Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 104

 

гр. Сливен, 19.04.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  187   по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по  реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение №  37/14.02.2012 г. по гр. д. № 4922/2011 г. на Сливенския районен съд, с което са отхвърлени  предявените от „ЕВН България Електроснабдяване” АД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Х. Г.Д.” № * , ЕИК 123526430 против Т.Д.Д. ЕГН ********** *** *-*-* положителни установителни искове по чл. 415 ал. 1 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК за признаване на установено, че ответницата дължи на дружеството  сумата от 1659.59 лв., представляваща незаплатена стойност на електрическа енергия за периода от 01.03.2007 г. до 22.07.2009 г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от  14.04.2007 г. до 20.06.2011 г. в размер на 876.19 лв. и разноски в размер на  266.79 лв., направени в заповедното производство, за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК , като неоснователно. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати  на насрещната страна  направените по делото разноски.

Във въззивната жалба, подадена от ищеца в първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване” АД, се твърди, че решението е неправилно и необосновано, фактическите констатации на съда не съответстват на обективната истина, а правните изводи – на материалния закон. Доказателствата по делото са тълкувани превратно, само и единствено в полза на ответника, като са пренебрегнати важни обстоятелства и по този начин съдът е достигнал до неправилно решение. Съдът е показал явно неразбиране на нормативната уредба, която урежда тези обществени отношения. Сумата е дължима на правно основание чл. 25 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия във вр. с чл. 63 от същите, които са обвързващи за потребителите на предлаганите услуги. Съставен е констативен протокол по реда и при спазване на общите условия, който е бил подписан от снахата на ответницата. Районният съд неправилно е приел, че протоколът не е подписан от представител, поради факта, че снахата живеела в съседен апартамент. Не можело да бъде споделено разбирането на съда, че снахата не може да бъде представител на свекърва си.  Констатирано е било, че ел.енергията не се измерва и е налице техническа манипулация, изразяваща се в директно присъединяване към общата разпределителна мрежа на входа. Правилно е приложена методиката съгласно общите условия. Размерът на начислената сума е определен при спазване на договорната уредба. Освен това не можели да бъдат споделени изводите на съда за прилагане на 3-годишна погасителна давност за вземанията за доставена и неплатена електрическа енергия.  Излагат се съображения, че вземанията за цената на доставена ел.енергия не представляват периодични вземания и за погасяването им важи общия 5-годишен давностен срок.  Поради това се иска отмяна на постановеното решение и постановяване на ново, в което претенцията да бъде уважена.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че решението на съда е правилно. Задълбочено са обсъдени събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства и е установено, че констативните протоколи не са съставени по реда и при спазване на общите условия. Съдът се е съобразил със събрания доказателствен материал и с приложимите разпоредби. Не е установено пълно и пряко да е налице неправомерно въздействие върху електромера, което да се дължи на лежаща у ответницата причина, поради което са правилни и законосъобразни изводите на съда. Законосъобразни са тези изводи и по отношение на  прилагането на кратката 3-годишна погасителна давност. Поради това се иска  решението на районния съд да бъде потвърдено.

В с.з. за въззивника не се явява представител.

В с.з.  въззиваемата страна не се явява, чрез процесуален представител по пълномощие, е депозирано писмено становище, с което се оспорва основателността на подадената жалба и се моли да бъде потвърдено решението.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на исковете.

       Жалбата е неоснователна.

 Между страните не се спори, че ответницата е собственик на имота, за който е начислена процесната електрическа енергия - апартамент № *, находящ се на ул.”Е.Б.”, бл.*, вх.”*”, гр.С.. Като собственик, тя се явява потребител на електрическа енергия по смисъла на Закона за енергетиката и Общите условия на ищцовото дружество.

Предмет на главния установителен иск са вземания на ищцовото дружество за доставена и потребена електрическа енергия по четири фактури.

От свидетелските показания се установява, че на проверката не е присъствала ответницата – собственика на проверявания апартамент и купувач по смисъла на ОУ, нито неин упълномощен представител. На проверката е присъствала свид. Д., която не се установява да е представител на ответницата, нито живуща на проверявания адрес и в случая за този обект няма качеството на купувач на ел. енергия. Поради липсата на присъствие на купувача /клиента/ на проверката служителите на ищцовото дружество е следвало да приложат разпоредбата на чл.63, ал.2 от ОУ, като протоколът се подпише от двама свидетели, което в случая не е сторено. Протоколът е подписан само от един свидетел. Следователно не е спазен реда на чл.63 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на “Електроразпределение Стара Загора” АД при съставянето на констативен протокол №265/05.03.2007г. за техническа проверка на електромерно стопанство. По този начин са нарушени правата на ответницата, в качеството й на купувач, клиент на ответното дружество, да присъства при извършване на проверката и да подпише съставения констативен протокол.

Освен възражението за неправилно начисляване на сумата по посочената фактура от 19.03.2007г., ответницата е направила възражение за недължимост на сумите за главница и мораторна лихва по фактура №0005408760/19.03.2007г., фактура №0007347184/31.01.2008г. и фактура №0007556285/29.02.2008г., поради изтекла погасителна давност. Течението на погасителната давност се свързва с бездействието на носителя на субективното право и с изтичането на предвидения в закона срок се погасява правото за принудително осъществяване на вземанията. Безспорно в случая се касае за вземания за периодични плащания - за заплащане стойността на доставена електрическа енергия, възникващо ежемесечно, като всеки месец доставената ел. енергия се отчита и фактурира от ищцовото дружество, както и вземане за лихви, които съгласно разпоредбата на чл.111, б.”В” от ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Касае се за трайно, периодично изпълнение на задължението на потребителите на ел. енергия. Задължението на клиента представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения. За приложението на специалната погасителна давност не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Падежът на всяко едно от задълженията е посочения във всяка фактура краен срок на плащане  - чл.33, ал.4 от ОУ. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение с цел предприемане на действия за принудително изпълнение, ищцовото дружество е подало на 28.06.2011г., следователно до този момент, имайки предвид тригодишния давностен срок, вземанията му спрямо ответницата за неплатената стойност на доставена електрическа енергия за периода от 01.03.2007г. до 25.08.2008г. по фактура №0005408760/19.03.2007г. за 1618,85лв. с краен срок за плащане 18.05.2007г., по фактура №0007347184/31.01.2008г. за 25,90лв. с краен срок на плащане 25.02.2008г. и по фактура №0007556285/29.02.2008г. за 13,69лв. с кроен срок за плащане 25.03.2008г., са погасени по давност и като такива са недължими. Погасени по давност и недължими са и вземанията за мораторна лихва, изтекла върху всяко едно от тези посочени вземания

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата е претендирала заплащане на направени пред тази инстанция разноски и с оглед изхода на процеса следва да й бъдат присъдени тези, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение №  37/14.02.2012 г. по гр. д. № 4922/2011 г. на Сливенския районен съд.

         

ОСЪЖДА ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Х. Г. Д.” №*, ЕИК 123526430 да заплати на Т.Д.Д. с ЕГН ********** *** *-*-* сумата от 300/триста/ лева, представляваща направени в настоящото производство разноски. 

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: