РЕШЕНИЕ______________

гр. С., 26.02.2013г.

 

С.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 194 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД

Обстоятелствата, на които се основава предявеното от „Юробанк и Еф Джи България” АД потестативно право са следните:

Ищецът притежава качеството на кредитор по издаден на 05.02.2008г. от „Нарцис 66” ООД, ЕИК 123654298 запис на заповед за сумата от 945000лв. ведно с годишна лихва в размер на 9.648%, издаден без протест и разноски и срок на предявяване – 05.03.2009г., като плащането е обезпечено чрез менителнично поръчителство – авал, от Н.Г.И. наред с други две лица. Задължението по записа на заповед, по който първата ответница в качеството си на авалист е длъжник спрямо ищеца, не е изпълнено и преди изтичането на тригодишния давностен срок е поканена за предявяване на записа на заповед да се яви в кантората на Нотариус Ел. Ш. на 13.10.2011г. Поканата е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК.

За ищеца като кредитор е налице увреждане на интересите с оглед сключения между ответниците с н.а. № *1, т. 35, дв.вх.рег. № 10274/29.12.2008г. на СВ – С. договор за дарение от Н.Г.И. – първата ответница, извършено в полза на нейната племенница В.С.С. – третата ответница правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент с площ от 60 кв.м., находящ се в гр. С., ул. „О.” № *, ет. *, ап. * с ид. № *7338.543.179.2.8, върху който със същия договор в полза на С.Г.С. – втората ответница, сестра на прехвърлителката е учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване.

За ищеца като кредитор вредата се изразява в невъзможността да удовлетвори своите вземания възлизащи на сумата от 945000лв. ведно с годишна лихва в размер на 9.648% - към момента на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист възнаградителна и законна лихва като обезщетение за забава. Освен с имота по процесната сделка първата ответница се е разпоредила с други пет свои недвижими имоти и към настоящия момент банката би могла да се удовлетвори единствено от ПИ – празно дворно място от 1750кв.м. по пана на с. Крушаре чиято стойност е значително по-ниска от размера на вземането на ищеца като кредитор по издадения запис на заповед.

Въпреки обстоятелството, че знанието за увреждане у приобретателите е без значение поради безвъзмездния характер на сделката, такова знание е налице за първата ответница, т.к. вземането на ищеца е възникнало преди сключването на увреждащата сделка на дарение.

При тези обстоятелства се иска съдът да постанови решение, с което да признае за относително недействителна сделката на дарение извършена от първата ответница Н.И.Г. в полза на В.С.С. и безвъзмездно учредено пожизнено право на ползване в полза на ответницата С.Г.С., обективирана с с нотариален акт № 55, том ХІІ, рег. № 17798, дело № 1963 от 2008г. на нотариус Е. Ш. с рег. № 128 на НК и район на действие – този на РС С., като ответниците да бъдат осъдени да заплатят и направените от ищеца разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците са направели възражения за неоснователност на предявените искове при следните обстоятелства:

Поддържа се, че ищецът няма качеството на кредитор спрямо първата ответница Н.И.Г., поради акцесорния характер и обезпечителната функция на авалирания от нея запис на заповед относно главното задължение на трето лице - „Нарцис 66” ООД по договор за кредит № 08-0001/05.02.2008г. за предоставен кредитен лимит в размер на 945000лв., който да бъде използван за рефинансиране по остатъчен дълг по главница, включително такси за предсрочно погасяване на кредит от „ОББ” АД по договор от 26.03.2007г. и договор за кредит № *27/02.02.2005г.с „Банка ДСК” ЕАД. Твърди се, че във връзка с това ищецът недобросъвестно обосновава качеството си на кредитор с оглед дадения авал, а не с тези – по договора за кредит. Поддъра се, че Н.Г. не е авалист по ЗЗ от 05.02.2008г. поради неяснота относно на дата на поемане на менителничното поръчителство и нередовното предявяване на записа на заповед – в случай, че не е намерена на посочения от адрес, нотариусът е следвало да я потърси за връчване на поканата за предявяване на записа на заповед на адресите посочени в справката за постоянен и настоящ адрес, което не е сторено, а от друга страна – датата 12.10.2011г. е последния ден от двуседмичния срок (по чл.47, ал. 1 от ГПК)

Твърди се, че не е налице увреждане за ищеца като кредитор поради обезпечаване на вземанията му по договора за кредит с учредена в полза на банката договорна ипотека върху четири имота: имот № 012011 по картата на землището на гр.С.З. с постройки в него; ПИ № 012012 по картата на землището на гр.С.З. заедно с подобренията в него; ПИ с № 012013 по картата на землището на гр.С.З. заедно с подобренията в него; поземлен имот № 012014 по картата на землището на гр.С.З., заедно с подобрения в него и особен залог по реда на ЗОЗ върху черни и цветни метали (скрап) – собственост на „Нарцис 66” ООД на стойност 200000лв., находящ се в складова база в гр.С.З., ул. „Г.П.” и скадова база с. Ягода, обл. Стара Загора. Част от от задълженията от страна на длъжника по договора за кредит са погасени от длъжника, а в останалата част вземанията са удовлетворени чрез продажбата на имуществото върху което е учредена договорна ипотека и особен залог;

Поддържа се, че няма увреждане чрез намаляване на имуществото по начин, непозволяващ на ищеца да удовлетвори вземанията си, тъй като към датата на сключване на договора за дарение първата ответница е притежавала и други недвижими имоти – ап. №*, ап. № * и ап. № * на ул. „О.” № * – отчуждени на 25.03.2011г. и дворно място в с. Крушаре, което е нейна собственост и към настоящия момент, освен това длъжника „Нарцис 66” ООД притежава имущества, които са напълно достатъчни за удовлетворяване на вземанията на банката /ищеца/. Касае се за наследствен имот, който още приживе на наследодателя – майка на първите две ответници, е взето решение да бъде продаден на „Нарцис 66” ООД. Сделката е сключена на 18.04.2006г., като втората ответница си запазила правото на ползване върху апартаменти № 5 и № * от източната страна на западната сграда, съответно на трети и на мансарден етаж. Същите апартаменти са получили съответно адм. № * и № *, респективно дарения апартамент № * е апартамента, върху който втората ответница си е запазила правото на ползване – респективно – не е налице безвъзмездно разпореждане с това право;

На следващо място се възразява, че липсва знание за увреждане у първата ответница освен с оглед целта на сключения договор за дарение, обоснована с лични отношения между ответниците и трети лица и доводи за симулативност на посочения договор от 2006г., но и поради знанието, че към 22.12.2008г. ответницата Н.Г. като съдружник в „Нарцис 66” ООД е знаела, че длъжникът по кредитното правоотношение разполага с достатъчно имущество, вкл. предоставени обезпечения и не са съществували обстоятелства, от които да предположи, че ищецът ще насочи претенцията си към нея. Била е съдружник в периода 07.12.2006г. – 23.03.2009г., когато е прехвърлила дружествените си дялове, към който момент дружеството е разполагало освен с недвижимите имоти, но и с достатъчно краткотрайни материални активи на стойност над 200000лв. и парични средства в размер на 850000лв. Поради нередовното предявяване на записа на заповед е узнала за претенциите на ищеца с получаването на исковата молба.

В с.з. за ищеца се явява адв. К., която с оглед събраните по делото доказателства поддържа предявения иск. В представеното писмено становище по същество са изложени аргументи за това, че е доказано качеството на кредитор на ищеца, съгласно учредения авал, който има самостоятелен, неакцесорен характер за разлика от поръчителството. Развити са доводи за това, че възраженията, основани на каузалното отношение – договора за кредит, във връзка с който е издаден авалирания от отв. Н. Г. записа на заповед, не могат да бъдат противопоставени на кредитора във връзка с предявения Павлов иск и същите не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство. Въпреки това е установено наличието на неизпълнени задължения по договора за кредит в размер на 581335.26лв. към м. август 2012г. и в размер на 996127.73лв. към м. декември 2008г., част от които – за лихви в размер на 8134.25лв., са били изискуеми към датата на дарението. Отв. Н. Г. съгласно чл. 134 (има се предвид чл. 133) от ЗЗД отговаря за поетите от нея задължения като авилист с цялото си имущество възникнали от 05.02.2008г., като изискуемостта на вземанията към момента на сключване на увреждащата сделка не е предпоставка за уважаване на предявения иск по чл. 135 от ЗЗД. Увреждащия характер на сделката следва от извършеното разпореждане от страна на отв. Н. Г. с почти всички притежавани от нея имоти, като нейна е тежестта да установи, че липсва увреждане. В тази насока е изтъкнато, че стойността на ипотекираните имоти по договора за кредит е по- ниска от размера на вземанията. Към м. декевмври 2008г. Н. Г. не е била в добро финансово състояние, позволяващо плащане на задълженията й като авалист. Опровергано е и твърдението, че финансовото и имуществено състояние на длъжника по договора за кредит е позволявало плащане на задълженията. Относно знанието за увреждане се изтъква знанието от нейна страна като съдружник в „Нарцис 66” ООД относно неизпълнените задължения и липсата на възможност за изпълнение; извършването на редица разпоредителни сделки непосредствено преди падежа на задълженията, като от друга страна относно знанието за намаляване на платежоспособността е обосновано и с безвъзмездния характер на сделката, след което погашенията по кредита са извършвани единствено и само чрез принудително изпълнение. Във връзка с основателността на предявиения иск спрямо правото на ползване за отв. С. Г. С. са развити доводи в насока, че заключението на в.л. относно идентичността върху имотите описани в договора от 2006г. и в процесната сделка от 2008г. не може да обори доказателствената сила на нотариалния акт като свидетелстващ документ, като по отношеие на нотариален акт № 189/06г. не е направено оспорване и не е открито особено производство относно неговата неистинност. Посочва, че възражението за симулетивност на сделката от 2006г. не може да бъде противопоставено на кредитора като ищец по предявения иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

Отв. Н. Г. И. чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск и в писменото становище по същество поддържа възраженията на правени в отговора на исковата молба с оглед на доказателствата по делото. Относно възможността на ищеца да предяви иск за относителна недействителност на сделката на дарение се позовава на акцесорния и обезпечителен характер на учредения авал по записа на заповед от 05.02.2008г. спрямо задълженията на трето лице по договор за кредит от същата дата. Изтъква се, че не съществува увреждане интересите на кредитора и не е налице знание за това у ответницата Н.Г., т.к. към м. декември 2008г. дружеството – длъжник по договора за кредит е разполагало с достатъчно имущество, което наред с дадените обезпечения и останалото имущество притежавано от ответницата надхвърля размера на вземанията на ищеца. Към момента на изповядване на сделката за дарение по нотариален ред кредитополучателя все още е в процес на усвояване на средствата по кредитната линия, като крайния срок за погасяване е 04.02.2009г. Оспорва качеството на ищеца като кредитор с пороци относно датата, от която възниква менителничното поръчителство и с пороци свързани с предявяването на записа на заповед. На същото основание – липсата на редовно предявяване, както в отговора, така и в писмената защита се поддържа, че вземането на банката спрямо ответницата Н. Г. е погасено по давност. Относно субективната предпоставка за уважаване на предявения иск – знание на длъжника за увреждане на кредитора, счита че по делото са установени обстоятелства, които доказват, че липсва такова знание, което следва и от обстоятелството, че й е известно доброто финансово състояние на дружеството – притежавани недвижими имоти, парични средства, краткотрайни материални активи, стоки и др. Като авалист, на който записа на заповед не е бил предявен за плащане, обстоятелството, че вземанията на банката по договора за кредит не се удовлетворяват е станало известно едва през 2012г.

Ответниците В. С. и С. С. чрез своя процесуален представител – адв. С. в писменото си становище също развиват доводи за неоснователност на предявения спрямо тях иск. Наред с доводите и аргументите, развити и в писменото становище по същество от името на отв. Н. Г. се изтъква, че правото на ползване за С.С. произтича от договора за продажба по н.а. № 189, т. ІІІ, рег. № *2041 н.д. № *85/2006г., с който ответницата С. С. не е посочена като собственик единствено поради нежеланието право на собственост върху жилището да притежава и нейния съпруг, според което процесния договор се явява само отчетна сделка.

Въз основа на събраните по делото доказателства съобразно разпредЕ.та от съда доказателствена тежест се установява от фактическа страна следното:

Качеството на Банката като кредитор е обосновано с даденото от ответницата Н.Г.И. менителнично поръчителство – авал по запис на заповед издаден на 05.02.2008г. от „Нарцис 66” ООД, ЕИК 123654298 за сумата от 945000лв. ведно с годишна лихва в размер на 9.648%, издаден без протест и разноски и срок на предявяване – 05.03.2009г. Във връзка с това твърдение и възраженията на ответниците от доказателствата по делото се установява следното:

Договор за банков кредит № 08-001/05.02.2008г., сключен между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, и „Нарцис 66” ООД за сумата от 945 000 лв., които да се използват за рефинансиране на остатъчен доход по главница включително и такса за предсрочно погасяване, дължими лихви и всички останали такси отпуснати на кредитополучателя други кредити от ОББ АД по договор за банков кредит от 26.03.2007г. и „Банка ДСК” ЕАД по договор за банков кредит № *27/02.02.2005г. и анекс № 1 към него от 25.01.2006г. като кредитна линия за оборотни средства с цел финансиране на текущи разходи на дружеството, свързани с основната му дейност срещу представени в банката на разходо оправдателни документи до стойността им без ДДС. Съгласно чл.2 ал.1 крайния срок за усвояване на кредитната линия е 04.02.2009г. Съгласно чл.2 ал.2 от договора за банков кредит, кредитът се усвоява по представени на предвидени по този договор обезпечения. Съгласно чл.3 ал.1 срокът за издължаване на кредита ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи е 12 месеца, считано от датата на подписване на договора като кредитополучателя се задължава да извършва погашения така, че максимално допустимия размер на кредито да намалява по изрично уговорена в чл.3 ал.1 б.”а”, „б” и „в” схема. Като на 05.01.2009г. кредитополучателя е следвало да погаси всички усвоени от него суми над 661 500 лв. като до 04.02.2009г. е имал право да усвоява  суми по кредита в размер до 661 500 лв. Крайният срок за издължаване на всички суми по кредита, включително главница, лихви, комисионни, такси и разноски е 05.02.2009г.

Съгласно чл.32 ал.1 от договора за кредит, кредитополучателя е следвало да предостави обезпечение чрез договорна ипотека върху недвижими имоти изрично посочени в договора за кредит, което условие е изпълнено с договора за ипотека, сключен между „Юро Банк и Еф Джи България” АД и кредитополучателя „Нарцис 66” ООД, представлявано от управителя Е.В.И. с нотариален акт № *2, том І, рег. № *79, дело № 55/2008г. на нотариус Д.Г. с рег. № *03 на НК и район на действие този на РС, гр.С.З. за учредяване на договорна ипотека върху 4 поземлени имота, а именно: поземлен имот с площ от 1.829 дка с начин на трайно ползване за жилищна територия, съставляващ поземлен имот № 012011, ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 331.49 кв.м. и РЗП 477.88 кв.м.; поземлен имот с площ от 1 дка в землището на гр.С.З. с начин на трайно ползване в жилищна територия, съставляващ имот 012012; поземлен имот с площ от 1 дка в землището на гр.С.З. с начин на трайно ползване в жилищни територии съставляващ имот № 012013 и поземлен имот с площ от 1 дка в землището на гр.С.З. с начин на трайно ползване в жилищна територия съставляващ поземлен имот № 012014.

Освен това, съгласно чл.33 ал.1 от договор за кредит, кредитополучателят учредява в полза на банката като условие за ползване на кредита залог по реда на Закона за особените залози върху черни и цветни метали, собственост на кредитополучателя на стойност 200 000 лв. без ДДС, находящи се в складова база, гр.С.З., ул. „Г.П.” № * и в складова база, с. Ягода, област Стара Загора. Договорът за залог на трайни материални активи е сключен на 05.02.2008г.

Освен това в чл.37 от договора за кредит е уговорено, че кредитополучателят ще издаде в полза на банката запис на заповед за сумата от 945 000 лв. ведно с начислената върху тази сума годишна лихва в размер на тримесечния „SOFIBOR” плюс надбавка от 3 %, който е платим на предявяване за срок изрично удължен с един месец спрямо крайния срок на погасяване на кредита, платим без разноски и без протест като е следвало да се осигури авалирането на този запис на заповед при условията, при които са поети задълженията от Е.В.И., В.С.М. и ответницата Н.Г.И..

На 05.02.2008г. кредитополучателят по договора за кредит – „Нарцис 66” ООД е издал в гр.С.З. запис на заповед, с който не неотменяемо и безусловно е поето задължение за плащане при предявяване на записа на заповед от „Юро Банк и Еф Джи България” АД или на заповед на банката за сумата от 945 000 лв., ведно с годишна лихва в размер на 9.648%, считано от датата на издаване на записа на заповед, който може да бъде предявен за плащане в срок до 05.03.2009г. без разноски и протест. Записът на заповед е авалиран при условията, при които е издаден от Е.В.И., В.С.М. и ответницата Н.Г.И..

С нотариална покана, представена за връчване на 26.09.2011г. на нотариус Е. Ш. с рег. № 128 на Нотариалната Камара и район на действие, този на РС – С., ответницата Н.Г. е поканена да се яви в кантората на нотариуса на 13.10.2011г. в 13.00 ч. за предявяване на авалирания от нея запис на заповед за плащане. На 13.10.2011г. нотариус Е. Ш. е съставила констативен протокол по чл. 593 от ГПК с № *2, том ІІІ, рег. № 10663 от 13.10.2011г., в който е отразено, че ответницата Н.Г.И., в качеството си на авалист по записа на заповед от 05.02.2008г. не се е явила и не се явил и неин пълномощник. Относно връчването на нотариалната покана за явявяне за предявяване на записа на заповед за плащане нотариусът е удостоверил връчването на 12.10.2011г. предвид изтичането на двуседмичен срок, считано от залепяне на уведомление на 28.09.2011г. в 08.00 ч. на посочения адрес в гр. С., кв. „Д.” бл.* вх. * ет.* ап. *. Видно от представената справка, същият адрес е бил регистриран като постоянен и настоящ за ответницата Н.Г.И. ***. Същото обстоятелство не се оспорва от ответницата Н.Г.И. като съгласно чл.146 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК съдът не е допуснал събирането на гласни доказателства за оспорване на извършените от нотариуса удостоверения относно направените пред него волеизявления и начина на връчване на нотариалната покана.

По делото са представени доказателства, от които е видно, че по същия начин, а именно по нотариален ред на 12.10.2011г. в гр. С., записът на заповед е бил предявен за плащане и на издателя „Нарцис 66” ООД.

Съгласно нотариален акт № *, том ІІ, дело № *11/1975 г., съставен на 20.02.1975 г., П.Д. Г. е придобила правото на собственост върху недвижим имот от 291/451 ид.ч., целия от 451 кв.м., образуващ имот пл. № 5059 по плана на гр. С., който имот е идентичен с този, описан в нотариален акт № 189, том ІІІ, рег. № *204, дело № *85 от 2006г. П.К. Г., видно от представеното удостоверение за наследници е наследодателка на ответниците Н.Г.И. и С.Г.С.. С нотариален акт № 189 от 2006г., съставен на 18.04.2006г. от нотариус Е. Ш., вписана в Регистъра на Нотариалната Камара под № 128 и район на действие, този на РС – С., С.Г.С., чрез пълномощника си В.С.С., И.В.Н. и В.И.Н., и двамата чрез пълномощника си Р.В.Н., Р.В.Н. – лично и н.Г.И. са продали имота с индивидуализиращи се тогава като поземлен имот № ІХ-52.53 в кв. 186 по плана на гр. С., находящ се на ул. „О.” № *, на купувача „Нарцис 66” ООД за изграждане на две жилищни сгради на три етажа с едноетажно допълващо застрояване на гаражи със застроена площ от 326 кв.м. като е уговорено, че  ответницата Н.Г.И. ще стане собственик на апартамент № 5 със застроена площ от 61 кв.м. от източната страна на западната сграда на третия етаж, както и на апартамент № * със застроена площ от 61 кв.м. от източната страна на западната сграда на мансарден етаж, а С.Г.С. запазва за себе си пожизнено правото на ползване върху същите два апартамента. Посочено е също, че продавачът Н.Г.И. ще стане собственик на апартамент № * на третия етаж от западната страна на западната сграда и на апартамент № * със застроена площ от 60 кв.м. на мансардния етаж на западната сграда.

ПРОЦЕСНАТА СДЕЛКА: На 22.12.2008г. с нотариален акт № 55, том ХІІ, рег. № 17798, дело № 1963 от 2008г. на нотариус Е. Ш. с рег. № 128 на НК и район на действие – този на РС С., Н.Г.И. е дарила на племенницата си В.С.С. следния недвижим имот, а именно: апартамент с идентификатор № *7338.543.179.2.8, който обект е индивидуализиран съгласно схема № *589 от 12.09.2008г. по КК на гр. С. на АК, който като самостоятелен обект попада в сграда № *7338.543.179.2 в поземлен имот  № *7338.543.179 като жилището е с административен адрес: гр. С., ул. „О.” № * ет.*, ап. № * при съседи на същия етаж „№ *7338.543.179.2.7, от две страни външен зид, под обекта № *7338.543.179.2.6 със застроена площ на жилището от 60 кв.м., заедно с припадащите се към обекта 8.375 кв.м. и правото на строеж върху терена като сградата е в груб строеж – 63%. В нотариалният акт е посочено, че върху същия имот има запазено право на ползване пожизнено за ответницата С.Г.С., която обаче не е страна по договора, сключен с нотариален акт № 55/2008г. и в същия не се съдържа волеизявление за учредяване на право на ползване в полза на тази ответница.

Видно от заключението по т.2, изготвено от вещото лице инж. Ф. К., дареният имот с процесния договор от 22.12.2008г., сключен с нотариален акт № 55/2008г., описан под № *, съвпада с описанието на обекта, описан в нотариален акт № 189/2006г. под № * и като местоположение съвпада с действителното разположение на апартамент № *, отразен в одобрената строителна документация  и кадастралната карта на града. С оглед обясненията на вещото лице, несъответствието в номерацията се дължи на това, че договорът по нотариален акт № 189/2006г. е сключен преди да е одобрен и утвърден проектът на сградата, в който жилища № * и 6 са разположени съответно № * – на мансардния етаж, а № * на подмансардния етаж в източната част на западната сграда. Тази номерация, одобрена по този начин в архитектурния проект съвпада с последващите нотариални актове и по-точно с процесния договор за дарение от 2008г. Изводът си вещото лице е обосновало с действащата кадастрална карта и описаното местоположение в нотариалния акт. Като Н.Г. е прехвърлила с дарение притежаваните от нея два апартамента, които са един над друг и са в източната част на построената западна сграда. 

Относно вземанията на кредитора: От т.3 до т.6, включително в заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза, представена на 14.11.2012г. по делото от вещото лице Т.Ж.Й. се установява, че по договор за банков кредит № 08-0001/05.02.2008г. „Нарцис 66” ООД е усвоило 1 128 068 лв. за периода от 08.02.2008г. до 26.03.2009г. са начислени лихви от общо 162 314.30 лв. , а за периода от 26.03.2009г. до 14.01.2011г. е начислена лихва от 148 346.66 лв., за която е издаден изп. лист от 20.07.2009г. по гр.д. № 29861/2009г. на СРС. За периода от 15.01.2011г. до 07.08.2012г. е начислена законна лихва в размер на 53 439.21 лв., също включена в посочения изпълнителен лист. Начислените разноски по договора за банков кредит са 69 870.64 лв. Погасената главница по договор за банков кредит  е в размер на 800575.59 лв. в периода 24.03.2008г. до 14.01.2011г. като забавата е налице от 25.07.2008г. На 14.01.2011г. част от тази сума  в размер на 617 475.59 лв. е постъпила вследствие ликвидация на дадените обезпечения, публична продан от 30.12.2010г. на ЧСИ К.А. с рег. № *66 по ИД № *26/2009г. Погасената сума за лихви по договор за банков кредит е в размер на общо 121 859.69 лв., от които 47 349.26 лв. са постъпили от посочената по-горе публична продан като последната вноска платена от кредитополучателя е на 15.01.2009г. в размер на 1994.00 лв. Към 22.12.2008г. кредитополучателят все още е в процес на усвояване на кредитната линия като е усвоил сума в размер на 1 128 068.00 лв., погасил е главница в размер на 183 100 лв. като по този начин към същата дата не е налице превишение на лимита посочен в чл.1 от договора в размер на 945 000 лв. Вещото лице е установило, че чрез публична продан по ИД № *26/2009г. на ЧСИ К.А., вследствие на предприетите от ищеца изпълнителни действия спрямо кредитополучателя „Нарцис 66” ООД са продадени четирите имота, предоставени като обезпечение за сумата от общо 871 176.42 лв. Впоследствие на 02.11.2009г. от публичната продан на движими вещи по посоченото по-горе изпълнително дело е постъпила и сумата от 4200 лв. Към датата на подаване на исковата молба, стойността на вземанията на ищеца по договора за кредит са в размер на 581 335.26 лв., от които 327 492.41 лв. главница; 11 584.37 лв. разноски; 188 819.27 лв. е вземането за законна лихва за периода от 26.03.2009г. до 14.01.2011г., съгласно издадения изпълнителен лист и 53 439.21 лв. е законната лихва за периода от 15.01.2012г. до 13.08.2012г. От заключението на същото вещо лице, представено по делото на 18.01.2013г. се установява, че в края на 2008г. – към момента на сключване на сделката, просрочените задължения за лихви на „Нарцис 66” към банката са в размер на общо 8 122.40 лв. като няма просрочено задължение за погасяване на задължения по главницата, тъй като не е бил превишен лимита по чл.1 от договора в размер на 945 000 лв. като кредита е бил в процес и в срок на усвояване предвидени с договора.

Освен разпореждане с процесната сделка, във връзка с възможността на кредитора да се удовлетвори от друго имущество на ответницата се установи, че същата е извършила разпореждане и чрез други сделки с притежавани от нея имоти: От приложените писмени доказателства от ищеца – справки ИКАР и чрез заключението на вещото лице Ф.К., по делото се установява, че ответницата Н.Г. се е разпоредила със свое имущество, притежавано от нея към 05.02.2008г. и към м.12.2008г., както следва: С нотариален акт № 56, том 12, рег. № 17802, дело № 1964/22.12.2008г. на нотариус Е. Ш., Н.Г. се е разпоредила с дарение по отношение на притежавания от нея апартамент с идентификатор 67338.543.179.2.6, степен на завършеност 63% - груб строеж. С нотариален акт № *8, том І, рег. № 1075, дело № *4/04.02.2009г. на нотариус Е. Ш., Н.Г. се е разпоредила чрез продажба с друг притежаван от нея имот с идентификатор 67338.543.179.2.5, завършен в груб строеж със степен на завършеност 63% като на същата дата се е разпоредила и с апартамент с идентификатор 67338.543.179.2.7, завършен груб строеж със степен на завършеност 63 %. Освен тези имоти ответницата Г. притежава и към настоящия момент недвижим имот в с. Крушаре, представляващ празно дворно място, площ от 1750 кв.м., съставляващо УПИ І-207 в кв.20 по плана на с. Крушаре, съгласно нот. акт № *2/1995г. Жилището, в което живее Н.Г. е апартамент № * на втори етаж във вх.А на бл.* в кв. „Д.” на гр. С., на което към настоящия момент съгласно приложените справки е нейната адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес.

С оглед твърдението, че липсва увреждане на кредитора, чрез намаляване имуществото на ответницата към датата на изповядване на процесната сделка, на вещото лице е възложено да определи  стойността на притежаваните от Н.Г. имоти към момента на изповядване на сделката – м.12.2008г., както и на имотите послужили като обезпечение по кредитната сделка. Съгласно заключението на вещото лице, стойността на апартамент № 5 е 30 955 лв.; на апартамент № * – 27 750 лв.; на апартамент № * – 24 130 лв.; на апартамент № * – 23 740 лв.; на апартамент № * в бл.* вх.А в кв. „Д.” – 51 900 лв. ,  а на имота в с. Крушаре – 11 500 лв., съответно имуществото притежавано от Н.Г. като недвижими имоти към м.12.2008г. е  в размер на 169 975 лв., което е намалено чрез процесната сделка на дарение и с разпореждането по отношение на останалите имоти до размера от 63 400 лв. представляващи стойността на жилището, в което живее и стойността на имота в с. Крушаре.

Съгласно заключението на вещото лице Ф.К., стойността на имотите върху които е учредена ипотека за обезпечаване вземанията на ищеца по договор за кредит е в размер на 870 790 лв., в какъвто размер приблизително, съгласно заключението на вещото лице Т.Й., е намален чрез принудително изпълнение размера на вземанията на ищеца по договора за кредит, чрез принудително изпълнение.

Освен недвижими имоти, по делото се установи, че Н.Г. е имала парични средства в размер на около 27 000 лв. като освен това същата е притежавала и правото на ликвидационен дял като съдружник в „Нарцис 66” ООД от имуществото на това дружество в размер на 151 000 лв. към м.12.2008г. Стойността на ликвидационния дял към тази дата се установява от заключението на вещото лице Т.Й. по т.2, с което обаче същата се е разпоредила, чрез договор за прехвърляне на дружествени дялове от 23.03.2009г. възмездно за сумата от 2500 лв.

По т.1 от заключението на вещото лице е опредЕ. балансовата стойност на имуществото на „Нарцис 66” ЕООД към 31.12.2008г. в размер на 1 311 000 лв. въз основа на годишните финансови отчети. Заключението е оспорено с твърдение за невярност на отчитането на парични средства в размер на 746 000 лв. Съдът е указал, че тежестта за доказване на неистинността на годишния финансов отчет е в тежест на страната, която го оспорва, като в случая има значение обстоятелството, че въпросния годишен финансов отчет не е съставен от страната, която го е представила. Във връзка с обстоятелството, че е недопустимо съхраняването на парични средства в касата на дружеството над 10 000 лв., следва да се посочи, че в заключението си вещото лице се основава на баланса на дружеството като обстоятелството дали към 31.12.2008г. дружеството е имало налична и в брой такава сума, не е във връзка със заключението на вещото лице. Отчитането на имуществото по балансова стойност показва резултат в края на годината и не представлява доказателство за налични в касата налични средства. При всички случаи във връзка със значението на това обстоятелство за настоящото производство следва да се има предвид, че такива парични средства от страна на дружеството не са били ползвани за намаляване на задълженията и удовлетворяване вземанията на кредитора, които към настоящия момент, съгласно посоченото по-горе са в общ размер на 581 335.26 лв.

Във връзка с твърденията относно субективния елемент – знание на ответницата Н.Г., че уврежда кредитора, по делото са събрани и гласни доказателства. От показанията на свид. К.А. се установява, че в качеството му на служител на банката и Бизнес център Стара Загора до 2011г., чрез него са осъществявани контактите от дружеството във връзка с разрешаването, усвояването и погасяването на задълженията по договор за кредит от 2008 г. В показанията му се установява, наред със заключението на вещото лице, че от м.09.2008г. е началния момент на просрочия на задълженията по договор за кредит като към него момент и до 04.01.2009г. са били изискуеми само вноските за погасяване на лихви по кредита. Във връзка с извършена проверка на имуществото спрямо което е учреден залог по ЗОЗ, свидетелят твърди, че заложеният скраб е липсвал, във връзка и с което са били търсени контакти с управителя на дружеството поради просрочието и намалените обезпечения. Показанията на свидетеля в тази насока се подкрепят от представените от ищеца писма до дружеството, като в показанията на свидетеля, а така също и в представените писмени доказателства – писма и разписки не се съдържат данни за контакти с ответницата Н.Г. във връзка със задълженията на дружеството по договора за кредит.

Съдът е допуснал и събрал по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите – Р.Н.С. и И.И., според които мотив за извършване на договор за дарение е наличието на уговорка между ответницата Г. и ответницата С.С., а така също и ответницата В.С. като тяхна племенница и дъщеря, че единия от апартаментите ще бъде за ответницата В.С. като дъщеря на С.С. – съсобственик на имота, прехвърлен на „Нарцис 66” ООД с договора от 2006 г., в който е построен имота, предмет на процесната сделка за дарение. В подкрепа на този мотив, двамата свидетели посочват, че още преди сделката, ответницата В.С. е теглила кредит за завършване на апартамента във вид, годен за обитаване. Свидетелите цитират уговорки за разпределение на жилищата още през 2006г. От показанията на свид. Иванов се установява, че подобренията за извършването на които ответницата В.С. е ползвала кредит са извършени 2008г. и 2009г.

Въз основа на така установеното съдът направи следните правни изводи:

Релевантни предпоставки, предвидени в закона по основателността на предявения иск с правно основание по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД са следните: че ищецът се явява кредитор на първия ответник по силата на задължение, произтичащо от запис на заповед, авалирана от нея; че вземането й е възникнало  преди извършване на сделката; че извършената сделка - дарение, с която същата е отчуждила свое недвижимо имущество, уврежда кредитора, доколкото дарението е довело до намаляване на ликвидните й активи и ответницата като длъжник е знаела за това.

Относно материалноправната легитимация на страните по делото – на ищеца като кредитор и на отв. Н. Г. се налага извода, че такава е установена по делото.

На първо място съдът намира за необходимо да обсъди възраженията на ответниците във връзка с това, кое е правоотношението, от което произтичат вземанията на Банката като кредитор – авала или каузалната сделка, във връзка с която е издаден авалирания запис на заповед и следва ли авала да се разглежда като обезпечение на главния дълг – по договора за кредит или следва да се разглежда като самостоятелно само с оглед на задължението по записа на заповед, във връзка с което е предоставен?

Авала, по аргумент от разпоредбата на чл. 485, ал. 2 от ТЗ е самостоятелно правоотношение, което няма акцесорен характер нито спрямо издадения запис на заповед, нито спрямо каузалното правоотношение, във връзка с което той е издаден. По тези съображения възраженията, които авалиста може да противопостави на кредитора във връзка с каузалното правоотношение, могат да се основават само на твърдение за недобросъвестно упражняване на права. В тази връзка е постановеното на основание чл. 290 от ГПК Решение № 17 от 21.04.2011г. по д. № 213/2010г. на ВКС, според което „Поради самостоятелния, неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител, същият не може да противопостави на приносителя на менителничния ефект възраженията, които би могъл да му противопостави самият хонорат – както абсолютните възражения за недействителност на ефекта (с изключение на възражението относно формата), така и неговите лични (относителни) възражения, произтичащи от каузалното правоотношение.” Независимо, че посоченото решение е във връзка с предявен Павлов иск, доколкото с.кредиторът по настоящото дело също е приносител и бенефициент по записа на заповед, посоченото следва да намери приложение във връзка с правата по предявения Павлов иск. Това следва от изричната разпоредба на чл. 485, ал. 2 ТЗ, според която задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено (в случая задължение по запис на заповед издаден за обезпечаване на вземанията на банката по договор за кредит) , е недействително поради каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата. От страна на авалиста са допустими всякакви възражения (в т. ч. и лични) във връзка с каузалното правоотношение на хонората и приносителя единствено в хипотезата, когато авалистът също е страна по него. Когато обаче страни по каузалното правоотношение са само приносителят и хонората, свързаните с него относителни възражения на хонората могат да бъдат противопоставени от авалиста на приносителя само ако последният е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право – извод, който произтича от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 8 ЗЗД, чл. 63, ал. 1 ЗЗД, чл. 289, чл. 465 и чл. 485, ал. 2 ТЗ.

Следователно съществуването или несъществуването на задължения по договора за кредит, във връзка с който е издаден авалирания от отв. Н. Г. запис на заповед от 05.02.2008г. в настоящия случай, предвид твърдението от страна на отв. Н. Г. в отговора на исковата молба в тази насока е релевантно обстоятелство, но от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за недобросъвестност от страна на кредитора при упражняване на правата по менителничния документ или за злоупотреба с права.

Несъмнено от представените от страна на Банката писмени доказателства във връзка с договора за кредит от 05.02.2008г., предоставен на „Нарцис 66” ООД, във връзка с чл. 37 от който е издаден авалирания от ответницата запис на заповед, се установи, че към момента на подаване на исковата молба вземанията на банката са в размер на 581 335.26 лв., от които 327 492.41 лв. главница; 11 584.37 лв. разноски; 188 819.27 лв. е вземането за законна лихва за периода от 26.03.2009г. до 14.01.2011г., съгласно издадения изпълнителен лист и 53 439.21 лв. е законната лихва за периода от 15.01.2012г. до 13.08.2012г. Неудовлетворените вземания на Банката са в този размер са в следствие на предприетите от ищеца изпълнителни действия спрямо кредитополучателя „Нарцис 66” ООД са продадени четирите имота, предоставени като обезпечение за сумата от общо 871 176.42 лв. Впоследствие на 02.11.2009г. от публичната продан на движими вещи по посоченото по-горе изпълнително дело е постъпила и сумата от 4200 лв. Извършените погашения до размера от 617 475.59 лв. е от постъпила вследствие ликвидация на дадените обезпечения, публична продан от 30.12.2010г. на ЧСИ К.А. с рег. № *66 по ИД № *26/2009г. Погасената сума за лихви по договор за банков кредит е в размер на общо 121 859.69 лв., от които 47 349.26 лв. са постъпили от посочената по-горе публична продан като последната вноска платена от кредитополучателя е на 15.01.2009г. в размер на 1994.00 лв.

На следващо място се поставя въпросът относно съществуването на вземането на Банката спрямо ответницата Н Г. като авалист по записа на заповед във връзка с възраженията на ответниците за пороци във формата, породи които не е ясно, от коя дата е учредено менителничното поръчителство; от кога възниква вземането на кредитора спрямо нея като авалист; погасени ли са правата Банката спрямо нея като авалист.

Възражението за недействителност на авала поради пороци във формата е неоснователно. Задължаването на авалиста е едностранна сделка, волеизявлението за която съгласно чл. 484, ал. 2 от ТЗ може да е обективирано и само чрез подпис върху лицевата страна на менителничния ефект. В конкретния случай, волеизявлението е недвусмислено както с оглед датата на учредяване – 05.02.2008г., така и с оглед хонората – издателя, като авалиста съгласно разпоредбата на чл. 485, ал. 1 от ТЗ отговаря по същия начин..

Вземането спрямо авалиста възниква не от момента на падежа, а от момента на учредяването му. Изрично в случая е посочено, че вземането е платимо на предявяване в срок до 05.03.2009г.

На следващо място се поставя въпроса във връзка с възражението за погасяване на вземанията спрямо Н. Г. като авалист по давност.

В производството по иск с правно основание ч л. 135 от ЗЗД не може да се разрешава спор относно съществуването на  правоотношението, което легитимира ищеца като кредитор, тъй като то не е предмет на предявения Павлов иск - в случая като погасено по давност. Тези отношения могат да бъдат предмет на преценка в производството по иск за съществуване на вземането по записа на заповед, но не и в производството по иска почл. 135 от ЗЗД, с решението по което увреждащата сделка се смята за несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качеството. Това качество може да отпадне или да бъде отречено само със сила на присъдено нещо, каквато решението по предявения Павлов иск няма спрямо правоотношението, от което произтича качеството на кредитор. При евентуално уважаване на иск относно правоотношението, на което ищецът основава вземанията си отпада правния интерес от непротивопоставимостта на увреждащата сделка. Следователно и погасяването на вземанията по давност могат да бъдат взети предвид по делото по предявения Павлов иск единствено при представяне на влязло в сила решение по този въпрос, каквото не е налице. В този смисъл: Решение № 552 от 15.07.2010г. от съдията Б. Белазелков гр.д. № 171 по описа за 2009 година, Определение № 1700 от 23.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1420/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева, Решение №639, София, 06.10.2010 година от съдията Светла Цачева. гр.д. № *54 по описа за 2009

Независимо от гореизложеното следва да се посочи, че в настоящото производство от кредитора се представиха достатъчно писмени доказателства, че по- малко от три години, считано от крайни срок, до който следва да бъде предявен записа на заповед за плащане, кредиторът е предприел действия за събиране на вземането си спрямо отв. Н. Г..

Възникването на вземанията на Банката - ищец като предпоставка за уважаване на предявения иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е оспорено от ответниците и с оглед липсата на предявяване в указания срок и нередовност на предявяването поради нарушение на правилата на чл. 47 от ГПК в нотариалното производство. Изрично в Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 1/2004 г., ОСТК, докладчик съдията Кръстьо Яначков по този въпрос е отчетено, че „Непредявяването на посочения менителничен ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя по реда на чл. 237, б. "е" ГПК. Това следва от разпоредбата на чл. 514, ал. 1 ТЗ. Предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. Непредявяването на записа на заповед за плащане в срок води до загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните лица-джирантите и техните авалисти. Това не се отнася за издателя на записа на заповед и неговия авалист. Същите последици има неизвършването на протест поради неплащане при запис на заповед, в който не се съдържа клауза "без протест", "без разноски" или друг равнозначен израз.

Във връзка с гореизложеното възраженията на ответниците относно възникване на вземането обусловени с липсата на предявяване на записа на заповед и нередовност на  призоваването на отв. Н. Г. в нотариалното производство за това не са основателни. Няма спор, че записа на заповед не е бил предявен за плащане до 05.03.2009г., което обаче няма отношение по въпроса за възникване на вземането на кредитора, по който въпрос няма отношение и евентуалната нередовност на призоваването на ответницата Н. Г. и хонората в нотариалното производство по връчване на поканата за предявяване на записа на заповед за плащане.

С оглед дадените отговори по въпроса относно качеството на ищеца като кредитор следващите въпроси, които се поставят по делото, са тези относно увреждането на кредитора и знанието на длъжника за това увреждане.

Безспорно в практиката се приема, че увреждане е налице, винаги когато с фактическите си и правни действия длъжника намалява възможността за удовлетворяване на кредитора, спрямо който съгласно чл. 133 от ЗЗД той отговаря с цялото си имущество.

От данните по назначената СИЕ и заключението на в.л. Т.Й. – се установява, че вземането на Банката е в размер на 581 335.26 лв., от които 327 492.41 лв. главница; 11 584.37 лв. разноски; 188 819.27 лв. е вземането за законна лихва за периода от 26.03.2009г. до 14.01.2011г., съгласно издадения изпълнителен лист и 53 439.21 лв. е законната лихва за периода от 15.01.2012г. до 13.08.2012г

Към датата на изповядване на ПРОЦЕСНАТА СДЕЛКА - 22.12.2008г. с нотариален акт № 55, том ХІІ, рег. № 17798, дело № 1963 от 2008г. на нотариус Е. Ш. с рег. № 128 на НК и район на действие – този на РС С., с която Н.Г.И. е дарила на племенницата си В.С.С. недвижим имот, находящ се на административен адрес: гр. С., ул. „О.” № * ет.*, ап. № * ответниците се позовават на притежаваното от Н.Г. имущество, възлизащо на 151000лв., представляваща размера на ликвидационния дял на Н. Г. като съдружник в „Нарцис 66” ООД; 169975лв. – недвижими имоти, вкл. дарения, спестовен влог около 25000лв. или общо около 346000лв. Общия размер на вземанията на Банката към същия момент съгласно заключението на вещото лице Т.Ж.Й. се установява, че е 1128068 лв. – усвоена главница, като към м. декември 2008г. вземанията не са изискуеми и не е превишен кредитния лимит, като към същия момент е налице забава за лихви в размер на 8 122.40 лв. За периода от 08.02.2008г. до 26.03.2009г. са начислени лихви от общо 162 314.30 лв. В последствие за периода от 26.03.2009г. до 14.01.2011г. е начислена лихва от 148 346.66 лв., а за периода от 15.01.2011г. до 07.08.2012г. е начислена законна лихва в размер на 53 439.21 лв., също като разноските по договора за банков кредит са 69 870.64 лв.

Както се посочи и по-горе изискуемостта на вземанията е без значение за преценяването на сделката за намаляване на имуществото на длъжника като увреждаща и е релевантно единствено намалението на платежоспособността на длъжника по начин, който затруднява или лишава кредитора от възможността да удовлетвори вземанията си. Съпоставката на размера на вземанията с притежаваното от отв. Н. Г. имущество само по себе си сочи, че за кредитора не би било възможно да удовлетвори вземанията си, като несъмнено тази възможност е ограничена допълнително поради намаляване на имуществото на длъжника с извършената сделка на дарение. Увреждащия характер на сделката в изяснения смисъл е налице и с оглед имуществото на длъжника по договора за кредит, тъй като пак от заключението на в.л. е видно, че чрез ликвидация на обезпеченията по договора за ипотека размера дълга е намален със сумата от 871 176.42 лв., извън което неудовлетворените вземания на банката са в размер на 581 335.26 лв.

Неоснователно е възражението на ответниците и относно субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за липсата на знание на отв. Н. Г. относно увреждащия характер на сделката. Изводът, че такова знание е било налице следва както от данните относно обективните обстоятелства, имащи отношение по въпроса за намаляване платежоспособността на Н Г. като авалист, така и във връзка с данните относно субективната представа на ответницата за последиците от извършената сделка.

От показанията на св. А. не се установява ответницата лично да е била уведомявана относно настъпилата забава. Взаимно изключващи се са обаче твърденията на ответницата Н. Г., че от една страна поради възрастта и личните отношения с останалите съдружници в „Нарцис 66” ООД е била незаинтересована от дружествените дела и същевременно това, че е била осведомена за доброто финансово състояние на дружеството и неговата платежоспособност. Несъмнено е знанието от нейна страна, че всички вземания на Банката по договора за кредит са изискуеми към 05.02.2008г. – месец и 10 дни преди сключването на договора за дарение – според показанията на св. А. Н. Г. е участвала при договарянето на кредита, като няма нито твърдение, нито е вероятно да е авалирала записа на заповед от 05.02.2008г., без да е уведомена за условията по договора за кредит.

По въпроса за платежоспособността на дружеството – длъжник е спорно обстоятелството, дали дружеството действително е разполагало с парични средства в размер на 746000лв., но е безспорно установено, че не са извършени погашения в такъв размер и постъпилите в последствие погашения са само със средства получени от извършената публична продан на ипотекираните имоти на дружеството.

Освен, че имуществото на ответницата и преди извършване на дарението като стойност е било недостатъчно за погасяване на задълженията й като авалист по записа на заповед, но по същото време и непосредствено преди падежа на всички задължения по договора за кредит Н. Г. се е разпоредила и с други свои имоти, с които значително е намалила своята платежоспособност като авалист – до размера от 63 400 лв. представляващи стойността на жилището, в което живее и стойността на имота в с. Крушаре. Що се отнася до ликвидационната стойност на притежавания от нея дружествен дял, самата тя в последствие е извършила разпореждане на значително по-ниска стойност – 2500лв.

Именно интезивното отчуждаване на имуществени права на значителна стойност в сравнително кратък период, предхождащ близо и непосредствено падежа на вземанията на Банката по договора за кредит, говори за съзнателно намаляване на активите на ответницата спрямо възможността на Банката да се удовлетвори за вземанията, за които отговаря с цялото си имущество съгласно чл. 133 от ЗЗД.

Установения от показанията на свидетелите мотив за извършеното разпореждане с процесната сделка на дарение именно в полза ответницата В.С. не изключва знанието на дарителя относно увреждащия характер на сделката и за него като длъжник, по аргумент от разпоредбата на чл. 133 от ЗДД, не съществува възможност да ограничи правата на кредитора, изхождайки от лични съображения и намерения за разпореждане с имуществото си след възникване на вземането.

Що се отнася до твърденията за симулативния характер на сделката по н.а. № 189/2006г., във връзка с който според ответниците процесната сделка се явява „отчетна”, то подобни възражения също не могат да бъдат противопоставени инцидентно на кредитора по предявения от него иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Възражението за симулация на разпоредителната сделка или сделката, от която произтичат имуществените права на длъжника, практически се свежда до твърдение, че липсва увреждане за кредитора, поради обективната липса на намаление на имуществото на длъжника. Противопоставянето на факти и права на страните с оглед на абсолютната или относителна симулация на дадено правоотношение, засягащо действителните права на собственост върху отчужденото имущество, могат да бъдат установени спрямо кредитора само с решение постановено в производство по предявен иск за това. Съображенията са аналогични на тези, досежно липсата на възможност в производството по чл. 135, от ЗЗД да бъдат слушани възражения относно съществуването на вземането на кредитора, без да е налице влязло в сила решение по този въпрос. Изрично в мотивите си към протоколно определение в с.з. от 26.09.2012г. съдът е изложил съображенията си относно недопустимостта на иск за разкриване и/или установяване на симулация по реда на чл. 211 от ГПК като насрещен, съответно по чл. 212 от ГПК като инцидентен в производството по предявения иск на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Кредиторът не е страна по тези правоотношения, а насрещната страна в правоотношението, което се твърди, че е симулативно, не е страна в процеса по Павловия иск.

С оглед гореизложеното се налага извода, че предявеният Павлов иск е основателен и следва да се уважи по отношение на ответинцата Н.Г. и ответницата В.С..

Предявения спрямо ответницата С.С. иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД във връзка с учредено в нейна полза пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дарения имот е неоснователен, тъй като подобно разпореждане не е извършено с процесната сделка от 22.12.2008г., сключена с нотариален акт № 55, том ХІІ, рег. № 17798, дело № 1963 от 2008г. на нотариус Е. Ш. с рег. № 128 на НК и район на действие – този на РС С.. С този договор Н.Г.И. е дарила на племенницата си В.С.С. следния недвижим имот с условието, че е обременен от посоченото право, но ответницата С.С. не е страна по договора за дарение. Отразеното в нотариалния акт, че върху същия имот има запазено право на ползване пожизнено за ответницата С.Г.С. няма конститутивен и/или транслативен ефект. Сделката за учредяване на право на ползване дори и безвъзмездна не е едностранна и доколкото в нотариалния акт липсва насрещно волеизявление от лицето – сочено като ползвател, отразеното в нотариалния акт право на ползване – независимо от наличието на друг фактически състав за възникването или учредяването му извън действията на длъжника, липсва увреждане за кредитора.

С оглед изхода от процеса ответниците Н. Г. и В. С. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски във връзка с предявения Павлов иск досежно договора за дарение съгласно представения списък – в размер на общо 3158.99лв. Поради липсата на разграничение на разноските спрямо различните ответници и липсата на възможност за определяне интереса на предявения иск само спрямо ответницата С.С., съдът намира, че този размер по аргумент от разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ГПК в съотношение на ¼ спрямо общи интерес. Съобразно това в полза на ищеца първата и третата ответници следва да бъдат осъдени да заплатят разноски в размер на 2378.99лв. Ищеца от своя страна следва да бъде осъден да заплати на ответницата С.С. направените от нея разноски за защита по предявения спрямо нея иск – 1050лв. от заплатеното възнаграждение по договора за правна помощ и 100 лв. – разноски по назначената СТЕ.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „О.П.” № * и съдебен адрес: адв. П.К.,*** в качеството на кредитор спрямо Н.Г.И.,*** като авалист по запис на заповед от 05.02.2008г., сключения на 22.12.2008г. с нотариален акт № 55, том ХІІ, рег. № 17798, дело № 1963 от 2008г. на нотариус Е. Ш. с рег. № 128 на НК и район на действие – този на РС С., с който Н.Г.И. е дарила следния недвижим имот, а именно: апартамент с идентификатор № *7338.543.179.2.8, който обект е индивидуализиран съгласно схема № *589 от 12.09.2008г. по КК на гр. С. на АК, който като самостоятелен обект попада в сграда № *7338.543.179.2 в поземлен имот  № *7338.543.179 като жилището е с административен адрес: гр. С., ул. „О.” № * ет.*, ап. № * при съседи на същия етаж „№ *7338.543.179.2.7, от две страни външен зид, под обекта № *7338.543.179.2.6 със застроена площ на жилището от 60 кв.м., заедно с припадащите се към обекта 8.375 кв.м. и правото на строеж върху терена като сградата е в груб строеж – 63%. на племенницата си и ответница по делото В.С.С., ЕГН **********,*** и съдебен адрес – чрез адв. В.С.,*** 7

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749 против С.Г.С., ЕГН ********** *** и съдебен адрес – чрез адв. В.С.,*** 7 иск за обявяване на същия договор, сключен с нотариален акт № 55, том ХІІ, рег. № 17798, дело № 1963 от 2008г. на нотариус Е. Ш. с рег. № 128 на НК и район на действие – този на РС С. с оглед право на ползване пожизнено за ответницата С.Г.С. върху дарения имот като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА Н.Г.И.,*** и В.С.С., ЕГН **********,*** и съдебен адрес – чрез адв. В.С.,*** 7 да заплатят на ищеца направените от него разноски във връзка с предявения спрямо тях Павлов иск в размер на 2378.99лв. (две хиляди триста седемдесет и осем лева и 99 ст.)

 

ОСЪЖДА „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749 да заплати НА С.Г.С., ЕГН ********** *** и съдебен адрес – чрез адв. В.С.,*** 7 направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение и разноски за СТЕ в размер на общо 1150лв. (хиляда сто и петдесет лева)

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията за разноски на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749 спрямо ответницата С.Г.С., ЕГН ********** *** и съдебен адрес – чрез адв. В.С.,*** 7 и претенцията за разноски на Н.Г.И.,*** и В.С.С., ЕГН **********,*** и съдебен адрес – чрез адв. В.С.,*** 7 спрямо „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749.

 

 

 Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: