Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 115

 

гр. Сливен, 03.05. 2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  втори май през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                        

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  226  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 156/22.02.2012 г. по гр. д. №  4/2012 г. на Сливенския районен съд, с което е изменена определената със съдебна спогодба по гр. д. № 4074/2008 г. на Сливенски районен съд месечна издръжка, която  Е.С.У. се е задължила да заплаща на  А.А.Г. със съгласието на баща му А.А.Г., като е увеличена от 50 лв. на 170 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска – 03.01.2012 г. до настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като искът до пълния му претендиран размер е отхвърлен като неоснователен и недоказан.  

Във въззивната жалба, подадена от ответницата в първоинстанционното производство, се обжалва определената издръжка в размер от 170 лв. Твърди се, че месечният й доход  е около 600 лв., а допълнителни доходи получава само в случаите когато извършва дейности за определен период от време.  Така дълго време ответницата не е имала  допълнителни доходи. Поради това определеният размер на издръжката е прекалено висок и не е съобразен с това обстоятелство.  Съдът е следвало да се съобрази с инцидентния характер на гражданския договор, въз основа на който през 2011 г.  ответницата е получавала суми над основното трудово възнаграждение. Освен това съдът не се е съобразил с обстоятелството, че детските надбавки се получават от ищеца. Освен това съдът неправилно и необосновано е посочил, че  оправдава пушенето на цигари  като е сравнявал този порок както в детето така и в ответницата. Сочи се, че това не е развлечение и не е основание за осъществяване на социални контакти. Поради това се иска отмяна на решението и  постановяване на ново, с което да бъде присъден по-нисък размер на дължимата издръжка, като не е конкретизирано точно какъв.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.

В с.з.  за въззивницата се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. въззиваемата страна не се явява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете до приетия от съда размер.

Задължението за издръжка на непълнолетно дете е безусловно от гледна точка на възможността на детето да се издържа с имуществото си. Съдът правилно е констатирал и преценил нуждите на детето, които, според своето естество, са сведени само до най-необходимото за живот в границите на човешкото достойнство – храна, облекло, елементарно домакинство, учебници и пособия, евентуално – разходи за културни и спортни развлечения.

Също правилно и в съответствие с материалноправните разпоредби, съдът се е съобразил с възможностите на всеки от родителите, като е взел предвид и факта, че родителят, при когото детето живее, освен в пари, участва в неговата издръжка и в натура и като полага лични и непосредствени, ежедневни физически грижи за неговото отглеждане и възпитание, а другият родител работи при по-високо средно месечно възнаграждение. Освен това бащата не е в състояние да реализира доходи от трудова дейност заради заболяване. Вярно е, че допълнителното възнаграждение, което е получила въззивницата има инцидентен характер, но възнаграждението й по постоянния трудов договор е по висок от средния за страната. Определената от съда месечна издръжка за детето е по-нисък от минималната работна заплата, а с оглед на възрастта му, несъмнено са нараснали нуждите му, както беше посочено и по-горе. Потребностите му не включват необходимостта от тютюнопушене, което е укоримо за тази възраст, но не може да бъде предмет на регулация от съда.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 156/22.02.2012 г. по гр. д. №  4/2012 г. на Сливенския районен съд.

        

         Решението подлежи на  касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: