Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 01.06.2012г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и дванадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                 мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №243 по описа за 2012год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация - Сливен” ЕАД, гр.С. против Решение №69/29.02.2012г. по гр.д.№322/2011г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „Топлофикация - Сливен” ЕАД, гр.С. против К.К.К. иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата 2484,37лв. – главница за ползвана и незаплатена топлоенергия за обект: гр.С., бул.”Б.М.” *-*-* за периода от 31.12.2006г. до 30.09.2010г., мораторна лихва за забава в размер на 901,27лв., изтекла към 30.10.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 22.11.2010г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 67,70лв. по ч.гр.д.№6419/2010г. по описа на СлРС и са присъдени разноски на ответника К. в размер на 1328лв. Решенето е обжалвано изцяло.

В жалбата си въззивника „Топлофикация - Сливен” ЕАД, гр.С. твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Посочва, че районният съд неправилно е приел, че К. не дължи сумите за топлинна енергия за процесния период, тъй като били неправилни. От събраните доказателства и от назначените експертизи се установил реалния размер на задължението на ответника. Неоснователно съдът не е зачел заключенията на вещите лица и е приел, че сумата не се дължи. Моли съда да отмени изцяло атакуваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново по същество, с което да признае за установено, че ответника К.К. му дължи сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендира присъждане на направените по делото и за двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ответника в първоинстанционното производство К.К.К. чрез пълномощника адв.Е.П., която оспорва въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно, подробно мотивирано и моли същото да бъде потвърдено. Посочва, че районният съд подробно е обсъдил двете заключения и е мотивирал съдебния си акт. От заключенията по двете експертизи се установило, че топлинната енергия през процесния период е била неправилно разпределена между абонатите, а според вещото лице по втората експертиза е недопустимо да се преизчислява задължение само на един абонат, тъй като получените суми са нереални. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

С въззивната жалба и с отговора не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В с.з. въззивното дружество „Топлофикация - Сливен” ЕАД, гр.С., редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника му адв. П.Г., която поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени и вместо него въззивният съд постанови ново решение по същество, с което признае за установено, че въззиваемият дължи сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемият К.К.К., редовно призован, в с.з. не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника му адв.Е.П., която заявява, че поддържа подадения отговор. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Районният съд е обсъдил задълбочено събраните писмени доказателства и е постановил обосновано съдебно решение. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваната му част, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено частично.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Въззивният съд следва да я ДОПЪЛНИ със следното обстоятелство, установяващо се от събраните пред районния съд писмени доказателства, но не взето предвид от районния съд при формиране на фактическата обстановка: На 11.03.2009г. между топлоснабдителното дружество „Топлофикация – Сливен” ЕАД и въззиваемия – ответник в първоинстанционното производство К.К.К. е сключено споразумение, по силата на което страните признали за установено, че К.К.К. *** ЕАД за консумирана топлоенергия за периода от 30.11.2006г. до 28.02.2009г. за обект в гр.С., ул.”Б.М.” *-*-* главница от 2559,54лв. и лихва в размер на 555,19лв., изтекла към 10.03.2009г., като К. се задължил да заплати тези суми по уговорения със споразумението начин. Ответника К. не е оспорил представеното с исковата молба споразумение, което е прието като доказателство по делото.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване дължимостта на вземания за доставена топлинна енергия за периода 01.12.2006г. – 30.09.2010г. за обект в гр.С., ул.”Б.М.” *-*-* в размер на 2484,37лв. и за мораторна лихва в размер на 901,27лв., начислена до 30.10.2010г., за които вземания на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът – ответник е възразил в законоустановения срок.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

За да постанови обжалвания съдебен акт, с който е отхвърлил изцяло предявените искове, районният съд е приел, че ищцовото дружество не е доказало, че е изпълнило договорното си задължение да достави до абоната топлинна енергия, чиято стойност по компоненти съвпада с претендираната, т.е. не е доказало своето вземане и неговия размер.

Въззивният състав не споделя правните изводи на районния съд, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Съдът намира за основателни изложените във въззивната жалба оплаквания.  

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. В случая ищцовото дружество следва да установи обстоятелството, че ответника К.К.К. е ползвал през процесния период 01.12.2006г. – 30.09.2010г. за обект, находящ се в гр.С., ул.”Б.М.” *-*-* топлинна енергия, за какво е ползвана тази енергия, правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за нея.

По делото не се спори, че ответника К.К.К. е собственик на имота, за който е начислена топлинна енергия - апартамент №*, находящ се във вх.”*” на блок №*, бул.”Б.М.”, гр.С.. Като собственик на имота, той се явява потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /обн. ДВ бр.107/09.12.2003г./.

Безспорно по делото е установено /заключението на съдебно-техническата експертиза/, че в имота на ответника през целия процесен период 01.12.2006г. – 30.09.2010г., ищцовото дружество е доставяло ежемесечно топлинна енергия /ТЕ за ОВ и БГВ/, т.е. налице е ползване на топлинна енергия, като за ответника, като потребител по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, е възникнало задължението да заплати стойността й. Установено е, че в имота на ответника е ползвана топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване; топлинна енергия за отопление и вентилация /ОВ/, като начислените суми се формирали за: топлинна енергия за ОВ в частта си отдадена от отдадена от “сградна инсталация” през месеците с отопление и топлинна енергия за ОВ в частта си отдадена от отоплителни тела през месеците с отопление; сума за услугата отчитане и дялово разпределение. Следователно е налице обстоятелството, че ответника е ползвал услугите на ищцовото дружество, като в неговия имот е доставяна топлинна енергия.

Вещото лице, изготвило заключението по изслушаната и приета от съда първа съдебно-техническа експертиза, е определило, че реално дължимите от ответника за процесния период суми за доставена топлинна енергия, начислени в съответствие с нормативната уредба и наличните данни, възлизат на общата сума от 1956,69лв.

Въззивният съд не споделя извода на първоинстанционния съд, че ищцовото дружество не е доказало какво е точното количество на потребената от ответника ТЕ, а единствено се установило, че топлинната енергия била разпределена неправилно. Напротив, именно от заключението по първата съдебно-техническа експертиза се установява потреблението на ТЕ в жилището на ответника и нейната левова равностойност при стриктно прилагане на нормативните изисквания. Вещото лице е определило количеството доставена ТЕ и стойността й. Съдът няма никакви основания да се съмнява в неговите знания и безпристрастност, както и в  правилността на заключението му. Експертизата е подробна и обоснована. В тази връзка следва да се отбележи, че районният съд е процедирал неправилно като е назначил повторна съдебно-техническа експертиза със съображението, че заключението на първата експертиза е оспорено от ответника, у който е възникнало съмнение относно обосноваността и правилността му. Районният съд изрично в решението си при обсъждане на събраните доказателства е приел, че първото заключение е обосновано, но непълно и оспорено. Съгласно разпоредбата на чл.201 от ГПК повторно заключение се възлага само когато заключението е необосновано и възниква съмнение в неговата правилност, но следва да се отбележи, че това е преценка единствено и само на съда, не и на страна по делото, т.е. съда следва да приеме, че заключението е необосновано и неправилно, а не страна по делото. В случая районният съд не е приел, че заключението е необосновано, нито че е неправилно. Следователно не са били налице законовите предпоставки за възлагане на повторна експертиза. Единственото съображение на съда, че заключението е непълно е основание за възлагане на допълнително, а не на повторно заключение и то на същото вещо лице. Освен това в случая съдът въпреки, че е назначил повторна експертиза е поставил напълно нови и различни въпроси – тези, зададени от ответника, но не и въпросите към първоначалната експертиза, поставени от ищеца. На практика е налице възлагане на напълно нова експертиза, която да отговори на нови, различни от първоначалните въпроси. Налице е неправилно процедиране на първоинстанционния съд в тази насока. Следва да се отбележи и факта, че вещото лице, изготвило заключението по втората съдебно-техническа експертиза е посочило, че няма съответните знания и компетентност да определи дължимите от ответника суми за потребената от него ТЕ. На тази задача е отговорило вещото лице инж.Козаров, който обосновано и мотивирано е определил количествата и стойността на потребената от ответника ТЕ. Както бе отбелязано, въззивният съд няма основания да се съмнява в правилността на заключението му и да не го кредитира.

Следва да се отбележи, че отношенията между страните, свързани с ползването на ТЕ са сложни и динамични и се уреждат не само по правилата на общото гражданско законодателство, но са и предмет на регулиране с държавновластнически актове, чието прилагане има императивен характер. След като ответника в качеството си на потребител на топлинна енергия е ползвал такава през посочения период, то за него е възникнало насрещното задължение да заплати стойността й, щом като същата е определена правилно и законосъобразно.

Освен това следва да се вземе предвид и установеното обстоятелство, че ответника с подписването на споразумението от 11.03.2009г. изрично е признал факта, че е потребявал топлинна енергия в процесния апартамент през една значителна част от процесния период, което обстоятелство е игнорирано от районния съд. Признанието на този, неизгоден за ответника, факт следва да се цени наред с всички останали по делото доказателства. 

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният главен положителен установителен иск по чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК е основателен и доказан до размера на сумата от 1959,69лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия за обект в гр.С., ул.”Б.М.” *-*-* за периода от 01.12.2006г. до 30.09.2010г., до който размер главния иск следва да бъде уважен като основателен и доказан, а в останалата му част до пълния претендиран размер от 2484,37лв. да се отхвърли като неоснователен. 

От частичната основателност на главния иск за установяване съществуването на начислени суми за топлинна енергия, следва и частичната основателност на акцесорното вземане за мораторна лихва върху главницата, изтекла към 30.10.2010г. Върху начислената сума за дължима топлинна енергия при неизпълнение на задължението на потребителя за плащане в срок /до 30 дни след съответния месец на доставката/, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи заплащане на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинната енергия. С оглед дължимостта на горепосочената главница от 1959,69лв. върху нея се дължи и съответно обезщетение за забава, възлизащо на общата сума от 671,29лв., определено към 30.10.2010г. Акцесорния иск в останалата му част до пълния претендиран размер от 901,27лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

Върху посочената като дължима главница в размер на 1959,69лв. следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.11.2010г., съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.

Следва да се признае дължимост и на разноските направени от ищцовото дружество в заповедното производство в размер на 52,62лв.

С оглед изложеното и частичната основателност на главния иск до размера от 1959,69лв. и частичната основателност на акцесорния иск до размера от 671,29лв., въззивният съд следва да отмени решението на Сливенски районен съд, в частта, с която исковете са отхвърлени до тези размери и вместо него да постанови друго по същество, с което да признае за установено в отношенията между страните, че К.К.К. *** ЕАД главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за процесния период 01.12.2006г. – 30.09.2010г. в размер на 1959,69лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 22.11.2009г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва в размер на 671,29лв., изтекла към 30.10.2010г. и разноски, направени в заповедното производство в размер на 52,62лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№6419/2010г. на СлРС

В останалата отхвърлителна част над тези размери до пълните претендирани такива, първоинстанционното решение е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на въззивника - ищец „Топлофикация – Сливен” ЕАД следва да се присъдят направените пред двете инстанции разноски, съразмерно с уважената част от исковите претенции в размер на 832лв.

На ответника в първоинстанционното производство се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции в размер на 296лв., вместо присъдените такива в размер на 1328лв. Първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта относно присъдените на К. разноски над размера от 296лв. до присъдения размер от 1328лв.

Въззиваемият К. е претендирал присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанация и с оглед изхода на въззивното производство, такива му се дължат съразмерно в размер на 111,45лв.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №69 от 29.02.2012г., постановено по гр.д. №322/2011г. по описа на Сливенски районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН” ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността: гр.С., бул.“С. К.” №*, ЕИК 119004654, представлявано от изп. директор инж.А. А. против К.К.К. с ЕГН ********** *** *-*-* обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца, както следва: главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2006г. – 30.09.2010г. за обект, находящ се в гр.С., ул.”Б.М.” *-*-* до размера от 1959,69лв., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2010г. до окончателното й изплащане; мораторна лихва, изтекла към 30.10.2010г. до размера от 671,29лв. и разноски, направени в заповедното производство до размера от 52,62лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№6419/2010г. на СлРС, както и в частта, с която „Топлофикация – Сливен” ЕАД, гр.С. е осъдено да заплати на К.К.К. разноски по делото над размера от 296лв. до присъдения размер от 1328лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.К.К. с ЕГН ********** *** *-*-* ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН” ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността: гр.С., бул.“С. К.” №*, ЕИК 119004654, представлявано от изп. директор инж.А. А. сумата от 1959,69лв. /хиляда деветстотин петдесет и девет лева и шестдесет и девет ст./, представляваща цена на доставена и ползвана топлинна енергия за периода от 01.12.2006г. до 30.09.2010г. за обект, находящ се в гр.С., ул.”Б.М.” *-*-*, ведно със законната лихва за забава, считано от 22.11.2010г. до окончателното й изплащане, сумата от 671,29лв. /шестстотин седемдесет и един лева и двадесет и девет ст./, представляваща мораторна лихва за забава, изтекла към 30.11.2010г. и сумата от 52,62лв. /петдесет и два лева и шестдесет и две ст./, представляваща разноски, направени в заповедното производство, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №4431/23.11.2010г. по ч.гр.д.№6419/2010г. на СлРС.

 

ОСЪЖДА К.К.К. с ЕГН ********** *** *-*-* да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН” ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността: гр.С., бул.“С. К.” №*, ЕИК 119004654, представлявано от изп. директор инж.А.А. сумата от 832лв., представляваща направени по делото пред двете инстанции разноски, съразмерно с уважената част от исковите претенции.

 

ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН” ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността: гр.С., бул.“С.К.” №*, ЕИК 119004654, представлявано от изп. директор инж.А. А. да заплати на К.К.К. с ЕГН ********** *** *-*-* сумата от 111,45лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №69 от 29.02.2012г., постановено по гр.д. №322/2011г. по описа на Сливенски районен съд в останалата обжалвана част. 

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

 

                                                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                           

                                                                                2.