Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е      29

 

     гр. Сливен,  15.04.2013г.

 

                                 В     ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание проведено на първи април през две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                           ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :  СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

 

при секретаря Е.Х. и с участие на прокурора ……………… като разгледа докладваното гр.д. № 190 по описа на СлОС за 2012 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от ДА „Държавен резерв и военно временни запаси” гр. София, в която се твърди, че дружество „Грамел” ЕООД гр. Ямбол е бил външен съхранител на 3 786.968 тона бонифицирано тегло хлебна  пшеница , ІІ-ра „б” група,  представляващо държавен резерв и собственост на ищцовата агенция. Същото било предадено за съхранение на „Грамел” ЕООД  в мелница в гр.Нова Загора, съгласно фактури - 18 на брой, подробно описани. Посочва се, че  е бил сключен договор за съхранение на държавен резерв № 11/ 19.04.2006 г. със срок на действие  от 01.01.2006  до 31.12.2006 г., чието действие е продължено за още 12 месеца, т.е. до 31.12.2007 г. Извършвани били ежемесечни  проверки относно условията на съхранение и количествата на заделената пшеница за държавен резерв. С констативен протокол № 1021/20.05.2008 г. било установено, че заприходеното количество пшеница е налична. Приложено било и анализирано  свидетелство относно качеството. При извършена проверка на 13.06.2008 г. била констатирана  липса на цялото количество от 3 786968 тона хлебна пшеница. Съставен бил констативен протокол № 1188/13.06.2008 г., който бил разписан без забележки от  управителя на „Грамел” ЕООД  гр. Ямбол.  В този констативен протокол било дадено задължително предписание да бъде възстановена липсващата пшеница в срок за изпълнение до 13.07.2008 г. След изтичане на срока за изпълнение били изпратени писма до съответните териториални  дирекции, в отговор на което ищцовата агенция  била уведомена, че действия за доброволно възстановяване на липсващата пшеница от представители  на „Грамел” ЕООД не са извършвани. По повод констатираната липса била сигнализирана ОП - гр. Сливен и образувано досъдебно производство, като бил внесен в Окръжен съд - Сливен обвинителен  акт. Образувано било  НОХД №  44/2010 г., с постановеното присъда с която бил признат  за виновен ответникът С.Я.Н. и осъден за престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК. Присъдата на ОС - Сливен била потвърдена от ВКС и е влязла в сила.

 Във връзка с изложеното и предвид това, че вредата на ищцовата агенция, представляваща липсата на 3 786.968 тона хлебна пшеница, е нанесена от ответникът С.Я.Н. се претендира заплащане на сумата от 48 000лв. – стойността на 100 тона, представляваща част от сумата  в размер  1817744.60 лв. – стойността на 3 786968 тона, ведно със законната  лихва до окончателното  изплащане.

Исковата молба е връчена редовно на назначения особен представител на ответника. В указания от съда срок е депозиран отговор по нея. В същия е изразено, че искът е допустим, като по отношение на неговата основателност се сочи, че ще бъде изразено становище в по-късен етап на производството по делото. Не са посочени доказателства и не са направени доказателствени искания.

В с.з. ищецът чрез процесуален представител моли съда да постанови решение, с което уважи предявения иск изцяло. Представя писмени бележки.

В с.з. ответникът, чрез назначения особен представител, не изразява категорично становище по основателността на исковата претенция.

От фактическа страна се установява следното :

Ищецът сключил с ТД Грамел” ЕООД гр. Ямбол договор за съхранение на държавен резерв № 11/19.04.2006г. със срок на действие 01.01.2006г. до 31.12.2006г. Съгласно чл.5 от същия при непротивопоставяне от двете страни, действието му се продължава за още 12 месеца – до 31.12.2007г.

По силата на договора Възложителят ДА „Държавен резерв и военновременни запаси” предава на Съхранителя „Грамел” ЕООД – Ямбол за съхранение и пазене в складовите му бази и складове, материали съгласно „Ведомост за движение на наличностите на материали и стоки” към 31.12.2007г., а именно пшеница ІІ Б група количество 3 786.968 тона.

Договореното количество пшеница е било предадено за съхранение на „Грамел” ЕООД в Мелница – Нова Загора, съгласно фактури и приемателни актове :

Фактура № 1733/17.08.2000 г. и Приемателен акт № 1/14.08.2000 г.

Фактура № 28/15.08.2000г. и Приемателни актове № 2, 3, 4 и 5/14.08.2000г.

Фактура № 1108/16.10.2002 г. и Приемателен  акт № 1/15.10.2002 г.

Фактура № 898/06.11.2002 г. и Приемателен акт № 2/15.10.2002 г.

Фактура № 1111/21.10.2002 г. и Приемателен акт № 3/21.10.2002 г.

Фактура № 3/21.10.2002 г. и Приемателен акт № 4/21.10.2002 г.

Фактура № 1117/23.10.2002 г. и Приемателен акт № 5/23.10.2002 г.

Фактура № 17/28.10.2002 г. и Приемателен акт № 6/28.10.2002 г.

Фактура № 1118/28.10.2002 г. и Приемателен акт № 7/29.10.2002 г.

Фактура № 19/30.10.2002 г. и Приемателен акт № 8/30.10.2002 г.

Фактура № 6/30.10.2002 г. и Приемателен акт № 9/30.10.2002 г.

Фактура № 21/04.11.2002 г. и Приемателен акт № 10/04.11.2002 г.

Фактура № 8/05.11.2002 г. и Приемателен акт № 11/05.11.2002 г.

Фактура № 23/06.11.2002 г. и Приемателен акт № 12/06.11.2002 г.

Фактура № 25/19.11.2002 г. и Приемателен акт № 13/19.11.2002 г.

Фактура № 103/06.12.2002 г. и Приемателен акт № 14/06.12.2002 г.

Фактура № 1615/18.12.2002г. и Приемателен № 15/18.12.2002

Приемателен акт № 1/11.09.2003 г.

В мелница Нова Загора се извършвали ежемесечни проверки относно условията на съхранение и количествата на заделената пшеница за държавен резерв. С констативен протокол № 1021/20.05.2008г. е установено, че заприходеното количество пшеница е налично, като е приложено и анализно свидетелство относно качеството й.

При извършване на проверка на 13.06.2008г. от инспектори на ТД „Държавен резерв” гр. Бургас е констатирана липсата на цялото количество от 3 786.968 тона хлебна пшеница ІІ - Б група, заделена за държавен резерв. Съставен е констативен протокол № 1188/13.06.2008г., в който е дадено задължително предписание да бъде възстановено пшеницата, със срок на изпълнение до 13.07.2008г. Съставен е АУАН № 32/13.06.2008г. относно констатираната липса.

Срокът за изпълнение е изтекъл на 13.07.2008г. Изпратени били писма от ТД „Държавен резерв” – Бургас № 1387/09.07.2008г. и № 1388/09.07.2008г. до съответните териториални дирекции, под чието управление са посочените зърно-бази. С писма вх. № 1387/14.04.2008г. и вх. № 1388/14.04.2008г. ТД „Държавен резерв” гр. Бургас е уведомено, че до тази дата не са предприети действия за доброволно възстановяване на липсващата пшеница.

Съгласно удостоверение за актуално състояние на „Грамел” ЕООД към 2006г. дружеството се е представлявало и управлявало от Диян Михалев, който е делегирал права по управлението на дружеството на ответникът С.Я.Н.

Във връзка с констатираната липса е сигнализирана Окръжна прокуратура – Сливен, като е образувано ДП № 4 „ИП”/09 по описа на ОД на МВР – Сливен, вх. № 1591/2008г., д.пор. № 198/2008г. на ОП – Сливен. Бил внесен обвинителен акт в и образувано НОХД № 44/2010г. по описа на СлОС. Постановена е Присъда № 2/03.02.2011г. с която ответникът С.Я.Н. е признат за виновен в това, че през периода 01.01.2006г. до 31.05.2007г. в гр. Нова Загора, при условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил чужда движима вещ – 3 768.968 тона хлебна пшеница на стойност 1 817 744.60 лева, собственост на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси” – гр. София, поверена му да я пази, съгласно договори за съхранение, като обсебването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай. С решение № 95/14.07.2011г. по ВНОХД № 40/2011г. на БАпС, въззивния съд е преквалифицирал деянието като такова по чл.206, ал.3 предл. 1 вр. ал.1 НК. С решение № 537/29.12.2011г. по н.д. № 247582011г. на ВКС, съдът е преквалифицирал престъплението от престъпление по чл.206, ал.3, пр.1 вр. ал.1 НК в такова по чл.206, ал.4 вр. ал.1 НК. Пред наказателния съд е бил предявен в с.з. на 09.12.2010г. граждански иск от ДА „Държавен резерв и военновременни запаси” за присъждане на обезщетение за платена такса съхранение в размер на 94 999.94 лева. Искът е уважен изцяло. Издаден е изпълнителен лист.

По делото е представено експертно заключение относно стойността на липсващата пшеница към момента на установяване на липсата - 13.06.2008г., а именно общо 1 635 970.18 лева, съответно на претендираните 100 тона – 43 200 лева. При определяне на стойността вещото лице се е позовало на осреднени данни за цени предоставени от  САПИ ЕООД.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства както всяко поотделно, така и взаимносвързано. Като неоспорени от страните съдът кредитира представените писмени доказателства, както и заключението на вещото лице.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество, а именно:

Предявеният иск е за обезщетение на имуществени вреди, нанесени при непозволено увреждане и намира правното си основание в чл. 45 от ЗЗД.

Проявление на основния правен принцип да не се вреди другиму е общото правило на чл.45 ЗЗД вменяващо в тежест на извършителя на непозволено увреждане да поправи вредите, които виновно с лични действия е причинил другиму в определените с чл. 51 ЗЗД граници. Задължението за поправяне на вредите, произтичащо от деликтната отговорност, като вид гражданска отговорност, има обезщетителен характер и при липса на доброволното му реализиране за удовлетворяване на увредения, последният разполага с предоставения му от законодателя за защита по съдебен ред осъдителен иск по чл. 45 ЗЗД.

         На осн. чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Предвид това, ответникът С.Н. виновно е нанесъл вреди на ищеца, които вреди са в пряка причинно - следствена връзка с установеното противоправно деяние. Всеки е длъжен да не вреди други му. В случая с извършеното престъпление ответникът С.Н. е нанесъл имуществени вреди на ищеца представляващи стойността на липсващата пшеница, която е била поверена за пазене и съхраняване. Установено от вещото лице е, че стойността на липсващата пшеница към посочения от ищеца момент на установяване на липси – 13.06.2008г. възлиза в размер на 43 200 лева за 100 тона.

       Претендира се присъждане на обезщетение за имуществени вреди от 100 тона, като претенцията следва да бъде уважена до установения от заключението размер от 43 200лева, а до пълния претендиран размер от 48 000 лева отхвърлена като неоснователна. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху сумата, така както е претендирана, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Предвид изхода на делото и съобразно правилата на чл. 78 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да понесе съразмерно уважената част от иска, деловодните разноски, направени от ищеца в размер на 1818 лева.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СлОС държавна такса съобразно уважената част от иска в размер на 4 % или 1728 лева.

Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И

 

ОСЪЖДА С.Я.Н. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Н. З., ул.” 3-ти М.” № * ДА ЗАПЛАТИ НА ДА „Държавен резерв и военновременни запаси” гр. София, със съдебен адрес гр. Б., ул.”А.” № * сумата в размер на 43 200 лева - частична претенция, представляваща обезщетение за имуществени вреди нанесени с престъпление по чл.206, ал.4 вр. ал.1 НК за което е признат за виновен с присъда № 2/03.02.2011г. по НОХД № 44/2010г. на СлОС, което обезщетение е равностойно на стойността на липсващото количество пшеница от 100 тона, собственост на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси” гр. София, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2012г. до окончателното изплащане на задължението.

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния претендиран размер от 48 000лева като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСЪЖДА С.Я.Н. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Н. З., ул.” 3-ти М.” № *  ДА ЗАПЛАТИ НА ДА „Държавен резерв и военновременни запаси” гр. София със съдебен адрес гр. Б., ул.”А.” № * сумата от 1818 лева - съдебно деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА С.Я.Н. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Н. З., ул.” 3-ти М.” № *  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Сливенски окръжен съд държавна такса в размер на 1728 лева.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

 

 

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :