Р Е Ш Е Н И Е 

 

Гр. Сливен  17.12.2012 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично

 заседание на…………шести  декември.………………………

през две хиляди и шеста година в състав:

                                           Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря………Р.Г.…… …………..……и с участието на прокурора………………………………………………………….……..като разгледа  докладваното от  Снежана Бакалова…………….….гр.дело № 162 по описа за 2012 година, за да се произнесе съобрази:

            Предявеният иск намира правното си основание в чл. 135  ал.1 от ЗЗД.

            Ищецът, твърди в исковата си молба, че ответникът е негов длъжник, тъй като между двамата били налице търговски взаимоотношения по силата на договор за международен транспорт. Твърди че е издал на ответника 25 броя фактури, задълженията по които ответникът не е заплатил. На основание чл.60 ал.2 от ТЗ след смъртта на Ж. Т.Ж. търговското предприятие на ЕТ „Теотранс – Ж. Т.” е поето от съпругата му в качеството й на наследник и е променено наименованието на ЕТ „Теотранс – Ж.Ж.”. Последната признала дължимостта на сумите по процесните фактури в общ размер 91 200 лева и на 11.12.2009г. подписали споразумение с нот.заверка на подписите. Въз основа на него на основание чл.417 т.3 от ГПК се снабдил със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 4653/2011г. по описа на СлРС. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.дело при ЧСИ П.Г. за събиране на вземането. Твърди че първият ответник, знаейки за задължението си към него безвъзмездно е отчуждила притежаваните от не я3/4 ид.ч. от два апартамента, находящи се в гр.С., чрез дарение в полза на втория от ответниците Т.Ж.Т. – неин син. Дарението е извършено за 3/4 ид.ч. от апартамент № 4 с площ 59,25 кв.м., находящ се в гр.С., кв.”Д.” бл.№ * вх.* ет.*, обективиран в нот.акт № 132 т.І двойно вх.регистър № 254 вх.рег.№ 260 от 24.01.2011г. и дарение на 3/4 ид.ч от апартамент № 4 с площ 68,62 кв.м. находящ се в гр.С., кв.-„М.” бл.№ * вх.* ет.*, обективирано в нот.акт № 38 т.ІІ двойно вх.рег.№ 424, вх.рег. № 428 от 02.02.2011г.Счита че с тези си действия първият ответник е целял да го увреди, като с извършеното дарение на двата апартамента съзнателно е намалил имуществото си с цел да не може кредиторът да се удовлетвори от него. Твърди че разпореждането с имотите е извършено след датата на подписване на споразумението и след налагането на възбрана по образуваното изп.д.№ 550/2010г. по описа на МСИ П.Г.. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.135 от ЗЗД да обяви за недействителен по отношение на „Астеф – С” ЕООД, сключените договори за дарение, описани по-горе.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искове, като признава, че е длъжник на ищеца за сумата 91 200 лева, както и че е налице поемане на търговското предприятие от Ж.Т.Ж. и същата е признала задължението към ищеца. Признава обстоятелството, че дългът не е изплатен до момента, както и не оспорва факта, че чрез описаните два нот.акта е извършено дарение на втория от ответниците на 3/4 ид.ч. от двата описани имота. Твърди обаче, че към момента на извършване на даренията освен подарения имот първата ответница е притежавала и недвижим имот с промишлено предназначение застроен с административни и сервизни сгради, чиято данъчна оценка е над 500 000 лева, както жилищна сграда със ЗП 50 кв.м. и гараж със склад с площ 62 кв.м. в гр.Кермен. Твърди че общият размер на задълженията на ЕТ е в размер на 565 000 лева и описаните имоти са достатъчни за покриване на тези задължения без да е необходимо да се насочва принудително изпълнение към двете жилища. Счита че с посочените сделки не се увреждат интересите на кредитора, тъй като притежава достатъчно имущество, а освен това от субективна страна не е доказано, че длъжникът е знаел, че с извършването на съответното правно действие уврежда интересите на кредитора. Моли да бъдат отхвърлени исковете. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.

Ответниците не се явяват в съдебно заседание и не изпращат представител.

            От събраните по делото доказателства, съдът прие за установен следното от фактическа страна:

            Между ищеца „Астеф – С” ЕООД и ЕТ „Теотранс – Ж. Т.” са били налице търговски взаимоотношения през 2008г. по повод извършването на международен транспорт, като за извършените услуги са издадени 25 броя фактури. Ж. Т. е починал и предприятието на едноличния му търговец е било поето от неговата съпруга и наследник и е регистрирано под наименование ЕТ „Теотранс – Ж.Ж.”, като универсален правоприемник на ЕТ.

На 02.06.2010г. между Ж.Ж. в качеството й на ЕТ „Теотранс – Ж.Ж.” и ищеца било подписано споразумение с нотариална заверка на подписите по силата на което първата ответница признала задължението си към ищеца в размер на 91 200 лева. Въз основа на подписаното споразумение била издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 91 200 лева по ч.гр.д.№ 4653/2011г. по описа на СлРС. Въз основа на изп.лист е образувано изп.дело № 550/2010г. по описа на ЧСИ П.Г. с рег.№ 837 с район на действие ОС – Сливен на 02.06.2010г. По изп.дело е наложена възбрана върху недвижим имот с идентификатор 67338.602.94 по кадастралната карта на гр.С., находящ се в кв.17 по ЗРП на Промишлена зона гр.С. с площ 7 300 кв.м. и находящите се в имота едноетажен склад, едноетажна канцелария, обменен пункт, работилница и КПП.

На 24.01.2011г. между Ж.Т.Ж. и синът й Т.Ж.Т. бил сключен договор за дарение под формата на нот.акт № 36 т.І рег.№ 628 дело № 33 от 2011г. на нотариус Е.Ш. № 128 с район на действие СлРС по силата на който Ж.Ж. дарила на сина си притежаваните от нея ¾ ид.ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент с идентификатор № 67338.558.50.1.4 по Кадастралната карта на гр.С., попадащ в сграда № 1 по ПИ № 67338.558.50 с адрес: гр.С., кв.”Д.” бл.№ * вх.* ет.* ап.* с площ 59,25 кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение № 4 с площ от 3,72 кв.м., заедно с припадащите се 2,07 % ид.ч. от общите части на сградата и отстъпено право на строеж. Към момента на сключване на договора данъчната оценка на описаните ид.ч от недвижимия имот е била в размер на 17 254,20 лева.

На 02.02.2011г. между Ж.Т.Ж. и синът й Т.Ж.Т. бил сключен договор за дарение във формата на нот.акт № 62 т.І рег.№ 705 дело № 50 / 2011г. на нотариус Н.С. рег.№ 123 с район на действие СлРС по силата на който първата ответница дарила на втория от ответниците притежаваните от нея 3/4 ид.ч. от недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.561.41.2.4 по кадастралната карта на гр.С. с адрес: гр.С., ж.к.”М.” бл.№ * вх.* ет.* ап.* с предназначение жилище, със ЗП 68,62 кв.м. с принадлежащото избено помещение № 9 с полезна площ 8,45 кв.м. и 1,18 % ид.ч. от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху общинска земя. Към момента на сключването на договора данъчната оценка на посочените по-горе ид.ч. е била в размер на 26 523 лева.

Видно от представения нот.акт № 51 т.ІІ рег.№ 2069 дело № 172/2011г. на нотариус Н.С. с рег.№ 123 с район на действие СлРС, на 25.03.2011г. двамата ответници в качеството си на наследници по закон са продали на А.Ж. Т. притежавания от тях ПИ № ХХІІ – 839 в кв.109 по плана на гр.Кермен, общ.Сливен с площ 725 кв.м., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда със ЗП 50 кв.м. на два етажа и гараж със склад, и ПИ № ХХІ-839 в кв.109 по плана на гр.Кермен с площ 820 кв.м.

Другият притежаван от ЕТ „Теотранс – Ж.Ж.” недвижим имот, представляващ ПИ № ХV в кв.17 по ЗРП на Промишлена зона гр.С., състоящ се от 7300 кв.м., ведно с находящите се в него промишлени сгради е бил предоставен като обезпечение и върху него е била учредена договорна ипотека с нот.акт № 159 т.І рег.№ 2935 дело № 72 от 2009г. на Нотариус Н.В. рег.№ 522 с район на действие СлОС, за задължение на едноличния търговец към „Алианц Банк България” АД по договор за кредит в размер на 60 000 евро. Същият имот е бил предоставен като обезпечение за задължение в размер на 165 000 евро към същата банка и върху него е била учредена втора ипотека. 

За задълженията по договорите за кредит е било образувано изп.дело № 571 от 2012г. по описа на ЧСИ Н.Г. рег.№ 836 с район на действие СлОС, по което е обявена публична продан на посочения имот за периода от 20.11.2012г.-20.12.2012г., като е определена начална цена на имота, от която да започна наддаването в размер на 552 975 лева без ДДС.

По делото е представена справка от служба по вписванията от която е видно, че към 06.12.2012г. ЕТ „Теотранс – Ж.Ж.” не притежава други недвижими имоти освен имота, за който е обявена публичната продан.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните. По искане на ответниците в отговора съдът е допуснал изслушването и назначил съдебно-оценителна и съдебно-икономическа експертизи, които да установят стойността на притежаваните от първата ответница имоти, както и размера на задълженията. Поради невнасяне в срок на определения депозит съдът е приел, че тези доказателства не следва да бъдат събирани на основание чл.161 вр. чл.160 от ГПК.

            На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Предявеният иск намира правното си основание в чл.135 ал.1 от ЗЗД. Същият е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Налице са предпоставките за уважаване на иска, като на първо място е доказано по безспорен начин от събраните доказателства и от признанието на ответниците  качеството на кредитор на ищеца. Същият е кредитор на първия от ответниците за задължение в размер на 91 200 лева, като е предприел действия по принудителното му събиране и се е снабдил с изпълнителен лист по който е било образувано изп.дело.

Втората предпоставка за уважаването на иска е наличието на увреждащото действие. В конкретния случай увреждащото действие се изразява в безвъзмездното разпореждане с притежаваните от първия ответник 3/4 ид.ч. от два жилищни имота. Разпореждането е било извършено след признаването на задължението, както и след образуването на производството по изпълнителното дело за принудителното събиране на задължението. За да се прецени дали правното действие, изразяващо се в сключването на договорите за дарение е увреждащо за интересите на кредитора следва да се прецени обстоятелството дали то намалява размера на дължниковото имущество до такава степен, че кредиторът да не може да удовлетвори вземането си. Ответниците са възразили, че действието не е увреждащо, тъй като първата ответница притежава и други недвижими имоти от които кредиторът може да се удовлетвори, като е посочила притежаван от нея недвижим имот в гр.Кермен и притежаван от ЕТ промишлен имот. В тежест на кредитора е да докаже обстоятелството, че извършената правна сделка го уврежда. Ищецът е представил доказателства, че  ответницата се е разпоредила с притежавания от нея недвижим имот в гр.Кермен на 25.03.2011г., т.е. в деня следващ извършването на първото дарение и преди 02.02.2011г. когато е извършено второто дарение. Ищецът е представил и доказателства за обстоятелството, че притежавания от ЕТ имот с промишлено предназначение не може да послужи за неговото удовлетворяване, тъй като върху същия има учредени две ипотеки за задължение на първия ответник, като е започнало принудително изпълнение, имотът е изнесен на публична продан и първоначално определената му цена от 552 975 лева е достатъчна за покриване на задълженията по договора за кредит. Без значение е обстоятелството че имотите, предмет на дарението са притежавани от физическото лице, тъй като за задълженията на ЕТ, то отговаря с цялото си имущество.

Налице е и третата предпоставка за уважаването на иска, а именно при наличието на безвъзмездно действие, какъвто е договора за дарение, да е налице знанието на длъжника за увреждането. В случая не е необходимо намерение за увреждане, достатъчно е длъжникът да е знаел, че с действията си уврежда кредитора. В конкретния случай съдът намира, че е доказано знанието на длъжника, тъй като разпорежданията са извършени след образуването на изпълнителното производство за събиране на вземането, длъжникът е знаел, че е  отчуждил единия от притежаваните от него имоти, знаел е за размера на другите си задължения, както и за учредената договорна ипотека. Тъй като се касае за безвъзмездно действие релевантно е само знанието на длъжника, а не и знанието на третото лице с което длъжникът договаря.

С оглед изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за уважаването на иска с правно основание чл.135 от ЗЗД, поради което следва да постанови решение с което обяви за относително недействителни по отношение на ищеца сключените между първия и втория ответник договори за дарение на 3/4 ид.ч. от недвижимите имоти, описани във фактическите констатации на съда.

При този изход на производството на ищцовата страна се дължат направените разноски в пълен размер – 2750,73 лева.

            Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

            ОБЯВЯВА за относително недействителни на основание чл.135 от ЗЗД, по отношение на „АСТЕФ – С” ЕИК 131131397 със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к. „Х.Д.” бл.№ * вх.* ет.* ап.* и съдебен адрес гр.С., ул.”ВЛ” № * ет.* офис *, чрез адв.М.Б., сключените между Ж.Т.Ж. ЕГН ********** и Т.Ж.Т. ЕГН **********,*** договори за дарение, сключени с:

- нотариален акт № 36 т.І рег.№ 628 дело № 33 от 2011г. на нотариус Е.Ш. № 128 с район на действие СлРС по силата на който Ж.Т.Ж. дарява на Т.Ж.Т. притежаваните от нея ¾ ид.ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент с идентификатор № 67338.558.50.1.4 по Кадастралната карта на гр.С., попадащ в сграда № 1 по ПИ № 67338.558.50 с адрес: гр.С., кв.”Д.” бл.№ * вх.* ет.* ап.* с площ 59,25 кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение № 4 с площ от 3,72 кв.м., заедно с припадащите се 2,07 % ид.ч. от общите части на сградата и отстъпено право на строеж и

- нотариален акт № 62 т.І рег.№ 705 дело № 50 / 2011г. на нотариус Н.С. рег.№ 123 с район на действие СлРС по силата на който Ж.Т.Ж. дарява на Т.Ж.Т. притежаваните от нея 3/4 ид.ч. от недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.561.41.2.4 по кадастралната карта на гр.С. с адрес: гр.С., ж.к.”М.” бл.№ * вх.* ет.* ап.* с предназначение жилище, със ЗП 68,62 кв.м. с принадлежащото избено помещение № 9 с полезна площ 8,45 кв.м. и 1,18 % ид.ч. от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху общинска земя.

ОСЪЖДА Ж.Т.Ж. ЕГН ********** и Т.Ж.Т. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на „АСТЕФ – С” ЕИК 131131397 със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к. „Х.Д.” бл.№ * вх.* ет.* ап.* и съдебен адрес гр.С., ул.”Л” № * ет.* офис *, чрез адв.М.Б. сумата 2750,73 (две хиляди седемстотин и петдесет лева и 0,73 ст.) лева, представляваща направените по делото разноски.

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: