Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                      гр. С., 18.03.2013г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдия Костова гр.д. № 196 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът „Юробанк и Еф Джи България” АД твърди, че притежава качеството на кредитор по издаден на 05.02.2008г. от „Нарцис 66” ООД запис на заповед за сумата от 945000лв. ведно с годишна лихва в размер на 9.648%, издаден без протест и разноски и срок на предявяване – 05.03.2009г., като плащането е обезпечено чрез менителнично поръчителство – авал от Н.Г.И. наред с други две лица. Задължението по записа на заповед, по който първата ответница в качеството си на авалист е длъжник спрямо ищеца, не е изпълнено и преди изтичането на тригодишния давностен срок отв. Н. И. е поканена за предявяване на записа на заповед да се яви в кантората на Нотариус Ел. Ш. на 13.10.2011г. в 13.00ч. Поканата е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди още, че за него като кредитор е налице увреждане на интересите с оглед сключения между ответниците с н.а. № 62, т. 35, дв.вх.рег. № 10275/29.12.2008г. на СлВп – Сливен договор за дарение от Н.Г.И. – първата ответница, извършено в полза на сестриния й внук Е.С. – трети ответник, на правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент с площ от 60 кв.м., находящ се в гр. С., ул. „О.” № *-*, върху който със същия договор в полза на С.Г.С. – втората ответница, сестра на дарителката, е учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване.

Ищецът посочва, че за него вредата се изразява в невъзможността да удовлетвори своите вземания възлизащи на сумата от 945000лв. ведно с годишна лихва в размер на 9.648% - към момента на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист, възнаградителна и законна лихва като обезщетение за забава. Освен с имота по процесната сделка първата ответница Н. И. се е разпоредила и с други пет свои недвижими имоти и към настоящия момент банката би могла да се удовлетвори единствено от ПИ – празно дворно място от 1750кв.м. по плана на с. Крушаре, общ. Сливен, чиято стойност е значително по-ниска от размера на вземането на ищеца като кредитор по процесния запис на заповед.

Въпреки обстоятелството, че знанието за увреждане у приобретателите е без значение поради безвъзмездния характер на сделката, такова знание било налице за първата ответница, т.к. вземането на ищеца е възникнало преди сключването на увреждащата сделка на дарение.

При тези обстоятелства се иска съдът да постанови решение, с което да признае за относително недействителна сделката на дарение извършена от първата ответница Н.И.Г. в полза на Е.Е.С. и безвъзмездно учредено пожизнено право на ползване в полза на ответницата С.Г.С., обективирана с нотариален акт № 62, том 35, с вх. № 10275/29.12.2008г. СлВп - Сливен, като ответниците да бъдат осъдени да заплатят и направените от ищеца разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците са депозирали отговори на исковата молба, в които излагат възражения за неоснователност на предявените искове при следните обстоятелства:

Твърди се, че ищецът няма качеството на кредитор спрямо първата ответница Н.Г.И., поради акцесорния характер и обезпечителната функция на авалирания от нея запис на заповед относно главното задължение на трето лице - „Нарцис 66” ООД по договор за кредит № 08-0001/05.02.2008г. за предоставен кредитен лимит в размер на 945000лв., който да бъде използван за рефинансиране по остатъчен дълг по главница, включително такси за предсрочно погасяване на кредит от „ОББ” АД по договор от 26.03.2007г. и договор за кредит № 627/02.02.2005г. с „Банка ДСК” ЕАД. Твърди се още, че във връзка с това ищецът недобросъвестно обосновава качеството си на кредитор с оглед дадения авал, а не с тези – по договора за кредит. Поддържа се, че Н.Г. не е авалист по ЗЗ от 05.02.2008г. поради неяснота относно датата на поемане на менителничното поръчителство и нередовното предявяване на записа на заповед – в случай, че не е намерена на посочения от адрес, нотариусът е следвало да я потърси за връчване на поканата за предявяване на записа на заповед на адресите посочени в справката за постоянен и настоящ адрес, което не е сторено, а от друга страна – датата 12.10.2011г. е последния ден от двуседмичния срок (по чл.47, ал. 1 от ГПК).

Твърди се още, че не е налице увреждане за ищеца като кредитор поради обезпечаване на вземанията му по договора за кредит с учредена в полза на банката договорна ипотека върху четири имота: имот № 012011 по картата на землището на гр. Стара Загора с постройки в него; ПИ № 012012 по картата на землището на гр. Стара Загора заедно с подобренията в него; ПИ с № 012013 по картата на землището на гр. Стара Загора заедно с подобренията в него; поземлен имот № 012014 по картата на землището на гр. Стара Загора, заедно с подобрения в него и особен залог по реда на ЗОЗ върху черни и цветни метали (скрап) – собственост на „Нарцис 66” ООД на стойност 200000лв., находящ се в складова база в гр. Стара Загора, ул. „Герасим Папазчев” и скадова база с. Ягода, обл. Стара Загора. Част от задълженията на длъжника по договора за кредит били погасени от него, а в останалата част вземанията били удовлетворени чрез продажбата на имуществото върху което е учредена договорна ипотека и особен залог.

Поддържа се, че няма увреждане чрез намаляване на имуществото по начин, непозволяващ на ищеца да удовлетвори вземанията си, тъй като към датата на сключване на договора за дарение първата ответница е притежавала и други недвижими имоти – ап. №*, ап. № * и ап. № * на ул. „О.” № *  и дворно място в с. Крушаре, което е нейна собственост и към настоящия момент. Освен това длъжника „Нарцис 66” ООД притежавал имущества, които са напълно достатъчни за удовлетворяване на вземанията на банката - ищеца. Навеждат се доводи, че процесния имот е наследствен, като още приживе на наследодателя – майка на първите две ответници, е взето решение да бъде продаден на „Нарцис 66” ООД. Сделката е сключена на 18.04.2006г., като втората ответница си запазила правото на ползване върху апартаменти № 5 и № 7 от източната страна на западната сграда, съответно на трети и на мансарден етаж. Същите апартаменти са получили съответно адм. № 6 и № 8, респективно дарения апартамент № 6 е апартамента, върху който втората ответница си е запазила правото на ползване – респективно – не е налице безвъзмездно разпореждане с това право;

На следващо място се възразява, че липсва знание за увреждане у първата ответница освен с оглед целта на сключения договор за дарение, обоснована с лични отношения между ответниците и доводи за симулативност на посочения договор от 2006г., но и поради знанието, че към 22.12.2008г. ответницата Н.Г. като съдружник в „Нарцис 66” ООД е знаела, че главният длъжник по кредитното правоотношение разполага с достатъчно имущество, вкл. предоставени обезпечения и не съществуват обстоятелства, от които да предположи, че ищецът ще насочи претенцията си към нея. Отв. Н. И. е съдружник в периода 07.12.2006г. – 23.03.2009г., когато е прехвърлила дружествените си дялове, към който момент дружеството е разполагало освен с недвижимите имоти, но и с достатъчно краткотрайни материални активи на стойност над 200000лв., както и парични средства в размер на 850000лв. Поради нередовното предявяване на записа на заповед е първата ответница е узнала за претенциите на ищеца с получаването на исковата молба.

В с.з. за ищеца се явява адв. К., която с оглед събраните по делото доказателства поддържа предявения иск. Представя подробно аргументирани писмени бележки.

Отв. Н. Г. И. чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск и в писменото становище по същество поддържа възраженията направени в отговора на исковата молба.

Ответниците Е. Е. и С. С. чрез своя процесуален представител – адв. С. оспорват основателността на предявеният иск и молят съда да постанови решение, с което отхвърли същия като неоснователен и недоказан. Развиват подробни съображения в представените по делото писмени бележки.

Въз основа на събраните по делото доказателства съобразно разпредЕ.та от съда доказателствена тежест се установява от фактическа страна следното:

Договор за банков кредит № 08-001/05.02.2008г. е сключен между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, и „Нарцис 66” ООД за сумата от 945 000 лв., които да се използват за рефинансиране на остатъчен доход по главница включително и такса за предсрочно погасяване, дължими лихви и всички останали такси отпуснати на кредитополучателя други кредити от ОББ АД по договор за банков кредит от 26.03.2007г. и „Банка ДСК” ЕАД по договор за банков кредит № 627/02.02.2005г. и анекс № 1 към него от 25.01.2006г. като кредитна линия за оборотни средства с цел финансиране на текущи разходи на дружеството, свързани с основната му дейност срещу представени в банката на разходно - оправдателни документи до стойността им без ДДС. Съгласно чл.2 ал.1 крайния срок за усвояване на кредитната линия е 04.02.2009г. Съгласно чл.2 ал.2 от договора за банков кредит, кредитът се усвоява по представени на предвидени по този договор обезпечения. Съгласно чл.3 ал.1 срокът за издължаване на кредита ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи е 12 месеца, считано от датата на подписване на договора, като кредитополучателя се задължава да извършва погашения така, че максимално допустимия размер на кредита да намалява по изрично уговорена в чл.3 ал.1 б.”а”, „б” и „в” схема. Като на 05.01.2009г. кредитополучателя е следвало да погаси всички усвоени от него суми над 661 500 лв., а до 04.02.2009г. е имал право да усвоява  суми по кредита в размер до 661 500 лв. Крайният срок за издължаване на всички суми по кредита, включително главница, лихви, комисионни, такси и разноски е 05.02.2009г.

Съгласно чл.32 ал.1 от договора за кредит, кредитополучателя е следвало да предостави обезпечение чрез договорна ипотека върху недвижими имоти изрично посочени в договора за кредит, като условието е изпълнено с договор за ипотека, сключен между „Юро Банк и Еф Джи България” АД и кредитополучателя „Нарцис 66” ООД, представлявано от управителя Е.В.И. с нотариален акт № 72, том І, рег. № 479, дело № 55/2008г. на нотариус Д.Г. с рег. № 403 на НК и район на действие този на РС, гр. Стара Загора за учредяване на договорна ипотека върху 4 поземлени имота, а именно:

Поземлен имот с площ от 1.829 дка с начин на трайно ползване за жилищна територия, съставляващ поземлен имот № 012011, ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 331.49 кв.м. и РЗП 477.88 кв.м.; Поземлен имот с площ от 1 дка в землището на гр. Стара Загора с начин на трайно ползване в жилищна територия, съставляващ имот 012012; поземлен имот с площ от 1 дка в землището на гр. Стара Загора с начин на трайно ползване в жилищни територии съставляващ имот № 012013 и Поземлен имот с площ от 1 дка в землището на гр. Стара Загора, с начин на трайно ползване в жилищна територия съставляващ поземлен имот № 012014.

Освен това, съгласно чл.33 ал.1 от Договор за кредит, кредитополучателят учредява в полза на банката като условие за ползване на кредита залог по реда на Закона за особените залози върху черни и цветни метали, собственост на кредитополучателя на стойност 200 000 лв. без ДДС, находящи се в складова база, гр. С. З., ул. „Г. П.” № * и в складова база, с. Ягода, област Стара Загора. Договорът за залог на трайни материални активи е сключен на 05.02.2008г./л.245/.

Съгласно чл.37 от договора за кредит е уговорено, че кредитополучателят ще издаде в полза на банката запис на заповед за сумата от 945 000 лв. ведно с начислената върху тази сума годишна лихва в размер на тримесечния „SOFIBOR” плюс надбавка от 3 %, който е платим на предявяване за срок изрично удължен с един месец спрямо крайния срок на погасяване на кредита, платим без разноски и без протест, като е следвало да се осигури авалирането на този запис на заповед при условията, при които са поети задълженията от Е.В.И., В.С.М. и ответницата Н.Г.И..

На 05.02.2008г. кредитополучателят по договора за кредит – „Нарцис 66” ООД е издал в гр. Стара Загора запис на заповед, с който неотменяемо и безусловно е поето задължение за плащане при предявяване на записа на заповед от „Юро Банк и Еф Джи България” АД или на заповед на Банката за сумата от 945 000 лв., ведно с годишна лихва в размер на 9.648%, считано от датата на издаване на записа на заповед, който може да бъде предявен за плащане в срок до 05.03.2009г. без разноски и протест. Записът на заповед е авалиран при условията, при които е издаден от Е.В.И., В.С.М. и ответницата Н.Г.И..

С нотариална покана, представена за връчване на 26.09.2011г. на нотариус Е. Ш. с рег. № 128 на Нотариалната Камара и район на действие, този на РС – Сливен, ответницата Н.Г. е поканена да се яви в кантората на нотариуса на 13.10.2011г. в 13.00 ч. за предявяване на авалирания от нея запис на заповед за плащане. На 13.10.2011г. нотариус Е. Ш. е съставила констативен протокол по чл. 593 от ГПК с № 62, том ІІІ, рег. № 10663 от 13.10.2011г., в който е отразено, че ответницата Н.Г.И., в качеството си на авалист по записа на заповед от 05.02.2008г. не се е явила и не се явил и неин пълномощник. Относно връчването на нотариалната покана за явявяне за предявяване на записа на заповед за плащане нотариусът е удостоверил връчването на 12.10.2011г. предвид изтичането на двуседмичен срок, считано от залепяне на уведомление на 28.09.2011г. в 08.00 ч. на посочения адрес в гр. С., кв. „Д.*-*-*. Видно от представената справка, същият адрес е бил регистриран като постоянен и настоящ за ответницата Н.Г.И. ***. Същото обстоятелство не се оспорва от ответницата Н.Г.И..

По делото са представени доказателства, от които е видно, че по същия начин, а именно по нотариален ред на 12.10.2011г. в ГР.С., записът на заповед е бил предявен за плащане и на издателя „Нарцис 66” ООД.

Съгласно нотариален акт № 8, том ІІ, дело № 411/1975 г., съставен на 20.02.1975 г., П. Д.Г. е придобила правото на собственост върху недвижим имот от 291/451 ид.ч., целия от 451 кв.м., образуващ имот пл. № 5059 по плана на гр. С., който имот е идентичен с този, описан в нотариален акт № 189, том ІІІ, рег. № 4204, дело № 485 от 2006г. П. К.Г., видно от представеното удостоверение за наследници е наследодателка на ответниците Н.Г.И. и С.Г.С.. С нотариален акт № 189 от 2006г., съставен на 18.04.2006г. от нотариус Е. Ш., вписана в Регистъра на Нотариалната Камара под № 128 и район на действие, този на РС – Сливен, С.Г.С., чрез пълномощника си В.С. С., И.В.Н. и В.И.Н., и двамата чрез пълномощника си Р.В.Н., Р.В.Н. – лично и Н.Г.И. са продали имота с индивидуализиращи се тогава като поземлен имот № ІХ-52.53 в кв. 186 по плана на гр. С., находящ се на ул. „О.” № 83, на купувача „Нарцис 66” ООД за изграждане на две жилищни сгради на три етажа с едноетажно допълващо застрояване на гаражи със застроена площ от 326 кв.м. като е уговорено, че ответницата Н.Г.И. ще стане собственик на апартамент № 5 със застроена площ от 61 кв.м. от източната страна на западната сграда на третия етаж, както и на апартамент № 7 със застроена площ от 61 кв.м. от източната страна на западната сграда на мансарден етаж, а С.Г.С. запазва за себе си пожизнено правото на ползване върху същите два апартамента. Посочено е също, че продавачът Н.Г.И. ще стане собственик на апартамент № 6 на третия етаж от западната страна на западната сграда и на апартамент № 8 със застроена площ от 60 кв.м. на мансардния етаж на западната сграда.

ПРОЦЕСНАТА СДЕЛКА: На 22.12.2008г. с нотариален акт № 56, том ХІІ, рег. № 17802, дело № 1964 от 2008г. на нотариус Е. Ш. с рег. № 128 на НК и район на действие – този на РС Сливен, Н.Г.И. е дарила на внука си отв. Е.Е.С., действащ чрез своята майка и законен представител С. Ст. С. следния недвижим имот, а именно: Апартамент с идентификатор № 67338.543.179.2.6, който обект е индивидуализиран съгласно схема № 7586 от 12.09.2008г. по КК на гр. С. на АК, който като самостоятелен обект попада в сграда № 67338.543.179.2 в поземлен имот  № 67338.543.179 като жилището е с административен адрес: гр. С., ул. „О.” № 83 ет.3, ап. № 6, със застроена площ на жилището от 60 кв.м., заедно с припадащите се към обекта 8.375 кв.м. и правото на строеж върху терена като сградата е в груб строеж – 63%. В нотариалният акт е посочено, че върху същия имот има запазено право на ползване пожизнено за ответницата С.Г.С., която обаче не е страна по договора, сключен с процесния нотариален акт и в същия не се съдържа волеизявление за учредяване на право на ползване в полза на тази ответница.

Видно от заключението по т.3, изготвено от вещото лице М.И., дареният имот с процесния договор от 22.12.2008г., сключен с нотариален акт № 56/2008г., описан под № 6, съвпада с описанието на обекта, описан в нотариален акт № 189/2006г. т.3 под № 5, като местоположение съвпада с действителното разположение на апартамент № 6, отразен в одобрената строителна документация  и кадастралната карта на града. С оглед обясненията на вещото лице, несъответствието в номерацията се дължи на това, че договорът по нотариален акт № 189/2006г. е сключен, когато имотът е бил в груб строеж и преди да е одобрен и утвърден проектът на сградата.

Освен разпореждане с процесната сделка, във връзка с възможността на кредитора да се удовлетвори от друго имущество на длъжника, респ. авала, се установи, че отв. Н. И. е извършила разпореждане и чрез други сделки с притежавани от нея имоти: От приложените писмени доказателства от ищеца – справки ИКАР и чрез заключението на вещото лице М.И., по делото се установява, че ответницата Н.Г. се е разпоредила със свое имущество, притежавано от нея към 05.02.2009г. и към 22.12.2008г., както следва:

1.С нотариален акт № 55, том 12, рег. № 17798, дело № 1963/22.12.2008г. на нотариус Е. Ш., Н.Г. се е разпоредила чрез дарение по отношение на притежавания от нея апартамент с идентификатор 67338.543.179.2.8, степен на завършеност 63% - груб строеж.

2.С нотариален акт № 88, том І, рег. № 1075, дело № 74/04.02.2009г. на нотариус Е. Ш., Н.Г. се е разпоредила чрез продажба с друг притежаван от нея имот с идентификатор 67338.543.179.2.5, завършен в груб строеж със степен на завършеност 63% - груб строеж;

3. С нотариален акт № 89, том І, рег. № 1074, дело № 75/2009г. на нотариус Е. Ш., Н.Г. се е разпоредилачрез покупко - продажба и с апартамент с идентификатор 67338.543.179.2.7, завършен груб строеж със степен на завършеност 63 %.

Освен тези имоти ответницата Г. притежава и към настоящия момент недвижим имот в с. Крушаре, представляващ празно дворно място, площ от 1750 кв.м., съставляващо УПИ І-207 в кв.20 по плана на с. Крушаре, съгласно нот. акт № 82/1995г., както и Жилището, в което живее - апартамент № 4 на втори етаж във вх.* на бл.*в кв. „Д.” на гр. С., на което към настоящия момент съгласно приложените справки е нейната адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес.

Относно вземанията на кредитора, съгласно заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Т.Ж.Й. се установява, че на 22.12.2008г. ТД „Нарцис 66” е в процес на усвояване на кредитната линия към Договор за банков кредит № 08-0001/05.02.2008г. Към същата дата „Нарцис 66” ООД е усвоило 1 128 068 лв. и е погасило главница 183 100.00 лева – остатък 944 968 лева. Към 22.12.2008г. просрочените задължения за лихви на „Нарцис 66” ООД към Банката са в размер на 8 134.25 лева.

Така, към 22.12.2008г. задълженията на „Нарцис 66” ООД към банката са : Главница – 944 968.00 лева и просрочени лихви 8 134.25 лева. Първия падеж на главницата по договора за кредит е бил на 05.01.2009г., съгласно който е следвало да се погасят дължимите суми по главницата в размер на 283 486.00 лева, а на 05.02.2009г. останалите 661 500 лева.

Във връзка със задължението на ТД „Нарцис 66” ООД по процесния договор е издаден на 20.07.2009г. /л.242/ изпълнителен лист по ч. гр.д. № 29861/2009г. на РС – София за сумата от 944 968.00 лева, сумата 47 349.26 лева договорна лихва за периода 21.12.2008г. до 26.03.2009г., законната лихва върху главното вземане, изтекла след 26.03.2009г. до изплащане на задължението, както и сумата 30 216.35 лева – разноски по делото. Въз основа на него е образувано изпълнително дело № 20097660400726 на ЧСИ К. А., рег. № 766, с район на действие Окръжен съд – Стара Загора. По същото са предприети действия за продажба на ипотекираните в полза на Банката четири недвижими имоти и движими вещи.

Установява се /л.236, 237, 238, 239, 240/, че при публична продан по ИД № 726/2009г. на ЧСИ К. А., вследствие на предприетите от ищеца изпълнителни действия спрямо кредитополучателя „Нарцис 66” ООД са продадени четирите имота, предоставени като обезпечение за сумата от общо 871 176.42 лв. Впоследствие на 02.11.2009г. от публичната продан на движими вещи по посоченото по-горе изпълнително дело е постъпила и сумата от 4200 лв.  Видно от представеното удостоверение /л.241/, задължението на „Нарцис 66” ООД към 07.08.2012г. възлиза на 577 961.73 лева с включени дължими такси.

Представено е /л. 485/ удостоверение, издадено от ЧСИ Кр. А. за разпределение на получените суми по публичната продан, както следва : 145 196.07 лева на НАП за ДДС на продадени недвижими имоти; 7 069.23 лева такси ЧСИ и сумата 749 111.12 лева преведена на Взискателя – ищец в настоящето производство.

След извършеното разпределение и видно от представените писмени доказателства /л.105 и л.108/ към момента на предявяване на исковата молба 16.02.2012г. и към 07.08.2012г. задължението по договор за банков кредит № 08-0001/05.02.2008г. възлиза на : общо непогасена главница – 327 492.41 лева, непогасена лихва – 242 258.48 лева и непогасени такси и разноски 11 584.37 лева или общо задължение в размер на  581 335.26 лева, която приблизителна сума посочва и ЧСИ Кр. А. в представено по делото удостоверение /л.241/.

Съгласно удостоверение от 07.08.2012г. /л.248/ издадено от ЧСИ Кр. Ангелов за „Нарцис 66” ООД няма открито друго недвижимо и движимо имущество, както и банкови сметки. Изпълнителното дело не е приключило.

Поради липса на имущество за удовлетворяване, кредиторът насочва претенциите си към лицата, авалирали записа на заповед. Депозирани са заявления по реда на чл. 417 от ГПК пред СлРС по които са образувани ч.гр.д. № 6325/2011г. и ч.гр.д. № 776/2012г. по които са издадени заповеди за незабавно изпълнение и на 25.10.2011г., респ. 22.02.2012г. изпълнителени листи /л.339 и л.344/ срещу Н.Г.И., Е. В. И. и В.С.М. да заплатят солидарно на кредитора – Банката сумата от 58 674.90 лева /по всеки изп. лист/ , представляваща част от задължение по запис на заповед от 05.02.2008г., ведно със законната лихва за забава върху нея до окончателното изплащане. Въз основа на изп. лист са образувани изп. дела при ЧСИ М. М. с рег. № 768 и район на действие СлОС.

С оглед твърдението, че липсва увреждане на кредитора, чрез намаляване имуществото на ответницата към датата на изповядване на процесната сделка, на вещото лице е възложено да определи стойността на притежаваните от Н.Г. имоти към момента на изповядване на сделката – 22.12.2008г. Съгласно заключението на вещото лице, стойността на апартамент № 5 е 44 250 лв.; на апартамент № 6 – 43 500 лв.; на апартамент № 7 – 37 600 лв.; на апартамент № 8 – 37000лв.; на апартамент № * в бл.* вх.* в кв. „Д.” – 57400.00 лв. ,  а на имота в с. Крушаре – 11 100 лв. Съответно имуществото притежавано от Н.Г. като недвижими имоти към 22.12.2008г. е  в размер на 230 850 лева, което  намалено чрез процесната сделка на дарение и с разпореждането по отношение на останалите имоти възлиза в размер на 68 500 лв. представляващи стойността на жилището, в което живее и стойността на имота в с. Крушаре. Секвестируем е само ПИ в с. Крушаре, общ. Сливен на стойност към 22.12.2008г. – 11 100лева, а към м.12.2012г. на стойност 7 900лева, която стойност се явява крайно недостатъчна за удовлетворяване на вземането на банката – ищец.

Освен недвижими имоти, по делото се установи, че Н.Г. е притежавала и правото на ликвидационен дял като съдружник в „Нарцис 66” ООД от имуществото на дружеството в размер на 151 000 лв. към м.12.2008г. Стойността на ликвидационния дял към тази дата се установява от заключението на вещото лице Т.Й., с което обаче отв. Н. И. се е разпоредила, чрез договор за прехвърляне на дружествени дялове от 23.03.2009г. възмездно за сумата от 2 500 лв.

В заключението на вещото лице Т. Й. е опредЕ. балансовата стойност на имуществото на „Нарцис 66” ЕООД към 31.12.2008г. в размер на 1 311 000 лв. въз основа на ГФО. ГФО е оспорен в частта относно посочената наличност каса в размер на  746 000 лв. Вещото лице е посочило, че отчитането на имуществото по балансова стойност показва резултат в края на годината и не представлява доказателство за налични в касата средства, което може да се установи само чрез фактическо преброяване. Следва да се има предвид, че такива парични средства от страна на дружеството не са били ползвани за намаляване на задълженията и удовлетворяване вземанията на кредитора.

Във връзка с твърденията относно субективния елемент – знание на ответницата Н.Г., че уврежда кредитора, по делото са събрани и гласни доказателства. От показанията на свид. К.А. /л.464/ се установява, че в качеството му на служител на банката и Бизнес център Стара Загора до 2011г., чрез него са осъществявани контактите от дружеството във връзка с разрешаването, усвояването и погасяването на задълженията по процесния договор за кредит от 2008 г. В показанията му се установява, че от м.09.2008г. е началния момент на просрочия на задълженията по договор за кредит. Във връзка с извършена проверка на имуществото спрямо което е учреден залог по ЗОЗ, свидетелят твърди, че заложеният скраб е липсвал, във връзка и с което са били търсени контакти с управителя на дружеството поради просрочието и намалените обезпечения. Показанията на свидетеля в тази насока се подкрепят от представените от ищеца писма до дружеството, като в показанията на свидетеля, а така също и в представените писмени доказателства – писма и разписки не се съдържат данни за осъществени контакти с ответницата Н.Г. по повод задълженията на дружеството по договора за кредит.

Съдът е допуснал и събрал по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетел /л.465/ Иван Иванов, според който мотив за сключване на договора за дарение е наличието на предварителна уговорка между ответницата Г. и ответницата С.С. още приживе на тяхната майка, обща наследодателка на ПИ върху който са изградени имотите, предмет на отчуждаване.

Въз основа на така установеното съдът направи следните правни изводи:

Релевантни предпоставки, предвидени в закона за основателността на предявения иск с правно основание по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД са следните: ищецът да се явява кредитор на първия ответник по силата на задължение, произтичащо от запис на заповед, авалирана от нея; вземането да е възникнало преди извършване на сделката; извършената сделка - дарение, с която същата е отчуждила свое недвижимо имущество, да уврежда кредитора, доколкото дарението е довело до намаляване на ликвидните активи и ответницата като длъжник да е знаела за това.

Съдът намира за доказани изискуемите предпоставки за уважаване на иска.

По делото е представен валиден запис на заповед от 05.02.2008г. за сумата от 945 000лева, ведно с годишна лихва в размер на 9.648%, който легитимира страните в качеството им на кредитор и задължено лице – авалист на менителничното задължение.

Авала, по аргумент от разпоредбата на чл. 485, ал. 2 от ТЗ е самостоятелно правоотношение, което няма акцесорен характер нито спрямо издадения запис на заповед, нито спрямо каузалното правоотношение, във връзка с което той е издаден. По тези съображения възраженията, които авалиста може да противопостави на кредитора във връзка с каузалното правоотношение, могат да се основават само на твърдение за недобросъвестно упражняване на права. В тази връзка е постановеното на основание чл. 290 от ГПК Решение № 17 от 21.04.2011г. по д. № 213/2010г. на ВКС.

Следователно съществуването или несъществуването на задължения по договора за кредит, във връзка с който е издаден авалирания от отв. Н. Г. запис на заповед от 05.02.2008г. в настоящия случай, предвид твърдението от страна на отв. Н. Г. в отговора на исковата молба в тази насока е релевантно обстоятелство, но от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за недобросъвестност от страна на кредитора при упражняване на правата по менителничния документ или за злоупотреба с права.

Възражението за недействителност на авала поради пороци във формата е неоснователно. Задължаването на авалиста е едностранна сделка, волеизявлението по която съгласно чл. 484, ал. 2 от ТЗ може да е обективирано и само чрез подпис върху лицевата страна на менителничния ефект. В конкретния случай, волеизявлението е недвусмислено както с оглед датата на учредяване – 05.02.2008г., така и с оглед хонората – издателя, като авалиста съгласно разпоредбата на чл. 485, ал. 1 от ТЗ отговаря по същия начин. На осн. чл.513 ТЗ и чл.485 ТЗ авалистът Н.И. дължи същата по вид престация, както и длъжникът : размер на задължението, дата на поемане на задължението, падеж на задължението, както то е поето от издателя на записа на заповед „Нарцис 66” ООД.

Вземането спрямо авалиста възниква не от момента на падежа, а от момента на учредяването му. Изрично в случая е посочено, че вземането е платимо на предявяване в срок до 05.03.2009г. За наличието на предпоставки за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД не е необходимо задължението да е било изискуемо. Достатъчно е то да е възникнало и да е било валидно. В настоящето производство се доказа, че към 22.12. и към датата на вписване на дарението 29.12.2008г. е имало и изискуемо задължение по договора за кредит в размер на просрочените лихви от 8 134.25 лева.

Неоснователно се явява възражението за погасяване на вземанията спрямо отв. Н. Г. като авалист по давност. В настоящото производство от кредитора се представиха достатъчно писмени доказателства, че по- малко от три години, считано от крайни срок, до който следва да бъде предявен записа на заповед за плащане, кредиторът е предприел действия за събиране на вземането си спрямо отв. Н. Г., като са образувани и изпълнителни производства.

Възникването на вземанията на Банката - ищец като предпоставка за уважаване на предявения иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е оспорено от ответниците и с оглед липсата на предявяване в указания срок и нередовност на предявяването поради нарушение на правилата на чл. 47 от ГПК в нотариалното производство. Изрично в Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 1/2004 г., ОСТК, докладчик съдията Кръстьо Яначков по този въпрос е отчетено, че „Непредявяването на посочения менителничен ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя по реда на чл. 237, б. "е" ГПК. Това следва от разпоредбата на чл. 514, ал. 1 ТЗ. Предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. Непредявяването на записа на заповед за плащане в срок води до загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните лица-джирантите и техните авалисти. Това не се отнася за издателя на записа на заповед и неговия авалист. Същите последици има неизвършването на протест поради неплащане при запис на заповед, в който не се съдържа клауза "без протест", "без разноски" или друг равнозначен израз.

Предвид гореизложеното, възраженията на ответниците относно възникване на вземането обусловени с липсата на предявяване на записа на заповед и нередовност на  призоваването на отв. Н. Г. в нотариалното производство са неоснователни. Няма спор, че записа на заповед не е бил предявен за плащане до 05.03.2009г., което обаче няма отношение по въпроса за възникване на вземането на кредитора, по който въпрос няма отношение и евентуалната нередовност на призоваването на ответницата Н. Г. и хонората в нотариалното производство по връчване на поканата за предявяване на записа на заповед за плащане.

Безспорно в практиката се приема, че увреждане е налице, винаги когато с фактическите си и правни действия длъжника намалява своето имущество, респ. възможността за удовлетворяване на кредитора, спрямо който съгласно чл. 133 от ЗЗД отговаря с цялото си имущество. Когато разпореждането е безвъзмездно, винаги е налице увреждане.

Към датата на изповядване на процесната сделка - 22.12.2008г. ответниците се позовават на притежавания дружествен дял от Н.И. в размер на 151000лв. От имуществото на „Нарцис 66” ООД; 230 850 лева. – недвижими имоти, вкл. процесния имот, или общо около 381 850 лева. Общия размер на вземанията на Банката към същия момент съгласно заключението на вещото лице Т.Ж.Й. се установява - 1 128 068 лв. – усвоена главница, като към м. декември 2008г. вземанията не са изискуеми и не е превишен кредитния лимит, но към същия момент е налице забава за лихви в размер на 8 122.40 лв.

Както се посочи и по-горе изискуемостта на вземанията е без значение за преценяването на сделката за намаляване на имуществото на длъжника като увреждаща и е релевантно единствено намалението на платежоспособността на длъжника по начин, който затруднява или лишава кредитора от възможността да удовлетвори вземанията си. Съпоставката на размера на вземанията с притежаваното от отв. Н. Г. имущество само по себе си сочи, че за кредитора не би било възможно да удовлетвори вземанията си, като несъмнено тази възможност е ограничена допълнително поради намаляване на имуществото на длъжника с извършената процесна сделка на дарение. Увреждащия характер на сделката е налице и с оглед имуществото на длъжника по договора за кредит, тъй като е видно, че чрез публичната продан на обезпеченията по договора за ипотека размера дълга е наполовина намален, като към 07.08.2012г. възлиза на остатъчен дълг в общ размер на  581 335.26 лева. Липсва друго имущество на главния длъжник от което да може да се удовлетвори кредитора.

Неоснователно е възражението на ответниците и относно субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за липсата на знание на отв. Н. Г. относно увреждащия характер на сделката. Установи се, че отв. Н. Г. знае за сключения договор за банков кредит, подписала е записа на заповед и е била наясно с влошеното финансовото състояние на дружеството „Нарцис 66” ООД, в което е била съдружник от 07.12.2006г. до 23.03.2009г., когато прехвърля дружествените си дялове от капитала на дружеството. Н.И. знае, че има кредитор и знае, че с разпореждането си го уврежда. Изводът, че такова знание е било налице и у приобретателя следва  от необорената презумпция на чл.135, ал.2 от ЗЗД, с оглед факта, че С.И. е сестра на Н.И., както и с оглед близките родствени отношения с Е.С. – внук на сестрата на Н.И.. При изповядването на сделката същият е законно представляван от майка си С.С., която е дъщеря на С.И. и племенница на Н.И.. Родствените връзки са видни от приложената справка от национална база данни „Население” от 21.10.2011г. Тъй като сделката е безвъзмездна, по аргумент за обратното от ал.1 на чл.135 от ЗЗД за основателността на иска не е необходимо у приобретателя – останалите ответници да е налице знание за увреждане на кредитора.

Именно интензивното отчуждаване на имуществени права на значителна стойност в сравнително кратък период, предхождащ близо /7 дни/ и непосредствено преди падежите на вземанията на Банката по договора за кредит, говори за съзнателно намаляване на активите на ответницата спрямо възможността на Банката да се удовлетвори за вземанията, за които отв. Н. И. отговаря с цялото си имущество, съгласно чл. 133 от ЗЗД.

По въпроса за платежоспособността на дружеството – длъжник е спорно обстоятелството, дали дружеството действително е разполагало с налични парични средства /каса/ в размер на 746000лв., но е безспорно установено, че не са извършени погашения в такъв размер и постъпилите в последствие погашения на дълга са само със средства получени от извършената публична продан на ипотекираните имоти на дружеството. Установи се по делото, че дружеството „Нарцис 66” ООД е представяло баланси, съдържащи различни данни пред Банката и пред НАП, както посочва вещото лице при разпита в с.з. на 18.02.2013г. Липсва редовно водена и към настоящия момент счетоводна документация. От назначената по делото експертиза не се доказа по категоричен начин, наличието на посочената касова наличност в представения приемо – предавателен протокол от 23.03.2009г. , приложен на л.90. Следва да се кредитира и приеме за правилен изводът по т.3 от заключението на вещото лице по СИЕ, че в случай че бъдат приети за неистински отчетените пари на каса, то дружеството се явява с отрицателен собствен капитал към м.12.2008г.

С оглед гореизложеното се налага извода, че предявеният Павлов иск е основателен и следва да се уважи по отношение на ответницата Н.Г. и ответника Е.С., представляван от своята майка и законна представителка С.С..

Предявения спрямо ответницата С.С. иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД във връзка с учредено в нейна полза пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дарения имот е неоснователен, тъй като подобно разпореждане не е извършено с процесната сделка от 22.12.2008г., сключена с нотариален акт № 56, том ХІІ, рег. № 17802, дело № 1964 от 2008г. на нотариус Е. Ш. с рег. № 128 на НК и район на действие – този на РС Сливен. С този договор Н.Г.И. е дарила на Е.С., представляван от своята майка и законна представителка С.С.., процесния недвижим имот с условието, че е обременен от посоченото право, но ответницата С.С. не е страна по договора за дарение. Отразеното в нотариалния акт, че върху същия имот има запазено право на ползване пожизнено за ответницата С.Г.С. няма конститутивен и/или транслативен ефект. Сделката за учредяване на право на ползване дори и безвъзмездна не е едностранна и доколкото в нотариалния акт липсва насрещно волеизявление от лицето – сочено като ползвател, отразеното в нотариалния акт право на ползване, не произвежда правни последици.

С оглед изхода от процеса и правилата на чл.78 ГПК ответниците Н. Г. и В. С. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски във връзка с предявения Павлов иск досежно договора за дарение съгласно представения списък – в размер на общо 3036.30лв. Поради липсата на разграничение на разноските спрямо различните ответници и липсата на възможност за определяне интереса на предявения иск само спрямо ответницата С.С., съдът намира, че този размер по аргумент от разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ГПК е в съотношение на ¼ спрямо общи интерес.

Съобразно това в полза на ищеца, ответниците  Н. И. и Е.С. - представляван от своята майка С. С., следва да бъдат осъдени да заплатят разноски в размер на 2277.23лв.

 Ищеца от своя страна следва да бъде осъден да заплати на ответницата С.С. направените от нея разноски за защита по предявения спрямо нея иск – 1050лв. от заплатеното възнаграждение по договора за правна помощ и 270 лв. – разноски по назначените експертизи.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление: ГР.С., ул. „О.П.” №* и съдебен адрес: адв. П.К.,*** в качеството на кредитор спрямо Н.Г.И.,*** като авалист по запис на заповед от 05.02.2008г., сключения на 22.12.2008г. с нотариален акт № 56, том ХІІ, рег. № 17802, дело № 1964 от 2008г. на нотариус Е. Ш. с рег. № 128 на НК и район на действие – този на РС Сливен, Договор за дарение с който Н.Г.И. е дарила следния недвижим имот, а именно: Апартамент с идентификатор № 67338.543.179.2.6,  който като самостоятелен обект попада в сграда № 67338.543.179.2 в поземлен имот  № 67338.543.179 като жилището е с административен адрес: гр. С., ул. „О.” № * ет.*, ап. № *, със застроена площ на жилището от 60 кв.м., заедно с припадащите се към обекта 8.375 кв.м. и правото на строеж върху терена като сградата е в груб строеж – 63% на Е.Е.С. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител С.С.С. с ЕГН ********** и двамата с адрес ***.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749 против С.Г.С., ЕГН ********** *** и съдебен адрес – чрез адв. В.С.,*** 7 иск за обявяване на горепосочения договор, сключен с нотариален акт № 56, том ХІІ, рег. № 17802, дело № 1964 от 2008г. на нотариус Е. Ш. с рег. № 128 на НК и район на действие – този на РС Сливен по отношение посоченото в договора пожизнено право на ползване за С.Г.С. върху дарения имот като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА Н.Г.И.,*** и Е.Е.С. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител С.С.С. с ЕГН ********** и двамата с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление: ГР.С., ул. „О.П.” №* и съдебен адрес: адв. П.К.,*** направените разноски във връзка с предявения спрямо тях иск по чл.135 ЗЗД в размер на 2 277.23 лева.

 

ОСЪЖДА „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление: ГР.С., ул. „О.П.” №* и съдебен адрес: адв. П.К.,*** ДА ЗАПЛАТИ НА С.Г.С., ЕГН ********** *** и съдебен адрес – чрез адв. В.С.,*** 7 направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение и разноски за експертизи в размер на общо 1320лв.

 

 

 Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас!

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :