Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 19.06.2012 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на пети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 253 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на мл. адв. М. против решение № 933 от 2011 г. по гр.д. № 5613/2011 г. по описа на РС – Сливен, с което въззивникът М. е осъден да заплаща на дъщеря си И.М. ежемесечна издръжка в размер на 100 лева докато учи във ВУЗ, но не по-късно от навършване на 25 годишна възраст. Присъдени са законни лихви за закъснелите вноски, както и разноски за двете страни съобразно уважената част на предявения иск. Във въззивната жалба е посочено, че решението на РС - Сливен е неправилно и незаконсъобразно и е постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че съдът е възприел неправилно фактическата обстановка, която е довела до погрешни правни изводи, а именно не отговаряло на истината възприетото от съда, че детето П.С. К. - син на въззивника, ползва лекарствени продукти, които изцяло се заплащат от НЗОК. Посечено е, че основното заболяване често се съпровожда от допълнителни заболявания, за които се закупуват лекарства, които не се заплащат от НЗОК. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не разпитал в качеството на свидетел съпругата на въззивника М.П.М. и на трето място е посочено, че съдът не се е запознал и не е обсъдил всички доказателства касаещи дохода на майката на ищцата - Н.И.И., която била работила на няколко места и нямала друго дете освен въззиваемата, не била доказала други задължения и затова можела сама да издържа дъщеря си. На последно място е посочено, че въззивникът бил представил множество доказателства, които сочат за неговото особено затруднено положение да дава издръжка на дъщеря си, като сред тях са били доказателства, че същия изплаща кредит. Моли се, обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно изцяло и да бъде отхвърлен като недоказан предявеният срещу въззивника иск. Няма направено искане за присъждане на деловодни разноски.

По въззивната жалба е депозиран отговор чрез адв. А., в качеството и на процесуален представител на И.М., в който същата оспорва въззивната жалба като неоснователна. Посочено е, че изводът на съда за заплащаните лекарствени продукти за лечението на детето П. от НЗОК се потвърждава от представените по делото писмени доказателства, а именно изготвена справка от НЗОК и затова изводът на съда е законосъобразен. От друга страна е посочено, че от допълнителни заболявания може да пострада всеки човек и затова не следва да се приемат представените доказателства касаещи лекарства с честа употреба, посочени в удостоверение на общо практикуващия лекар д-р Е.. Посочено е също така, че на детето П. е отпусната социална пенсия в размер на 110,95 лв. месечно, с която биха могли да се закупуват допълнителните лекарства в случаите, когато детето се разболее. По отношение на твърденията за незапознаване от страна на съда със всички доказателства касаещи трудовите ангажименти на майката на въззиваемата е посочено, че гражданския договор от 2009 г. е бил прекратен още същата година и че този въпрос бил уточнен още в съдебното заседание, а от друга страна този граждански договор е несъотносим към спора и не променя изводите на съда. И на последно място е посочено, че не съдът е следвало да установи задълбочено и всеобхватно материалното състояние на ответника, а той е бил този, който е носел доказателствената тежест за установяване на своето материално състояние и възможността да дава допълнителна издръжка. Моли се обжалваното решение да се потвърди като  правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. М., която поддържа жалбата на основанията изложени в нея. Моли същата да бъде уважена. Не претендира деловодни разноски.

Въззиваемата И.М. в съдебно заседание не се явява, представлява се от адв. А. която оспорва въззивната жалба, моли същата да се остави без уважение  по допълнителна писмена защита сочи, че към момента на депозирането й детето П.С. К. родено на *** г. е навършил 18 годишна възраст и вече е пълнолетно, като съответно баща му вече не е безусловно задължен да му дава издръжка. Посочено е, че бащата разполага с доходи, които му позволяват да отделя суми за издръжка за пълнолетните си деца независимо от издръжките, които се дават за тях от майките им.  Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени деловодни разноски.

         Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него. Единствено следва да се отбележи, че до произнасяне на съдебното решение се е установило, че доходите на въззивника за месеците януари до април 2012 г. са в размер на 3 166,06 лв. като средния размер е 791 лв. Същевременно непълнолетният към момента на предявяване на исковата молба П.С. К. роден на *** г. е навършил пълнолетие.

         Обжалваното решение е било съобщено на жалбоподателя С.М. чрез процесуалния му представител  на 02.12.2011 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на 14.12.2011 г. е била депозирана процесната жалба.

         От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

         Разгледана по същество тя е неоснователна.

         Предявен е иск по чл. 144 от СК. Съгласно разпоредбата на чл. 144 от СК родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца  ако учат редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да дават без особени затруднения. За уважаването на този иск е необходимо да се представи доказателство, за това, че навършилото пълнолетие дете продължава обучението си във подобна форма във средно или висше учебно заведение, че не е навършило 25 годишна възраст за обучение във висше учебно заведение, че не може да се издържа от доходите или имуществото си, както и че даването на издръжка от страна на родителя няма да представлява особено затруднение за него.

         От данните по делото е безспорно, че въззиваемата И.С.М. няма навършена 25 годишна възраст, обучава се във висше учебно заведение, не работи и няма собствени доходи, както и доходи от имущество от които би могла да се издържа.

Спорен е въпросът дали въззивникът би могъл да и дава издръжка без особени затруднения. Доказано е с писмени доказателства, че същият получава месечно трудово възнаграждение в размер на около 800 лева. Към момента на постановяване на съдебното решение въззивникът има да издържа още едно пълнолетно дете , което се обучава във средно учебно заведение – П. М.. П. М. страда от генетично заболяване - Муковисцидоза, изискващо ежемесечно лечение . Лекарствата необходими за провеждане на лечението са  заплащани ежемесечно изцяло от и напълно от НЗОК. П. М. получава и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 110,95лв.

         Съдът намира, че не са налице данни които да обосноват негов извод, че даването на издръжка на пълнолетната възиваема И. от страна на въззивника ще представлява за него особено затруднения. Действително той има още едно пълнолетно дете, но доходите му позволяват да дава и на двете деца издръжка, като същевременно остават и достатъчно средства за неговото лично съществуване. Що се отнася до възражението, че въззивникът е теглил с настоящата си съпруга кредит по който следва да заплаща погасителни вноски в размер на 200 лева следва да се отбележи, че същият не представлява основание за освобождаването му от задължението да дава издръжка. Няма данни по делото настоящата съпруга какви доходи получава, но със сигурност не са представени и доказателства, че същата не получава никакви доходи. По отношение възраженията за това, че майката на въззиваемата може да я издържа изцяло, съдът намира ,че същите са неоснователни. На първо място в това производство следва да се установи възможността на въззивника –ответник по иска да дава издръжка, а не какви са възможностите на бившата му съпруга. От друга страна е ясно, че издръжка в размер на 100 лева не може да покрие нуждите макар и минимални за живот на един човек за един месец. Те.е останалата част от издръжката необходима на И.М. се поема от нейната майка. В този смисъл няма значение на колко места същата упражнява трудова дейност, за да осигури издръжка на пълнолетното си дете.

         С оглед изложеното мотивите на настоящата инстанция съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

         Претендирани са деловодни разноски от въззиваемата за въззивна инстанция, такива обаче не се доказаха, поради което и не следва да бъдат присъдени.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 993/02.12.2011 г. по гр.д. № 5613 по описа за 2010 г. на Сливенския районен съд 

         Решението подлежи на обжалване  в едномесечен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред ВКС на РБългария.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.