Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 01.06.2012г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и дванадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                 мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №225 по описа за 2012год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЕТ „К. – С.К.” чрез пълномощника му адв. С.К. против Решение №851/08.02.2012г. по гр.д.№5746/2010г. на Сливенски районен съд, с което ЕТ „К. – С.К.” е осъден да заплати на И.Г.Ф. обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от тежки увреждания, причинени в резултат на трудова злополука на 07.05.2010г. в размер на 24000лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 07.05.2010г. до окончателното й изплащане и обезщетение за имуществени вреди за лечение и възстановителни процедури за период от 27 месеца, причинени от трудова злополука на 07.05.2010г. в размер на 4212лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 07.05.2010г. до окончателното й изплащане, като исковете до пълните им претендирани размери съответно от 50000лв. за обезщетението за неимуществени вреди и 8100лв. за обезщетението за имуществени вреди, са отхвърлени като неоснователни. С решението са присъдени на двете страни разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част на исковете и ответника е осъден да заплати съответна държавна такса и разноски по сметка на съда.

Решението е обжалвано от ЕТ „К. *** – ответник в първоинстанционното производство, частично, в частите, с които е осъден да заплати на въззиваемия Ф. сумата от 24000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трудова злополука, настъпила на 07.05.2010г., сумата от 4212лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от причинени от трудова злополука, настъпила на 07.05.2010г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 07.05.2010г., както и съответни разноски и държавна такса. 

В жалбата си въззивника твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, противоречащо на обективните факти. Счита, че районният съд е постановил решението на база свидетелски показания на заинтересован свидетел – Х. Г., противоречащи на останалите свидетелски показания. Установените от съда обстоятелства по делото в повечето случаи не кореспондират със събраните в кориците на делото доказателства. Мотивите на СлРС са объркващи и неразбираеми. Съдът не е изследвал представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства – болнични листи от м.юни 2010г., в които било посочено, че злополуката не е трудова и самият ищец е посочил като свой работодател не ответника, а „Унимат” ООД. Счита, че първоинстанционният съд необосновано и незаконосъобразно е приел, че на 07.05.2010г. ищеца е претърпял трудова злополука по смисъла на чл.200, ал.1 от КТ и чл.55, ал.1 от КСО. Разпореждане за признаване на злополуката за трудова нямало издадено. В случая нямало по делото никакви доказателства относно наличието на трудови правоотношения между ищеца и ответника, което е предпоставка за ангажиране на отговорността на предприятието по чл.200 от КТ. За да е налице трудово правоотношение е необходимо да бъде сключен трудов договор в писмена форма. В случая такъв липсва, а ищецът не е доказал дори наличието на устен такъв, съдържащ белезите на писмен трудов договор. С оглед липсата на трудово правоотношение между страните, предявените искове са изцяло неоснователни. Въззивникът счита, че районният съд е постановил решението си и при нарушения на процесуалните правила, като не е преценил всички събрани по делото доказателства, не е отговорил на всички инвокирани възражения на страните и е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Моли съда да отмени атакуваното решение в обжалваните части, с които е осъден да заплати на И.Ф. обезщетение в размер на 24000лв. за неимуществени вреди и обезщетение в размерна 4212лв. за имуществени вреди, причинени от трудова злополука, настъпила на 07.05.2010г., ведно със законната лихва върху тях от увреждането.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ищеца в първоинстанционното производство - И.Г.Ф. чрез пълномощника му адв.А., която оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Счита, че решението на СлРС е мотивирано, анализа на събраните по делото доказателства подкрепяли изцяло направените от съда правни изводи. Счита, че от съвкупната преценка на свидетелските показания се установило, че на 07.05.2010г. ищецът е започнал възложената му от ответника работа, като последният, в качеството си на работодател, е допуснал ищеца като работник в първия работен ден на работен обект в с.Тамарино. Съдът подробно е обсъдил свидетелските показания заедно и поотделно и във връзка с останалия събран доказателствен материал. Неизпълнението на задължението на работодателя да регистрира сключен трудов договор не можело да служи като основание да не се търси отговорност при настъпилата злополука. Не можело неизправната страна да се възползва от последиците на собственото си противоправно поведение във вреда на работника. В нарушение на забраната на чл.63, ал.2 от КТ работодателят е допуснал работника до работа. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

С въззивната жалба и с отговора не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В с.з. въззивникът ЕТ „К. – С.К.”, редовно призован, се представлява от търговеца С.К. и от представител по пълномощие адв.К., който поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й, като съдът отмени първоинстанционното решение във всички обжалвани части.  

Въззиваемият И.Г.Ф., редовно призован, в с.з. се явява лично и с пълномощник адв.А., която оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да потвърди атакуваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Поддържа изложените в отговора на въззивната жалба съображения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваната му част, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно в обжалваната част  и като такова следва да бъде отменено в тази му част.

От събраните пред районния съд писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност, въззивният съд установи следното от фактическа страна:

Между страните по делото няма сключен трудов договор в писмена форма.

На 02.05.2010г. ищецът, заедно с приятелката си и баща си – свид.Г. Ф. минали с кола, управлявана от свид. Г. Ф. покрай офиса на ответника в гр.С. на ул.”Б.Т.”. Там свид. Ф. спрял колата и  ищецът слязъл и отишъл да говори с управителя Кондов за работа. Свид. Г. Ф. не е присъствал непосредствено на този разговор. Ищецът казал на баща си, че на 5-ти и 6-ти май бил на работа при С.К. и че на другия ден пак щял да ходи.

06.05.2010г. е национален празник и със Заповед №4/05.05.2010г. на Управителя на ЕТ „К. – С.К.” е обявен за почивен ден.

Ищецът не е подавал молба до ответния търговец за започване на работа. Не е представял никакви документи в тази насока.

На 07.05.2010г. сутринта в офиса в гр.С., ул.”Б.Т.” №18-В ответният едноличен търговец възложил на двама свои работници И. П. и В.К. работа за деня, изразяваща се в вземане на размери за изготвяне на улуци на обект в с.Тамарино, обл.Ямбол. При поставянето на задачата ответникът направил инструктаж на работниците си - И. П. и В.К., както и на другите си работници. Управителят на ответния търговец - С.К. не е казвал на двамата работници, които изпратил на обекта в с.Тамарино, че с тях изпраща и друг човек – ищеца Ф.. И.Ф. по това време не бил в офиса. След поставянето на задачите и инструктажа И. П. и В.К. отишли до служебната кола и се подготвили за тръгване към обекта, но поради проблеми с колите до 10 часа не могли да тръгнат. При тръгването на двамата работници за обекта при тях в колата се качил ищеца Ф., като им казал, че ще отиде с тях да види къде работят и какво работят, тъй като можел да започне работа при тях. Управителят С.К. не е присъствал на този разговор, той не бил при колата в този момент и не е казвал на работниците си да вземат ищеца с тях. След като ищецът се качил в колата с посоченото обяснение, работниците тръгнали към обекта. Не са се обаждали на работодателя си и не са го питали дали казаното от Ф. е вярно.

Преди обед на обекта на покрива се качили двамата работници П. и К.. Ищецът Ф. не се е качвал на покрива. Той отишъл при свид.Х. Г., който работил наблизо на базата на „Мелинвест” и му поискал чук, не му е обяснявал за какво му е. Нито един от двамата работници на ответника – П. К. не са възлагали на Ф. да отиде да търси чук. По обяд свид. П., свид. К. и ищецът отишли да обядват в селото. След обяда се върнали на обекта. П. и К. казали на ищеца, че двамата ще се качат на покрива да вземат мерките, след което ще си тръгват. Не са казвали на ищеца да се качва на покрива. Напротив, след като ищецът понечил да се качи с тях, свид. И. П. изрично му казал да не се качва на покрива, тъй като не работи във фирмата. Свидетелите не са видели кога и как ищеца се е качил на покрива. Двамата работници били в едната част на покрива и вземали мерки, като ищеца не бил с тях. В един момент чули, че издрънчала ламарина. Слезли долу и видели ищеца паднал по лице на земята. Веднага се обадили на тел.112. Пристигналата линейка откарала ищеца в МБАЛ „Св. Пантелеймон”АД в гр.Ямбол, къде му била оказана медицинска помощ. В болницата отишъл С.К. и попитал свид. И. П. защо са взели Ф. със себе си на обекта. К. бил видимо изненадан, че ищеца е отишъл на обекта.

На 10.05.2010г. ищеца бил изписан с подобрение от МБАЛ „Св. Пантелеймон”АД в гр.Ямбол с окончателна диагноза „Травматичен шок. Контузио капитис, торацис ет ектремитатес билатералис. Фрактура антебрахии бил.- ф-ра радии декстри ет синистри. Фрактуранертебе. Контузио пулмонум. Травматичен бял дроб. Фрактура косте ІІ-ІVдекста ет фактура косте ІІ-ІІІ син.”

На 10.05.2010г. ищецът бил приет на лечение в Отделение по ортопедия и травматология на МБАЛ „Д.-р И. ***, от където е изписан на 28.05.2010г.

През периода 24.09.2010г. – 01.10.2010г. ищеца Ф. бил приет в Рехабилитационно отделение на МБАЛ „Хаджи Димитър” ООД, гр.С..

С ЕР №2662 от 16.08.2010г. на ТЕЛК – Сливен на ищеца са определени 48% трайна неработоспособност с дата на инвалидността 24.07.2010г. и срок на  инвалидността до 01.08.2011г.

В частта относно уврежданията на ищеца, здравословното му състояние след падането от покрива и в процеса на лечение, възстановителните и рехабилитационни процедури, съответните приемани медикаменти и тяхната стойност, както и относно прогнозите за възстановяването му, установяващи се от допуснатите и изслушани от районния съд съдебно-медицинска и съдебно-счетоводна експертиза и свидетелските показания на свид. Г. Ф., въззивният съд ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към фактическата обстановка, установена от районния съд, която в тази част е подробна и пълна.  

По делото няма ангажирани доказателства относно направени от ищеца разходи за лекарства и възстановителни процедури. Няма ангажирани доказателства ищецът да е ползвал услугите на придружител и такива да са заплащани от него.

С наказателно постановление №2000962/15.10.2010г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен на ЕТ „К. – С.К.” е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. на основание чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ. С Решение №22/20.01.2011г. по НАХД №2027/2010г. на СлРС НП №2000962/15.10.2010г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен е отменено като незаконосъобразно. Решението на СлРС е оставено в сила с Решение №138/06.04.2011г. по КАНД №57/2011г. на АдмС – Сливен.

По делото няма ангажирани доказателства за деклариране на злополуката от 07.05.2010г. пред НОИ, за провеждане на процедура по разследване на трудова злополука по реда на чл.58 от КСО и издаване на разпореждане по чл.60 от КСО за приемане или за не приемане на злополуката за трудова.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука от 07.05.2010г. в размер на 50000лв. и иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от трудова злополука на 07.05.2010г. в размер на 8100лв. Правно основание на предявените искове е чл.200 от КТ.

За да постанови обжалвания съдебен акт, с който е уважил частично предявените искове, районният съд е приел, че между страните е налице трудово правоотношение, настъпилата на 07.05.2010г. злополука е трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, като съдът може да установи наличието й в производството по иск по чл.200 от КТ и че е налице причинна връзка между установените вреди и трудовата злополука.

Въззивният състав не споделя правните изводи на районния съд, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор, нито в задължителната съдебна практика.

Съдът намира за основателни изложените във въззивната жалба оплаквания. 

Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работник или служител, независимо от това дали орган на работодателя или негов работник или служител има вина за настъпването им.

За успешното провеждане на иск с правно основание чл. 200 от КТ в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали към момента на увреждането в трудови правоотношения, че самото увреждане представлява трудова злополука, в резултат на което са настъпили вреди, характера на вредите, както и причинната връзка между вредите и трудовата злополука.

Първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника по чл.200 от КТ е наличие на трудово правоотношение между него и ищеца. В настоящия случай от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин наличието на трудово правоотношение между ищеца И.Ф. и ответния ЕТ „К. ***. Безспорно между страните не е налице сключен в изискуемата от закона /чл.62, ал.1 от КТ/ писмена форма трудов договор. По делото ищеца, носещ доказателствената тежест не е установил по безспорен начин и твърдението си, че въпреки липсата на писмен договор между него и ответния търговец има постигнати устни договорки за сключване на такъв. Единствените частични показания в тази насока са на бащата на ищеца – свид. Г. Ф., който обаче няма непосредствени възприятия от водените преговори за сключване на трудов договор между страните, нито знае какви са действителните уговорки между тях, още по-малко дали са постигнати такива. Това, което той знае е от казаното му от ищеца – него син, а не от непосредствени впечатления. Освен това ищецът извън това, че „ще ходи на работа” не му е казал нищо друго относно елементите на трудовия договор. Съдът не кредититира свидетелските показания на свид. Г. Ф. в тази насока, тъй като те не изразяват преки впечатления, а пресъздават информация, дадена единствено от ищеца. Освен това съдът взе предвид и заинтересоваността на свидетеля – баща на ищеца. От останалите събрани по делото доказателства по никакъв начин не може да се направи извода, че между страните е имало постигнато съгласие за сключване на трудов договор и че въз основа на него ответният търговец е изпратил ищеца на обекта в с.Тамарино, като му е възложил извършване на определена работа. Напротив, от показанията на свид. П. и свид. К. се установява, че ищецът сам, без знанието и нареждането на ответника се е качил в колата при тях, като изрично им е казал, че иска да отиде с тях, за да види къде и какво работят, тъй като може да започне работа при тях. Няма абсолютно никакви доказателства по делото, че ответният търговец е възложил, дал съгласието си или поне че е знаел, че ищецът отива на обекта в с.Тамарино с изпратените там работници. Видно от показанията на свид. П., които съдът кредитира, като непротиворечиви и подкрепящи се от останалия доказателствен материал, след инцидента управителят С.К. се изненадал, че ищеца е отишъл на обекта и попитал работниците си защо са го взели със себе си.

Не се установи възлагане на работа от ответника и фактическо приемане за изпълнение от страна на ищеца, както и останалите задължителни елементи на трудовия договор. Следователно по делото не е установено наличие на трудово правоотношение между ищеца и ответния търговец към момента на злополуката, която е първата кумулативна предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника по чл.200 от КТ. При липса на доказано по делото трудово правоотношение между страните, не може да бъде ангажирана обективната отговорност по чл. 200 КТ на работодателя, поради настъпило увреждане от трудова злополука.

От друга страна, не е налице и другия елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл.200 от КТ – установена трудова злополука. Установяването на факта на трудова злополука става по надлежния ред, нормативно определен с разпоредбите на чл.57 и сл. от КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, приета с ПМС №263/30.12.1999г., т.е. по нормативно установена специална административна процедура. Съгласно този ред работодателят от една страна и пострадалият или неговите наследници, от друга страна, следва да декларират, съответно в 3-дневен и 1-годишен срок пред съответното териториално поделение на НОИ всяка злополука. След извършване на нормативно регламентирана проверка /разследване/, длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО издава разпореждане за признаване или не признаване на злополуката за трудова. Липсата на разпореждане по смисъла на чл.60, ал.1 от КСО не дава възможност на ищеца да предизвика установяване на трудова злополука в рамките на съдебно производство. В тази насока е задължителната за съдилищата практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК /Решение №109/12.03.2012г. на ВКС по гр.д.№622/2011г. ІVг.о.; Решение №410/29.06.2010г. на ВКС по гр.д.№599/2009г., ІІІ г.о.; Решение №31/02.02.2011г. на ВКС по гр.д.№1894/2009г. ІV г.о. и др./

По делото не са представени доказателства за наличие на трудова злополука, съгласно чл.57 и сл. от КСО, а именно разпореждане на органа по чл.60, ал.1 от КСО. Поради това не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл.200, ал.1 от КТ – установена по надлежния административен ред трудова злополука, поради което искът по чл.200, ал.1 от КТ не може да бъде успешно проведен.

Липсата на трудово правоотношение и установяването на злополуката като трудова по надлежния ред от компетентния орган, изключва отговорността по реда на КТ. Предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца вреди са неоснователни.

Като е достигнал до други правни изводи в обжалваната част, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно съдебно решение, което следва да се отмени в обжалваната част и вместо него да се постанови ново, с което исковете по чл.200, ал.1 от КТ в уважените им от районния съд части бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В частта, с която исковете по чл.200, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди над уважените до пълните претендирани размери са отхвърлени като неоснователни, решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в сила, както и в частта относно присъдените на ответника разноски.

Въззивникът не е претендирал пред въззивната инстанция присъждане на направените по делото разноски, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.

С оглед изхода на спора, на ищеца в първоинстанционното производство не се дължат разноски, поради което първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта относно присъдените на И.Ф. разноски в размер на 728,36лв.

С оглед изхода на спора и отхвърлянето изцяло на исковете, предявени от ищеца, освободен от заплащане на държавни такси и разноски, то направените по делото разноски следва да останат за сметка на бюджета на съда, а решението на районния съд да се отмени в частта, с която ответника е осъден да заплати съответна държавна такса и разноски за вещо лице.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №851 от 08.02.2012г., постановено по гр.д. №5746/2010г. по описа на Сливенски районен съд в обжалваната част, с която ЕТ „К. – С.К.”, ЕИК 119050783, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Х. Д.*-*-*, представляван от С.П.К. е осъден да заплати на И.Г.Ф. ***, както следва: сумата от 24000лв. /двадесет и четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от тежки увреждания, като счупване на четири прешлена, две ребра, гривнени стави и множество други травми по цялото тяло, причинени в резултат на трудова злополука на 07.05.2010г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 07.05.2010г. до окончателното й изплащане; сумата от 4212лв. /четири хиляди двеста и дванадесет лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за лечение и възстановителни процедури за период от 27 месеца, , причинени в резултат на трудова злополука на 07.05.2010г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 07.05.2010г. до окончателното й изплащане; сумата от 728,36лв. /седемстотин двадесет и осем лева и тридесет и шест ст./, представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на исковете, както и в обжалваната част, с която ЕТ „К. – С.К.”, ЕИК 119050783, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Х. Д.*-* е осъден да заплати по сметка на Сливенски районен съд държавна такса в размер на 1128,50лв. и разноски за експертизи в размер на 243лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Г.Ф. ***К. – С.К.”, ЕИК 119050783, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Х. Д.*-*, представляван от С.П.К. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.200, ал.1 от КТ, както следва: иск за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 07.05.2010г. в размер на 24000лв. /двадесет и четири хиляди лева/ и иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 07.05.2010г. в размер на 4212лв. /четири хиляди двеста и дванадесет лева/, ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от увреждането до окончателното им изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

 

В останалата, отхвърлителна, част решението на СлРС не е обжалвано и е влязло в сила.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                  

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.