Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 126

 

гр. Сливен, 28.05. 2012г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРТИН САНДУЛОВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  248  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 1119/21.02.2012 г. по гр. д. № 4748/2011 г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от  „Напоителни системи” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц. Б. ІІІ” № *  ЕИК 831160078, представлявано от изпълнителния директор Г. Х. Т. против М.Р.Р. *** иск за признаване за установено, че дължи сумата от 458.12 лв., представляваща неплатена цена за  доставяне на водни количества за напояване на трайни насаждения, обективирано във фактура от 30.12.2010 г. съгласно договор №  9ГА/17.05.2010 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане, както и мораторна лихва и разноски, като искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.  Със същото решение е отхвърлен и предявения иск за заплащане на договорна неустойка, поради забавено плащане на паричното задължение като неоснователен и недоказан и е осъдено дружеството да заплати на ответника направените по делото разноски.

В жалбата, подадена от ищеца, се твърди, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Съдът е приел, че не намира за установено съществуването на задължението на ответника, поради това, че той не е използвал първоначално  договорената вода по сключения договор. Съдът не се е съобразил, че цената по договора за услугата предоставяне на вода на декар за поливен сезон е определена не на брой поливки или конкретно определено количество вода, а общо за заявените от водоползувателя поливни култури като броят на поливките се определя по негово усмотрение. По делото било установено, че той е ползвал вода посредством помпа, необосновано е прието, че дружеството не е изпълнило задълженията си по договора, поради което не му се дължи и заплащане. С оглед на това съдът е достигнал до грешен правен извод,  а като не е преценил писмените доказателства и гласните такива, е допуснал необосновано съдебно решение. Поради това се иска решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде уважен предявеният иск за установяване съществуването на вземането.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. Ответникът добросъвестно е заплатил първоначалната вноска по договора и е установено, че лятото на 2010г. е било дъждовно и не се е наложило да бъде ползвана вода за напояване. Самият ответник е проявил активност и е поискал да бъде прекратен договора, тъй като не е имал нужда от вода за напояване. Иска се да бъде потвърдено първоинстанционното решение и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В писмения отговор е направено доказателствено искане да бъдат разпитани двама нови свидетели, които ще доказват обстоятелствата свързани с това, че ответникът не е ползвал вода за напояване.

С определение от 02.05.2012 г. съдът не е допуснал събиране във въззивното производство на посочените доказателства, като е приел, че страната е можела да ги посочи при разглеждане на делото в първата инстанция.

В с.з.  за въззивника не се явява представител.

В с.з. за въззиваемият се явява и оспорва основателността на жалбата като поддържа съображенията си, изложени в отговора. Моли да бъде потвърдено решението.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Жалбата е неоснователна. Не се спори, че между страните  е бил сключен договор от 17.05.2010 г., като ответникът е бил водоползувател, а ищцовото дружество водоподател и предметът на договора е задължавал водоподателят да извърши на водоползувателя услугата „доставяне вода за напояване на декар на съответната култура” през поливен сезон 2010 г., като страните са уговорили културите и декарите. Установено е, както чрез свидетелски показания, така и от приложени по делото справки, че през този сезон количеството на валежите е било над нормата, поради което не се е наложило ответникът да използва вода за напояване. Безспорно е, че в изпълнение на задължението си по чл. 7 от договора водоползувателят е заплатил първата вноска по него. В самия договор – чл. 5, изрично е посочено, че водоподателят, т.е. ищцовото дружество, отчита размера на използваните водни маси съгласно заявените декари с изричен документ наименован „акт за извършена услуга доставка на вода за напояване”. Поради това и в допълнителните и заключителни разпоредби на договора е посочено физическото лице, на което е възложено пряко да изпълнява задълженията по контракта.  Определеното лице е следвало да съставя актовете за отчитане на извършените доставки, да изпраща съобщения и уведомления до другата страна и да съставя фактури и други първични счетоводни документи.  Безспорно е, че по делото не са представени посочените в договора актове за извършената услуга. Обстоятелството, че се изисква изготвянето на такъв нарочен констативен документ, сочи че задължението на водоползувателя за заплащане на цена е свързано с необходимостта да бъде извършена услугата по доставяне на вода. Поради това като е приел, че  предявеният иск за установяване съществуване на вземането по договора е неоснователен съдът е постановил един обоснован и законосъобразен акт.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемият е претендирал заплащане на направените пред тази инстанция разноски, но не е доказал, че е направил такива, поради което не следва да му бъдат присъждани.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1119/21.02.2012 г. по гр. д. № 4748/2011 г. на Сливенски районен съд.

        

         Решението не подлежи на  касационно обжалване.

 

 

                                                

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: