Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,  28.06.2012 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на пети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:СТЕФКА МИХАЙЛОВА

         `                                                       СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № *56 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

                Образувано е по въззивна жалба на адв. П. в качеството й на процесуален представител на „ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР 1 – СЛИВЕН” ЕООД против решение № 783 от 19.03.2012 г. по гр.д. № 596/2011 г. на РС – Сливен, с което въззивникът е осъден да заплати на „Общинска охрана и СОТ – Сливен” ЕООД със седалище гр. С., бул. „Ц.О.” № * и съдебен адрес г С., ул. „Х.Д.”бл. * ап. * сумата от 226,12 лв. представляваща цена за извършената от ищцовото дружество охрана на въззивника 4 и 5 етаж от сградата на „ДКЦ 2” -  Сливен за месеците май 2008 г. - 80 лв., юни 2008 г. – 80 лв., и юли 2008 г. – 66,12 лв. С обжалваното решение е присъдена и законна лихва и въззивникът е осъден да заплати деловодни разноски на въззиваемото дружество.

Във въззивната жалба се сочи, че решението на РС - Сливен противоречи на материалния закон и е необосновано. Посочено е, че неправилно съдът е приел, че липсата на охрана на обектите, за които е бил сключен договор за охрана представлява ирелевантен факт за делото. Посочено е, че въззивникът е следвало да заплати определената в договора за охрана сума едва след като е била извършвана охранителна дейност по този договор. Посочено е също така, че в тежест на въззиваемата страна е било да докаже факта, че е осъществявала охрана на помещенията на въззивника, което не било направено. Моли се обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени разноски за двете инстанции.

Депозиран е отговор на въззивната жалба от адв. М., в който същата я оспорва като неоснователна и е посочено, че решението на РС -  Сливен, е правилно и законосъобразно. Съдът правилно бил приел,  че въззивната страна е трябвало да направи възражение при приемане на работата или при извършването й, за некачествено изпълнение и по този начин да бъде развален договорът между страните, а след като не било направено такова възражение, то договорът се считал за изпълнен и съответно правилно и законосъобразно било да се изискват и да се присъдят сумите, които се дължат за осъществените действия по охрана. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски за въззивната инстанция.

         В с.з. въззивникът се представлява от управителя си д-р Ж.Г. и процесуалния си представител адв. П., която поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена на основанията изложени в нея. Претендира за присъждане на деловодни разноски за двете инстанции.          Въззиваемото дружество в съдебно заседание не се представлява.     Пред настоящата инстанция не се събраха допълнително доказателства.

         Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 21.03.2012 г. в рамките на законно установения двуседмичен срок – на 03.04.2012 г. и била депозирана процесната жалба.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

         Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество същата се явява неоснователна.

От представения договор сключен на 01.01.2005 г. от управителите на двете търговски дружества е видно, че предмет на договора е било извършването на охранително обследване на обекти собственост на въззивника, осъществяване на охрана на тези обекти при пропускателен режим, осигуряване здравето и живота на служителите и гражданите и опазване на имуществото и сградния му фонд. Макар в самия договор да не е посочено кои точно са обектите за които той се отнася, въззивникът не е възразил , че става въпрос за двата етажа 4-ти и 5-и етажи от сградата на „ДКЦ 2” находяща се в гр. С. бул. „С.К.” № *. Налице са данни от разпит на допуснатите свидетели, от които е видно, че при извършване на услугите по този договор длъжностните лице работещи при въззиваемото дружество са опазвали обществения ред, както и имуществото на въззивника, като са задържали лица, които са се опитвали да изнесат такова извън сградата. В този смисъл са свидетелските показания на свидетеля  Бакалов, както и представените писмени доказателства от въззиваемата страна, а именно докладна от същия свидетел, съставена на 17.09.2008 г.

Съдът намира, че възражението на въззивника за това, че настоящия управител не е знаел за сключения договор за охрана, поради което за същия не се дължи заплащане на договореното възнаграждение е неоснователно. При сключване на договора същият е бил подписан от упълномощено от закона лице, а именно от неговия управител и по този начин независимо от субективното знание или незнание на последвалия управител договора се счита за действителен и за пораждащ действия между страните. Въпреки редица очевидни недостатъци в договора за охрана сключен между страните, а именно неточно конкретизиране на обектите за които се отнася, неточно посочване на начина по който ще бъде извършвана охранителната дейност – с 0,5 охранители, договорът все пак поражда задължения за страните по изпълнението му. Тъй като в самия него не е конкретизирано, че охранителната дейност на обектите на възложителя ще бъде осъществявана чрез охранител на самите етажи на въззивника, то следва да се приемат за логични обясненията дадени от свидетели пред първоинстанционния съд, а именно, че е бил изготвен общ план-график за осъществяване на охрана на цялата сграда на „ДКЦ 2” в част от която се помещава и въззивникът. След като се осъществява контролиран достъп до неговите етажи, очевидно е, че по този начин той също е охраняван, тъй като не е възможно да се стигне до него, като се прескочат първите няколко етажа, в които също се осъществява охранителна дейност от същата фирма. Ето защо съдът намира, че ако въззивникът е имал възражения по начина по който се осъществява охранителната дейност от въззиваемото дружество е то е следвало да спази договореното между страните, а именно да възрази и да прекрати едностранно същия, съгласно чл. 19 и чл. 21 от договора.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове са основателни и доказани и правилно първоинстанционния съд ги е уважил, поради което решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Пред въззивната инстанция процесуалният представител на въззиваемото дружество е направил искане за присъждане на деловодни разноски за въззивна инстанция. Такива обаче не са доказани, поради което следва искането да не бъде уважавано.

        

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 783 от 19.03.2012 г. по гр.д. № 596 от  2011 г. на СлРС като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

        

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.