Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 112

гр. Сливен, 27.04.2012 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                              мл. с.         КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 при участието на секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  мл.съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 183  по описа за 2012 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно, намира правно основание и се развива по реда на глава двадесета  ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от молителката в първоинстанционното производство Ф.Р.И. *** чрез процесуалния й представител по пълномощие, съгл.чл.32, т.1 ГПК.

Атакува се в отхвърлителната молбата част Решение № 11/17.02.2012г., постановено по гр.д.№ 520/2011г. на Котелски районен съд. С постановения съдебен акт съда е уважил молбата с правно основание чл.19, ал.1 ЗГР и допуснал промяна на личното име на Ф.Р.И. – от Ф. на В.. Със същото решение е отхвърлена молбата в частта й, с която се иска допускане промяна на бащиното име от Р. на Р. и промяна на фамилно име от И. на И..

Решението в частта, с която е била уважена молбата и е допусната промяна на собственото име на молителката от Ф. на В. е влязло в законна сила.

Жалбоподателката намира постановеното решение в отхвърлителната му част за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Според нея то противоречало на събраните по делото доказателства, въз основа на които се иска промяна на имената. Счита се, че безспорно било установено, че въззивницата с раждането си била записана с имената Е. Р. И., а след възстановяването, респ-промяната на имената с турско звучене през 1993г. въззивницата приела имената Ф.Р.И., които носи и към настоящия момент. Доказано било, че въззивницата е известна в обществото с личното име В. и  желае да приеме бащиното и фамилно име на баща си от неговите имена с българско звучене, записани в удостоверението й за раждане № 471/29.05.1990г. на Генерално консулство на Република България в гр.Истанбул РТурция.

Въззивницата не била осъждана и целта на исканата промяна на имената не била да се укрие от наказателна, административна или гражданска отговорност. Имала желание да учи във висше учебно заведение и счита, че имената с турско звучене, които носи в момента ще бъдат пречка за нейното бъдещо развитие. Освен това живеела  на съпружески начала със С.М.Б. и искала нейните деца да носят имена с българско звучене.

От настоящата съдебна инстанция иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което да се допусне промяна в бащиното и фамилно имена.

С въззивната жалба не са направени искания за събиране на нови доказателства във въззивната фаза на процеса.

В срока по чл.263 ГПК от заинтересованите от жалбата страни  не са постъпили писмени отговори.

В същия срок насрещни въззивни жалби не са депозирани.

В проведеното открито съдебно заседание, въззивницата се явява лично и с упълномощен процесуален представител, като заявява, че поддържа жалбата си на основанията, изложени в нея. Добавя се, че имената в съчетанието, както е постановил районния съд да носи въззивницата са осмиващи за нея.

Заинтересованите страни Община Котел и Окръжна прокуратура-Сливен не се представляват.

Сливенски окръжен съд, като обсъди изложените във въззивната жалба доводи и прецени събраните по делото доказателства и доказателствени средства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, същата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимиран субект, притежаващ правен интерес от обжалването.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата съдебна инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. Решението е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустима молба с правно основание чл.19, ал.1 ЗГР, подадена от надлежно легитимиран правен субект.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания акт, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред районния съд, намира, че решението е правилно.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,  изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствената съвкупност, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 ГПК, този съдебен състав ПРЕПРАЩА своята към нея.

Настоящата въззивна съдебна инстанция споделя и правните изводи, формирани от първоинстанционния съд.

Пред съда е представена за разглеждане молба за промяна на име на основание чл.19, ал.1 ЗГР. Молителката Ф.Р.И. е изявила желание да промени  и трите се имена от турско с българско звучене, а именно: от собствено Ф. на В.; от бащино Р. на Р. и от фамилно И. на И..

Като основателни причини за това нейно желание, молителката е посочила, че в обществеността е известна с името В. / В./, а посочените бащино и фамилно имена с българско звучене са били  имената, с които е записана към момента на раждането си през 1990г.

По делото е установено, че молителката е от турски произход, родена в РТурция на 2***. и към него момент е била записана в акта за раждане с имената Е. Р. И., тъй като и нейните родители са носели имена с българско звучене, съответно майка – Н.М.К. и баща – Р.И.Р.. От представения по делото пътен лист № 623/29.05.1990 г се установява, че молителката се е завърнала в пределите на страната ни с български имена. В представения акт за раждане № 471/2 от 20.07.1993г., в частност от графа бележки  се установява, че на основание молба № 553/20.04.1993г., подадена от родителите на въззивницата, тъй като последните са възстановили имената си с турско звучене са променили имената  и на дъщеря си  от Е. Р. И. на Ф.Р.И..

От свидетелските показания на разпитаните в хода на производството двама свидетели е установено, че молителката е известна в обществеността  - в семеен и приятелски кръг със собствено име В..

Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определено физическо лице и защитено от закона. Начина на образуване на имената на българските граждани се урежда от Закона за гражданската регистрация / ЗГР/ с императивни правни норми, а промяната им е правно уредена възможност при наличието на точно определени предпоставки.

Съгласно чл.13 ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка – ов или –ев и окончание, съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставяне на тези окончания или те противоречат на семейните, етнически или религиозни традиции на родителите, а съгласно чл.14, ал.1 от този закон, фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка –ов или –ев и окончание съобразно пола на детето.

Същевременно в чл.19, ал.1 ЗГР  е посочено, че собственото, бащиното и фамилното име на лицето могат да бъдат променени от съда в случаите, когато са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Значимостта на важните обстоятелства, налагащи промяната на имената следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай. Такива важни по смисъла на закона обстоятелства биха били лични или обществени обстоятелства, които биха направили носенето на съответното име лично или обществено неудобно или неподходящо. Тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл.13 и чл.14 ЗГР, досежно начина на образуване на бащиното и фамилно име на всяко физическо лице.

Доколкото молителката е доказала, че е известна със собственото име В., то в тази част нейната молба за промяна на името от Ф. на В. е основателна, респ.правилно уважена от районния съд.

В Решение № 145 от 17.04.2009г. по гр.д. № 4962/2007г. ІV г.о. ВКС е застъпено становището, че когато едно лице не според волята си в различни периоди от време е носило различни имена, след като навърши пълнолетие може да избере кои от имената, с които е известно в обществото да носи занапред.

В конкретната правна хипотеза обаче, следва да се отбележи на първо място, че към настоящия момент бащата на въззивницата носи три имена с турско звучене, а по делото не е установено, респ.доказано, че молителката е известна в обществото с българските си бащино и фамилно имена- Р. И.. Нещо повече тези имена тя не носи от 1993г., когато е била на 3 годишна възраст.

Като важни причини за промяна на трите си имена, въззивницата е посочила намерението си да учи във висше учебно заведение, както и нейните бъдещи деца да имат възможността да носят имена с българско звучене.

Така формулираните причини за желанието й да промени бащиното и фамилното си имена, настоящия съдебен състав не намира за важни обстоятелства по смисъла на закона. Имената на бъдещите деца на въззивницата ще се формират не от нейните бащино и фамилно имена, а от тези на бащата на децата й, а желанието да постъпи  и да се обучава във ВУЗ не се намира в каквато и да е пряка или косвена връзка с имената, които носи в момента, нито биха били пречка за това, тъй като условията за прием, респ. обучение в тези образователни заведения по никакъв начин не са свързани с имената, които носят българските граждани.

Пред въззивната съдебна инстанция е направено искане от страна на въззивницата, в случай, че съда не уважи искането й за промяна на бащиното и фамилно име, то да бъде възстановено първоначалното й собствено име Ф., тъй като словосъчетанието от собствено име с българско звучене В. и бащино и фамилно имена с турско звучене е осмиващо за нея. Както вече се изложи по-горе, формирането на бащиното и фамилното име на лицето, съобразно закона, налага въззивницата да носи като бащино и фамилно съответно личното и фамилно име на баща си, които са с турско звучене. В случая носенето на имената на бащата не причиняват на въззивницата каквито и да било лични или обществени неудобства, същите нито са осмиващи, нито позорящи нейната личност. Съчетанието на собствено име с българско звучене и бащино и фамилно с турско звучене съответства на именните традиции в РБългария според съществуващото етническо многообразие в страната и е в синхрон с имената носени от бащата на въззивницата, което пък от своя страна сочи връзката на произход и семейна принадлежност. Освен това настоящият съдебен състав не би могъл да върне собственото име Ф., тъй като в тази част / уважителна за молбата й/ решението на Котелски районен съд е влязло в сила – чл.537, ал.1 ГПК.

С оглед изложените съображения и съвпадане в правните изводи на  двете инстанции, то постановеното решение, следва да бъде потвърдено в атакуваната му част, като правилно и законосъобразно.

Ръководен от гореизложеното съдът

        

Р     Е     Ш     И  :

                  

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно Решение № 11/17.02.2012г. по гр.д. № 520/2011г. на Котелски районен съд В ЧАСТТА, с която молбата на Ф.Р.И., ЕГН: ********** *** за допускане на промяна на бащиното й име от Р. на Р. и фамилното й име от И. на И. е отхвърлена.

 

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС РБ в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.

                           

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

ЧЛЕНОВЕ:

                   1.

                   2.