Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    190

 

     гр. Сливен,  24.01.2013г.

 

                                     В     ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание проведено на седемнадесети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                           ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :  СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

 

при секретаря П.С. и с участие на прокурора ……………… като разгледа докладваното гр.д. № 150 по описа на СлРС за 2012 г., за да се произнесе съобрази следното:

Предявена е искова молба от Държавен фонд Земеделие” гр. С. срещу Ц. С.Ц. ***, с правно основание на исковата претенция чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК и цена 26 129.00 лева.

В исковата молба се твърди, че на 29.11.2006г. бил сключен Договор за кредит и субсидия № 263-ПКТН между ДФ „Земеделие” и Ц.С.Ц., с който е бил одобрен инвестиционен кредит по програма „Растениевъдство” в размер на 79 600,00 лева - за създаване и отглеждане на 140 дка трайни насаждения от лешници и 100 дка трайни насаждения от череши, при размер на инвестицията 115 532 лв. Освен това била одобрена капиталова субсидия за създаване на 140 дка трайни насаждения от лешници и 100 дка трайни насаждения от череши в размер на 24 000 лв. /т.1 и т.1.2 от Договора/. Договорът за кредит бил сключен по повод одобрено заявление за кредит, с предварително заявени параметри на искания кредит.

Твърди се още, че в заявлението за кредит Ц.Ц. определил парцелите, върху които ще реализира инвестицията, а именно парцели с номера 000017, 000040 и 00004 с ЕКАТТЕ 02734 в с. Баня, община Нова Загора, обл. Сливен.

Съгласно разпоредбата на т. 3.2 от Договора кредитът се усвоявал на пет транша, като първия транш е за сума в размер на 28 000 за създаване на 140 дка трайни насаждения от лешници и 100 дка трайни насаждения от череши – м. ноември 2006 г. при размер на инвестицията 40 573 лв. В изпълнение на това си задължение ДФ „Земеделие” бил изплатил на кредитополучателя уговорените суми по първи транш с платежно нареждане от 20.12.2006 г, а именно сума в размер на 52 000, 00 лева, от които 28 000 лева кредит и 24 000 лева субсидия. Кредитополучателят  извършил погашения по кредита, съгласно одобрения погасителен план, неразделна част от договора за кредит, като платил първа вноска по главницата в размер на 24 000 лева на 05.01.2007 г. както и лихви:

- на 11.01.2007 г. 245 лв./вкл.редовна лихва 221,54 лв/ и проср. лихва 23,46 лв

- на 16.04.2007 г. 248 лв. редовна лихва;

- на 16.07.2007 г. 495 лв. редовна лихва;

- на 22.01.2008 г. 247,50 лв. редовна лихва;

- на 25.04.2008 г. 423 лв. редовна лихва.

Ищецът твърди още, че извършил многобройни проверки на място, констатации за определяне състоянието на насажденията и изискал документи, респ. отстраняване на нарушения, но Кредитополучателя системно не е изпълнявал условията по договора за кредит и не е усвоил следващите първоначално одобрени траншове от кредита.

Сочи се, че на 05.11.2009 г. е извършено погашение на главницата в размер на 1 500 лева, на 22.12.2009 г. е платена вноска от 1 500 лева също за погасяване на главницата, както и следваща вноска за погасяване на главницата от 300 лв., платена на 29.01.2010 г. С решение по Докладна записка от 04.03.2010 г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, а Фонда увеличил размера на главницата с размера на ползваната не целево капиталова субсидия /на основание т. 18 от Договора/. Проверка от 23.05.2008 г. констатирала, че насажденията съществуват частично, но не са представени застраховки на насажденията и не е променен начина на трайно ползване, посочен в анкетния формуляр – от мери и пасища в трайни насаждения. Проверка от 17.07.2008 г. констатирала прихващаемост на 30% от черешовите насаждения и липса на лешниково насаждение в землището, посочено при кандидатстване за кредит. Видно от анкетната карта за 2009 г. върху земята, с която бил регистриран ответника Ц. нямало трайни насаждения.

Предвид това ищецът твърди, че ответникът - земеделски производител не е реализирал предмета на инвестицията в първия сезон следващ предоставянето на средствата от първи транш на кредита и субсидията. Поради това остатъка /невъзстановената част/ от кредита и субсидията са обявени за изискуеми.

С писмо изх. № 01-6500/6280 от 12.03.2010 г. и обратна разписка към него с номер ИД PS 1618 003AV49, ответникът Ц.Ц. бил уведомен, че договора за кредит е обявен за предсрочно изискуем, като бил поканен доброволно да възстанови изискуемата сума. В резултат на това кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 04.03.2010 г. видно от приложеното към заявлението по чл. 417 от ГПК извлечение от сметката.

В следствие превръщането на кредита в предсрочно изискуем ДФ „Земеделие” подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Въз основа на подаденото заявление в Сливенски районен съд било образувано ч.гр.д. № 536/2011г. и били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

След съобщаване на длъжника за издадената заповед за изпълнение, същият подал възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК. За възражението ищецът бил уведомен на 16.02.2012 г., като в указания едномесечен срок е предявил настоящата искова претенция за установяване на вземането си към ответника в размер на 23 822,00 лева, представляваща главница /инвестиционен кредит и субсидия/, дължими по договор за кредит и субсидия № 263-ПКТН от 29.11.2006 г., сумата от 2307,00 лв. лихва за забава върху главното вземане, изтекла за периода от 04.03.2010 г. до 31.01.2011 г. и законна лихва върху главното вземане от 01.02.2011 г. до изплащане на вземането.

Исковата молба е връчена редовно на ответника, който в указания от съда срок е депозирал отговор по нея. В същия се твърди, че към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, същият е бил върнат изцяло – главница и лихви. По отношение на получената капиталова субсия заявява, че същата не подлежи на връщане, т.к. не са налице условията на чл. 15,т.1,б.”п” от Договора. Констатации относно това са налице при извършената проверка на 14.12.2007г., за което е съставен протокол, подписан от длъжностни лица, представляващи ищеца. Посочва се още, че капиталовата субсидия представлява парично дарение с цел финансова подкрепа или помощ и не е обвързана с реализирането на някакъв бъдещ резултат. Претендира се отхвърляне на исковите претенции като неоснователни.

В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа исковата претенция и моли същата да бъде уважена. Представя подробни писмени бележки.

В с.з. ответникът се представлява от процесуален представител по пълномощие, който оспорва основателността на исковете и моли за тяхното отхвърляне. Представя подробни писмени бележки.

След анализ на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

На 03.10.2006г. ответникът Ц. Ц., регистриран като земеделски производител, е подал пред Държавен фонд „Земеделие” молба за преференциален инвестиционен кредит, чрез пряко кредитиране, по Закона за подпомагане на земеделски производители. Парцелите, върху които ще се реализира инвестицията са били посочени като парцели с номера 000017, 000040 и 00004 с ЕКАТТЕ 02734 в с. Баня, община Нова Загора, обл. Сливен. Извършена е предварителна проверка на място, която е констатирала, че същите не са засяти.

След одобрение, на 29.11.2006 г. бил сключен Договор за кредит и субсидия № 263-ПКТН между ДФ „Земеделие” и Ц.С.Ц.. С договора е бил одобрен инвестиционен кредит по програма „Растениевъдство” в размер на 79 600,00 лева - за създаване и отглеждане на 140 дка трайни насаждения от лешници и 100 дка трайни насаждения от череши, при размер на инвестицията 115 532 лв. Освен това била одобрена и отпусната капиталова субсидия в размер на 24 000 лева за създаване на 140 дка трайни насаждения от лешници и 100 дка трайни насаждения от череши. /т.1 и т.1.2 от Договора/.

Съгласно разпоредбата на т. 3.2 от Договора кредитът следвало да се усвои на пет транша. Първият транш бил за сума в размер на 28 000 за създаване на 140 дка трайни насаждения от лешници и 100 дка трайни насаждения от череши – м. ноември 2006 г. при размер на инвестицията 40 573 лв. В изпълнение на това си задължение ДФ „Земеделие” изплатил на кредитополучателя уговорените суми по първия транш с платежно нареждане от 20.12.2006 г, а именно сума в размер на 28 000 лева. Била изплатена и договорената капиталова субсидия в размер на 24 000 лева, или общо преведени 52 000, 00 лева.

Не е спорно между страните, че ответникът  извършил погашения по кредита, съгласно одобрения погасителен план, неразделна част от договора за кредит, като платил първа вноска по главницата в размер на 24 000 лева на 05.01.2007 г. както и лихви:

- на 11.01.2007 г. 245 лв./вкл.редовна лихва 221,54 лв/ и проср. лихва 23,46 лв

- на 16.04.2007 г. 248 лв. редовна лихва;

- на 16.07.2007 г. 495 лв. редовна лихва;

- на 22.01.2008 г. 247,50 лв. редовна лихва;

- на 25.04.2008 г. 423 лв. редовна лихва.

Страните не спорят, че на 05.11.2009 г. е извършено плащане на сумата в размер на 1 500 лева - главница, на 22.12.2009 г. е платена вноска от 1 500 лева - главницата, на 29.01.2010г. – вноска 300 лева – главница.

На 14.12.2007г. е извършена проверка, която е констатирала, че средствата по кредита се усвояват съгласно технологичните карти. Масив от 100 дка череши е създаден, добро състояние. Масив от 140 дка лешник е засаден, добро състояние.

Видно от констативен протокол от 23.05.2008г. е извършена проверка от представители на ищеца и ответника, която е констатирала, че насажденията съществуват частично. Дадени са препоръки за представяне на застраховки на насажденията и за промяна начина на трайно ползване, посочен в анкетния формуляр – от мери и пасища в трайни насаждения. Извършена е и повторна проверка на 17.07.2008 г., която е констатирала, че поради голямата суша през пролетта на 2007г. има прихващаемост на 30% от черешовите насаждения. Засаждението на 140 дка лешник в същото землище е преустановено. Засяти са само 70 дка, като останалите 70 дка ще бъдат засяти през есента на 2008г.

На 09.10.2008г. е постъпила молба от отв. Ц., в която заявява, че отказва получаването на останалите парични траншове по договора.

Извършена е служебна проверка на място на 02.10.2009г., която е констатирала, че са създадени 100 дка черешови градини, на няколко тераси, и засадени 140 дка лешник. Част от тях са били просъхнали. Тъй като посаждението не е дало желания резултат, собственика е престанал да засажда.

От разпита на свидетелите в с.з. се установя, че действително ответникът е засял договорените количества лешник и череши. Закупувани са дръвчета, ангажирани са работници, налична е селскостопанска техника, налични са заграждения на обработваните имоти.

В анкетните карти за регистрация като земеделски производител за 2006г. - 2009г., върху земите, с които е регистраран ответника Ц., същия е посочил, че няма трайни насаждения. Същите са декларирани като мери и пасища. В анкетните карти за 2007г., 2008г. и 2009г. липсва като обработваем заявения при кандидатстването за кредит парцел № 0004.

По този повод е изискана информация от отв. Ц. Ц., като в писмо от 19.01.2010г. същия сочи, че не е обработвал и засявал посочения в договора парцел № 4 по препоръки на агроном. По своя преценка е сключил договор за аренда на друг имот, представляващ парцел № 26, който обработва. Пред Държавен фонд „Земеделие” не е депозирана молба за промяна на одобрените за обработване парцели.

 С решение по Докладна записка от 04.03.2010 г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, а Фонда на осн. чл. 18 от Договора увеличил остатъчния размер на  главницата от 700 лева с размера на отпусната капиталова субсидия от 24 000 лева. Така, към 04.03.2010г., според ДФ „Земеделие” задължението възлизало в общ размер на 24 700 лева. Към тази дата обаче е установено надвнасяне на суми по задължението за лихва в размер на 878.00 лева. След извършено прихващане на тази сума от страна на ДФ „Земеделие”, като дължима сума /инв. кредит и субсидия/ се посочва сумата от 23 822 лева.

С писмо изх. № 01-6500/6280 от 12.03.2010 г. и обратна разписка към него с номер ИД PS 1618 003AV49, ответникът Ц.Ц. бил уведомен, че договора за кредит е обявен за предсрочно изискуем, като бил поканен доброволно да възстанови изискуемата сума от 23 822лева в 7 – мо дневен срок.

Депозирано е пред Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” възражение на ответника Ц. Ц. относно превръщането на кредита в предсрочно изискуем.

Считайки кредита за предсрочно изискуем ДФ „Земеделие” подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Въз основа на подаденото заявление в Сливенски районен съд било образувано ч.гр.д. № 536/2011 г. и били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

След съобщаване на длъжника за издадената заповед за изпълнение, същият подал възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК. За възражението ищецът бил уведомен на 16.02.2012 г., като в указания едномесечен срок е предявил настоящата искова претенция за установяване на вземането си.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след обстоен и пълен анализ, поотделно и в съвкупност, на представените по делото доказателства. Съдът даде вяра и кредитира представеното по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, включително поясненията на експерта дадени в с.з. Съдът кредитира и показанията на разпитаните по делото св. Ст. З., Ст. С. и Т. Г., доколкото показанията им не противоречат на представените писмени доказателства, изготвени от експертни комисии.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество:

Исковата претенция, с правно осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, е предявена в законоустановения срок по предвидения процесуален ред от активно легитимирана страна и като такава се явява допустима.

Разгледана по същество се явява основателна по следните съображения.

Между страните е била налице валидна облигационна връзка, обективирана в писмена форма, пораждаща права и взаимни задължения.

Съгласно чл.1 от Договора, Фондът предоставя на Кредитополучателя парична сума в размер на 103 600 лева. Тази парична сума е сборна и представлява инвестиционен кредит и капиталова субсидия. Същите следва да бъдат използвани целево за посяване и отглеждане на трайни насаждени, върху конкретно уточнени терени, годни да произведат продукция.

Ответникът е отговарял на поставените условия, поради което заявлението му за отпускане на кредит е било одобрено. Сключен е на 29.11.2006г. Договор за кредит и субсидия, съгласно който в уговорените срокове на ответника са били преведени сумите по първия транш на кредита и капиталовата субсидия. Ответникът е заплащал редовно главниците и лихвите по кредита.

В конкретния казус е спорно между страните подлежи ли на връщане дадената капиталова субсидия по т.1.2. от Договора. Между страните е договорено -  в чл.18 от Договора, че кредитополучателят дължи връщане на субсидията, когато не е изпълнил условията на т.15.1,б.”п” от Договора, а именно „да реализира предмета на инвестицията в срок до първия сезон следващ предоставянето на средствата от І – ви транш на кредита и субсидията по т.1.2. Това е единственото предвидено условие за връщане на капиталовата субсидия. Като предмет на инвестицията е договорено създаването и отглеждането на 140 дка трайни насаждения от лешници и 100 дка трайни насаждения от череши. Инвестицията се отпуска, след предварително проучване и одобрение на имотите, върху които ще се засаждат тези трайни насаждения, с оглед тяхната годност да произведат продукция. Същите следва да бъдат предварително и конкретно заявени от кандидата. За обработваемите площи се представя почвено – климатична характеристика, изготвена от Изпълнителна агенция по почвени ресурси.

В конкретния случай ответника Ц. е кандидатствал за отпускането на кредита, като е заявил, че средствата по същия ще бъдат инвестирани в засяването на трайни насаждения върху три парцела с номера 000017, 000040 и 00004 с ЕКАТТЕ 02734 в с. Баня, община Нова Загора, обл. Сливен. Тези парцели са проучени относно тяхната годност за инвестиране в трайни насаждения по програма „Растениевъдство”. След одобрението им е отпусната инвестицията, включваща кредит и субсидия. Без да уведоми ДФ „Земеделие” ответникът е решил да не обработва заявения парцел № 0004, а да го замени с парцел № 00026. Тези данни той посочва в писмо от 19.01.2010г. Тези данни се потвърждават и от съдържащото се в анкетните карти, подавани от ответника, за регистрация като земеделски производител, през м.02. 2007г., м. 02.2008г., м.03.2009г. Макар и водени на място, контролните комисии не са засичали квадратура на парцелите, нито тяхното съответствие със заявените по програмата.    

Предвид изложеното следва да се приеме че ответникът Ц. Ц. не е реализирал предмета на инвестицията, съгласно нейната насоченост и цел. Същият не е инвестирал предоставените средства, съгласно договорните условия и цели. Налице са били условията на чл. 18.1 б.”б” и чл. 22, б.”а” за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и пристъпване към принудително събиране на вземането по договора. Изпълнени са и условията на чл.18 от Договора, като Фондът има право да увеличи размера на предоставения кредит с размера на субсидията, а кредитополучателя следва да възстанови получените средства по Договора.

От заключението на вещото лице се установява, че към дата 04.03.2010г. размера на неиздължената главница възлиза на 700 лева. Към тази сума следва да бъде прибавена отпуснатата субсидия в размер на 24 000 лева. Така, общото задължение възлиза на сумата от 24 700 лева. Искът е предявен за сумата от 23 822 лева и до този размер следва да бъде уважен, предвид забраната за присъждане на свръх петитум. Не следва да бъде извършвано прихващане с недвнесените от ответника суми за лихви, предвид изразеното становище на ответната страна.

Дължимо е и претендираното обезщетение за забава, в размер на законната лихва за периода 04.03.2010г. до 31.01.2011г., възлизащо на сумата от 2 202.18 лева /съгласно заключението на вещото лице/. Така също следва да се присъди и законната лихва върху вземането, считано от 02.02.2011г. – датата на подаване на заявлението пред СлРС до окончателното изплащане на задължението.

Предвид гореизложеното, съдът следва да постанови решение, с което признае за установено вземането на Държавен фонд „Земеделие” спрямо ответника Ц. Ц., за което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № ч.гр.д. № 536/2011г. на СлРС.

С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени на ищеца направените от него деловодни разноски в размер на 522.60 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 972.58 лева.

 

Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд

 

Р    Е    Ш    И

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Държавен фонд „Земеделие” – гр. С., бул.” Ц.Б.III” № * , че има изискуемо вземане срещу Ц.  С.Ц.,, с ЕГН **********,*** за сумата в размер на 23 822,00 лева, представляваща главница, дължима по договор за кредит и субсидия № 263-ПКТН от 29.11.2006 г., сумата от 2307,00 лв. лихва за забава върху главното вземане, изтекла за периода от 04.03.2010 г. до 31.01.2011 г. и законна лихва върху главното вземане от 02.02.2011 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение № 373/02.02.2011г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 536/2011г. на СлРС, както и разноските в заповедното производство в размер на 522.60 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 972.58 лева.

 

ОСЪЖДА Ц.С.Ц.,, с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Държавен фонд „Земеделие” – гр. С., бул.” Ц.Б.III” № * направените деловонди разноски в настоящето исково производство в размер на 522.60 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 972.58 лева.

 

 

Решението може да бъде обжалвано в четиринадесет дневен срок, считано от съобщаването му на страните, пред Бургаски Апелативен съд.

 

 

 

 

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :