Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  91

 

гр. Сливен, 04.04.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  164  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 28 ал.6 от Закона за закрила на детето.

Обжалвано е решение №  168/20.02.2012 г. по гр. д. № 7893/2011 г. на Сливенския районен съд , с което е настанено малолетното дете З.М.Д. - родена на  *** г. в гр. Сливен, за отглеждане в специализирана институция  ДМСГД, гр. Сливен за срок от 1 г.  

 Против това решение е постъпила въззивна жалба от Т.С.К. ***, майка на малолетното дете. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като съдът го е постановил единствено и само въз основа на социални доклади, без да е взел предвид становището на майката. Твърди се, че в социалните доклади имало неверни констатации и се оспорва твърдението, че въззивницата не е полагала системно грижи за детето.  Без значение е и обстоятелството, че с бащата на детето  не са в добри отношения и той  не полагал грижи за отглеждането му.  Твърди се, че от момента на настаняването на детето майката редовно го посещава  и изразява желание да се грижи за него, тъй като служителите в дома не могат да заменят майчинската грижа.

На тази въззивната жалба е постъпил отговор от директора на дирекция „Социално подпомагане” гр. Сливен, в който се твърди, че жалбата е неоснователна. Сочи се фактическата обстановка по случая ,изложена в социалните доклади, е вярна и се твърди, че тя не е опровергавана с други доказателства. Налице е установен риск за живота и здравето на детето, както и влошени взаимоотношения между родителите. Установено е , че от момента на настаняването на детето между двамата родители непрекъснато са възниквали конфликти, отношенията им са били непостоянни и не можели да постигнат съгласие за бъдещото на детето. И двамата родители са безработни и нямат близки роднини, които да им окажат помощ и подкрепа при отглеждането, възпитанието и издръжката на детето, не могат да осигурят сигурна и стабилна семейна среда и не разполагат с необходимите условия за отглеждането. Поради това се иска потвърждаване на решението на районния съд.

В с.з.  въззивницата се явява лично и  поддържа подадената жалба. Твърди, че е в състояние да се грижи за детето и иска то да расте при нея.

Въззиваемият, баща на детето, изразява становище, че жалбата е неоснователна, тъй като майката не полагала грижи за отглеждането му.

В с.з. за въззиваемата страна – ДСП – Сливен, се явява процесуален представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба и моли да бъде потвърдено решението.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на искането за настаняване на детето в специализирана социална институция..

       Правилно, обосновано и законосъобразно районният съд е извел извода, че в случая е налице хипотезата на чл. 25 ал. 1 т. 3 от ЗЗДт, тъй като и двамата родители се намират в трайна невъзможност да отглеждат детето. Безспорно е, че между тях възникват конфликти, които влияят върху грижите, които се полагат за малкото дете. Тези грижи не обхващат необходимия минимум, който да осигури нормалното развитие, в социално и здравно отношение, на индивида. В същото време от събраните доказателства по делото е видно, че  към този момент няма желание и възможност на близки и роднини да полагат грижи за него. При тези условия напълно правилно е било прието, че е налице дете в риск и спрямо него следва да се предприеме мярката за закрила. С оглед на всички установени по делото факти напълно правилно и законосъобразно районният съд е приел, че детето следва да бъде настанено в специализирана институция за срок от 1 г., поради което  жалбата срещу неговия съдебен акт се явява неоснователна.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 168/20.02.2012 г. по гр. д. 7893/2011 г. на Сливенския районен съд.

        

         Решението е окончателно.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: