Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

 

гр.Сливен, 25.04.2012г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова гражданско дело №222 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е по реда на чл.463 от ГПК.

            Образувано по жалба на взискателя „МКБ Юнионбанк” АД, гр. София срещу разпределение от 13.02.2012г. по изп.д.№394/2010г. по описа на Частен съдебен изпълнител П.Р., рег.№835, район на действие СлОС.

            В жалбата се твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят посочва, че при извършването на разпределението на постъпилата от публичната продан на недвижим имот УПИ-ХV в кв.88, Промишлена зона по плана на гр.Твърдица, съдебният изпълнител не е съобразил реда по чл.136, т.3 от ЗЗД относно реда на удовлетворение на вземанията. Посочва, че съдебният изпълнител не е взел предвид, че въз основа на продадения имот в негова полза длъжникът е учредил четири последователни договорни ипотеки, подробно описани в представени на ЧСИ Р. нотариални актове, за обезпечение на четири вземания по договори за кредит, които вземания се явяват привилегировани. Посочва, че съдебният изпълнител е разпределил сума в размер на 17711,39лв. в полза на НАП, за която сума не е посочено каква е привилегията й, как е изчислена, върху каква сума и за какъв период се дължи. Погрешно в следващ ред, като хирографарен кредитор, на него са разпределени суми по присъединени изп. дела №395/2010г., №396/2010г., №397/2010г. и №398/2010г., въпреки, че по тях е ипотекарен кредитор за имота, предмет на публичната продан и е приложил съответните нотариални актове. Счита, че по тези дела следва да бъде удовлетворен като привилегирован кредитор съгласно чл.136, т.3 от ЗЗД.  Моли съда да отмени разпределението и да направи ново такова според реда на привилегиите за сумата от 17711,39лв., която сума да му бъде разпределена по посочените изпълнителни дела в качеството му на привилегирован кредитор.

            Другата страна по изпълнителното производство – длъжникът ЕТ „Топси 90 Д.В.” е подал писмено възражение по жалбата, като намира същата за неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Моли в разпределението на сумата, получена от продажбата на неговото имущество да остане сумата от 17711,39лв. в полза на НАП. Счита, че ЧСИ П.Р. е разпределила правилно сумата, съгласно чл.219, ал.1, т.1 от ДОПК за погасяване на данъчните му задължения към Държавата.

            ЧСИ П.Р. е представила обяснения, в които обаче само е описала в хронологична последователност извършените от нея изпълнителни действия без на практика да мотивира и обоснове атакуваното разпределение, нито да изложи становище по жалбата.

От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            Изпълнителното производство по изп. дело №394/2010г. по описа на ЧСИ П.Р., рег.№835 и район на действие СлОС е образувано по молба на взискателя „МКБ Юнионбанк” АД, гр. София въз основа на изпълнителен лист от 07.04.2010г., издаден по ч.гр. дело №4281/2010г. на Пловдивски районен съд въз основа на Заповед за изпълнение №2320/06.04.2010г., за осъждането на ЕТ „Топси 90 – Д.В.”*** и Д.И.В. да заплатят солидарно на взискателя сумата от 70250 евро, представляваща главница, дължима по Договор за предоставяне на инвестиционен кредит №331-014 от 13.06.2007г. и Анекс №1 от 19.02.2009г. към него, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2010г. до окончателното й плащане, сумата от 4835,68 евро, представляваща дължима лихва за периода 25.09.2009г. – 31.03.2010г., както и сумата от 2937,10лв. разноски по делото за заплащане на държавна такса и сумата от 1918,55лв. – юрисконсултско възнаграждение.

            Вземането на взискателя по Договор за предоставяне на инвестиционен кредит №331-014 от 13.06.2007г. /в т.ч. главница, лихви, такси, комисионни и други разноски/ е обезпечено с учредена с нот. акт №85, том ІV, рег.№4689, дело №400/2007г. на нотариус Н.С. с район на действие СлРС, вписана в СлВп – Сливен под вх.№4802/13.06.2007г., акт №161, том ІІІ, дело №3651/2007г. от длъжника в полза на банката – кредитор първа по ред договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на ЕТ „Топси 90 – Д.В.”, находящ се в гр.Твърдица, представляващ УПИ ХV „За производствена и складова база” в кв.88, Промишлена зона на гр.Твърдица, състоящ се от терен с площ 3745кв.м. и сграда на един етаж със застроена площ от 1638 кв.м., построена през 1989г.

            Към изп.д.№394/2010г. по описа на ЧСИ П.Р. с резолюция от 12.05.2010г. е присъединено изп.д.№395/2010г. по описа на ЧСИ П.Р., образувано по молба на взискателя „МКБ Юнионбанк” АД, гр. София въз основа на изпълнителен лист от 09.04.2010г., издаден по ч.гр. дело №4280/2010г. на Пловдивски районен съд въз основа на Заповед за изпълнение №2337/07.04.2010г., за осъждането на ЕТ „Топси 90 – Д.В.”*** да заплати на взискателя сумата от 59052лв. - главница, 5016,58лв. – лихва за забава за периода от 25.09.2009г. до 31.03.2010г., 278лв. – дължими такси и комисионни по кредита до 31.03.2010г., ведно със законната лихва от 01.04.2010г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1286,93лв. - държавна такса и 1093,47лв. – адвокатско възнаграждение. Нито в изпълнителния лист, нито в приложената към него заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е индивидуализиран договора за кредит с номер и дата, от който произтича това вземане, нито отбелязване че вземането е обезпечено. По изп.д.№395/2010г. на ЧСИ П.Р. няма данни вземането да е обезпечено. Представените към изп.д.№394/2010г. нотариални актове за учредяване на договорни ипотеки и представените с жалбата договори за кредит не могат да бъдат свързани по никакъв начин с вземането по изп. лист от 09.04.2010г. по ч.гр.д.№4280/2010г. на РС – Пловдив, поради липса на индивидуализиране на вземането в изпълнителния лист и в заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК.

            Към изп.д.№394/2010г. по описа на ЧСИ П.Р. с резолюция от 12.05.2010г. е присъединено изп.д.№396/2010г. по описа на ЧСИ П.Р., образувано по молба на взискателя „МКБ Юнионбанк” АД, гр. София въз основа на изпълнителен лист от 08.04.2010г., издаден по ч.гр. дело №4283/2010г. на Пловдивски районен съд въз основа на Заповед за изпълнение №2294/06.04.2010г., за осъждането на ЕТ „Топси 90 – Д.В.”*** да заплати на взискателя сумата от 4233,44лв. – главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта VISA №331-052 от 02.04.2008г., сумата от 492,25лв. – лихва за периода от 25.09.2009г. до 31.03.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2010г. до окончателното й изплащане и сумата от 376,28лв. разноски по делото. По изп.д.№396/2010г. на ЧСИ П.Р. няма данни вземането да е обезпечено. Представените към изп.д.№394/2010г. нотариални актове за учредяване на договорни ипотеки и представените с жалбата договори за кредит не се отнасят към вземането по изп. лист от 08.04.2010г. по ч.гр.д.№4283/2010г. на РС – Пловдив, произтичащо от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта VISA №331-052 от 02.04.2008г. Този договор не е представен нито в изп.д. №396/2010г., нито с жалбата пред СлОС.

            Към изп.д.№394/2010г. по описа на ЧСИ П.Р. с резолюция от 12.05.2010г. е присъединено изп.д.№397/2010г. по описа на ЧСИ П.Р., образувано по молба на взискателя „МКБ Юнионбанк” АД, гр. София въз основа на изпълнителен лист от 15.04.2010г., издаден по ч.гр. дело №4282/2010г. на Пловдивски районен съд въз основа на Заповед за изпълнение №2327/06.04.2010г., за осъждането на ЕТ „Топси 90 – Д.В.”*** и Д.И.В. да заплатят солидарно на взискателя сумата от 29696,71 евро, представляваща главница, дължима по Договор за предоставяне на кредитна линия – овърдрафт №331-015 от 13.06.2007г., ведно със законната лихва, считано от 31.03.2010г. до окончателното й плащане, сумата от 2868,90 евро, представляваща дължима лихва за периода от 06.10.2009г. до 31.03.2010г., сумата от 1273,86лв. – платена държавна такса и сумата от 1086,93лв. – юрисконсултско възнаграждение. Вземането на взискателя по Договор за предоставяне на кредитна линия – овърдрафт №331-015 от 13.06.2007г. /в т.ч. главница, лихви, такси, комисионни и други разноски/ е обезпечено с учредена с нот. акт №86, том ІV, рег.№4690, дело №401/2007г. на нотариус Н.С. с район на действие СлРС, вписана в СлВп – Сливен под вх.№4805/13.06.2007г., акт №163, том ІІІ, дело №3653/2007г. от длъжника в полза на банката – кредитор втора по ред договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на ЕТ „Топси 90 – Д.В.”, находящ се в гр.Твърдица, представляващ УПИ ХV „За производствена и складова база” в кв.88, Промишлена зона на гр.Твърдица, състоящ се от терен с площ 3745кв.м. и сграда на един етаж със застроена площ от 1638 кв.м., построена през 1989г.

Към изп.д.№394/2010г. по описа на ЧСИ П.Р. с резолюция от 12.05.2010г. е присъединено изп.д.№398/2010г. по описа на ЧСИ П.Р., образувано по молба на взискателя „МКБ Юнионбанк” АД, гр. София въз основа на изпълнителен лист от 13.04.2010г., издаден по ч.гр. дело №4284/2010г. на Пловдивски районен съд въз основа на Заповед за изпълнение №2377/06.04.2010г., за осъждането на ЕТ „Топси 90 – Д.В.”*** и Д.И.В. да заплатят солидарно на взискателя сумата от 90106,00лв. - просрочена главница по Договор за банков кредит „Развитие” №331-155 от 18.07.2008г., ведно със законната лихва, считано от 31.03.2010г. до окончателното й плащане, сумата от 7831,73лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.09.2009г. до 31.03.2010г., както и сумата от 3388,13лв. разноски по делото, включваща 1958,75лв. държавна такса и 1429,38лв. юрисконсултско възнаграждение. Вземането на взискателя по Договор за банков кредит „Развитие” №331-155 от 18.07.2008г. /в т.ч. главница, лихви, такси, комисионни и други разноски/ е обезпечено с учредена с нот. акт №163, том ІV, рег.№6295, дело №479/2008г. на нотариус Н.С. с район на действие СлРС, вписана в СлВп – Сливен под вх.№5361/21.07.2008г., акт №173, том ІV, дело №4197/2008г. от длъжника в полза на банката – кредитор четвърта по ред договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на ЕТ „Топси 90 – Д.В.”, находящ се в гр.Твърдица, представляващ УПИ ХV „За производствена и складова база” в кв.88, Промишлена зона на гр.Твърдица, състоящ се от терен с площ 3745кв.м. и сграда на един етаж със застроена площ от 1638 кв.м., построена през 1989г.

             По молба на взискателя изпълнението е насочено върху ипотекирания недвижими имот, собственост на длъжника ЕТ „Топси 90 – Д.В.”, находящ се в гр.Твърдица, представляващ УПИ ХV „За производствена и складова база” в кв.88, Промишлена зона на гр.Твърдица, състоящ се от терен с площ 3745кв.м. и сграда на един етаж със застроена площ от 1638 кв.м., построена през 1989г., като съдебния изпълнител е поискал и вписване върху него на възбрана, надлежно вписана в СлВп – Сливен. Извършен е опис и оценка на възбранения недвижим имот, като с протокол от 28.07.2010г. ЧСИ П.Р. е определила стойност 543700лв.

            Първите две обявени публични продажби на имота са обявени за нестанали, поради неявяване на купувачи. По молба на взискателя е определена нова цена на недвижимия имот с протокол от 27.04.2011г. в размер на 393500лв. С протокол от 22.06.2011г. ЧСИ П.Р. е обявила нова публична продан на имота за периода от 08.07.2011г. до 08.08.2011г. на цена 295125лв. Тази продан е надлежно разгласена. На 08.08.2011г. е подадено в запечатан плик наддавателно предложение от „Вита Фарм” ЕООД, гр.Стара Загора с предложена цена от 299299лв., като участникът е внесъл дължимия задатък. Други наддавателни предложения не са подадени. С протокол от 09.08.2011г. ЧСИ П.Р. е обявила за купувач на имота „Вита Фарм” ЕООД, гр.Стара Загора за сумата от 299299лв. След заплащане в цялост на цената, с постановление от 25.08.2011г. ЧСИ П.Р. е възложила на „Вита Фарм” ЕООД, гр.Стара Загора недвижимия имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 72165.505.1828, с адм. адрес: гр. Твърдица, кв.”Промишлена зона”, с площ 3723 кв.м., с предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор 88, парцел ХV, ведно с построената в имота сграда с идентификатор №72165.505.1828.1 със застроена площ 1693кв.м. за сумата 299299лв.

            Видно от удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения, изд. На 31.01.2012г. от Община Твърдица, задълженията на ЕТ „Топси 90 – Д.В.” за продадения недвижим имот за дължими местни данъци и такси възлизат на общата сума от 3902,65лв.

            Видно от удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки, изд. На 04.11.2011г. от ТД на НАП – Пловдив, ЕТ „Топси 90 – Д.В.” има задължения към НАП в общ размер от 17711,39лв., включващи ДДС от сделки в страната и лихва върху него; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения и лихва върху него; ДОО и лихва върху него; здравно осигуряване и лихва; ФГВРС и лихва; задължения към универсален пенсионен фонд и лихва върху тях.

            На 13.02.2012г. ЧСИ П.Р. е изготвила разпределение на постъпилата от публичната продажба сума от 299299лв. по изп.д.№394/2010г., както следва: І. НАП – ДДС - 3604,25лв.; ІІ. такси и разноски по изп. дела №394/2010г., №395/2010г., №396/2010г., №397/2010г. и №398/2010г. в общ размер от 15848,60лв.; ІІІ. МДТ за имота в общ размер от 3902,65лв.; ІV. Ипотекарен кредитор – взискател по изп.д.№394/2010г. в общ размер от 173670,57лв.; V. НАП – 17711,39лв.; VІ. Хирографарни кредитори: изп.д.№395/2010г. – 22021,52лв.; изп.д.№396/2010г. – 1675,80лв.; изп.д.№397/2010г. – 21783,18лв.; изп.д.№398/2010г. – 33697,19лв.; VІІ. ЧСИ т.26: изп.д.№395/2010г. – 1582,86лв. с ДДС; изп.д.№396/2010г. – 188,11лв. с ДДС; изп.д.№397/2010г. – 1570,84лв. с ДДС; изп.д.№398/2010г. – 2042,04лв. с ДДС.

            Предявяването на разпределението е насрочено за 05.03.2012г., за което са призовани длъжника, взискателя и ТД на НАП – Сливен, като присъединен взискател. На 05.03.2012г. в кантората на ЧСИ П.Р. за насроченото разпределение се явил само представител на взискателя „МКБ Юнионбанк” АД. Представители на длъжника и на НАП не са се явили. Изготвеното разпределение било предявено на взискателя „МКБ Юнионбанк” АД, чийто представител подписал протокола за предявяването от 05.03.2012г.

На 08.03.2012г. взискателя „МКБ Юнионбанк” АД е подал жалба против изготвеното и предявено разпределение на суми.

             От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения 3-дневен срок от предявяване на разпределението, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл.462, ал.2, вр. с чл.463 от ГПК.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Разпределението предпоставя няколко взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението за цялостното удовлетворяване на всички взискатели. Присъединен по право кредитор е държавата за дължимите й данъци, публични и други вземания.

В случая към изпълнително дело №394/2010г. по описа на ЧСИ П.Р., рег.№835 с район на действие СлОС са надлежно присъединени с акт на съдебния изпълнител изп. дела №№395/2010г., 396/2010г., 397/2010г. и 398/2010г. Всички те са с взискател „МКБ Юнионбанк” АД, гр.София и длъжник ЕТ „Топси 90 – Д.В.”***.

Съгласно чл. 460 от ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.

В чл. 136 от ЗЗД се регламентира редът на удовлетворение на вземанията и съгласно този текст се ползват с право на предпочително удовлетворение в реда, по който са изброени, посочените вземания. Вземането на ипотекарния кредитор е привилегировано по реда на чл. 136, ал.1, т. 3 ЗЗД от стойността на ипотекирания имот. Щом публичната продан се извърши, ипотеката се обръща в право върху цената, която ипотекарния кредитор има право да получи за вземането си към длъжника. Това негово право е преди правото на всички останали кредитори. То се разпростира обаче само за вземането, обезпечено с ипотека върху недвижимия имот, предмет на изпълнението и само върху стойността, която е получена от публичната продан на същия.

Видно от доказателствата по делото привилегировано по смисъла на чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД е цялото вземане на взискателя по изп.д.№394/2010г., поради наличие на вписана договорна ипотека за обезпечаване на цялото вземане върху недвижимия имот, продаден при извършената от съдебния изпълнител публична продан. По този въпрос спор няма и ЧСИ П.Р. е удовлетворила взискателя като от получената от продажбата на ипотекирания имот сума е разпределила веднага след сумите за ДДС, таксите и разноските по изпълнителните дела, в т.ч. и присъединените и дължимите местни данъци и такси за продадения имот и суми, удовлетворяващи вземанията на взискателя по изп.д.№394/2010г. От т.І. до т.ІV от разпределението вкл., според съда същото е законосъобразно, извършено по правилата на чл.460 от ГПК, вр. с чл.136, ал.1 от ГПК. В тази част разпределението не се и атакува от подалия жалба взискател.

Спорно е разпределението по т.V и т.VІ, касаещи разпределени суми на НАП /т.V/ и на взискателя по останалите четири присъединени дела, посочени като хирографарни кредитори /т.VІ/. С оглед установеното от фактическа страна въз основа на представените доказателства, съдът намира разпределението в тази му час по т.V и т.VІ за незаконосъобразно, извършено в нарушение на разпоредбите на чл.460 от ГПК и чл.136 от ЗЗД. От тук ще се промени и разпределението по т.VІІ – такси на ЧСИ по т.26 от Тафифата.

От доказателствата по делото се установи, че вземанията на взискателя по присъединените по надлежния ред /чл.456 от ГПК/ изп. дела №397/2010г. и №398/2010г. по описа на ЧСИ П.Р. са обезпечени с надлежно учредени и вписани в СлВп - Сливен договорни ипотеки върху недвижимия имот, предмет на публичната продан, получената от която сума е предмет на атакуваното разпределение. Безспорно вземанията на взискателя по изп.д. №397/2010г. за главница, лихви и разноски, произтичащи от Договор за предоставяне на кредитна линия – овърдрафт №331-015/13.06.2007г. са обезпечени с надлежно учредена и вписана втора по ред договорна ипотека върху продадения при публичната продан недвижим имот, собственост на длъжника. Първата по ред ипотека е вписана в полза на вземанията по Договора за предоставяне на инвестиционен кредит №331-014/13.06.2007г., предмет на изп. д.№394/2010г., правилно удовлетворени като първи привилегировани вземания /т.ІV от разпределението/.

Вземанията на взискателя по изп.д. №398/2010г. за главница, лихви и разноски, произтичащи от Договор за предоставяне на кредит „Развитие” №331-155/18.07.2008г. са обезпечени с надлежно учредена и вписана четвърта по ред договорна ипотека върху продадения при публичната продан недвижим имот, собственост на длъжника.

С оглед твърденията в жалбата,следва да се отбележи, че няма представени доказателства относно наличието на обезпечение по отношение на вземанията на взискателя по изп.д.№395/2010г. и изп.д.№396/2010г. по описа на ЧСИ П.Р.. Вземането по изп.д.№395/2010г. по никакъв начин не може да се свърже с някой от представените от взискателя договори за кредит, тъй като то не е индивидуализирано нито в заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК, нито в издадения въз основа на нея изп. лист /не е посочен точно от кой договор за банков кредит произтича/. Поради това съдът приема, че това вземане е непривилегировано, т.е. хирографарно. По отношение на вземанията по изп.д.№396/2010г. е безспорно, че те произтичат от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта VISA №331-052 от 02.04.2008г., който договор не е представен нито пред съдебния изпълнител, нито пред съда и липсват каквито и да е доказателства, че вземанията по него, оттам и по изп. дело са обезпечени и то с твърдяната ипотека върху продадения при изпълнението недвижим имот. При липса на доказателства относно обезпечеността на вземанията, същите се явяват хирографарни. Като такива, вземанията по двете присъединени изп. дела №395/2010г. и №396/2010г. по описа на ЧСИ П.Р. следва да се удовлетворят едва след удовлетворяване на привилегированите вземания /чл.460 от ГПК/. В тази насока жалбата на взискателя е неоснователна. Правилно ЧСИ П.Р. е разпределила суми на взискателя по тези две дела съразмерно като хирографарни кредитори в т.VІ от разпределението.

По отношение на вземанията на взискателя обаче по изп.дело №397/2010г. и по изп.д.№398/2010г. разпределението е незаконосъобразно. Както бе посочено по-горе вземанията по тези две дела безспорно са обезпечени с договорни ипотеки върху имота, продаден при извършената от съдебния изпълнител публична продан и същите следва да бъдат удовлетворени като привилегировани по реда на чл.136, т.3 от ЗЗД, като първо се удовлетворят вземанията по изп.д.№397/2010г., тъй като те са обезпечени с вписана втора по ред договорна ипотека върху продадения при изпълнението имот. След като съдебния изпълнител правилно е удовлетворил изцяло вземанията на взискателя по изп.д.№394/2010г., обезпечени с първа по ред договорна ипотека върху продадения недвижим имот, чиято сума се разпределя, то е следвало да удовлетвори веднага след тях вземанията, обезпечени с втората по ред вписана ипотека - тези по изп.д.№397/2010г. След удовлетворяване на вземанията и по това изп. дело, при наличие на останала неразпределена сума, съдебния изпълнител е следвало да пристъпи към удовлетворяване на вземанията по изп.д.№398/2010г., обезпечени с четвърта по ред договорна ипотека. Следва да се отбележи, че доказателства относно обезпечеността на тези вземания са били своевременно представени от взискателя на съдебния изпълнител преди да изготви атакуваното разпределение /той е представил нотариалните актове за учредяването на ипотеките, надлежно вписани в СлВп, данни за което е имал и самия съдебен изпълнител още в началото на предприемане на изп. действия по изп.д.№394/2010г./ и е следвало задължително да бъдат съобразени от него при извършване на разпределението.

Вземанията на държавата /освен тия за глоби/, които ЧСИ П.Р. е удовлетворила по т.V от разпределението след вземанията на ипотекарния кредитор по изп.д.№394/2010г., но преди тези на ипотекарния кредитор по изп.д.№397/2010г. и изп.д.№398/2010г., са посочени в чл.136, ал.1, т. 6 от ЗЗД, т.е. те са привилегировани вземания от ред следващ този на ипотекарните кредитори /чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД/ и съдебният изпълнител е допуснал грубо нарушение на закона, на установения ред за удовлетворяване на взискателите по чл.136, ал.1 от ЗЗД, като е удовлетворил взискател от по-заден ред преди взискател с привилегия от предходен ред. В този смисъл, неправилно ЧСИ е включил в разпределението в т.V вземанията на НАП за сумата от 17711,39лв. преди вземанията на ипотекарния кредитор по изп.д.№397/2010г. и по изп.д.№398/2010г. Едва след тяхното удовлетворяване и при наличие на останала за разпределение сума е следвало да бъдат удовлетворени вземанията на НАП. Едва след евентуално удовлетворяване и на НАП и наличие на суми следва да се пристъпи към съразмерно удовлетворяване на хирографарните вземания по изп.д.№395/2010г. и изп.д.№396/2010г.

Следва да се отбележи, че съдът не споделя изразеното в отговора на жалбата от длъжника становище, че разпределението по отношение на НАП е правилно, поради прилагане на чл.219, ал.1, т.1 от ДОПК. Цитираната от длъжника разпоредба урежда конкуренция между различни публични вземания при производство по принудително изпълнение на публични вземания, което се осъществява от публичен взискател. В случая не сме изправени пред такова изп. производство и чл.219 от ДОПК е неприложим, още повече, че той е и неотносим към настоящия казус. В случая ЧСИ следва да се ръководи при извършване на разпределението от реда по чл.136 от ЗЗД, вр. с чл.460 от ГПК.

С оглед изложеното съдът намира, че разпределението от 13.02.2012г., предявено на страните на 05.03.2012г. е незаконосъобразно по т.V, т.VІ и т.VІІ – относно разпределението на суми за НАП, хирографарни кредитори и ЧСИ по т.26 от Тарифата и като такова следва да се отмени и върне на ЧСИ П.Р. за извършване на ново разпределение, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на настоящото решение и при точно прилагане разпоредбата на чл.136, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.460 от ГПК.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ОТМЕНЯ като незаконосъобразно разпределение от 13.02.2012г., предявено на 05.03.2012г. по изп. д. №20108350400394 по описа на ЧСИ П.Р., рег.№835 и район на действие СлОС.

 

ВРЪЩА изпълнителното дело на ЧСИ П.Р., рег.№835 и район на действие СлОС за извършване на ново разпределение, съобразно указанията на съда.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                              2.