Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №156

 

гр. Сливен, 19.06.2012г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                 мл. с. СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №158 по описа за 2012год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Община Котел против Решение №6/20.01.2012г. по гр.д.№240/2011г. на Котелски районен съд, с което е признато за установено по иск с правно основание чл.124 от ГПК, предявен от В.И.К. ***, че ищецът и Т.В. са собственици, всеки от тях на по 1/2 ид.ч. на основание наследство и изтекла в тяхна полза придобивна давност на недвижим имот, находящ се в село Медвен, общ.Котел, представляващ незастроено дворно място с площ от 505,00 кв.м., образуващо УПИ ІV-СНС в кв.24 по устройствения план на село Медвен, при граници: изток - край на регулацията, запад – улица, север – УПИ ІІІ, юг – УПИ V. Решението е обжалвано изцяло.

            В жалбата се твърди, че обжалваното решение е материално и процесуално незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Въззивната страна Община Котел моли съда да го отмени изцяло и да отхвърли предявените против нея искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК по делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемия В.И.К..

Във въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В с.з., въззивникът Община Котел, редовно призована, се представлява от пълномощник – адв. С.Р., който поддържа подадената жалба и моли за уважаването й. Счита, че в хода на производството не се доказало по никакъв начин твърдяното от ищцовата страна придобивно основание по отношение  на изтеклата придобивна давност, който способ е изключен все още по отношение на имоти общинска собственост - независимо дали частна или публична. Счита, че ищецът не е доказал владението осъществявано от праводателя му още от 1943г. Счита, че владението на един имот се прекъсва не само с отнемането му от страна на трето лице, но може да бъде изоставено от владелеца, каквито данни по делото безспорно съществуват. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемият В.К., редовно призован не се явява, предствалява се от пълномощник – адв.С.С., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Посочва, че нито Общината, нито Държавата са придобили имота чрез някой от законовите способи, посочени в ЗОС или ЗДС дори и във вариантите им от 1996г. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно.

При проверката за допустимост на решението, което е обжалвано изцяло, настоящата инстанция констатира, че същото е частично недопустимо в частта, с която първоинстанционния съд е признал за установено, че Т.В. е собственик на ½ ид.ч. на основание наследство и изтекла придобивна давност на недвижим имот, находящ се в село Медвен, общ.Котел, представляващ незастроено дворно място с площ от 505,00 кв.м., образуващо УПИ ІV-СНС в кв.24 по устройствения план на село Медвен, при граници: изток - край на регулацията, запад – улица, север – УПИ ІІІ, юг – УПИ V. Съображенията за това са следните:

Положителния установителен иск за собственост на недвижим имот по чл.124, ал.1 от ГПК, с който районния съд е сезиран, е предявен единствено и само от В.И.К.. Лицето Т.В. не е страна по делото. Тя не е предявила иск пред РС – Котел, т.е районния съд не е бил сезиран с иск от нейна страна и като се е произнесъл с крайния си съдебен акт по непредявен иск, като въпреки, че тя не е страна по делото и не е предявила иск е призната са собственик на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, то е постановил едно недопустимо решение. Котелски районен съд при постановяване на решението в тази му част е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес /чл.6 от ГПК/, като се е произнесъл по непредявен иск. Това произнасяне е недопустимо и въззивният съд, след като служебно констатира това при задължителната проверка за допустимост на обжалваното съдебно решение, следва да го обезсили в частта относно признаването за установено, че Т.В. /трето, неучастващо в производството, лице/ е собственик на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, като недопустимо. Производството по делото в тази част следва да бъде прекратено, като недопустимо.

В останалата обжалвана част решението на Котелски районен съд е допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивната жалба, с която настоящата инстанция е сезирана е напълно бланкетна, като в нея не са изложени абсолютно никакви конкретни оплаквания извън общата формулировка за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Съдът не споделя тези бланкетни оплаквания и намира подадената жалба за неснователна. Извън констатираната частична недопустимост при извършената служебна проверка на обжалвания съдебен акт, при проверка на законосъобразността и правилността на акта при липсата на конкретни оплаквания, съдът намира, че първоинстанционния съд при постановяване на решението си не е нарушил императивни разпоредби на закона и е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е положителен установителен иск за собственост върху ид. част от недвижим имот с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Безспорно от събраните по делото пред първата инстанция гласни доказателства е установено, че наследодателят на ищеца – И. К. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот по давност в резултат на продължило повече от 10 години постоянно, спокойно, явно, непрекъснато и несъмнително владение с намерение да го свои. Установен е както обективния елемент – осъществено владение, което е непрекъснато, явно, спокойно, несъмнено и постоянно, както и субективния елемент – намерението за своене на имота. Следва са се отбележи, че по делото няма данни за прекъсване владението на праводателя на ищеца.

Правото на собственост на И. К. е придобито на това оригинерно основание при действието на Закона за собствеността /в сила от 16.12.1951г./ и разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС. Към него момент по делото няма абсолютно никакви данни процесния имот да е бил социалистическа собственост, за да е приложима разпоредбата на чл.86 от ЗС в редакцията към него момент. Напротив, от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че по първия кадастрално регулационен план на с.Медвен, одобрен със Заповеди №307/02.08.1927г. и №2180/11.08.1927г. процесния имот, представляващ част от празно място, образуващо УПИ ІІ-26, кв.58 с площ 3460 кв.м. е записан и се водил в разписната книга на наследниците на И. И.. Тези данни се подкрепят и от събраните гласни доказателства, според което имота бил част от по-голям такъв, закупен от пра, пра, пра, пра-дядото на ищеца от изселници. Следователно имота е частна собственост, собственост на физически лица и не попада под забранителния режим на чл.86 от ЗС.  Едва през 1996г. процесния имот, индивидуализиращ се като самостоятелен имот УПИ ІV-СНС, кв.24 с площ 505кв.м. по действащия план на с.Медвен, одобрен със Заповед №1012/26.11.1980г., е актуван като държавна собственост, като в АДС е отбелязано, че имота няма собственици, т.е. актуван е като държавен с оглед разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗДС в редакцията към 1996г. /поради липса на собственик/. Между страните не се спори, че наследодателят на ищците не е имал документ за собственост върху имота. Следователно от момента на влизане в сила на Закона за собствеността 1951г./ до актуването на имота като държавен /1996г./ наследодателят на ищеца го е придобил по давност чрез продължило повече от 10 години постоянно, спокойно, явно, непрекъснато и несъмнително владение с намерение да го свои. Актуването на имота като държавен, а след това през 2006г. като частна общинска собственост не променя факта, че към момента на актуването имота е бил собственост на наследодателя на ищеца, придобит чрез оригинерния способ по чл.79 от ЗС. Актовете за държавна и частна общинска собственост нямат правопораждащо действие, съгл. чл.5, ал.3 от ЗДС и чл.5, ал.3 от ЗОС. Ответната Община Котел не е установила по никакъв начин придобИ.ето на имот на някакво друго основание извън това по чл.3, т.5 от ЗДС в редакцията към 1996г. и пар.42 от ПЗР  от ЗИДЗОС – напр. отчуждаване и др.

Ищеца, като наследник на И. К., присъединил към своето владение и това на наследодателя си /чл.82 от ЗС/, е придобил правото на собственост върху ½ ид.ч. от процесния имот, съобразно квотата си от наследството.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивника – Община Котел и тя следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемия направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в доказания размер от 360лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОБЕЗСИЛВА Решение №6/20.01.2012г. по гр.д.№240/2011г. на Котелски районен съд в частта, с която е признато за установено, че Т.В. е собственик на ½ ид.ч. на основание наследство и изтекла придобивна давност на недвижим имот, находящ се в село Медвен, общ.Котел, представляващ незастроено дворно място с площ от 505,00 кв.м., образуващо УПИ ІV-СНС в кв.24 по устройствения план на село Медвен, при граници: изток - край на регулацията, запад – улица, север – УПИ ІІІ, юг – УПИ V, като НЕДОПУСТИМО.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част, като НЕДОПУСТИМО.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №6/20.01.2012г., постановено по гр.д.№240/2011г. на Котелски районен съд в останалата част, с която е признато за установено, че ищецът В.И.К. с ЕГН ********** е собственик на ½ ид.ч. на основание наследство и изтекла придобивна давност на недвижим имот, находящ се в село Медвен, общ.Котел, представляващ незастроено дворно място с площ от 505,00 кв.м., образуващо УПИ ІV-СНС в кв.24 по устройствения план на село Медвен, при граници: изток - край на регулацията, запад – улица, север – УПИ ІІІ, юг – УПИ V, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА КОТЕЛ да заплати на В.И.К. ***-22 сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева,  представляваща разноски пред въззивната инстанция.

 

Решението, в частта, с която е обезсилено частично първоинстанционното решение и производството по делото – прекратено може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

Решението в останалата му част не подлежи на касационно обжалване с оглед нормата на чл.280, ал.2 от ГПК.

 

                                           

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                               2.