Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                      гр. Сливен, 13.05.2016г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия Костова гр.д. № 233 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „Юробанк и Еф Джи  България” АД твърди в исковата си молба, че на 05.02 2008 г. ТД „Нарцис 66” ООД  е издало в негова полза  запис на заповед за безусловно и неотменяемо задължение за заплащане на сумата 945 000лв. ведно с годишна лихва в размер на 9.648% върху тази сума, считано от датата на издаване на записа на заповед. Същият е издаден без протест и разноски, със срок на предявяване до 05.03.2009 г.

Твърди се, че плащането по записа на заповед е обезпечено чрез авал от лицата Н.Г.И., Е.В. И. и В.С.М., при условията при които е издаден записа на заповед. 

Твърди се още, че с оглед изложеното ищеца се явява кредитор на ответницата Н.Г.И. по записа на заповед, тъй като задължението по същия не е погасено нито чрез плащане, нито по давност. За да й бъде предявен записа на заповед, Н. И. е поканена на 13.10.2011 г.  пред нотариус Е.Ш., но същата не се е явила. Записът на заповед е предявен с нотариална покана на „Нарцис  66” ООД, редовно връчена на 10.10.2011 г. 

Твърди се, че на 05.02.2009 г. Н.И. е извършила  разпоредителна сделка с н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 80, т. ІІ, с вх. рег. № 522/05.02.2009 г.  на служба по Вписванията при СлРС, с която е продала притежавания от нея самостоятелен обект в сграда с предназначение - жилище, находящ се в гр. С., ул. „О.”№ * ет. * ап. *, с идентификатор № 67338.543.179.2.7 на внука си отв. Д.М.И..

Твърди се, че по този начин ответницата е намалила имуществото си, като след неговото намаление имуществото й е недостатъчно за удовлетворяването на ищеца в качеството му на кредитор.

Ищецът твърди още, че притежаваните към този момент от Н.И.  недвижими имоти,описани подробно в исковата молба не са били достатъчни за покриване на задължението. Със същите тя се е разпоредила, с което е направила невъзможно събирането на вземането му и е увредила интересите на кредитора.

Твърди се също, че актът на разпореждане е извършен след възникването на процесното задължение към „Юробанк и Еф Джи България” АД .

Сочи се, че за ответницата Н.И. е било налице знание и намерение за увреждане на интересите на кредитора, тъй като същата е била в течение на имущественото състояние на дружеството, на което е поръчителствала, както и е било налице знание за нейното собствено имущество.

Твърди че за втория ответник – Д.И., е налице законова презумпция за наличие на знание за увреждането, тъй като същият е низходящ на ответницата – неин внук.

Искът е насочен и срещу отв. К. С.И., която е била съпруга на отв. Д.М.И. към момента на извършване на разпоредителната сделка, която се атакува. За нея също се твърди, че е налице знание за увреждането.

Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което обяви за недействителна по отношение на „Юробанк и Еф Джи България” АД в качеството му на кредитор, разпоредителната сделка извършена от Н.Г.И. обективирана  в н.а. 80, т. ІІ,  с вх. рег. № 522/05.02.2009 г. на Служба по Вписванията на СлРС,  с която е продаден   на ответника Д.М.И. по време на брака му с отв. К. С.И. процесния недвижим имот.

Ответниците са депозирали в срок писмени отговори, в които оспорват изцяло предявения иск, като твърдят: Ответницата Н.Г.И. – че няма изискуемо задължение към ищеца като кредитор и че същият няма качеството на неин кредитор, тъй като не е страна по правоотношението, породило вземането на кредитора, а само е обезпечила задължението чрез авалирането му. Твърди се още, че липсва изискуемо задължение, тъй като  предявяването на записа на заповед е нередовно, както и поради погасяването по давност на вземането на ищеца.

Твърди се, че  ответницата Н.И. не е увредила с разпоредителната сделка интереса на ищеца, тъй като главният длъжник е бил в добро финансово състояние и е можел да изпълнява задълженията си по договора за кредит. Твърди се още, че за нея липсва знание за  увреждането с процесната сделка.

Ответниците Д.М.И. и К. С.И. оспорват в отговорите си предявения иск и молят същия да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като твърдят, че не са знаели за обстоятелството, че с процесната сделка се увреждат интересите на кредитора.

В с.з. ищецът не се представлява. По делото е представена писмена молба, в която е изразено становище по хода на делото. Представени са и подробни писмени бележки в срок.

В с.з. ответниците се представляват от процесуални представители, които оспорват предявеният иск като неоснователен и недоказан. Молят съда да постанови решение, с което отхвърли същия. Представят подробни писмени бележки в срок.

От фактическа страна се установява следното :

Договор за банков кредит № 08-001/05.02.2008г. е сключен между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, и „НАРЦИС 66” ООД за сумата от 945 000 лв., които да се използват за рефинансиране на остатъчен доход по главница включително и такса за предсрочно погасяване, дължими лихви и всички останали такси отпуснати на кредитополучателя други кредити от ОББ АД по договор за банков кредит от 26.03.2007г. и „Банка ДСК” ЕАД по договор за банков кредит № 627/02.02.2005г. и анекс № 1 към него от 25.01.2006г. като кредитна линия за оборотни средства с цел финансиране на текущи разходи на дружеството, свързани с основната му дейност срещу представени в банката на разходно - оправдателни документи до стойността им без ДДС. Съгласно чл.2 ал.1 крайния срок за усвояване на кредитната линия е 04.02.2009г. Съгласно чл.2 ал.2 от договора за банков кредит, кредитът се усвоява по представени на предвидени по този договор обезпечения. Съгласно чл.3 ал.1 срокът за издължаване на кредита ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи е 12 месеца, считано от датата на подписване на договора, като кредитополучателя се задължава да извършва погашения така, че максимално допустимия размер на кредита да намалява по изрично уговорена в чл.3 ал.1 б.”а”, „б” и „в” схема. Като на 05.01.2009г. кредитополучателя е следвало да погаси всички усвоени от него суми над 661 500 лв., а до 04.02.2009г. е имал право да усвоява  суми по кредита в размер до 661 500 лв. Крайният срок за издължаване на всички суми по кредита, включително главница, лихви, комисионни, такси и разноски е 05.02.2009г.

Съгласно чл.32 ал.1 от договора за кредит, кредитополучателя е следвало да предостави обезпечение чрез договорна ипотека върху недвижими имоти изрично посочени в договора за кредит, като условието е изпълнено с договор за ипотека, сключен между „Юро Банк и Еф Джи България” АД и кредитополучателя „Нарцис 66” ООД, представлявано от управителя Е.В. И. с нотариален акт № 72, том І, рег. № 479, дело № 55/2008г. на нотариус Д.Г. с рег. № 403 на НК и район на действие този на РС, гр. Стара Загора за учредяване на договорна ипотека върху 4 поземлени имота, а именно:

Поземлен имот с площ от 1.829 дка с начин на трайно ползване за жилищна територия, съставляващ поземлен имот № 012011, ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 331.49 кв.м. и РЗП 477.88 кв.м.; Поземлен имот с площ от 1 дка в землището на гр. Стара Загора с начин на трайно ползване в жилищна територия, съставляващ имот 012012; поземлен имот с площ от 1 дка в землището на гр. Стара Загора с начин на трайно ползване в жилищни територии съставляващ имот № 012013 и Поземлен имот с площ от 1 дка в землището на гр. Стара Загора, с начин на трайно ползване в жилищна територия съставляващ поземлен имот № 012014.

Освен това, съгласно чл.33 ал.1 от Договор за кредит, кредитополучателят учредява в полза на банката като условие за ползване на кредита залог по реда на Закона за особените залози върху черни и цветни метали, собственост на кредитополучателя на стойност 200 000 лв. без ДДС, находящи се в складова база, гр. С. З., ул. „Г. П.” № * и в складова база, с. Ягода, област Стара Загора. Договорът за залог на трайни материални активи е сключен на 05.02.2008г./л.245/.

Съгласно чл.37 от договора за кредит е уговорено, че кредитополучателят ще издаде в полза на банката запис на заповед за сумата от 945 000 лв. ведно с начислената върху тази сума годишна лихва в размер на тримесечния „SOFIBOR” плюс надбавка от 3 %, който е платим на предявяване за срок изрично удължен с един месец спрямо крайния срок на погасяване на кредита, платим без разноски и без протест, като е следвало да се осигури авалирането на този запис на заповед при условията, при които са поети задълженията от Е.В. И., В.С.М. и ответницата Н.Г.И..

На 05.02.2008г. кредитополучателят по договора за кредит – „Нарцис 66” ООД е издал в гр. Стара Загора запис на заповед, с който неотменяемо и безусловно е поето задължение за плащане при предявяване на записа на заповед от „Юро Банк и Еф Джи България” АД или на заповед на Банката за сумата от 945 000 лв., ведно с годишна лихва в размер на 9.648%, считано от датата на издаване на записа на заповед, който може да бъде предявен за плащане в срок до 05.03.2009г. без разноски и протест. Записът на заповед е авалиран при условията, при които е издаден от Е.В. И., В.С.М. и ответницата Н.Г.И..

С нотариална покана, представена за връчване на 26.09.2011г. на нотариус Е.Ш. с рег. № 128 на Нотариалната Камара и район на действие, този на РС – Сливен, ответницата Н.Г. е поканена да се яви в кантората на нотариуса на 13.10.2011г. в 13.00 ч. за предявяване на авалирания от нея запис на заповед за плащане. На 13.10.2011г. нотариус Е.Ш. е съставила констативен протокол по чл. 593 от ГПК с № 62, том ІІІ, рег. № 10663 от 13.10.2011г., в който е отразено, че ответницата Н.Г.И., в качеството си на авалист по записа на заповед от 05.02.2008г. не се е явила и не се явил и неин пълномощник. Относно връчването на нотариалната покана за явявяне за предявяване на записа на заповед за плащане нотариусът е удостоверил връчването на 12.10.2011г. предвид изтичането на двуседмичен срок, считано от залепяне на уведомление на 28.09.2011г. в 08.00 ч. на посочения адрес в гр. С., кв. „Д.” бл.. вх. . ет.. ап. .. Видно от представената справка, същият адрес е бил регистриран като постоянен и настоящ за ответницата Н.Г.И. ***. Същото обстоятелство не се оспорва от ответницата Н.Г.И..

По делото са представени доказателства, от които е видно, че по същия начин, а именно по нотариален ред на 12.10.2011г. в гр. София, записът на заповед е бил предявен за плащане и на издателя „Нарцис 66” ООД.

Съгласно нотариален акт № 8, том ІІ, дело № 411/1975 г., съставен на 20.02.1975 г., П.Д. Г. е придобила правото на собственост върху недвижим имот от 291/451 ид.ч., целия от 451 кв.м., образуващ имот пл. № 5059 по плана на гр. Сливен, който имот е идентичен с този, описан в нотариален акт № 189, том ІІІ, рег. № 4204, дело № 485 от 2006г. П.К. Г., видно от представеното удостоверение за наследници е наследодателка на ответниците Н.Г.И. и Сийка Г. Станчева. С нотариален акт № 189 от 2006г., съставен на 18.04.2006г. от нотариус Е.Ш., вписана в Регистъра на Нотариалната Камара под № 128 и район на действие, този на РС – Сливен, С. Г. С., чрез пълномощника си В.С.С., И.В. Н. и В. И. Н., и двамата чрез пълномощника си Р.В. Н., Р. В. Н. – лично и Н.Г.И. са продали имота с индивидуализиращи се тогава като поземлен имот № ІХ-52.53 в кв. 186 по плана на гр. С., находящ се на ул. „О.” № *, на купувача „Нарцис 66” ООД за изграждане на две жилищни сгради на три етажа с едноетажно допълващо застрояване на гаражи със застроена площ от 326 кв.м. като е уговорено, че ответницата Н.Г.И. ще стане собственик на апартамент № 5 със застроена площ от 61 кв.м. от източната страна на западната сграда на третия етаж, както и на апартамент № 7 със застроена площ от 61 кв.м. от източната страна на западната сграда на мансарден етаж, а С. Г. С.запазва за себе си пожизнено правото на ползване върху същите два апартамента. Посочено е също, че продавачът Н.Г.И. ще стане собственик на апартамент № 6 на третия етаж от западната страна на западната сграда и на апартамент № 8 със застроена площ от 60 кв.м. на мансардния етаж на западната сграда.

ПРОЦЕСНАТА СДЕЛКА: Договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 80, том № 2, с вх.рег. № 522/05.02.2009г., Служба по вписванията гр.Сливен, с който н.Г.И. продава свой собствен недвижим имот, а именно :самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент с площ по доказателства 61 кв.м., находяща се в гр.. ул.“О.“ № * ет.*, ап.* с идентификатор 67338.543.179.2.7 на внука си Д.М.И.. Към момента на сделката – 04.02.2009г. справедливата пазарна цена на този имот, видно от заключението на в.л. Р.Х. е била в размер на 27 120лв.

Архитектурното разпределение на апартамента е следното : Входно антре, дневна с кухненски бокс, спалня, санитарен възел и две тераси.

Купувачът е внук на Н.Г.И., видно от справка от национална база данни от 21.10.2011г. Към момента на сключването на сделката купувачът Д.М.И. е бил в брак с ответницата К.С.И.. Бракът им е бил сключен на 24.02.2007г. в град Сливен.

Освен с процесния имот, ответницата Н.Г. се е разпоредила със свое имущество, притежавано от нея към 05.02.2009г. и към 22.12.2008г., както следва:

С нотариален акт № 88, том І, рег. № 1075, дело № 74/04.02.2009г. на нотариус Е.Ш., Н.Г. се е разпоредила чрез продажба с друг притежаван от нея имот с идентификатор 67338.543.179.2.5, завършен в груб строеж със степен на завършеност 63% - груб строеж; Към момента на сделката справедливата пазарна цена на този имот, видно от заключението на в.л. Р.Х. е била в размер на 25 300лв.

На 22.12.2008г. с нотариален акт № 56, том ХІІ, рег. № 17802, дело № 1964 от 2008г. на нотариус Е.Ш. с рег. № 128 на НК, Н.Г.И. е дарила на внука си Е. Е. С., следния недвижим имот, а именно: Апартамент с идентификатор № 67338.543.179.2.6, с административен адрес: гр. С., ул. „О.” № * ет.*, ап. № *, със застроена площ на жилището от 60 кв.м. Към момента на сделката справедливата пазарна цена на този имот, видно от заключението на в.л. Р.Х. е била в размер на 27 725лв.

С нотариален акт № 55, том 12, рег. № 17798, дело № 1963/22.12.2008г. на нотариус Е.Ш., Н.Г. се е разпоредила чрез дарение по отношение на притежавания от нея апартамент с идентификатор 67338.543.179.2.8, степен на завършеност 63% - груб строеж. Към момента на сделката справедливата пазарна цена на този имот, видно от заключението на в.л. Р.Х. е била в размер на 26 640лв.

Освен тези имоти ответницата Н.Г. притежава и към настоящия момент недвижим имот в с. Крушаре, представляващ празно дворно място, площ от 1750 кв.м., съставляващо УПИ І-207 в кв.20 по плана на с. Крушаре, съгласно нот. акт № 82/1995г., което според вещото лице Х. има справедлива пазарна цена 17 500лв. както и Жилището, в което живее - апартамент № 4 на втори етаж във вх.*на бл.* в кв. „Д*” на гр. С*, със справедлива пазарна стойност 36 600лв.

Освен недвижими имоти, по делото се установи, че Н.Г. е притежавала и правото на ликвидационен дял като съдружник в „Нарцис 66” ООД от имуществото на дружеството в размер на 151 000 лв. към м.12.2008г. Стойността на ликвидационния дял към тази дата се установява от заключението на вещото лице Т.Й., с което обаче отв. Н. И. се е разпоредила, чрез договор за прехвърляне на дружествени дялове от 23.03.2009г. възмездно за сумата от 2 500 лв.

Относно вземанията на кредитора, съгласно заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Т.Ж.Й. се установява, че към 05.02.2009г. „Нарцис 66“ООД е трябвало да погаси всички дължими по кредита суми, включително главница, лихви, комисионни, такси и разноски. Към 05.02.2009г. дружеството е усвоило 1 128 068.00лева. и е погасило главница 183 100.00лева, т.е. е в просрочие на главницата с 944 968.00лева. Към 05.02.2009г. просрочените задължения за лихви на „Нарцис 66“ ООД към банката са в размер на 13 309.83 лева.

Съгласно чл.21 ал.1 от Договора за банков кредит срокът за погасяване на кредита е 12 месеца, считано от датата на подписването му/05.02.2008г., крайният срок за ползване/усвояване/ на кредитната линия е 04.02.2009г., като на 05.02.2009г. кредитополучателя се задължава да погаси всички дължими по кредита суми, включващи главница, лихви, комисионни, такси и разноски.

Във връзка със задължението на ТД „Нарцис 66” ООД по процесния договор е издаден на 20.07.2009г. изпълнителен лист по ч. гр.д. № 29861/2009г. на РС – София за сумата от 944 968.00 лева, сумата 47 349.26 лева договорна лихва за периода 21.12.2008г. до 26.03.2009г., законната лихва върху главното вземане, изтекла след 26.03.2009г. до изплащане на задължението, както и сумата 30 216.35 лева – разноски по делото. Въз основа на него е образувано изпълнително дело № 20097660400726 на ЧСИ К* А*, рег. № 766, с район на действие Окръжен съд – Стара Загора. По същото са предприети действия за продажба на ипотекираните в полза на Банката четири недвижими имоти и движими вещи.

Установява се, че при публична продан по ИД № 726/2009г. на ЧСИ К.А., вследствие на предприетите от ищеца изпълнителни действия спрямо кредитополучателя „Нарцис 66” ООД са продадени четирите имота, предоставени като обезпечение за сумата от общо 871 176.42 лв. На 02.11.2009г. ЧСИ К.А. издава Постановление за възлагане на движими вещи, собственост на „Нарцис 66“ ООД за сумата от 4 200лева. 

Към дата на подаване на исковата молба стойността на вземането на „Юробанк и ЕФ Джи България“ АД е в размер на 581 335.26 лева, от които : 327 492.41 лева – главница; 11 584.37 лева – вземания за разноски; вземания за законна лихва за периода от 26.03.2009г. до 14.01.2011г. в размер на 188 819.27 лева; вземания за законна лихва за периода от 15.01.2011г. до 13.08.2012г. – 53 439.21 лева.

Поради липса на имущество за удовлетворяване на главния длъжник, кредиторът насочва претенциите си към лицата, авалирали записа на заповед. Депозирани са заявления по реда на чл. 417 от ГПК пред СлРС по които са образувани ч.гр.д. № 6325/2011г. и ч.гр.д. № 776/2012г. по които са издадени заповеди за незабавно изпълнение и на 25.10.2011г., респ. 22.02.2012г. изпълнителни листи срещу Н.Г.И., Е. В. И. и В.С.М. да заплатят солидарно на кредитора – Банката сумата от 58 674.90 лева /по всеки изп. лист/ , представляваща част от задължение по запис на заповед от 05.02.2008г., ведно със законната лихва за забава върху нея до окончателното изплащане.

От показанията на разпитаните по делото свидетели И.И., Д.З.и З.З., се установява, че отношенията между Н.И. и нейния внук са били близки, виждали са се по празници. Ответникът също е бил работник в „Нарцис 66“ООД за известен период близък с периода на усвояване на кредита. Апартамент № 7 на ет.4 е закупен от ответника с цел да ползва същия след сключването на гражданския му брак. Въпреки това до настоящия момент същия не е използван, т.к. е недовършен.

От разпита на св. К. А. се установява, че ответницата е знаела за сключения договор за заем /авалирала е записа на заповед към него/, знаела за финансовите затруднения на дружеството „Нарцис 66“ ООД и неколкократните искания за разсрочване на задължението.

Въз основа на така установеното съдът направи следните правни изводи:

Релевантни предпоставки, предвидени в закона за основателността на предявения иск с правно основание по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД са следните: ищецът да се явява кредитор на първия ответник по силата на задължение, произтичащо от запис на заповед, авалиран от него; вземането да е възникнало преди извършване на сделката; извършената възмездна сделка, с която същата е отчуждила свое недвижимо имущество, да уврежда кредитора, доколкото същата е довела до намаляване на ликвидните активи и ответницата като длъжник да е имала знанието и намерението за това. Необходимо е и знанието на лицето, с което длъжника договаря, което се предполага в случай че то е низходящ на длъжника.

Съдът намира за доказани изискуемите предпоставки за уважаване на иска.

По делото е представен валиден запис на заповед от 05.02.2008г. за сумата от 945 000лева, ведно с годишна лихва в размер на 9.648%, който легитимира страните в качеството им на кредитор и задължено лице – авалист на менителничното задължение.

Авала, по аргумент от разпоредбата на чл. 485, ал. 2 от ТЗ е самостоятелно правоотношение, което няма акцесорен характер нито спрямо издадения запис на заповед, нито спрямо каузалното правоотношение, във връзка с което той е издаден. По тези съображения възраженията, които авалиста може да противопостави на кредитора във връзка с каузалното правоотношение, могат да се основават само на твърдение за недобросъвестно упражняване на права. В тази връзка е постановеното на основание чл. 290 от ГПК Решение № 17 от 21.04.2011г. по д. № 213/2010г. на ВКС.

Следователно съществуването или несъществуването на задължения по договора за кредит, във връзка с който е издаден авалирания от отв. Н. Г. запис на заповед от 05.02.2008г. в настоящия случай, предвид твърдението от страна на отв. Н. Г. в отговора на исковата молба в тази насока е релевантно обстоятелство, но от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за недобросъвестност от страна на кредитора при упражняване на правата по менителничния документ или за злоупотреба с права.

Възражението за недействителност на авала поради пороци във формата е неоснователно. Задължаването на авалиста е едностранна сделка, волеизявлението по която съгласно чл. 484, ал. 2 от ТЗ може да е обективирано и само чрез подпис върху лицевата страна на менителничния ефект. В конкретния случай, волеизявлението е недвусмислено както с оглед датата на учредяване – 05.02.2008г., така и с оглед хонората – издателя, като авалиста съгласно разпоредбата на чл. 485, ал. 1 от ТЗ отговаря по същия начин. На осн. чл.513 ТЗ и чл.485 ТЗ авалистът Н.И. дължи същата по вид престация, както и длъжникът : размер на задължението, дата на поемане на задължението, падеж на задължението, както то е поето от издателя на записа на заповед „Нарцис 66” ООД.

Вземането спрямо авалиста възниква не от момента на падежа, а от момента на учредяването му. Изрично в случая е посочено, че вземането е платимо на предявяване в срок до 05.03.2009г. За наличието на предпоставки за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД не е необходимо задължението да е било изискуемо. Достатъчно е то да е възникнало и да е било валидно. В настоящето производство се доказа, че към 04.02.2009г. – дата на сключване на договора за покупко-  продажба е имало изискуемо задължение, доколкото то е възникнало при учредяването на авала.

Неоснователно се явява възражението за погасяване на вземанията спрямо отв. Н. Г. като авалист по давност. В настоящото производство от кредитора се представиха достатъчно писмени доказателства, че по- малко от три години, считано от крайни срок, до който следва да бъде предявен записа на заповед за плащане, кредиторът е предприел действия за събиране на вземането си спрямо отв. Н. Г., като са образувани и изпълнителни производства.

Възникването на вземанията на Банката - ищец като предпоставка за уважаване на предявения иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е оспорено от ответниците и с оглед липсата на предявяване на записа на заповед в указания срок и нередовност на предявяването поради нарушение на правилата на чл. 47 от ГПК в нотариалното производство. Непредявяването на посочения менителничен ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя. Това следва от разпоредбата на чл. 514 ал.1 от ТЗ. Предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. Непредявяването на записа на заповед за плащане в срок води до загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните лица-джирантите и техните авалисти. Това не се отнася за издателя на записа на заповед и неговия авалист (Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 1/2004 г., ОСТК).

Увреждане на кредитора е налице, винаги когато с фактическите си и правни действия длъжника намалява своето имущество, респ. възможността за удовлетворяване на кредитора, спрямо който съгласно чл. 133 от ЗЗД отговаря с цялото си имущество.

Към датата на изповядване на процесната сделка - 04.02.2009г., задълженията по договора са надвишавали по стойност имуществото на длъжника/съгласно приетите експертни заключения/. Към тази дата ответницата Н. Г. вече е  била отчуждила половината от притежаваните от нея недвижими имоти.

Както се посочи и по-горе изискуемостта на вземанията е без значение за преценяването на сделката за намаляване на имуществото на длъжника като увреждаща и е релевантно единствено намалението на платежоспособността на длъжника по начин, който затруднява или лишава кредитора от възможността да удовлетвори вземанията си. Съпоставката на размера на вземанията с притежаваното от отв. Н. Г. имущество само по себе си сочи, че за кредитора не би било възможно да удовлетвори вземанията си, като несъмнено тази възможност е ограничена допълнително поради намаляване на имуществото на длъжника с извършената процесна сделка за покупко - продажба. Увреждащия характер на сделката е налице и с оглед имуществото на длъжника по договора за кредит, тъй като е видно, че чрез публичната продан на обезпеченията по договора за ипотека размера дълга е наполовина намален, като към 07.08.2012г. възлиза на остатъчен дълг в общ размер на  581 335.26 лева. Липсва друго имущество на главния длъжник от което да може да се удовлетвори кредитора.

Неоснователно е възражението на ответниците и относно субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за липсата на знание на ответницата Г. относно увреждащия характер на сделката. Установи се, че тя знае за сключения договор за банков кредит, като сама е водила преговори за неговото сключване. Авалирала е записа на заповед. Тъй като е била съдружник в „Нарцис 66“ ООД от 07.12.2006г. до 23.03.2009г., когато прехвърля дружествените си дялове от капитала на дружеството, тя е била наясно с финансово състояние на дружеството. Управител на дружеството е бил нейния син Е. И..

Именно интензивното отчуждаване на имуществени права на значителна стойност в сравнително кратък период, непосредствено преди падежите на вземанията на Банката по договора за кредит – на  04.02.2009г, говори за съзнателно намаляване на активите на ответницата спрямо възможността на Банката да се удовлетвори за вземанията, за които ответницата И. отговаря с цялото си имущество, съгласно чл. 133 от ЗЗД.

Последният елемент необходим за уважаването на иска е знанието за увреждането на лицето, с което длъжницата е договаряла. Това лице е ответника Д.М.И.. Тъй като последния е внук на длъжницата е нелице законовата презумпция, че същия е знаел за увреждането – чл. 135 ал.2 от ЗЗД. Презумпцията е оборима, което означава че ответниците носят доказателствената тежест да докажат факти изключващи знанието на приобретателя по сделката за задълженията на Н.Г. към момента на сключването й. От събраните по делото доказателства, същата не е оборена. Този ответник твърди че не е знаел за задълженията на своята баба, а е закупил жилището, с оглед евентуалното му ползване. Тези твърдения са недоказани от събраните доказателства, предвид това, че същия е бил работник в „Нарцис 66“ ООД, като отношенията му са с баба му са близки. Ответникът и неговото семейство не живее в гр.Сливен и процесния апартамент не е използван до момента, въпреки изложените намерения за ползването му.

По отношение на ответницата К. И. (съпруга на лицето, с което длъжника договаря) не е необходимо да се доказва знание за увреждането, тъй като то не е било страна по договора – не е направило волеизявление за сключването му, а само по силата на правната норма за него възникват последици. В този смисъл е разрешен въпроса и от съдебната практика в Решение № 194 от 07.05.2009г. по гр.д.№ 919/2008г. на IV г.о. на ВКС и Определение № 335/03.04.2009г. по гр.д.№ 497/2009г. на ВКС.

С оглед гореизложеното се налага извода, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи по отношение на ответницата Н.Г. и ответниците М.и К. И..

При този изход на производството на ищеца се дължат направените разноски  в пълен размер – 2548.23 лева/съгласно представения списък по реда на чл.80 от ГПК/

Ръководен от изложените съображения, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „О. П.” № * в качеството на кредитор спрямо Н.Г.И., ЕГН **********,*** като авалист по запис на заповед от 05.02.2008г., сключения на 04.02.2009г. договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 80, том 2, дело № 240/2009г., с вх. рег. № 522/05.02.2009г. по описа на СлВп - Сливен, с който Н.Г.И. продава следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда - апартамент с площ по доказателства 61.00 кв.м., ул. О., обл. С., гр. С., ул. О.*, ет. *, ап. *, с идентификатор 67338.543.179.2.7 на Д.М.И., ЕГН ********** *** .

 

ОСЪЖДА Н.Г.И., ЕГН **********,***, Д.М.И., ЕГН ********** и К.С.И. с ЕГН ********** и двамата с адрес гр.С. З., кв.“Т.ч., № *, вх.*, ет.*, ап.* ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „О. П.” № * направените деловодни разноски в размер на  2548.23 лева.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд  - Бургас.

 

 

 

                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :