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

         Заинтересуваните страни - Община Разград , Община Сливен и Окръжна прокуратура - Сливен не се представляват и не изразяват становище.

         Пред въззивната инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност , съдът прие за установено от фактическа страна следното:

         Въззивникът И.Б. И. е роден на *** г. в гр.Разград и в акта за раждане е записан с посочените по-горе имена. Баща му е посочен с имената Б. Й.М.. По-късно името на въззивника е било променено на Е.В.С.. С решение № 9400-2971/01.03.2010г. по реда на чл.19а от ЗГР е била допусната промяна – възстановено името му от Е.В.С. на И.Б. И. като в решението е посочено, че фамилното му име по брак е И..

         На 01.09.2009г. в гр. Сливен бил сключен граждански брак между въззивника и Л.Н.А., в който е посочено, че въззивникът е с фамилно име А. и след брака съпругът и съпругата ще носят фамилно име А.. За това сочи удостоверение за сключен граждански брак № 090351. По делото е представено писмо от област Текирда, Дирекция по благоустройство и настаняване от 08.07.2009г., в което е посочено, че след преселването в България през 1989 г. при даваните сведения в РТурция за трите български имена като такива въззивникът е бил посочил Е.В.С., а като имена в паспорта му са отразени И. А., като за бащино име е отразено Б.. Към делото са представени копия от личния паспорт на въззивника и личната му карта от РТурция, от които е видно, че същият е записан като И. А..

         По делото е представено извлечение от регистър „Население”, гр.Разград, подписано от началник отдел ГРАОН – Н. Д., от което е видно, че въззивникът е записан с имената И.Б. И. и че 2010г. му се родило дете, което е записано с имената Б. И. И.. От това извлечение се установява, че с фамилията А. е записана съпругата му Л. А., а баща му и майка му са с фамилни имена К. като брат му е с имена С.В.С..

         От разпитаните свидетели – Х. и Ш. се установи, че от времето, в което познават въззивника, 3-4 години им е известен с фамилно име А. и че при пътуването в Турция Ш. е станал свидетел на разговор между въззивника и служители на КАТ, касаещи фамилното му име дали същото е А. или И..   

Обжалваното решение било съобщено на жалбоподателя на 16.01.2011г. и в законоопределения двуседмичен срок ( 30.01.2011 г.) обжалвано пред ОС – Сливен .

         Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и взаимно допълващи се.

         От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна , имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

         Разгледана по същество тя е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. В настоящия случай не се събраха доказателства имената на жалбоподателя да са осмиващи , опозоряващи или обществено неприемливи . Но следва да се приеме , че е налице втората хипотеза на закона , а именно , че са налице важни обстоятелства , които налагат това .

Разпитаните по делото свидетели са единодушни по отношение на обстоятелството , че сред познатите и близките си въззивникът е известен с фамилното име „А.„ , както и че различните фамилни имена в официалните документи издадени от органите на РБългария и Р Турция му създават неудобство при извършваните проверки от държавните органи. От друга страна дори в български официални документи – свидетелство за сключен граждански брак въззивникът е с посочено фамилно име „ А. „ . По делото не са представени доказателства от които да е видно , че въззивникът е променял повече от един път фамилното си име и че срещу него не са налице образувани или приключели наказателни производства за да се направи извод, че с промяната на име фактически се цели укриване от правосъдието.

Като взе предвид всичко гореизложено , съдът намира че молбата на въззивника за промяна на фамилното му име следва да бъде уважена , тъй като са налице важни обстоятелства за това, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено , а предявената молба да бъде уважена.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТМЕНЯ Решение № 1083 / 12.01.2012 г. по гр.д. № 6516 / 2011г. на Сливенския районен съд като неправилно и незаконосъобразно .

 

         Вместо това постанови

 

         Допуска промяна във фамилното име на И.Б. И. ЕГН ********** гр. С. , кв. „ К. „ № *-*-* от И. на А..

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.