Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 141

 

гр. Сливен, 12.06.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  шести юни през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                        

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  207  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 53/23.02.2012 г. по гр. д. № 4319/2011 г. на СлРС, с което е прекратен с развод сключения между страните граждански брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. Със същото решение са предоставени на бащата Г.М.Д.  упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Г. Г. Д., родена на *** г. и е определен режим на лични контакти на майката Т.П.Т. с детето всяка седмица на месеца от 9 ч. на съботния ден до 17 ч. на неделния ден , както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. Осъдена е майката  да заплаща на бащата  в това му  качеството  и като законен представдител на малолетното дете ежемесечна издръжка в размер на 67.50 лв., считано от 29.06.2011 г. до настъпването на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, като искът в останалата му част за разликата над уважения до пълния претендиран размер е отхвърлен като неоснователен. С решението е постановено Т.П.Т.- Д. да носи предбрачното си фамилно име Т. и са отхвърлени предявените от нея  против бащата претенции за упражняване на родителските права спрямо малолетното дете.

 

Подадена е жалба от ответницата в първоинстанционното производство , която обжалва решението в частта, с която съдът  се е произнесъл по упражняването на родителските парва и свързаните с това правни последици. Твърди се, че в тази част решението е порочно и необосновано. Съдът е формирал своите правни изводи и вътрешно убеждение неправилно и едностранчиво, като е приел, че родителските права по отношение на малолетното дете следва да се предоставят на бащата, а претенцията на майката следва да бъде отхвърлена. Мотивите на съда били схематични и формални и се основават на здравословното състояние на майката и на обстоятелството, че детето е ученичка в първи клас в гр. Твърдица, което прави неудачно преместването в друго училище.  Съдът не се е съобразил с интереса на детето. В случая не са налице обстоятелства поставящи под съмнение качествата на въззивницата като майка, както и възможността да се грижи за отглеждането и възпитанието на детето. Не са събрани доказателства сочещи на укоримо поведение от страна на майката като родител  и обстоятелството, че бащата работи като учител  не го прави по-пригоден да изпълнява родителските функции, тъй като и майката  работи като учител и разполага с нужните жилищни условия за отглеждането на дъщеря си. Неправилно е да бъде лишена от родителски права единствено и само заради налично заболяване, тъй като въззивницата поддържа социални контакти с много хора, включително и с деца. Твърди, че психическото й състояние е в изключителна зависимост от контактите с детето. Когато то било с нея, майката се чувствала спокойна и психически устойчива. Предоставянето упражняването на родителските права във всички случай ще й повлияе положително, ще я стабилизира окончателно. Освен това  естественото израстване на детето налага и необходимостта от общуване с майката. Не може да се приеме за сериозен аргумент обстоятелството, че детето е започнало учебната година в гр. Твърдица и неправилно съдът е преценил, че  следва да се съобрази и с ниския размер на месечния доход на майката. Поради това се иска  отмяна на решението в обжалваната част и да бъдат уважени претенциите й за предоставяне на нея упражняването на родителските права спрямо малолетното дете.

 

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се заявява, че решението е правилно и законосъобразно. Твърди се, че съдът изцяло се е съобразил с интересите на детето и предоставяйки родителските права на бащата съдът също е отчел интересите на майката, като е определил изключително разширен режим на лични контакти, за да не се прекъсва връзката с детето. Предоставянето упражняването на родителски права е с оглед родителските качества на всеки и най-вече с оглед интересите на детето, поради което   не може да се приеме за константна практиката тези права да бъдат предоставени на майката.  Сочи се , че по никакъв начин ответницата не е лишена от родителски права, а с решението й е дадена възможност пълноценно да участва в отглеждането и възпитанието на детето с оглед пак на широкия режим присъден от съда. Твърдението, че  психическото състояние на ответницата било в зависимост от контактите й с детето, също не сочи, че тя е по-пригодния родител, тъй като не държи сметка за  интереса му. Преместването на детето в друго училище също следва да е съобразено с неговия интерес, като се държи сметка, че то е родено и е израсло в Твърдица, в този град има приятели, познати и роднини. Бащата е учител и е установено, че има добри родителски качества и помага на детето в учебните дейности.  Самото дете пък има подкрепата на дядовците и бабите си. От своя страна бащата е направил всичко зависещо от него, за да осигури възможност за осъществяване на контакти между детето и майката.

 

В с.з.  въззивницата се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемият се явява лично и с процесуален представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба и  моли да бъде потвърдено решението. В дадения от съда срок е постъпила писмена защита, в която се излагат доводи за правилността на обжавания съдебен акт.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

 

За да предостави упражняването на родителските права на бащата, съдът е приел, че той се грижи за детето, притежава необходимите родителски качества и подходящи жилищно-битови условия. Безспорно е, че  семейната среда, в която се отглежда детето, задоволява пълноценно потребностите му. В дома на бащата не са констатирани обстоятелства застрашаващи здравето и развитието му. Там не са били ограничавани контактите на детето с връстници и значими за него хора. Между детето и бащата има изградена емоционална връзка, а самият баща полага грижи за възпитанието и израстването на детето. Това в никакъв случай не означава, че майката не би била всеотдайна при полагането на грижи за детето, но в случая съдът следва да съобрази неговия интерес. Несъмнено  е налице сигурност и спокойствие при отглеждането на детето, а самото то разполага с достатъчно лично пространство и лични вещи. Подходящите социално-битови условия,  съчетани с  всеотдайността на бащата, в случая защитават интересите на детето, за да може то спокойно да расте в позната, обичана среда. Вярно е, че съдът е отчел и заболяването на майката, но това е сторено отново с оглед интересите на детето. Крехката възраст, в която се намира то, изисква израстването му в спокойна среда, която не би го травмирала. Такава травма би могло да се окаже и преместването на детето в друго училище и поставянето му в други непознати условия. В случая отново водещ е интереса на детето, особено като се има предвид и установеното по безспорен начин, че бащата полага грижи и помага в учебната дейност. Без съмнение майката също е привързана към детето си, но към настоящия момент материалните възможности на бащата са значително по-големи, което дава по-голяма сигурност за задоволяване  потребностите на детето. Обстоятелството, че майката се чувствала по-спокойна при контактите с детето действително държат сметка повече за нейното състояние и по-малко за интереса на момиченцето.  Важното е  как се чувства детето, какви възможности му се осигуряват, за да расте пълноценно, дали е налице подходящата среда, която да насочи в положителна насока неговото възпитание.  Към настоящия момент без съмнение това е средата където детето е израсло - гр. Твърдица, и правилно съдът е преценил, че то трябва да продължи да расте там. От друга страна съдът е отчел  както интересите на майката, така и интереса на детето и необходимостта то да не губи емоционалните си връзки с нея като е определил един изключително широк, либерален режим на лични контакти, който дава възможност на майката за пълноценно общуване с детето и същевременно до известна степен ограничава възможностите на бащата през почивните дни за едно по-пълно общуване. Именно като е съблюдавал интереса на детето,  съдът е  преценил, че следва да предостави упражняването на родителските права на бащата  и да даде възможност за едни по-чести контакти на детето с майката.

Така при анализа на възприетата от двете инстанции фактическа обстановка,  като се вземат предвид всички значими фактори – субективните - от една страна: възрастта и пола на детето, обичайният му начин на живот, средата, в която се е адаптирало, отношението му към всеки от родителите, от друга страна: характера и поведението на всеки от двамата родители, способността да полага в необходимия обем лични и непосредствени грижи към детето, да проведе адекватни и последователни методи за възпитание, възможностите да му осигури спокойна и нормална домашна обстановка и средства за издръжка, както и обективните фактори – перспективите на детето за добро образование и възможности за развитие, за контролирани социални контакти и приспособяване в позната среда, за  изграждане на устойчиви навици и поведение в сигурна битова обстановка, и душевния му комфорт, зависещ изключително от незастрашаване на специфичната, незаместима връзка “баща-дете”, въззивният съд счита, че интересът на детето налага  упражняването на родителските права в този момент да се предостави на бащата.

За да му се откаже това право, каквото е искането на въззивницата, е необходимо най-малкото да са дискредитирани по някакъв начин качествата и способностите му на родител и възпитател – в действителност липсват както индикативи, така и доказателства, че той се отнася лошо или безразлично към детето, че влияе зле на възпитанието му, че му вреди морално или му създава неподходящи, непристойни, или обществено неприемливи навици.  За сметка на това, обаче, с оглед сложилите се семейни отношения, съдът намира, че демонстрираните от въззиваемия, при критични условия, ефективен самоконтрол и способности за овладяване и справяне със ситуацията, представляват добра препоръка за родителски качества.

Без да се поставя под съмнение обичта, която естествено и майката изпитва към детето си, нито да се омаловажава чисто материалната й възможност да му осигури дом и средства за живеене, не може да не се отчетат и обстоятелствата, които дават предимство на въззиваемия. Прекият интерес на детето диктува да се избере варианта,  който гарантира по-малко стрес и по-кратък период за адаптация. Откъсването на детето от установилият се  начин на живот, среда, контакти, и въвеждането му в непознати, доста по-ограничени и несигурни такива, несъмнено ще се отрази негативно на душевното му равновесие и последиците могат да са непредвидимо тежки. Дори единична проява на егоцентризъм от страна на родителя, детето приема като знак, че не е обичано, разтърсва дълбоко психиката му и поражда несигурност, и безпокойство от повторение, поради което то търси убежище и стабилност в тази обичайна и позната среда, където се чувства важно и обгрижвано.

Всичко това може и следва да стане, независимо от правното положение, което ще създаде съдебният акт – той не контролира чувствата между родителя и детето, и не въз основа на него въззивницата ще формира поведението си. Поради това, ако настъпят обстоятелства, променящи коренно настоящото фактическо положение, няма пречка правното положение също да се промени, като се приведе в съответствие с новосъздадената обстановка – като определящ отново ще е интересът на детето, до навършване на пълнолетието му. За щастието и душевния интегритет на детето, е изключително важно то да не бъде подлагано на психологичен натиск, като бъде поставено в ситуация да избира между двамата родители, да се страхува да не нарани някого от тях и да се чувства като средство за въздействие. Поради това най-силната проява на родителска обич понякога се състои в това да се оттеглиш, вместо да преследваш формална победа на всяка цена. Да пожертваш собствените си желания и честолюбие, в името на спокойствието на детето, е висш израз на родителско достойнство и мъдрост, който, обаче, е  въпрос на личен избор, тъй като съдът не може да го наложи насила.

С оглед изложеното следва да се потвърди решението в частта, относно родителските права.

 

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

       

ПОТВЪРЖДАВА решение № 53/23.02.2012 г. по гр. д. № 4319/2011 г. на Сливенския районен съд в обжалваната част.

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

                                                        

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: