Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,  12.06.2012 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на петнадесети май април през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                  СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 227 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на Управителя на  „ЕМ ДЖИ ЛИЗИНГ” ЕООД гр. П., ул. „Б.” № * – А.А.Ч. с адрес за кореспонденция гр. П., ул.”П.” № * ет. * ап. * срещу Решение № 83 от 17.02.2011 г.по гр.д.№ 2605/2010 г. по описа на Сливенския районен съд, с което са били отхвърлени предявените от въззивника против Й.П.С. ЕГН ********** ***, М.И.Х. ЕГН ********** *** и В. К. Д. ЕГН ********** *** искове за признаване за установено, че дължат сумите по издадената заповед за изпълнение № 537/12.03.2009 г. на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 893/2009г. на Сливенски районен съд като неоснователни и недоказани. С обжалваното решение въззивникът бил осъден да заплати на въззиваемата Х. и разноски в размер на 300 лева.

В жалбата са направени оплаквания за това, че съдът не е изследвал въпроса дали ответниците С., Х. и Д. са се познавали с третото лице Н. и дали са поддържали контакти помежду си, както и не е отговорено на въпроса защо въззиваемата Х. е представила удостоверения за доходи и месторабота на въззивното дружество след като е била поръчител по неистински договор. Твърди се, че с действията си въззиваемата Х. е подпомагала процеса по извършване на измама от Н.С.Н. и пряко или косвено същото били направили и въззиваемите С. и Д.. Моли се делото да бъде върнато в прокуратурата за доразследване, както и да бъдат проверени изложените по-горе факти и обстоятелства. На второ място е направено искане решението на Сливенския районен съд да бъде отменено. Оспорено е обжалваното решение и в частта с която на въззиваемата Х. са присъдени разноски в размер на 300 лева. Моли се да бъдат присъдени деловодни разноски за въззивната инстанция.

По делото е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. И. в качеството му на процесуален представител на въззиваемата Х. , с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че по отношение на обстоятелствата - в какви отношения са се намирали въззиваемите с третото лице Н. съдът не е можел да извърши изследване, тъй като това са обстоятелства, които са се установили в хода на наказателното производство, по отношение на тях има налице влязла в сила присъда и пререшаването е невъзможно. Твърди се, че правилно Районен съд – Сливен се е съобразил в разпоредбата на чл. 300 ГПК и е зачел влязлата в сила присъда по НОХД № 955/2011 г. На следващо място е посочено, че две са причините Договорът за потребителски кредит № 1/05.04.2007 г. сключен между въззивното дружество и въззиваемият С. да не поражда действия. На първо място това е така, тъй като безспорно по НОХД№ 955/2011 г. по описана РС – Сливен било установено, че кредитополучателят - въззиваем в настоящото производство С. , не е бил подписал договора за потребителски кредит, нито съпътстващият го Запис на заповед и не е получил посочените в него суми. От друга страна договорът не бил подписан и от самия кредитодател – въззивник в производството, което съгласно т. 1 от Общите условия на договора било условие за влизането му в сила, а след като основният договор за кредит не пораждал действие, то и поръчителството по него не следвало да породи действие, т.е. въззиваемата Х. не следва да отговаря като поръчител по един недействителен договор за кредит. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да бъдат присъдени деловодни разноски за двете инстанции.

В с.з. въззивната страна, редовно призована се представлява от адв.Ч. , който поддържа въззивната жалба, моли същата да се уважи и първоинстанционното решение да бъде отменено . Представя писмена защита , в която сочи , че страната желя обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно , включително в частта на присъдените на въззиваемата Х. разноски и да бъде присъдена исковата претенция. Претендират се разноски за двете инстанции.

Въззиваемият С. в съдебно заседание не се явява. Представлява се от адв. Такова , която оспорва жалбата и моли да се потвъди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Въззиваемата Х. не се явява в с.з. Представлява се от адв.И. , който оспорва въззивната жалба и моли същата да се отхвърли. Претендира разноски.

Въззиваемата Д. се явява лично в с.з. Оспорва въззивната жалба и моли същата да се отхвърли.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 01.03.2012 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на 14.03.2012 г. е била депозирана въззивната жалба.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

На 05.04.2007 г. бил сключен договор за потребителски кредит с кредитор „ЕМ ДЖИ ЛИЗИНГ” ЕООД гр. П. и кредитополучател Й.П.С.. По договора за кредит на кредитополучателя се отпускала сумата от 1700 лв., като поръчители по него били посочени лицата М.И.Х. и В.К.Д.. От представеното по делото нотариално заверено копие на Договора за потребителски кредит е видно, че същият е бил подписан за кредитопулачател и поръчител № 1 и поръчител № 2, за кредитор не е бил положен подпис. В т. 1 раздел ІІІ Общи условия на договора било посочено, че същият се сключва и влиза в сила с полагането на подписи на кредитора и на кредитополучателя.

На 05.04.2007 г. била издадена Запис на заповед, за която като издател бил посочен Й.П.С.. Съгласно тази заповед с падеж на 05.02.2007 г. Й.С. се задължавал да заплати сумата от 1343 евро или левовата им равностойност. Върху Запис на заповед бил положен подпис за издател, както и подписи за поръчители М.И.Х. и В.К.Д.. По кредитното дело били представени удостоверение за работа на въззиваемата Х. *** трудов договор № 3/2005 г. на В.Д. с фирма „Дарина” ЕООД, удостоверение от Дарина ЕООД изх. № 18/05.04.2007 г. за това, че въззиваемата Д. работи във фирмата, удостоверение за доходи от „Колхида Сливен” АД на Й.П.С..

По делото е представен трудов договор № 254/04.03.2005 г., от който е видно, че въззиваемата Д. работи във фирма „РАУМЕР БЪЛГАРИЯ” ООД.

На 12.03.2008 г. пред РС Сливен било депозирано заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с което въззивникът поискал да се издаде Заповед за изпълнение против поръчителите по договора за кредит и длъжника по същия Й.П.С., М.И.Х. и В.К.Д.. Било поискано тримата да бъдат солидарно осъдени да заплатят сумата от 912 евро ведно със законната лихва от 12.03.2009 г. По така депозираното заявление и приложения към него оригинал на запис на заповед от 05.04.2007 г. била издадена Заповед № 537 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК , с което въззиваемите С., Х. и Д. били осъдени да заплатят солидарно на въззивника претендираната сума от 912 евро. След отправената покана за изпълнение в законния срок  въззиваемите Д. и Х. депозирали възражение за недължимост на сумата.

С оглед депозираните възражеиня била депозирана и исковата молба предмет на настоящото съдебно производство.

Делото пред Районен съд – Сливен, е било спряно до произнасяне на присъда по НОХД № 955 по описа за 2011 г. на Сливенския районен съд. Същата била постановена под № 1008/17.11.2011 г. Сливенският районен съд признал подсъдимия Н.С.Н. за виновен в това, че

І. В началото на м. април 2007 г. в гр. Сливен в условията на продължавано престъпление пред „ЕМ ДЖИ ЛИЗИНГ„ ЕООД Пловдив съзнателно се ползвал от неистински частни документи /договор за потребителски кредит № 1 от 05.04.2007 г. сключен между „Ем Джи Лизинг” ЕООД Пловдив и Й.П.С., като неистинността се отнася за подписа на кредитополучателя Й. П.С. и за подписа на поръчител № 2 В.К.Д..

С присъдата било признато и че подсъдимият Н.С.Н. в началото на април 2007 г. в гр. Сливен в условията на продължавано престъпление пред „ЕМ ДЖИ ЛИЗИНГ” ЕООД – Пловдив, съзнателно се ползвал от неистински частни документи представляващи поименни ценни книжа на заповед /една Запис на заповед от 05.04.2007 г. създател Й.П.С. за сумата от 1343 евро, като неистинността се отнася за подписа на издателя Й.П.С. и за подписа на поръчител № 2 В.К.Д..

Присъдата е влязла в сила на 05.12.2011 г. При постановяването й съдът взел предвид заключенията на извършените две графически експертизи от които се установило, че подписът след текста „кредитополучател” в Договор за кредит не е положен от въззиваемия С., както и че подписът под поръчител за въззиваемата Д. не бил положен от нея. Същото се отнасяло за положените подписи за С. и Д. в издадената Запис на заповед.

След като прецени доказателствата събрани по делото поотделно и в тяхната съвкуност съдът направи следните правни изводи:

Пред първоинстанционния съд е бил депозиран иск с правно основание чл. 222 ГПК вр. чл. 124 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК. Целта е да се установи вземането на кредитор за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417 ГПК. Доказателствената тежест по този иск изцяло тежи върху ищеца, който в настоящото производство се явява въззивник. Въззивникът е страната, която е следвало да докаже наличието на облигационни отношения между нея и ответните лица – въззиваеми в производството, по които първият въззиваем С. да е получил кредит, а вторите две въззиваеми - Х. и Д. да са станали поръчители.  В тежест на въззивнака е било да докаже , че кредитът не е бил обслужен и са настъпили условията за събирането му по съдебен ред. Въззивникът обаче с представените по делото доказателства не е изпълнил това изискване на законодателя. Действително налице е представено копие от договор за потребителски кредит, в който първият въззиваем С. е посочен като кредитополучател, а вторите две въззиваеми Х. и Д. са посочени като поръчители. По същия начин и за същите позиции те са посочени и в представената по делото Запис на заповед, но съдът е следвало да съобрази своето решение с постановената присъда по НОХД № 955/2011 г. на СлРС, по която е била постановена присъда за това, че трето лице, което не е страна по настоящото гражданско производство, а именно подсъдимият Н.С.Н., съзнателно е използвал неистински частни документи, а именно Договор за кредит № 1 от 2007 г. и Запис на заповед от 06.04.2007 г., които са основанието за отпускате на потребителския кредит, като неистинността на тези документи се изразява в това, че подписът за кредитополучател и поръчител № 2 не са били поставени от лицата, които са посочени като кредитополучател и поръчител.

В разпоредбата на чл. 300 ГПК е посочено, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието и неговата противоправност и виновността на дееца. В конкретния случай не е допустимо в гражданското производство съдът директно да приеме заключенията на извършените графически експертизи дадени по наказателното производство, но той следва да съобрази и е съобразил обстоятелството, че трето на производството лице - Николай Н. е използвал документи, които са неистински, тъй като подписите положени под тях не са от лицата за които се твърди, че са положени.  В тежест на въззивната страна е било да докаже, че действително тези подписи са положени от ответниците по иска, така както е предявен пред Районния съд. След като това не е извършено от страната, то тя следва да понесе и съответната санкция, а именно предявеният от нея иск следва да бъде отхвърлен. Въззивникът в хода на производството не е доказал, че е възникнало основното главно правоотношения, а именно че въззиваемият С. е получил сума по договор за потребителски кредит от въззивното дружество. След като не е бил изпълнен главният договор, то не може да породи действие и клаузата за поръчителство и съответно не може да се търси отговорност от поръчителите Х. и Д.. От друга страна следва да се посочи, че самият договор за потребителски кредит не е породил действие и на още едно основание, а именно същият не е бил подписан от „за кредитодател” съгласно Общите изисквания към договора.

Записът на заповед е абстрактна, формална, едностранна сделка с менителен ефект. Липсата на някои от задължителните реквизитите посочени в чл. 535 ТЗ  лишават документа от качеството му на Запис на заповед съобразно разпоредбата на чл. 536 ал.1 ТЗ. По отношение представения към делото Запис на заповед следва да се посочи, че същият не е породил действие, тъй като са налице доказателства, че не е бил подписан от въззиваемия Стефанов и въззиваемата Х., съответно за „издател” и „поръчител”. Тъй като Записът на заповед се издава винаги при строго спазване на предписаните от закона форма, като съществено условие е да бъде посочено името на издателя и Записът на заповед да бъде подписан от издателя. След като не е спазена законовата форма, тъй като е налице разминаване между лицето посочено за издател и подписът положел за издател, то документа наименован „Запис на заповед” не може да породи менителничния ефект който е характерен за действителната Запис на заповед. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС /решение №1179/2006 г. по гр. д. № 464:2005 г./, Апелативните съдилища /решение № 30/2003 г. на БАС т.д. 18/2003 г./ и на Окръжните съдилища /решение по въззивно гражданско дело 1184/2007 г. на ОС – Русе/.

След като е установено по наказателното производство, че третото лице – Н. се е ползвал от неистински документ, а именно договор за потребителски кредит Записа на заповед и неистинността се изразява в неподписване на същите от лицето посочено като кредитополучател и поръчител № 2 , то е на лице по отношение на този договор и записа на заповед недействителност по смисъла на чл. 26 ал. 2 ЗЗД . Като нищожна те не могат да породят никакво правно действие.

По отношение направеното искане във въззивната жалба делото да бъде върнато в прокуратурата за доразследване, следва да се отбележи , че това е недопустимо в хода на настоящето въззивно гражданско производство . Правомощията на въззивния съд са посочени в разпоредбите на чл.269 – 272 от ГПК, а такава възможност не е предвидена.

Изводите на настоящата инстанция напълно съвпадат с тези на първоинстанционния съд , поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото деловодни разноски би следвало да се присъдят на въззиваемите. Такива са претендирани и доказани от Въззиваемия Й.П.С. в размер на 300.00 ( триста ) лева и от въззиваемата М.И.Х. в размер на 300.00( триста ) лева. За посочените суми следва да бъде осъдена въззивната страна.

 

 

         По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 83 от 17.02.2011 г.по гр.д.№ 2605/2010 г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

 

 

ОСЪЖДА „ЕМ ДЖИ ЛИЗИНГ” ЕООД гр. П., ул. „Б.” № * да заплати на Й.П.С. ЕГН ********** *** деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 300.00( триста ) лева.

 

ОСЪЖДА „ЕМ ДЖИ ЛИЗИНГ” ЕООД гр. П., ул. „Б.” № * да заплати на М.И.Х. ЕГН ********** *** деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 300.00( триста ) лева.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.