Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 16.05.2012 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на шестнадесети май през двехиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                                                                                                          

                                                               мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 172  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 1038/23.12.2011г. по гр.д. № 2142/11г.. на СлРС, с което e отхвърлен като неоснователен предявения от ”Вангард” ООД, гр. Сливен против М.А.М. реивиндикационен иск за признаване за установено между страните, че ищцовото дружество е собственик на трактор Т 150-К и осъждане на ответника да предаде владението върху него, което осъществява без правно основание.

В същото решение е инкорпорирано и определение, с което е оставен без разглеждане като недопустим, предявения от ”Вангард” ООД, гр. Сливен против К.Д.Б. положителен установителен иск за признаване за установено между тях, че първото дружество е собственик на трактор Т 150-К и производството по делото е прекратено в тази част.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство и с нея се атакува изцяло цитираното решение. Въззивникът  твърди, че то е неправилно и постановено в нарушение на процесуалния закон. Твърди, че неоснователно РС е отказал да допусне и събере поискани от него писмени доказателства – прокурорска преписка, съдържаща обяснения на двамата ответници относно начина, по който е взет процесния трактор, плащането на сума, времето на взимане и други релевантни факти. Заявява, че тези писмени обяснения имат характер на частни документи и имат материална доказателствена сила, тъй като съдържат неизгодни за издателите факти, но въпреки това първоинстанционният съд не е уважил искането за изискване и прилагане на тази преписка, поради което делото е останало непопълнено с необходимите доказателства, което пък е довело до недоказване на претенцията. Освен това счита, че са неправилни изводите на съда относно приложимостта на чл. 143 и чл. 144 и сл. от ЗДвП, тъй като не е проявил активност да изясни статута на трактора, той нямал регистрация и вероятно не попадал под режима на ЗДвП. Въпреки това, като дълготраен актив на “Агрофарма” ООД може да бъде предмет на оборот и да бъде притежание на купувача-ищец. Твърди, че от заключението на експертизата било видно, че той е в недобро състояние, не е пътно превозно средство по смисъла на закона, а дори да бъде снет от регистрация, той продължава да бъде вещ, която може да е предмет на придобиване и защита на правото на собственост.

Поради  изложеното моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо това постанови ново, с което уважи изцяло иска по чл. 108 от ЗС. Не е претендирал разноски.

Прави искане за допускане събиране на нови писмени доказателствени средства – ПП вх.№ 29333/10 на РП-Сливен.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна  е подала писмен отговор. С него тя заявява, че въззивната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважавана. Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, съдът е събрал необходимите доказателства, дал е отговор на всички повдигнати въпроси, като правилно е приложил материалния закон. Противопоставя се на искането за събиране на ПП като доказателство, тъй като в нея се съдържат материали събрани по реда на НПК, а в настоящото производство доказването следва да се извърши със способите, предвидени в ГПК. Поради това моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение. Няма направени нови доказателствени искания. Не е претендирал разноски.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

Постъпила е и частна жалба против инкорпорираното в описаното съдебно решение определение за оставяне без разглеждане на установителния иск на другия ищец и частичното прекратяване на производството. В нея се твърди, че това определение е неправилно, съображенията на съда  за недопустимост на иска са такива по същество – че не е установено ответникът да оспорва правото на собственост на ищеца и че последният не е собственик на процесния трактор – тези изводи са свързани с преценка на доказателства, а РС е отказал неоснователно да събере относими доказателства в тази насока, съдържащи се в писмени обяснения на ответниците, дадени по ПП № 29333/10 г. на РП- Сливен. Поради това моли въззивния съд да отмени прекратителното определение и задължи първоинстанционния съд да се произнесе по съществото на спора след събиране на необходимите доказателства.

Насрещната по частната жалба страна не е подала в срок писмен отговор.

В с.з., въззивникът и частен жалбоподател, редовно призован, не се явява лично, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК,  поддържа двете жалби – въззивната и частната, и моли съда да ги уважи. Не са претендирани разноски.

В с.з. първият въззиваем, ответник по въззивната жалба, редовно призован, не се явява, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, оспорва въззивната жалбата като неоснователна, поддържа отговора срещу нея. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение. Няма претенция за разноски.

В с.з. вторият въззиваем – ответник по частната жалба, редовно призован, не се явяв и не изпраща процесуален представител за да изрази становище.

Въззивният съд намира въззивната и частната жалби за редовни и допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, чл. 275 ал. 2 от ГПК, същите са подадени в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на  обжалването – допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно.

Неправилна е тази част, имаща характер на определение, с която се оставя  без разглеждане установителния иск спрямо първия ответник и се прекратява производството спрямо него.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондира с доказателствения материал.

Предвид допуснатите и събрани нови писмени доказателствени средства пред въззивната инстанция, приетата фактическа обстановка се допълва по следния начин:

По повод жалба от 21.09.10г. от ищцовото дружество за извършена кражба на няколко движими вещи от неговия имот в с. Г.А., сред които е посочен трактор Т-150, ответникът К.Б. е дал писмени обяснения, с които заявява, че трактор Т-150 е  собственост на “Агрофарма” ООД, в което са били съдружници той, управителя на ищцовото дружество Д. Б. и още едно лице, той го е закупил от дружеството преди 5-6 години, а Д. Б. без знанието и съгласието на другите двама съдружници, е издал фактура за продажбата му на ищцовото дружество “Вангард” ООД, на което е управител. К.Б. заявява още, че в момента - към 14.10.10г. - тракторът е при него и той се разпорежда с него.

Вторият ответник М.М.  заявява в писмените си обяснения, че в края на м. 06.10г. е заплатил на другия ответник – К.Б. сумата 3 600 лв. за трактор Т-150, който лично и със свои средства е ремонтирал основно и откарал до с. Жельо войвода.

Частната жалба против прекратителното определение, инкорпорирано в решението, е основателна и следва да се уважи.

За да остави без разглеждане положителния установителен иск на ищеца против първия ответник за признаване за установено между тях, че ищецът е собственик на трактор Т-150-К, с посочени номера на рама и двигател, РС е приел, че липсва правен интерес от воденето на иска, понеже не е установено ответникът да е оспорвал претендираното от ищеца право.

Фактът на извънсъдебното оспорване на правото на собственост на ищеца върху процесния трактор от страна на ответника К.Б., и заявяването на собствени права върху него, е безспорно установен чрез събраните в настоящата фаза на производството писмени доказателства. Въпросите в какво качество и на какви основания се позовава този ответник, са такива по същество и съдът следва да ги разреши и се произнесе по тях след като проведе спорно, състезателно, исково производство.

Поради това определението следва да бъде отменено и делото - върнато на РС за произнасяне по този иск.

Въззивната жалба против първоинстанционното  решение е неоснователна и не следва да се уважава.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ  правните изводи на РС, които, като цяло, са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща мотивите си към тези на първоинстанционния съд.

Въззивният съд счита, че изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Ищецът претендира, че е собственик на трактор Т-150-К с рама № 517076 и двигател № 520009, червен на цвят и иска това да бъде признато спрямо втория ответник, който да бъде осъден да му предаде владението, което осъществява без правно основание.

Произходът на правото си на собственост свързва с деривативния способ покупко-продажба от “Агрофарма” ООД, гр. Сливен. Представя фактура № 35 от 01.07.2010г., в която е описан “Трактор Т-150-К” на стойност 1 440 лв. с ДДС.

За да породи желаните правни последици – вещния транслативен ефект – договорът, на първо място, следва да е сключен в предписаната от закона форма за валидност, която, в случая, е писмена, с нотариална заверка на подписите. Такъв договор ищецът не е представил и не твърди, че е съществувал в правния мир.

Предмет на спора е колесен трактор Т-150-К, който задължително подлежи на регистрация от страна на собственика, съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗРКЗГТ  и съответно – чл. 140 ал. 1 и ал. 6 от ЗДвП. Чл. 143 от ЗДвП предписва, че ППС се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер.

Ако това е било сторено от първоначалния собственик /независимо кой е бил той/, щом в случая се твърди покупко-продажба, то прехвърлянето на правото на собственост, съгласно разпоредбата на чл. 12 от ЗРКЗГТ, в съответствие и с чл. 144 от ЗДвП, е следвало да се извърши чрез договор с нотариална заверка на подписите.

Тъй като при това положение не се касае за първоначална регистрация по чл. 11 ал. 3 от ЗРКЗГТ, след като е настъпила промяна на собственика, съгласно разпоредбата на чл. 11 ал. 5 т. 2 от ЗРКЗГТ, новият собственик е длъжен да предпреме действия за промяна на регистрацията.

Същото се отнася за всички останали евентуални сделки, предхождащи настоящата, включително тази, с която праводателят на ищеца е придобил трактора. В противен случай се поставя съмнение и върху неговата легитимация като собственик. Но тъй като самият ищец не разполага с такъв договор, императивно изискван от закона, е безпредметно да се изследва въпроса дали праводателят му е бил собственик.

В светлината на изложеното следва да се направи извод, че липсва надлежно сключен договор, правото на собственост не е преминало по указания от правните норми ред върху ищеца и ревандикационният му иск е неоснователен.

Въззивникът-ищец в първоинстанционното производство, за първи път във въззивната жалба инвокира възражения, че спорният трактор няма съответната регистрация и не попада под режима на ЗДвП, но като вещ и дълготраен актив на “Агрофарма”ООД може да бъде предмет на оборота, не е ППС по смисъла на закона и може да бъде предмет на придобиване като обикновена вещ.

Извън това, че са късно въведени, тези доводи са и неоснователни.

Както се посочи вече, собственикът е длъжен да регистрира първоначално техниката /в случая – колесен трактор/ и при всяка промяна на собствеността новият собственик следва да извършва в точно определен срок промяна на тази регистрация. Неизпълнението на тези задължения е свързано с налагане на ПАМ и ангажиране на административно-наказателна отговорност, уредени в закона и понасянето им в никакъв случай не премахва задължението, т.е. – не е негова алтернатива.

От една страна, щом процесният трактор е фигурирал като ДМА в счетоводството на “Агрофарма” ООД, гр. Сливен до отписването му през м. 07.2010г., следва да се направи извод, че такава регистрация е била извършена, тъй като в противен случай вписването в активите на дружеството е невъзможно. Така казаното по-горе относно възможността той да бъде прехвърлен чрез покупко-продажба на друго лице, важи напълно и липсата на изискуемата форма е първата, но достатъча, поради абсолютния си характер, пречка да се признае ищецът за собственик.

От друга страна, ако се приеме, че въобще не е извършвана първоначална регистрация на колесен трактор Т-150-К, като вид техника, подлежаща на регистриране по ЗРКЗГТ, то дружеството- продавач не може да го описва в книгите си като колесен трактор и не може да го третира като такъв. Следователно той може да представлява механичен сбор от редица съставни части и може да бъде продаден по общия ред само като съвкупност от отделни движими вещи и механизми, но в такъв случай представената фактура не доказва извършване на такава продажба – в нея е посочен “трактор Т-150-К”  и именно на трактор Т-150-К претендира, че е собственик ищецът, което отново изисква прилагането на разпоредбите на ЗРКЗГТ и ЗДвП. Щом вещта се дефинира като трактор – за нея важат тези изисквания, ако се третира като сбор от части, така и следва да бъде описан предметът на продажбата.

Тук е мястото да се отбележи, че независимо от всички останали изложени съображения във връзка с формата на твърдения договор, във фактурата, с която ищецът установява факта на плащане и с която индиректно доказва наличие на облигационна връзка, по никакъв ясен и недвусмислен начин не е индивидуализиран предметът на продажбата. Не са посочени номерата на рамата и двигателя и единствено въз основа на предположения и по дедуктивен път би могло да се направи заключение за тъждество между претендирания и описан в ИМ трактор, този, посочен в счетоводството на “Агрофарма” ООД, Сливен и във фактурата от 01.07.2010г., и този, върху който е извършена техническата експертиза.

На последно място, за да се приеме и алтернативната теза на въззивника, че в действителност процесният трактор е бил снет от отчет и това му придава особен статут, при който продажбата му в цялост остава извън режима на ЗДвП и ЗРКЗГТ, е необходимо да са осъществени изискванията на чл. 143 ал. 6 и ал. 7 от ЗДвП.

Хипотезата на снемане от отчет, обаче, е мислима само при налична първоначална регистрация и извършването му става с отбелязване в свидетелството за регистрация въз основа на писмено заявление от собственика и предаване на табелите с регистрационните номера. Със заявлението собственикът представя или документ, че ППС е прието за разкомплектоване, или декларация за съхранение в частен имот. Едва в последния случай   би могло да се приеме, че вещта, макар и в цялост, не представлява ППС, и да се обсъжда продажбата й като обикновена движима вещ, за която не е изискуема като форма за валидност писмената или по-тежка такава.

Нито твърдения, нито доказателства, обаче, в такава насока не са навеждани, респективно – представяни от ищеца и той не може да се позовава на такива обстоятелства в настоящата фаза на производството.

Що се отнася до твърденията на въззивника, че видно от описанието на вещото лице, спорният трактор е в недобро състояние, необходим е основен ремонт и поради това не представлява пътно превозно средство по смисъла на закона, те са несъстоятелни. Експертизата е установила, че колесният трактор е годен за експлоатация и може да се ползва по предназначение след малък, текущ ремонт. Това заключение сочи, че се касае за ППС, представляващо “техника” по смисъла на ЗРКЗГТ, и не подкрепя виждането, че вещта е изгубила основните свои качества и характеристики, определящи я като такава “техника”. Оттам – щом вещта представлява “техника”, тя подлежи задължително на регистрация и не може да бъде прехвърляна без да са спазени гореописаните изисквания.

Така въззивният съд счита, че при никоя от възможните хипотези не е бил сключен по валиден начин между ищеца и “Агрофарма” ООД, Сливен, договор за покупко-продажба с предмет “колесен трактор Т-150-К” с описаните в ИМ номера на рама и двигател.

По тази причина е излишно да се обсъжда дали праводателят е бил собственик, както и, дали някой от ответниците надлежно е придобил собствеността върху този трактор, тъй като предмет на настоящото спорно производство е наличието или липсата в патримониума на ищеца на правото на собственост върху него.

Действително – ако се установи несъмнено съществуването на правото на собственост у друго лице, това би изключило конкурентната претенция на ищеца, но в случая не е необходимо да се изследва този въпрос, тъй като за да се отблъсне претендираното от ищеца право, е достатъчно да се опровергае годността на придобивния му способ.

В този смисъл са без значение изявленията на двамата ответници в писмените им обяснения по  п. 2933/10г. на РП-Сливен. Действително те представляват писмени частни свидетелстващи документи, които изхождат от страна по настоящото дело и са  съставени пред “надлежен орган”, което ги прави и годни писмени доказателствени средства по смисъла на ГПК. Те се ползват със съответната материална доказателствена сила относно неизгодните за издателите им факти, но последните в случая са ирелевантни. Като се има предвид изложеното до тук, извън обсега на обсъждане остават  въпросите относно това, дали единият ответник се е считал за собственик на трактора, дали го е продал на другия, дали последният го е заплатил и ремонтирал и в чие държане се е намирал той. Тези въпроси биха били разгледани в рамките на този спор, единствено ако се бе установило, че сам по себе си твърденият от ищеца договор, от който черпи основание за претенцията си, е годен да породи правни последици. Тъй като това не е така, по тази причина също не следва да се коментират, от гледна точка на валидност и действие, представените от ответника по ревандикационния иск договор от 10.06.2010г. и фактура № 44/01.06.2010г.

Що се отнася до осчетоводената фактура № 35/01.07.2010г. и платежното нареждане от страна на ищеца за сумата по нея от м.08.2010г. - те могат да послужат за доказателство за извършеното плащане от страна на ищеца, но не и да породят вещното право на собственост за него. В отношенията му с избрания от него ответник по петиторния иск, това плащане не може да му се противопостави по гореизложените причини.

Поради това предявеният иск с правна квалификация чл. 108 от ЗС против втория ответник се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Никоя от страните не е претендирала разноски и такива не следва да се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

                        

Р      Е       Ш       И  :

                                     

ОТМЕНЯ определение, инкорпорирано в решение № 1038/23.12.2011г. по гр.д. № 2142/11г.. на СлРС, с което е оставен без разглеждане като недопустим, предявения от ”Вангард” ООД, гр. Сливен против К.Д.Б. положителен установителен иск за признаване за установено между тях, че първото дружество е собственик на трактор Т 150-К и производството по делото е прекратено в тази част.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество по този иск.

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 1038/23.12.2011г. по гр.д. № 2142/11г. на СлРС в останалата му част.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване поради цена на иска под 5 000 лв.

 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

 

        ЧЛЕНОВЕ: