Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       № 125

гр. Сливен, 17.05.2012г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на шестнадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                 мл.с.  КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря К.И., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 240 по описа за 2012г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Инициирано е по жалба, депозирана от ответника в първоинстанционното производство ЕВН България Електроснабдяване АД – гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител по пълномощие. Атакува се изцяло като неправилно и необосновано Решение № 151/22.02.2012г. по гр.д.№ 6525/2011г. по описа на РС-Сливен, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли изцяло  предявения иск.

С цитираното решение състав на СлРС е уважил изцяло предявеният от ищеца Н.П.С. *** отрицателен установителен  иск срещу ответното дружество. Признато е за установено в отношенията между страните, че ищеца С. не дължи на ответника ЕВН България Електроснабдяване АД – гр.Пловдив сумата в размер на 408,62 лв., представляваща допълнително начислена електрическа енергия 2318 кв/ч по фактура от 15.11.2010г., ведно със законната лихва, считано от датата на издаване на фактурата за обект гр.С., кв.”Р.” *-*. Ответното търговско дружество е осъдено да заплати на ищеца и сторените в производството деловодни разноски в размер на 51,50 лв- държавна такса и 150,00 лв. адвокатско възнаграждение.

С въззивната жалба ответното търговско дружество изразява недоволството си от така постановения съдебен акт, като счита същия за неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че фактическите констатации на съда не съответстват на обективната истина, а правните изводи – на материалния закон. Съдът извършил превратно тълкуване на доказателствата по делото изцяло в полза на ищеца. Неправилно съда счел, че в процесния казус се касае за техническа повреда на електромера на ищеца, която довела и до неправилно отчитане на консумираната от него ел.енергия. Въззивното дружество намира, че дори и да се приеме, че е налице техническа повреда в СТИ, то на основание чл.54, ал.2 от ОУ ЕВН ЕР също следва да се извърши корекция в сметката на абоната, но за по-кратък период от време, а именно 30 дни. Твърди се, че корекцията на сметки на потребителите на ел.енергия не е санкция за същите, а цели изравняване на получения дисбаланс в предоставянето на блага и овъзмездяване на енергийното дружество.

В жалбата е направен анализ на основанието за извършване  корекцията на сметките, а именно, че става при съблюдаване принципа на добросъвестност и при колизия между интереса на обществото и интереса на индивида / без значение дали в качеството си на потребител/ законодателят е определил превес да вземе обществения интерес – чл.8, ал.2 от ЗЗД. На следващо място въззивното дружество намира неправилен извода на съда за неспазена процедура по чл.63, ал.3 ОУ ЕВН ЕР - да  бъде съставен и изпратен протокол на клиента за извършената проверка на СТИ. Твърди, че в кнокретния случай е бил съставен протокол за подмяна на СТИ, а изправностите по него са констатирани при проверката му в лицензирана лаборатория към Български институт по метрология и при спазване методиката на ОУ ЕВН ЕР е последвала корекцията в сметката на ищеца. Твърди се, че този протокол е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, представлява официален документ, който не се подписва от потребителя на ел.енергия. Целта на изпращане на протокола била да се уведоми абоната за извършената проверка и за констатациите от нея и в случая това било сторено чрез изпращане на уведомително писмо до ищеца. Твърди се още, че  процедурата заложена в ОУ ЕВН ЕР по коригиране на сметките не е административнонаказателна по смисъла на ЗАНН и нарушението на някои от условията в нея не опорочава целостта на извършването й, респ. корекцията на сметките.

С оглед изложените в жалбата оплаквания, въззивното дружество иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявеният отрицателен установителен иск. Претендират се разноски, сторени пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК  въззиваемият С. чрез процесуалния си представител по пълномощие  е депозирал писмен отговор, съдържащ подробни контрааргументи на тези, изложени в жалбата, като се иска потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Насрещна въззивна жалба не е постъпила.

С въззивната жалба, както и с отговора не са сочени нови доказателства и не са отправени искания за събирането на такива във въззивната фаза на процеса.

         В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано не се представлява от представител по закон или пълномощие. С писмено становище, депозирано от пълномощник на въззивника по чл.32, т.3 ГПК се изразява становище по основателността на въззивната жалба на основанията, посочени в нея с искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен предявения отрицателен установителен иск.

Въззиваемият Н.С., редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмено становище, изходящо от процесуалния му представител по пълномощие по чл.32, т.1 ГПК се поддържа подадения отговор на въззивната жалба с молба да бъде потвърдено изцяло постановеното от СлРС решение.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е постъпила в законоустановения срок, отговаря на изискванията, визирани в нормите на чл.260 и чл.261 ГПК, подадена е от субект, разполагащ с правен интерес от атакуване срещу подлежащ на обжалване  съдебен акт, чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено в писмена форма и подписано от постановилия го съдебен състав. Решението с оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск- предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакуваното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,  изложена в мотивите на решението е всеобхватна и кореспондира със събрания  доказателствен материал, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, въззивната съдебна инстанция ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въведените с въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предмет на производството пред СлРС е предявен от ищеца С. - въззиваем  в настоящото производство отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка  от страна на ответното дружество.

При така предявен иск ответникът носи доказателствената тежест  при условията на пълно и пряко доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца следва да докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо е ответникът да установи  факта, правопораждащ претендираното от него вземане, едва след което ищеца  да установи възраженията си за неговата недължимост.

Касае се за облигационни отношения, произтичащи от приложимите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия „ ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД / ОУ ЕВН ЕС/, както и Общи условия на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД / ОУ ЕВН ЕР/, които са в сила за потребителите на електрическа енергия.

Според чл. 28, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС, единствено посредством  представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, съпроводени със справки за начислената енергия ответникът има право да изчислява и коригира сметките на клиентите за изминал период. Според чл. 54, ал.1от ОУ  ЕВН ЕР в случай на неточно измерване и/или неизмерване на ел.енергия, установено при проверка по реда на ОУ ЕВН ЕР, както и в случай, че при метрологична експертиза по реда на същите общи условия бъде установено несъответствие на метрологичните и техническите характеристики с нормираните, което се различава от установеното при проверка от ЕВН ЕР, то ЕВН ЕР съставя констативен протокол и уведомява в срок от седем дни клиента и ЕВН ЕС за преизчислените количества ел.енергия, а съгласно чл.54, ал.2 ОУ ЕВН ЕР  в случаите на констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване, ЕВН ЕС преизчислява количеството електрическа енергия за период от датата на монтажа или последната извършена от ЕВН ЕР или друг оправомощен орган проверка на средството за търговско измерване, до датата на констатиране на грешката в измерването или неизмерването, освен ако може да бъде установен точния период на грешното измерване или неизмерване, но  за не повече от 90 дни. Следователно за да възникне въобще право на ответника / съгласно ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕС/ да коригира за минал период сметката за ел. енергия на ищеца е необходимо да е установено преди това по реда на ОУ на ЕВН ЕР  неточно измерване и/или неизмерване на ел.енергия  или да е установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване (чл. 54, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕР). Според чл. 35, ал. 4 от ОУ на ЕВН ЕР  тези обстоятелства се установяват посредством съставен констативен протокол, а  чл. 63 от същите ОУ  ЕВН ЕР съдържа правилата за съставянето на тези протоколи. Спазването на описаната процедура също е предмет на изследване от съда. В тежест на ответника е да докаже по несъмнен начин неточното измерване и/или неизмерване на ел.енергия или осъществяването на нерегламентиран /без знание и разрешение на ЕВН ЕР или ЕВН ЕС/ достъп  до уреда за измерване на ел.енергия.

По въпроса за наличието или липсата на предпоставки за извършване на едностранна корекция в сметката на потребителя на електрическа енергия от страна на доставчика въз основа на клаузи, съдържащи се в издадени от доставчика общи условия съществува задължителна съдебна практика, постановена от ВКС РБ по чл.290 ГПК- Решение №165/19.11.2009г по т.д. № 103/2009г.;Решение № 104/05.07.2010г. по гр.д. № 885/2009г.; Решение № 26/04.04.2011г. по т.д. № 427/2010г.; Решение № 189/11.04.2011г по т.д. № 9/2010г.; Решение №177/12.12.2011г. по т.д. № 1008/2010г. ТК ІІ т.о. ВКС.

В цитираните решения е застъпено категорично становище, че извършването на едностранна промяна от страна на доставчика  в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел.енергия е лишена от законово основание – както при действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона на енергетиката – обн. ДВ, бр.107/09.12.2003г. и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия е недопустимо, поради нарушаване принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения  в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.

В решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. ВКС РБ е отречена възможността доставчикът да  основава правото си на извършване на едностранни корекции по сметките на потребителите с клаузи, съдържащи се в общите условия, приети от самия него и обвързващи потребителя, като е прието, че поради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 Закона за защита на потребителите и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.

Тъй като горецитираната съдебна практика е постановена по реда на чл.290 ГПК, т.е. касае се за актове на казуално тълкуване или задължителни в тълкувателната си част за долустоящите на ВКС РБ съдебни инстанции, настоящия възивен съдебен състав приема, че ответното дружество – въззивник в настоящото производство следва да докаже не само наличието на обективно неправомерно въздействие върху СТИ на доставената ел.енергия на въззиваемия / когато се касае за такова установяване/, но и причинна връзка с неговото виновно поведение за това неточно отчитане.

Конкретно по казуса, настоящият съдебен състав напълно споделя крайния извод на първоинстанционния съд, досежно неспазена процедура при извършване на проверката на СТИ на ел. енергията, потребена от ищеца.  Тази проверка  е следвало да бъде извършена, съгласно клаузите на  ОУ на ЕВН ЕР, по реда на тези ОУ – чл. 35, от лицата по ал. 4, а констатациите от нея да бъдат закрепени в констативен протокол във вида и по реда на  чл. 63 ал. 1 и ал. 2 - подписан от представители на ЕВН ЕР и клиента, а в случай на отсъствие или отказ на последния – от свидетели, присъствали на проверката. 

За извършената проверка на ищцовото средство за търговско измерване на 30.04.2010г. е бил съставен единствено протокол за подмяна на СТИ. Този протокол е съставен в отсъствие на абоната-потребител на ел.енергия в присъствието на един свидетел,  служител на охранителна фирма „Кремък”, обезпечаваща сигурността на служителите на ЕВН ЕР при извършваните от тях проверки. Така съставения  протокол не съдържа всички изискуеми реквизити. На първо място в протокола не са вписани пълните имена и други необходими данни, както на извършилия демонтажа на СТИ, така и на подписалия протокола свидетел. В самата бланка на протокола за подмяна на СТИ е посочено, че тази дейност следва да се извърши в присъствието на собственика- абонат, негови представители, домоуправител и т.н., което означава, че при невъзможност такива лица да присъстват на самата проверка, респ.на подмяната СТИ за свидетели трябва да бъдат привлечени незаинтересовани лица – съседи или домоуправител, което ще гарантира коректността на извършената проверка и последващите действия на служителите на ЕВН ЕР. В конкретния случай протоколът за подмяна на СТИ не само, че не е подписан от такива безпристрастни свидетели, но е бил подписан от един единствен свидетел, в нарушение на чл.63, ал.2 ОУ ЕВН ЕР.

На следващо място в съставения протокол за подмяна никъде не е отбелязано, демонтираното СТИ по какъв начин е било съхранено до изпращането му за метрологична експертиза – в протокола не са вписани стикери и пломби, каквото е изискването на чл.37, ал.1 ОУ ЕВН ЕР. В представения по делото констативен протокол  № 29799/20.09.2010г. е посочено, че СТИ е представено в платнена безшевна торба, пломбирана с пластмасова пломба с инициали № 181085 и протокол за оглед на СТИ при демонтажа от ел.мрежата, но тези инициали липсват в протокола за подмяна на СТИ, както и липсва по делото представен протокол от проверката – оглед и констатации за работата на СТИ на 30.04.2010г.

От страна на въззивното дружество не е била спазена и процедурата, визирана в чл.63 ОУ ЕВН ЕР – за връчване на съставените протоколи / в случая е следвало да бъдат два – за проверка на място на СТИ и за неговата подмяна/ на абоната – потребител на ел.енергия, доколкото не се доказа протокол да е бил връчен на клиента чрез препоръчано писмо с  обратна разписка. Естествено е целта на връчването да е именно уведомяване на клиента за извършената проверка и направените констатации, но тя не може да бъде постигната единствено чрез изпращане на уведомително писмо, ведно с коригираща справка. Целта на връчването на самия констативен протокол е възможността на абоната – клиент / потребител/ да  оспори съставянето му, както и  действията на служителите на ЕВН ЕР при осъществяване на проверката, съгласно предвидения в раздел VІ на ОУ ЕВН ЕР административен ред, и едва след като спора не бъде уреден, абонатът да търси правата си по съдебен ред.

Въз основа на протокола за подмяна на СТИ на 30.04.2010г., както и на протокола за последващата метрологична експертиза в хода на първоинстанционното производство е изготвена съдебно техническа експертиза, от заключението на която се установява, че в процесния казус не се касае изобщо до неправомерно външно въздействие върху СТИ, а до техническа повреда, поради дефектиране на свързващи връзки от клемния блок на електромера. Методът, по който е било извършено преизчислението на сметката на абоната не е бил приложен правилно и в съответствие с констатациите от метрологичната експертиза, тъй като в случая корекцията е извършена съгласно чл.54,ал.2, т.2 ОУ ЕВН ЕР, който визира случаи на констатирано неправомерно външно въздействие върху СТИ, което в процесния казус не е налице.

Отсъствието на законово основание за извършване на едностранна корекция на количествата и стойността на ползвана през процесния период ел.енергия, както и пороците, допуснати в процедурата по съставяне на констативните протоколи при извършване на проверката и тяхното последващо връчване, а също и неправилността на метода на преизчисляване на дължимите суми, мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че въззиваемия не дължи на въззивното дружество сумата в размер на 408,62 лв., предмет на предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК.

Предвид съвпадането в правните изводи, като краен резултат на двете съдебни инстанции, следва обжалваното решение да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса отговорността за деловодни разноски лежи върху въззивното дружество, което следва да понесе своите както са направени и заплати тези на въззиваемия за въззивната съдебна инстанция в размер на 100,00 лв./сто  лева/, платен адвокатски хонорар.

Ръководен от гореизложеното съдът,

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 151/22.02.2012г. по гр.д. № 6525/2011г. по описа на Сливенски районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК “ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр. П., със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”Х. Г.Д.” № 37, ЕИК 123526430 ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.С.,***, сторените във въззивната фаза на процеса разноски по делото  в размер на 100,00 лв./сто лева/.

 

Решението е окончателно.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                     1.

                                                                                     2.