Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 113

 

гр. Сливен, 02.05.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

   ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

        Мл.с.КРАСИМИРА КОНДОВА

                                                           

при  секретаря М.Т., като разгледа докладваното от младши съдия Красимира Кондова въззивно гр.д. N 201  по описа за 2012   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се провежда по реда на чл.258 и сл. ГПК, вр. чл.317, вр.чл.310, вр.чл.317  ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от ищеца в първоинстанционното производство, въззивна жалба  срещу решение № 111 от 14.02.2012 г., постановено по гр.д. № 7169 по описа за 2011 г. на СлРС.

С обжалваното решение първоинстанционния съд се е произнесъл по предявени в условията на обективно, кумулативно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 ит.3 КТ. Съдът отхвърлил, като неоснователни и недоказани  предявените искове от А.Г.М. *** срещу работодателя й  VІІ-мо основно училище „Панайот Хитов”-гр.Сливен, представлявано от директора за признаване уволнението за незаконно, възстановяване на ищцата  на заеманата преди уволнението й длъжност и за заплащане на обезщетение за времето през което е останала без работа, ведно със законната лихва върху сумата. С решението съда е осъдил ищцата да заплати направените от ответника деловодни разноски в размер на 500,00 лв.

Жалбоподателката счита решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че ответника не е доказал по безспорен начин фактите, за които носел доказателствената тежест, а именно, че извършеното уволнение е законосъобразно и процедурата, която се изисква е спазена.

Съдът се позовал на свидетелските показания на разпитаната в хода на първоинстанционното производство свидетелка М., без да е съобразил действащата Наредба № 1 от 23.01.2009г. за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности, в която било указано, че констатирането на такива ученици и формирането на групите става от специален екип, назначен от регионалния инспекторат по образованието и специален екип в училището, определен от директора. Не били събрани данни такива екипи да са създадени от работодателя и да има констатации за наличието на такива деца или необходимост от такива групи.Твърди се, че в предходната година е имало такива групи и нямало данни, водещи до извода, че вече няма деца с проблеми. Въззивницата се позовава и на свидетелските показания на св.М., която заявила, че и към момента имало деца с такива потребности, но те се обслужвали от логопед от друго училище. Твърди се, че директора или логопеда не биха могли еднолично да решават състава и броя на групите, а работодателят нямал компетентност сам да определи дали има нужда от такъв учител. В жалбата се сочи още, че съда не е взел предвид разпоредбите на Наредба № 3 от 18.02.2008г за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета. Съгласно този подзаконов нормативен акт, числеността на персонала в училищата се съгласувал с Регионалния инспекторат и финансиращия орган- в случая Община Сливен. В тази насока не били представени доказателства от ответника. Въззивницата счита, че не е законосъобразно да се извърши съкращение точно на това работно място – логопед единствено по решение на директора на училището. Не било установено по делото по какъв начин е взето решението за съкращаване на щата от компетентните лица и сформирани екипи.

От въззивния съд се иска  отмяна на обжалваното  решение и постановяване на  ново, с което да се уважат предявените искове. Претендират се разноски.

С въззивната жалба е направено искане за събиране на писмени доказателства във въззивната фаза на процеса, чрез представяне, респ.приемане на служебна бележка от Бюро по труда, с което да се удостовери, че въззивницата и към настоящия момент е безработна. С определение от 04.04.2011г. съдът е предоставил възможност на въззивницата да представи исканото писмено доказателство.

В срока, визиран в чл.263, ал.1  ГПК от  насрещната по жалбата страна  е депозиран писмен отговор.

В него са изложени подробни съображения, относно правилността на обжалваното решение, както и отговори на оплакванията, релевирани с въззивната жалба. Счита се, че заповедта за утвърждаване на щатното разписание е административен акт на директора на училището, който се издава по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. В тази връзка без значение били аргументите на въззивницата дали е следвало или не да се съкращава щатната бройка на заеманата от нея длъжност. Иска се потвърждаване на постановеното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за въззивното производство.

С отговора не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на процеса.

Насрещна въззивна жалба не е депозирана.

Сливенски Окръжен съд, намира въззивната жалба за редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, подадена е в срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт.

В съдебно заседание въззивницата, се представлява от процесуален представител по пълномощие, съгл.чл.32, т.1 ГПК, който прави частичен отказ от иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ. Този иск се поддържа единствено за периода, за който вече е било представено в първата съдебна инстанция удостоверение от Агенция по заетостта – Сливен, удостоверяващо оставането на въззивницата без работа поради уволнението до края на месец октомври 2011г.  в размер на 1115,00 лв. за 29 дни.

Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от пълномощник по чл.32, т.1 ГПК, който поддържа подадения отговор на въззивната жалба и намира последната за неоснователна.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на страните, във връзка с изложените оплаквания, извърши  проверка  по реда на чл.269 ГПК и констатира, че атакуваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – допустимо.

Постановено е от  съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

В резултат на осъществения контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение и извършената преценка на събраните пред първостепенния съд доказателства, въззивния съд намира, че обжалваното решение е правилно.

Районният съд е установил фактическа обстановка, която напълно кореспондира със събраната по делото доказателствена съвкупност, поради което настоящия съдебен състав не намира за необходимо да я преповтаря и на основание чл.272 ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният съд напълно споделя и правните изводи, формулирани от първоинстанционния съд, относно  неоснователност на исковите претенции.

Въведените в жалбата оплаквания са неоснователни и съображенията за това са следните:

За да се счита уволнението на работника/служителя за законосъобразно на основание чл.328, т.2- съкращаване на щата, следва да са налице следните предпоставки:

На първо място наличие на одобрено, респ. утвърдено от компетентен орган ново щатно разписание, с което се съкращават щатни длъжности у съответния работодател, като утвърждаването на новия щат да предхожда извършеното уволнение. На второ място съкращаването на щата да е реално, а не фиктивно и също да е по време предшестващо самото уволнение, респ. издадената за това заповед.

В настоящия казус първата необходима предпоставка за  прекратяване на трудовото правоотношение с въззивницата е налице. Новото щатно разписание е утвърдено със Заповед № 23/15.09.2011г., подписана от работодателя, в лицето на Директора на училището и е влязло в сила от 19.09.2011г. Тази заповед предшества и самото уволнение на въззивницата М., тъй като е издадена преди изготвяне на  заповедта за уволнение, която е № 47/20.09.2011г.

Оплакването за нарушение на нормативната база, в частност неспазване разпоредбите на Наредба № 3/18.02.2008г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета, доколкото числеността на персонала в училищата следва да бъде съгласуван с Регионалния инспекторат по образование е несъстоятелно.

В Тълкувателно Решение № 4/ 12.12.2011г., постановено по  тълк.д. № 4/2011г. на ОСГК ВКС РБ е застъпено становището, че в правомощията на директора на училище е да определя самостоятелно числеността на персонала, обезпечавайки прилагането на учебния план и съобразно утвърдения бюджет на учебното заведение, като новото – променено щатно разписание влиза в сила след утвърждаването му от директора, без да е необходимо съгласуване с началника на Регионалния инспекторат по образование. Въведеното с подзаконови нормативни актове /Наредба № 4/16.04.2003г. за документите в системата на народната просвета на МОМН и Наредба № 3/18.02.2008г. на МОН/ изискване за съгласуване на списък – образец № 1, част от който е щатното разписание на училището с началника на Регионалния инспекторат по образование няма значението на елемент от фактическия състав по утвърждаване на щата на учебното заведение.

Релевираното на следващо място оплакване за неспазване на чл.26 от Наредба № 1/23.01.2009г. за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности, в частност недоказването от страна на работодателя, че е издал заповед за назначаване на специален екип за установяване наличието на деца със специфични образователни потребности, респ. сформиране на групи за работа с тези деца, съда намира също за несъстоятелно. На първо място следва да се отбележи, че такова твърдение не е било въведено с исковата молба, а правото да се твърдят нови обстоятелства пред въззивната съдебна инстанция,  които страната е могла да твърди и в производството пред първоинстанционния съд  е преклудирано. Въпреки това и за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че това оплакване  е неоснователно.

Разпоредбата на чл.26 от горецитираната Наредба № 1/2009г., на която се позовава въззивницата, повелява, че екипът за подпомагане  обучението и възпитанието на деца и ученици със специални образователни потребности се назначава не по-късно от първи септември със заповед на директора на детската градина или училището за срок от една учебна година и в състав, определен в чл.37, ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. Съгласно последната норма в състава на този екип, като един от всички изброени в нормата членове следва да бъде включен и логопед. По делото безспорно е установено, че въззивницата била в отпуск поради временна неработоспособност до 01.09.2001г., т.е. до крайния срок за определяне и назначаване на такъв екип, а по-късно не се явила на работа без да посочи уважителни причини за това, поради което работодателят се е намирал в обективна невъзможност да сформира и назначи такъв специализиран екип за работа и оценяване на деца със специфични потребности в обучението, в който е следвало да се включи и учител-логопед.

Освен това, съгласно чл.37, ал.5 ППЗНП този екип извършва оценка на образователните потребности, проследява динамиката в развитието на деца със специални образователни потребности  и разработва индивидуални образователни програми за тяхното обучение, възпитание и развитие, като тези програми се утвърждават от директора на съответното училище. Именно от показанията на свидетелката М. се установява, че училището не е имало възможност и не е успяло да защити хорариум за учител-логопед, поради заболяването и продължителното отсъствие на въззивницата, която е следвало да изготви оценка, съответно програма за обучение на децата с налични говорни смущения.

