Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 119

 

                                                гр.Сливен, дата 11.06.2012 г.

                                   

                                В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

      СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на петнадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                     МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 220 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

                        Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

               Образувано е по подадена от ищеца в първоинстанционното производство, въззивна жалба срещу Решение № 804/23.01.2012 г. постановено по гр.д. № 3937 по описа за 2010 г. на Районен съд – гр.Сливен. С атакуваното решение, съдът изцяло е отхвърлил като неоснователен и недоказан искът по чл.59 от ЗЗД на РПК„Балкан”, гр.Шивачево, общ.Твърдица против Община Твърдица, за заплащане на сума в размер на 11 520 лв., представляваща обезщетение за неоснователното ползване на имот, находящ се в гр.Шивачево и представляващ сграда – лятна градина на един етаж със застроена площ от 240 кв.м., състоящ се от кухня, столова, зала и складове, построена в УПИ № 277 в кв.51 по плана на гр.Шивачево, с площ от 535 кв.м., при граници: улица, ПИ № 274, ПИ № 279 и ПИ № 278. Районният съд в мотивите си е посочил, че искът следва да се отхвърли, поради непротивопоставяне от страна на кооперацията - ищец на ползването на имота за целите на домашния социален патронаж от ответника и поради липса на покана до ответната община да й заплаща парична сума за ползването.

              Недоволен от постановения първоинстанционен акт останал ищецът по гр.д. № 3937 по описа за 2010 г. на Районен съд – гр.Сливен, който обжалва изцяло цитираното решение. Изложените оплаквания са досежно неправилност, необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон при постановяване на съдебния акт. Безспорно било установено по делото, че процесният имот в исковия период се е ползвал за нуждите на домашния социален патронаж на общината, същата не е заплащала наем за ползването му /чийто размер е установен с назначената по делото експертиза/, поради което неоснователно се е обогатила за сметка на неговия собственик. В доклада на делото, съдът не дал указания за установяване на факти, свързани с противопоставяне на ползването на имота и отправянето на покана, а приел, че искът е недоказан на тези основания, което обуславяло процесуална незаконосъобразност на неговите действия. От друга страна незаконосъобразно и в пряко нарушение на чл.146, ал.2 от ГПК, районният съд отказал да разпита водения от ищеца свидетел, преди да е приел окончателния доклад по делото, с аргумент, че едва в това съдебно заседание били уточнени фактите, за които се иска разпитът му. С посоченото поведение съдът допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и по – конкретно на чл.7 от ГПК. Освен това при постановяване на решението съдът кредитирал показанията на свидетеля Т., които били неотносими към спора.

               Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск, с всички произтичащи от това законови последици. Претендира присъждане на разноски.

              В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият не е депозирал писмен отговор пред първоинстанционния съд.

              Във връзка с посочените по – горе процесуални нарушения на районния съд, с въззивната жалба са направени доказателствени искания – да бъде допуснато събирането на гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Н.З. при режим на довеждане и да бъдат приети като доказателства по делото писмо изх.№ 6955/16.12.2009 г. на Община Твърдица и нотариална покана от 03.12.2009 г.

               Въззивният съд с мотивирано Определение по чл.267 от ГПК от 21.04.2012 г. е уважил и двете доказателствени искания на въззивника.

               В съдебно заседание, въззнивникът, редовно призован, представлява се от неговия законов представител – предеседателят на кооперацията – К.К. и от преупълномощен процесуален представител по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК. Поддържа въззивната жалба. Заявява, че няма възражения по доклада. По искане на жалбоподателя е допуснат и разпитан един свидетел при режим на довеждане. По същество пледира жалбата да бъде уважена на подробно изложените в нея съображения, а решението на първоинстанционния съд отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което изцяло да бъде уважен предявеният иск.

               В съдебно заседание, въззиваемият, редовно призован, не се явява представител по закон, представлява се от процесуален представител по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК. Представителят оспорва въззивната жалба, считайки я за неоснователна. Няма възражения по доклада. По същество заявява, че събраните пред въззивния съд доказателства не променят фактическата обстановка, установена от районния съд. Твърди, че до получаване на нотариалната покана от доверителя й на 16.12.2009 г., е имало съгласие между двете страни за безвъзмездно ползване на имота за целите на социалния патронаж, поради което намира, че обезщетение може да се търси едва след тази дата. Претендира присъждане на разноски.

              Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадени е в срок, от процесуално легитимирани субекти, срещу подлежащ на обжалване акт.

              С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.  При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалвания съдебен акт, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първа и въззивна инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и необосновано в едната си част и следва да бъде отменено.

              Настоящият състав на Сливенски окръжен съд, намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от районния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което, препраща своята към нея, макар и да не споделя изцяло крайните правни изводи на районния съд.  

             В исковата молба се твърди, че е кооперацията – ищец е собственик на имот, находящ се в гр.Шивачево и представляващ сграда – лятна градина на един етаж със застроена площ от 240 кв.м., състоящ се от кухня, столова, зала и складове, построена в УПИ № 277 в кв.51 по плана на гр.Шивачево, с площ от 535 кв.м., при граници: улица, ПИ № 274, ПИ № 279 и ПИ № 278. От 15 – 20 години същият имот се ползвал за целите на нуждите на Домашен социален патронаж, гр.Твърдица. Ищецът признава, че не се е противопоставял на ползването на сградата поради важността на функциите на социалния патронаж. В края на 2009 г. изпратили нотариална покана до ответника, с искане за заплащане на обезщетение за тригодишен период назад и за в бъдеще по 300 лв. месечно, считано от 01.12.2009 г. Въпреки многократното настояване от страна на кооперацията да сключат договор за наем, общината отказвала. Този отказ на общината и обстоятелството, че имотът се използва от социалния патронаж, довело до неоснователно обогатяване на общината за сметка на обедняването на кооперацията, която била лишена от ползването на собствения си имот чрез отдаването му под наем. Ищецът иска общината - ответник да бъде осъдена да заплати обезщетение под формата на наем за неоснователното ползване на имота в размер на 10 800 лв. общо за процесния период от 21.06.2007 г. до 21.06.2010 г.

               В отговора на исковата молба ответникът възразява, че макар отношенията между страните да не са били уредени чрез писмено съглашение, на практика е било налице съгласие за ползване на имота от общината, респективно между страните е съществувал безвъзмезден договор за заем за послужване. От друга страна по делото нямало доказателства от коя дата и дали изобщо този договор е прекратен, поради което предявеният иск бил неоснователен.

               Видно от представения и приет по делото нотариален акт № 135, т.II, н.д. № 294/2002 г. на нотариус Д.Н., собственик на процесния имот е ищецът РПК„Балкан”, гр.Шивачево.

              От назначената и приета по делото икономическа експертиза, се установява, че размерът на средния пазарен наем за процесния имот през посочения в исковата молба период, възлиза на 320 лв. месечно или общо на 11 520 лв. за целия период.

               Съгласно изискванията на процесуалния закон, ищецът е изменил иска си чрез увеличаване на неговия размер до сумата от 11 520 лв.

               С определение по чл.146 от ГПК и на основание т.3 от същия текст, е признато за безспорно между страните, че за процесния период от време и много преди това посочения в искова молба недвижим имот, бил ползван за нуждите на социалния патронаж без заплащането на парична престация от страна на ответника.

               От нотариална покана отправена от РПК„Балкан”, гр.Шивачево до кмета на Община Твърдица чрез нотариус Р.С., е видно, че кооперацията кани общината да й заплати в срок до 31.12.2009 г. обезщетение в размер на месечния наем за периода от 01.12.2006 г. до 01.12.2009 г., т.е. за три годишен период в размер на 10 800 лв. /36 месеца по 300 лв. месечно/ и за в бъдеще от 01.12.2009 г. по 300 лв. месечно за ползването на имота.

                Съдът кредитира показанията на свидетеля Т., от които се установява, че с решение на Управителния съвет на кооперацията, през 1986 – 1987 г. имотът е предоставен за нуждите на Домашния социален патронаж, гр.Твърдица безвъзмездно. Съдът не кредитира показанията на свидетелката З., тъй като те са много общи и не допринасят за изясняване на спорните факти.

                Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на предявения иск, като такава по чл.59 от ЗЗД. Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно оправдано. Според чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Уважаването на предявения иск следва от доказването на следните произтичащи от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД предпоставки: наличие на обедняване на ищеца /изразяващо се в намаляване на имуществото му или в невъзможност същото да бъде увеличено/, конкретния размер на посоченото намаляване, наличие на обогатяване в патримониума на ответника /изразяващо се в реално увеличаване на имуществото му или в спестени средства от страна на същия/, размер на обогатяването както и посоченото имуществено разместване да произтича от един и същ факт или група от факти. За да е налице неоснователно обогатяване следва да не е налице основание за имущественото разместване. По отношение на последната предпоставка - липса на основание за имущественото разместване, тя подлежи на доказване от ищеца, но доколкото се касае за отрицателен факт и с оглед невъзможността да се изчерпят всички възможни основания за недължимост на претенцията, тежестта се свежда до оборване на наведените от ответника основания. Ответникът следва да се брани чрез възражения относно наличие на основание и дължимост на престацията, а ищецът следва да докаже, че не съществува наведеното от ответника основание, но пълното изчерпване на всички възможни основния за плащането и тяхното отричане е невъзможно в това производство, а и не е негов предмет. При установяване на такова имуществено разместване ищецът има право на по малката сума измежду размера на обедняването му и размера на обогатяването на ответника към момента на обедняването на ищеца. Доказателствената тежест за установяването на предпоставките за уважаване на иска се носи от ищеца. При липса на някой от тези елементи няма да е налице състава на неоснователното обогатяване.

               Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за частично основателни, тъй като въззивният съд след подробно обсъждане на доказателствата по делото, достига до различни правни изводи от тези на районния съд, които от своя страна обуславят частично уважаване на предявения иск.

               С оглед на събраните по делото доказателства се явява доказано от страна на ищеца обстоятелството, че същия е собственик на процесния имот, както и факта, че ответникът е ползвал имота през целия исков период. В условията на пълно и главно доказване, използвайки относими и допустими доказателстнени средства, ищецът е доказал наличието на обедняването си, изразяващо се в лишаване от облагата, която би получавал под формата на пазарен наем за собствения си имот, ако го бе отдавал под наем на трети лица. Следователно е налице и обогатяване от страна на въззиваемия чрез спестяване на разходите за тяхното извършване, т.е. за заплащане на наема на имота. Доказана е и предпоставката от фактическия състав - имуществено разместване да произтича от един и същ факт, в случая обстоятелството, че след изпращане на нотариална покана от страна на кооперацията, общината продължила да ползва имота без да заплаща наем за това, което от своя страна, довело до обедняване на ищеца за сметка на обогатяване на ответника. Предмет на претенцията по чл.59, ал.1 от ЗЗД в  настоящия случай е остойностяване и присъждане на пропуснатата полза за ищеца да извлича доходи от собствената си вещ, нереализирани поради определено поведение на ответника. След покана от ищеца, нито му се заплаща наем, нито вещта му се предава, с което последният се лишава от ползите от нея, като се препятства събирането на гражданските плодове (наемите). В случаите, когато собственикът на една вещ неправомерно е бил лишен от възможността да я ползва - той реално е бил възпрепятстван от възможността да реализира следващите се от вещта облаги. С това той търпи обедняване, защото е било възможно имуществото му да се увеличи и това не е станало /в този смисъл Решение № 721 от 03.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 410/2009 г. IV г.о., Решение № 719 от 27.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 532/2010 г. III г.о., Решение № 403 от 18.10.2011 на ВКС по гр.д. № 758/2010 г. IV г.о./. Имуществото му не се е увеличило, само защото облагата е останала в патримониума на другото лице, без то да притежава правно основание, т. е. което неправомерно е ползвало чуждата вещ. В конкретния казус пропусната полза, изразяваща се в реализираната от другото лице имуществена облага - спестения разход за наем на процесния имот, следва да бъде присъдена на собственика на вещта, но само за част от исковия период, а именно след получаване на нотариалната покана от общината.

               Районният съд е допуснал посочените във въззивната жалба процесуални нарушения, поради което делото е останало непопълнено с доказателства, а това от своя страна е обусловило неправилни крайни правни изводи. Въззвивният съд не споделя изразеното от районния съд при доклада на делото становище, че между страните не е налице безвъзмезден договор за заем за послужване. Аргументите изложени от първоинстанционния съд са, че никоя от страните не се е позовал на договорни отношения, което се опровергава от отговора на исковата на молба. От друга страна, това изявление на съда представлява предварително произнасяне по съществото на спора, с оглед на наведените от ответника правни доводи, което е недопустимо преди постановяване на крайния съдебен акт по съществото на делото. Неправилно съдът не е указал на ответника, че именно той носи тежестта да докаже своето възражение, но в крайна сметка това не довело до накърняване на неговите права, тъй като искът е бил отхвърлен на други посочени от съда основания /поради непротивопоставяне от страна на кооперацията - ищец на ползването на имота за целите на домашния социален патронаж от ответника и поради липса на покана до ответната община да й заплаща парична сума за ползването/. 

                 С оглед на всички събрани по делото доказателства, въззвиният съд прави извод, че до 16.12.2009 г. между страните е съществувал договор за заем за послужване на процесния имот. В този смисъл са изявленията на ищеца, изложени в исковата молба, че имотът от 15 – 20 години се ползвал за целите на нуждите на Домашен социален патронаж, гр.Твърдица. Ищецът признава, че не се е противопоставял на ползването на сградата поради важността на функциите на социалния патронаж. Съдът кредитира и показанията на свидетеля Т., от които се установява, че с решение на Управителния съвет на кооперацията, през 1986 – 1987 г. имотът е предоставен за нуждите на Домашния социален патронаж, гр.Твърдица безвъзмездно. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че едва в края на 2009 г. кооперацията изпратили нотариална покана до ответника, с искане за заплащане на обезщетение за тригодишен период назад и за в бъдеще по 300 лв. месечно, считано от 01.12.2009 г. В този смисъл съдът намира, че до получаването на нотариалната покана, между страните е било налице съгласие за безвъзмездно ползване на имота без определен срок. Между страните е имало съгласие по съществените елементи на договора – вещта и безвъзмездността. Договорът е неформален, реален и е бил сключен с предаването на вещта. С получаването на нотариалната покана от ответника до него е достигнало изявлението на ищеца, с което същия се противопоставя на безвъзмездното ползване на процесния имот, с което и на основание чл.249, ал.2 от ЗДД договорът за заем за послужване е прекратен.

              Поради това претенцията за неоснователно обогатяване на ищеца спрямо ответника от началото на исковия период – 21.06.2007 г.  до 16.12.2009 г. се явява неоснователна, поради наличие на основание за имущественото разместване към този период, т.е. не е била налице последната предпоставка от фактическия състав на неоснователното обогатяване на чл.59 ЗЗД - липса на основание за имущественото разместване. През този период между страните е съществувал договор за заем за послужване на имота. От 16.12.2009 г. - датата, от която е видно, че насрещната страна по договора - Община Твърдица, е получила нотариалната покана, съдът намира, че с оглед волеизявленията на страните, договорът е бил прекратен, но за в бъдеще, което обуславя основателност на ищцовата претенция от 16.12.2009 г. до края на исковия период – 21.06.2010 г. Именно за този период се явяват доказани всички предпоставки от фактическия състав на неоснователното обогатяване, следователно на ищеца следва да се присъди обезщетение само за този период от шест месеца. Пропусната полза, изразяваща се в реализираната от другото лице имуществена облага - спестения разход за наем на помещението за този период, следва да бъде присъдена на собственика на вещта. При това неоснователно обогатяване, обогатилият се за сметка на другиго дължи да върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването. Ако има разлика между двете стойности се дължи връщане на по-малката между обедняването и обогатяването, т.е. при иск по чл. 59 ЗЗД следва да бъде установено онова обогатяване, което е в причинна връзка с обедняването на ищеца и не надвишава размера му. В случая двете стойности съвпадат. Съдът изцяло кредитира заключението на икономическата експертиза, относно стойността на средния пазарен наем за имота за исковия период възлизащ на 320 лв. месечно, тъй като няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на вещото лице.

               Поради изложеното, атакуваното решение следва да бъде отменено частично и на ищеца да се присъди обезщетение в размер на 1 920 лв. – представляващо обезщетение за пропуснатите ползи според пазарния наем за периода на ползването без основание, т.е. за част от исковия период  - от 16.12.2009 г. до 21.06.2010 г. или общо за шест месеца по 320 лв. месечно. До този размер искът е основателен и следва да бъде уважен. В останалата част, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска до пълната претендираната сума от 11 520 лв., решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

               С оглед изхода на процеса, респективно частичната отмяна на решението на районния съд и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, същото следва да бъде отменено и в частта, с която РПК„Балкан”, гр.Шивачево, общ. Твърдица, е била осъдена да заплати на Община Твърдица сумата от 83 лв., представляващи направените от ответника по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника сума в размер на 215,15 лв., представляваща направените разноски за две инстанции, съобразно уважената част от иска.

               Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът                                                        

 

                                                            

                                                          Р      Е     Ш     И  :

 

 

       ОТМЕНЯ Решение № 804 от 23.01.2012 г., постановено по гр.д. № 3937 по описа за 2010 г. на Районен съд – гр.Сливен, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от РПК„Балкан”, гр.Ш., общ. Твърдица, представлявано от К. К. ***, представлявана от К. Д., иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, ДО СУМАТА ОТ 1 920 лв. /хиляда и деветстотин и двадесет лева/, като неправилно и незаконосъобразно, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

          ОСЪЖДА Община Твърдица, представлявана от К.Д., с адрес: гр.Т., пл. „С.” № *, да заплати на РПК„Балкан”, гр.Ш., общ. Твърдица, представлявано от К. К.,***, сумата 1 920 лв. /хиляда и деветстотин и двадесет  лева/, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на имот за периода от 16.12.2009 г. до 21.06.2010 г.с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, находящ се в гр.Шивачево и представляващ сграда – лятна градина на един етаж със застроена площ от 240 кв.м., състоящ се от кухня, столова, зала и складове, построена в УПИ № 277 в кв.51 по плана на гр.Шивачево, с площ от 535 кв.м., при граници: улица, ПИ № 274, ПИ № 279 и ПИ № 278, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 21.06.2010 г. до окончателното й плащане.  

          ОТМЕНЯ Решение № 804 от 23.01.2012 г., постановено по гр.д. № 3937 по описа за 2010 г. на Районен съд – гр.Сливен, В ЧАСТТА, с която РПК„Балкан”, гр.Шивачево, общ. Твърдица, представлявано от К. К.,***, е осъдена да заплати на Община Твърдица, представлявана от К. Д., с адрес: гр.Т., пл. „С.” № *, разноски за първа инстанция до размера на сумата от 83 лв. /осемдесет и три лева/.

         ОСЪЖДА Община Твърдица, представлявана от К.Д., с адрес: гр.Т., пл. „С.” № *, да заплати на РПК„Балкан”, гр.Ш., общ. Т., представлявано от К. К.,***, сумата 215,15 лв. /двеста и петнадесет лева и петнадесет стотинки/, представляваща направените от ищеца разноски за две инстанции, съобразно уважената част от иска.

        ПОТВЪРЖДАВА Решение № 804 от 23.01.2012 г., постановено по гр.д. № 3937 по описа за 2010 г. на Районен съд – гр.Сливен в останалата част.

                 Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страната пред ВКС на РБ, при предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                          

 

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                             2.