Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №147

 

гр. Сливен, 14.06.2012г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №169 по описа за 2012год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София против Решение №25/03.02.2012г. по гр.д.№4994/2011г. на Сливенски районен съд, с което е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София да заплати на ЗАД „Виктория”, гр.София сумата от 1735лв., представляваща платено застрахователно обезщетение за увреден при ПТП, настъпило на 09.04.2007г. автомобил БМВ 318 с рег.№ ПВ7774АТ, собственост на Г.Д.Х., ведно със законната лихва, считано от 15.08.2011г. до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 288лв., като иска до пълния претендиран размер от 2390,48лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Решението е обжалвано от въззивника Агенция „Пътна инфраструктура”,  гр.София частично, в частта, с която е осъден да заплати на въззиваемото застрахователно дружество сумата от 1735лв., представляваща платено застрахователно обезщетение и съответни разноски.

            В жалбата си въззивника – ответник в първоинстанционното производство Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София твърди, че атакуваното решение в обжалваната част е неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и незаконосъобразно. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части, като неправилно. Счита, че протоколът за ПТП не е официален документ и не се ползва с такава доказателствена сила по отношение на механизма на ПТП. Механизмът на ПТП е отразен в протокола по данни на водача на превозното средство и съставителят му не е удостоверил действия, извършени от него. Посочва, че от събраните по делото доказателства не се установили обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, размерите на препятствието и факта, че твърдените вреди са настъпили именно в резултат на преминаване през това препятствие. Заключението на вещото лице е изцяло въз основа на протокола за ПТП и възпроизвежда отразените в него обстоятелства относно механизма на ПТП, които са недостатъчни за установяване наличието на причинно-следствена връзка между описаното в протокола и настъпилите щети. Поради това моли въззивният съд да отмени обжалваното решение в атакуваната част, с която е уважена претенцията на ЗАД „Виктория” и да постанови ново по същество на спора, с което отхвърли иска. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение и пред двете инстанции.

С въззивната жалба не са направени доказателствени и процесуални искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ищеца в първоинстанционното производство ЗАД „Виктория”, гр.София, който оспорва изцяло доводите, изложени във въззивната жалба, като неоснователни. Счита, че първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е приел, че следва да бъде ангажирана отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, тъй като процесния участък от пътя се стопанисва от него и неговото поведение е довело до настъпване на произшествието. От протокола за ПТП се установило наличието на дупка на пътното платно на процесното място, като протоколът съставлява официален свидетелстващ документ с обвързваща съда доказателствена сила относно констатираните с него обстоятелства, в т.ч. механизма на ПТП и вредите. Всички събрани по делото доказателства сочат на извода, че вредите по процесния автомобил са причинени в резултат на попадането му в необезопасена дупка на пътното платно. Правилно районният съд е приел, че отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София е безспорно установена, респ. основанието на исковата претенция – безспорно доказано. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение.

С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът Агенция „Пътна инфраструктура”, редовно призован, се представлява от пълномощник юриск. Я., която поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски.  

В с.з. въззиваемото дружество ЗАД „Виктория”, гр.София, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощник – юриск. К., която поддържа подадения отговор. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е регресен иск на платилия обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на служители на ответната Агенция “Пътна инфраструктура” с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.49 от ЗЗД.

За да бъде уважен така предявения иск, на първо място ищецът следва да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице.

От представените и неоспорени пред първата инстанция доказателства се установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” между ищцовото застрахователно дружество и  пострадалия по отношение на увредения лек автомобил м. „БМВ 318” с рег. №РВ 7774 АТ към датата на настъпване на застрахователното събитие. От представените платежни нареждания се установява заплащане стойността на извършения на увредения лек автомобил ремонт. Няма данни, както и твърдения, ответникът да е заплатил тази сума на застрахователя.

Правото на застрахователя по застраховка “Каско” да иска от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ е регресно право. Застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в правата, които застрахования има срещу причинителят на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне – чл.213, ал.1 от КЗ. За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправното поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на гаранционно – обезпечителна отговорност на Агенция “Пътна инфраструктура”, гр.София по чл.49 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.

Безспорно по делото от събраните писмени и гласни доказателства е установено, че на 09.04.2007г. е настъпило ПТП с материални щети в резултат от преминаване на лек автомобил м. „БМВ 318” с рег. №РВ 7774 АТ в дупка, находяща се на път І-6 - 378кв. С оглед възраженията на въззивника относно протокола за ПТП и неговата доказателствена сила, следва да се отбележи, че същият е официален удостоверителен документ, който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Същият не е оспорен по надлежния ред от ответната Агенция „Пътна инфраструктура” и съответно не е оборена неговата доказателствена сила. Освен това, удостовереното с него се подкрепя и от събраните пред районния съд гласни доказателства – показанията на свид. В.. Свидетелят е описал заварената на място ситуация, като е заявил само, че не помни подробности, но не и че не помни дали става дума за процесното ПТП. Свидетелят е посочил, че била налице голяма дупка на пътното платно в посоката на движение на увредения автомобил, който е преминал с двете гуми през дупката, поради което и двете били увредени и се наложило използване на пътна помощ за прибиране на автомобила.

Между страните не се спори, че път І-6 е път от републиканска пътна мрежа. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2 от Закона за пътищата, републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1, т.1 от ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция “Пътна инфраструктура”, която е юридическо лице – второстепен разпоредител с бюджетни кредити /чл.2, ал.1 от Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция “Пътна инфраструктура”/. Съгласно разпоредбите на чл.29 и чл.30 от ЗП Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” поддържа републиканските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда, както и осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Поддържането на пътищата съгл. т.14 от ДР на ЗП е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата, а чл.75, ал.3 от ЗУТ въвежда изискването транспортната техническа инфраструктура да осигурява най-добри условия за удобен, безопасен и икономичен транспорт на пътници и товари и за достъпност на лица с увреждания, при опазване на околната среда. Освен това разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗДвП изисква лицата, които стопанисват пътищата да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства.

С оглед собствеността на пътя, цитираните изисквания следва да се осигурят от Агенция “Пътна инфраструктура” чрез съответните длъжностни лица. В случая безспорно е установено, че по път І-6, 378 км. - път от републиканска пътна мрежа, е била налице дупка на пътното платно – необезопасена и необозначена, затрудняваща движението на превозни средства, като по този начин е налице неизпълнение на задълженията, произтичащи от закона – чл.29 и чл.30 от ЗП и чл.75, ал.3 от ЗУТ. Не се установи наличие на поставени по пътя знаци, означаващи наличие на неравности на пътното платно. За ангажиране на отговорността на Агенция “Пътна инфраструктура”, гр.София по чл.49 от ЗЗД е достатъчно да се установи виновно неизпълнение от страна на нейни длъжностни лица на нормативно установеното задължение за поддръжка на пътя и осигуряване на най-добри условия за удобен и безопасен транспорт. Не е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно лице. Достатъчно е установяване въобще виновно поведение на служители, без да се разграничава поведението на всеки служител. В случая е налице виновно неизпълнение на нормативно вменени задължения, т.е. бездействие. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на съответното длъжностно лице се предполага до доказване на противното, а такова обратно доказване не е извършено.

От събраните пред районния съд доказателства, в т.ч. и заключението на вещото лице, безспорно се установява причинната връзка между противоправното бездействие на служителите на Агенция “Пътна инфраструктура” и вредоносния резултат – настъпило ПТП с материални щети. По безспорен начин е установено, че причината за ПТП е преминаването на процесния автомобил м. „БМВ 318” с рег. №РВ 7774 АТ през дупка на пътното платно, а тя е резултат от виновното неизпълнение на нормативно установените задължения от страна на служители на Агенция “Пътна инфраструктура”.

По делото са безспорно установени и причинените на автомобила увреждания и тяхната стойност с помощта на вещо лице. Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че посочената от вещото лице стойност от 1540лв. представлява размера на щетата под формата на претърпяна загуба, която е пряка и непосредствена последица от увреждането, подлежаща на обезщетяване от Агенция “Пътна инфраструктура”, гр.София на основание чл.49 от ЗЗД и която сума покрива изцяло настъпилите в резултат на ПТП вреди.

С плащането на застрахователно обезщетение и встъпването на застрахователя в правата на застрахованото лице срещу ответника – причинител на вредата, са налице условията за ангажиране на отговорността ответната Агенция „Пътна инфрастуктура” по отношение на застрахователя, съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 от КЗ.

Въззивният съд напълно споделя изводите на първоинстанционния съд относно дължимостта и размера на заплатените от застрахователя на „Интерамерикан Асистанс” ЕАД разходи за транспортиране на увредения автомобил на база 150км., съгласно Общите условия /т.58/ на стойност 195лв. и не следва да ги преповтаря.

С оглед изложеното съдът намира претенцията на застрахователя за основателна и доказана до размера на общата сума от 1735лв.

На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху посочената главница следва да се присъди и законната лихва за забава от завеждане на исковата молба пред районния съд – 15.08.2011г. до окончателното й изплащане.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден в обжалваната му част, като правилен и законосъобразен.

В отхвърлителна част решението на СлРС е влязло в сила, поради необжалването му.

Районният съд правилно е определил и дължимите от ответника на ищеца разноски, съразмерно с уважената част от исковата претенция, с оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, поради което решението е правилно и законосъобразно и в тази му част. 

Решението на районния съд в частта относно присъдените на ответната Агенция „Пътна инфраструктура” разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска е влязло в сила, поради необжалването му.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивната Агенция „Пътна инфраструктура” и тя следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемото дружество направените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 244лв., определено съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА Решение №25/03.02.2012г., постановено по гр.д. №4994/2011г. по описа на Сливенски районен съд в обжалваната част.

 

 

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. “Македония” №3 да заплати на ЗАД „ВИКТОРИЯ”, ЕИК 119037309, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Е. Й.” №* сумата от 244 /двеста четиридесет и четири/ лева, представляваща направени във въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.