По отношение на втората необходима предпоставка, съдът приема, че в конкретния казус се касае за реално извършено съкращаване в щата, а не  фиктивно такова, тъй като е съкратена единствената съществуваща щатна бройка за длъжността „старши учител на деца с езиково-говорни нарушения”, заемана от  въззивницата.

Съкращаването е реално – за извършваната от въззивницата дейност не е назначен нов работник/служител, а част от трудовите  функции за учебната 2011г. са били поети от логопед от друго училище – ІV основно, доколкото дейността по тази длъжност е специфична и не би могла да бъде поета, респ. разпределена между останалите учители в училището.

Тъй като е съкратена единствената по рода си налична щатна бройка за длъжността, заемана от въззивницата М., работодателят не е имал задължение да извършва подбор.

От неоснователността на иска за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с въззивницата, следва неоснователността и на акцесорните искове за възстановяване на заеманата от нея длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.

Налице са всички предпоставки за законност на извършеното уволнение, поради което настоящата въззивна инстанция намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на направения пред въззивната съдебна инстанция от страна въззивницата чрез своя пълномощник частичен отказ от претенцията по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ, съдът намира следното:

Искът с посоченото правно основание се поддържа единствено за периода, за който е представено пред районния съд писмено доказателство, а именно служебна бележка с изх.№ 3492/31.10.2011г. на Агенция по заетостта, дирекция „Бюро по труда”-гр.Сливен / лист 95 от делото/. Този период, обаче не е в рамките на 29 дни, както заявява пълномощника на въззивницата, тъй като трудовото правоотношение е  било прекратено, считано от 21.09.2011г. / арг.от трудова книжка – л. 106 от делото/, а дните от 22.09.2011г. до 25.09.2011г. са били почивни, като 23.09.2011г. е бил отработен на 17.09.2011г.

С оглед на изложеното по -горе следва да се счита, че искът по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ се поддържа за периода от 21.09.2011г. - датата на прекратяване на трудовото правоотношение с въззивницата до 31.10.2011г. – към който момент има представено доказателство, че същата е останала без работа, поради уволнението, т.е за 28 работни дни, в размер на 1076,04 лв. / 28 работни дни умножени по 38,43 лв. – средно дневно брутно трудово възнаграждение, определено от изготвената по делото икономическа експертиза/, като за останалата част до пълния предявен размер от 4804,80 лв. е направен отказ от иска. Тъй като този отказ е направен за първи път в производството пред въззивния съд и доколкото има постановено решение, то същото следва да бъде обезсилено в частта, касателно частичния отказ от един от трите кумулативно обективно съединени искове, а именно този с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ, а производството по делото в тази му част прекратено.

 В останалата част решението следва да бъде потвърдено, поради съвпадане в правните изводи на двете съдебни инстанции.

На основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на въззивницата –ищец в първоинстанционното производство са направените от въззиваемата страна разноски, тъй като разпоредбите на чл.359 КТ и чл.83, ал.1,т. 1 ГПК освобождава работниците/служителите само от заплащане на държавна такса и други разноски в производството, но не и от заплащане на направени от насрещната страна разноски.

В полза на  въззиваемата страна следва да се присъдят сторените деловодни разноски в производството пред въззивната съдебна инстанция в размер на 400,00 лв. – платен адвокатски хонорар.

 

  Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОБЕЗСИЛВА, на основание чл.233 ГПК Решение № 111/14.02.2012г. по гр.д. № 7169/2011г. на РС-Сливен в ЧАСТТА, с която предявения от  А.Г.М., ЕГН: ********** ***-54 срещу VІІ ОУ „П.Хитов”-гр.Сливен, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради уволнението е отхвърлен в размер над 1076,04 лв./хиляда и седемдесет и шест лева и 0,04 ст / до пълния предявен размер от 4804,80 лв./ четири хиляди осемстотин и четири лева и 0,80 ст./.

ПРЕКРАТЯВА производството в  тази му част, поради частичен отказ от иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ.

 

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част, като правилно и законосъобразно

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК А.Г.М., ЕГН: ********** *** -54 да заплати на Седмо ОУ”Панайот Хитов”, гр.С., ул.”Б.К.” № *, представлявано от директора В. В. П. сума в размер на 400,00 лв./четиристотин лева/, представляваща деловодни разноски.

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС РБ в едномесечен срок, при наличието на предпоставките  на чл.280 ГПК.

                                                       

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                              1.

                                    2.