Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 118

 

гр. Сливен, 09.05.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на девети май през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                        

 

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  229  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 1059/24.02.2012 г. по гр. д. № 5751/2011 г. на Сливенския районен съд, с което е осъден  Р.Е.Е.  ЕГН ********** *** да заплати на застрахователна компания „Български имоти” АД гр.София, ЕИК 831510265, със седалище и адрес на управление гр. С., район „Т.”, ж.к. „И. В.” ул. „Б.”№ *, представляван от изпълнителните директори сумата от 645.03 лв., представляваща заплатено обезщетение  по застраховка „Гражданска отговорност” за щети, причинени в резултат на ПТП на 19.07.2010 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.09.2011 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Във въззивната жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство, се твърди, че  решението е неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Твърди се , че липсват мотиви и съдът декларативно е приел, че  регресният иск се явява основателен и доказан. Съдът не се е произнесъл по доводите на ответника. Ищецът не е доказал съществуването на  валидно застрахователно правоотношение между него и ответника. Освен това не се е установило ответникът виновно да се е отклонил от проверка за алкохол при възникналото ПТП. Напротив, налице били доказателства, че той е отишъл да организира изтеглянето на собствения си автомобил. Служителите на пътна полиция са направили субективна преценка, че не следва да бъде извършван тест за алкохол и това обстоятелство не може да бъде тълкувано във вреда на въззивника. Следвало е да бъде назначена съдебно-химическа експертиза, която да установи това обстоятелство. Освен това по делото липсват доказателства въззивникът да е бил наказван по административен ред за управление на МПС след употреба на алкохол. Поради това неоснователно поведението на въззивника се тълкувало като попадащо в приложенията на чл. 274 ал. 1 т. 1  от  КЗ. Претенцията следвало да бъде отхвърлена, както и  претенцията за дължимите лихви.  Поради това се иска да бъде  отменено решението на Сливенския районен съд и евентуално, ако се констатират нарушенията на процесуалния закон, делото да бъде върнато за ново разглеждане със задължителни указания, а ако бъде преценено, че съдът не е допуснал процесуалните нарушения да се постанови ново решение, с което да се отхвърли изцяло иска и да бъдат присъдени направените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.

В с.з.  за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата страна не се явява процесуален представител, постъпило е писмено становище, в което се оспорва основателността на подадената жалба и се моли да бъде потвърдено решението.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

        Жалбата е неоснователна.

        Не отговаря на истината твърдението, че решението е немотивирано. Напротив - районният съд е приел фактическа обстановка въз основа на анализ на събраните по делото доказателства, от които е извел правни изводи за основателност на предявения регресен иск от платилия застраховката „Гражданска отговорност” срещу причинителя на ПТП.

        Несъмнено е, че е налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца в първоинстанционното производство и ответника, което е отразено и в протокола за ПТП. Освен това в писмения отговор на исковата молба не е било направено такова възражение – за липса на застрахователни правоотношения, поради което те са преклудирани. Поради това е неоснователно съдържащото се в жалбата твърдение, че ищецът не е доказал съществуването на валидно застрахователно правоотношение.

   В хипотезата на задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, законът признава правото на регрес в полза на застрахователя срещу застрахования. Това право възниква освен в случаите по чл.227 КЗ на умишлено причинени вреди от застрахования водач или ползвател на МПС, застрахован по задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите и при предпоставките, визирани в нормата на чл.274 КЗ. Алинея първа на посочената законова разпоредба предвижда правото на регрес за застрахователя, в случай, че застрахования при настъпване на ПТП е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол,

        Неоснователно е възражението, че ответникът не се отклонил виновно от мястото на ПТП. В тази насока са събрани множество доказателства, от които е видно, че ответникът, след причиняване на ПТП, е напуснал мястото и се е завърнал в един по-късен момент. В случая е без значение, че към този момент той е твърдял, че е търсил автомобил на „Пътна помощ”, който да превози неговото МПС, тъй като от доказателствата по делото обосновано се приема, че на практика той се отклонил от проверка за алкохол. Свидетелските показания по делото сочат, че са налице обстоятелства, които обосновават извода, че ответникът е употребил алкохол и е напуснал ПТП именно с цел да осуети такава проверка. Към този момент той е могъл и сам да изиска да му бъде направена експертиза за наличието на алкохол в кръвта с цел да избегне евентуалните бъдещите претенции към него. С оглед на поведението му към момента на инцидента единственият извод е, че въззивникът, като водач на МПС, при управлението на което е причинил, ПТП, виновно се е отклонил от проверка за алкохол .

        В обобщение следва да се посочи, че районният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила, нито пък че постановения от него съдебен акт е немотивиран, необоснован и противоречащ на закона.

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

        С оглед на изхода на процеса въззивникът следва да бъде осъден да ззаплати на въззиваемото дружество направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 1059/24.02.2012 г. по гр. д. № 5751/2011 г. на Сливенския районен съд.

        

         ОСЪЖДА Р.Е.Е. ЕГН ********** *** да заплати на ЗК „Български имоти” АД гр.София, ЕИК 831510265, със седалище и адрес на управление гр. С., район „Т.”, ж.к. „И. В.” ул. „Б.”№ *, представляван от изпълнителните директори Р. И. Я., К. М., А. Ш. и К. Р. и прокуриста Р. И. М. сумата от 240/ двеста и четиридесет/ лв. представляваща направените пред тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

        

         Решението не подлежи на  касационно обжалване.

                                       

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: