Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 127

 

гр. Сливен, 28.05. 2012г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРТИН САНДУЛОВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  254  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по  реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 225/23.03.2012 г. по гр. д. № 7305/2011 г. на Сливенския районен съд, с което е признато за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” АД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Х. Г.Д.” № *, ЕИК 123526430, че Щ.Н.А. ЕГН ********** *** не дължи сумата от 816.82 лв., начислена по фактура № 1065140510/08.11.2011 г. и е осъдено дружеството да заплати  на ищеца направените по делото разноски.

Във въззивната жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване” АД, се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Фактическите констатации на съда не съответстват на обективната истина, а правните изводи – на материалния закон. Доказателствата по делото са тълкувани превратно, само и единствено в полза на ищеца, като са пренебрегнати важни обстоятелства и по този начин съдът е достигнал до неправилно решение. Основания за извършване на корекцията, освен посочените в отговора на исковата молба, е и съблюдаването на принципа на добросъвестността. В случая превес следва да вземе обществения интерес и той е свързан със защитата срещу създаването на възможности за неотчитане на ел.енергия. Затова е предвидена защита с максимален интензитет -  търсене на наказателна отговорност от виновното лице. Когато обаче не е установен субектът на изпълнителното деяние, какъвто е конкретният случай, законодателят е насочил санкцията към лицето, което лично или чрез друг създава условие за отклоняване от отчитане на електроенергия. Ако те не носят отговорност свързана със заплащането й, то тогава незаплатената електроенергия следва да бъде заплатена от всички абонати. Безспорно е установено, че е била извършена нерегламентирана външна намеса, вследствие на което електромерът е отчел по-малко от реално консумираната електрическа енергия.  Заложената в ОУ процедура по коригиране на сметките не представлява административно наказателна процедура по смисъла на ЗАНН и нарушението на някое от предвидените условия не води до порочност на процедурата. След като е налице манипулация, чрез която се отчита с грешка електрическата енергия, то ищецът следва да заплати тази коригирана по сметката му. Поради това претендираната от дружеството сума е реално дължима от ищеца, поради което се иска отмяна на постановеното решение и произнасяне с ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че решението на съда е правилно. Съдът е провел надлежно събиране на допустими и относими доказателства и въз основа на тях е формирал фактически констатации, които са довели до постановяването на законосъобразен съдебен акт. При извършената проверка са присъствали само представители на дружеството, ищецът не е бил търсен, за да бъде уведомен за извършената проверка и да подпише протокол, а в протокола са посочени лица без да са идентифицирани. Самият протокол не е бил изпратен до ищеца с препоръчано писмо с обратна разписка.  Поради това този протокол не съответства на изискванията на ОУ, като са допуснати множество нарушения, свързани с процедурата и формата му. Поради това липсва законосъобразно извършена корекция и правилно районният съд се е произнесъл в този смисъл.

В с.з. за въззивника не се явява представител. Постъпило е писмено становище, в което се заявава, че се поддържа подадената жалба.

В с.з.  въззиваемата страна не се явява, чрез процесуален представител по пълномощие, се оспорва основателността на подадената жалба и се моли да бъде потвърдено решението.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

       Жалбата е неоснователна.

 Между страните не се спори, че ищецът е собственик на имота, за който е начислена процесната електрическа енергия. Като собственик, той се явява потребител на електрическа енергия по смисъла на Закона за енергетиката и Общите условия на ищцовото дружество.

От свидетелските показания се установява, че на проверката не е присъствала ищецът – собственик на проверявания имот и купувач по смисъла на ОУ, нито негов упълномощен представител. Поради липсата на присъствие на купувача /клиента/ на проверката служителите на ищцовото дружество е следвало да приложат разпоредбата на чл.63, ал.2 от ОУ, като протоколът се подпише от двама свидетели, което в случая не е сторено. Протоколът е подписан  от свидетели, които са служители на дружество, което осъществява дейност, възложена от ответното дружество. Следователно не е спазен реда на чл.63 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на “Електроразпределение Стара Загора” АД при съставянето на констативен протокол за техническа проверка на електромерно стопанство. По този начин са нарушени правата на ищеца, в качеството му на купувач, клиент на ответното дружество, да присъства при извършване на проверката и да подпише съставения констативен протокол.

Всички тези обстоятелства сочат, че съставянето на констативния протокол не съответства на изискванията на ОУ на ДПЕЕ на ЕР, тъй като е налице поредица от нарушения, свързани с процедурата и формата, следователно той, като писмен частен свидетелстващ документ, не може да се ползва с противопоставима на ищеца материална доказателствена сила, относно съдържащите се в него факти, които са изгодни за подписалата го ответна страна. Оспорената истинност на съдържанието му от страната, чийто подпис документът не носи, не е доказана успешно от представилата го страна, желаеща да черпи изгодни за себе си правни последици от документа

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемият е претендирал заплащане на направени пред тази инстанция разноски и с оглед изхода на процеса следва да му бъдат присъдени тези, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 225/23.03.2012 г. по гр. д. № 7305/2011 г. на Сливенския районен съд.

         

ОСЪЖДА ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Х. Г. Д.” №*, ЕИК 123526430 да заплати на Щ.Н.А. ЕГН ********** ***  сумата от 250/двеста и петдесет/ лева, представляваща направени в настоящото производство разноски за адвокатска възнаграждение. 

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: