Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен,  25.04.2012 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                  СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 200 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ц.П.М. *** против решение № 62/09.02.2011 г. по гр. д. № 5652/2010 г. по описа на РС – Сливен, с което в дял на въззиваемия М. са поставени в дял ПИ с идентификатор № 67338.702.289, ПИ с идентификатор  № 67338.853.59,  ПИ № 67338.853.40 и ПИ № 67338.702.290, а в дял на въззивницата М. са поставени ПИ № 67338.702.291 и ПИ 67338.853.48. Делът, който е разпределен на М. е  на стойност 69 280 лв. а стойността на имотите, предоставени на М. е 21 450 лв.  Въззиваемият М. е осъден да заплати на въззивницата М. сумата 201.25 лв. за уравняване на дела й .

Във въззивната жалба е посочено, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано и е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.  Посочено е, че на 14.11.2011 г. била подадена молба за прилагане на дело, насрочено за 15.11.2011 г., която молба неоснователно не била уважена от съда и това водило до постановяване на порочно решение. Също така съдът не бил уважил искане за изготвяне на експертиза, която да посочи нови оценки на имотите, което също се явява процесуално нарушение. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на РС - Сливен за разглеждане в първа инстанция.

По въззивната жалба е депозиран отговор от въззиваемия М., чрез  процесуалния му представител - адв. Д.,  в който жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че  първоинстанционният съд правилно не е отложил заседанието за 15.11.2011 г., тъй като не са били налице доказателства, че страната не може да се яви лично за това с.з., а пък от друга страна страната не е била депозирала частна жалба, с която да обжалва определението за даване ход на делото в законен срок. Посочено е, че  вещото лице извършило съдебно-оценителната експертиза е било разпитано в с.з., на което въззивницата М. присъствала лично и е отправила своите въпроси. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено.

В с.з. въззивницата, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Я. , който поддържа въззивната жалба, моли същата да се уважи. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна в съдебно заседание се явява лично и с процесуалният си  представител адв. Д., която оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение и да бъдат присъдени разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 12.02.2012 г. и в рамките на законоустановения  двуседмичен срок – на 24.02.2012 г. е била депозирана въззивната жалба.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въведените с въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Следва да се отбележи, че при извършената проверка на първоинстанционното решение съдът не констатира процесуални нарушения, които да доведат до неговата недопустимост, което да е основание за обезсилване на решението и връщането му на РС – Сливен каквото е искането на въззивната страна, изложено във въззивната жалба и в с.з.

Производството по делба е било в своята последна фаза, като съдът е следвало да разпредели допуснатите до делба имоти между съделителите при спазване на съответните квоти от правото на собственост, които всеки един от тях притежавал.

Основният начин за извършване на делба е посоченият в разпоредбите на чл. 287 и чл. 291 от ГПК, а именно чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребие, но в конкретния случай съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 353 от ГПК, предвиждащ разпределение на имотите от съда. Този способ е приложим тогава, когато е налице една от двете алтернативни предпоставки или невъзможност да се тегли жребие, или голямо неудобство за това. Невъзможност за теглене на жребие е налице при едновременната даденост на съществени различия в цените на допуснатите до делба имоти и на разлики в размера на частите на съделителите.  Ако в този случай се допусне извършването на делба чрез жребие, би могло като резултат да се получи получаването на по-ценния имот от съделител, който има по-малка част от наследството. В този смисъл  е трайната съдебна практика на Върховния съд – решение № 127/87 г. по гр. д. № 12/87 г. на ВС на НРБ, решение № 643/1985 г. по гр. д.  197/85 г. на ВС и т.н. Необходима предпоставка за прилагане разпоредбата на чл. 353 от ГПК е и наличието на повече имоти допуснати до делба отколкото съделители, което е налице и в конкретния случай. Предвид изложеното следва да се приеме, че изцяло е налице хипотезата на невъзможност за теглене на жребие, тъй като видно от извършените съдебно-икономически експертизи стойността на недвижимите имоти, предмет на делба, е със значителна разлика помежду им, а от друга страна въззиваемият е с много по-голям дял от правото на собственост спрямо  въззивницата, а именно квотите са в съотношение  13/16 ид.ч. за въззиваемия М. и 3/16 ид.ч. за въззивницата М..

Решението на СлРС, с оглед гореизложеното, се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.         

С оглед изхода на делото деловодни разноски би следвало да се присъдят на въззиваемата страна, но такива нито са били поискани от нея, нито са доказани, поради което няма да бъдат присъдени.

 

         По тези съображения, съдът  

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 62/09.02.2012 г. по гр.д. № 5652/2010г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.