Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       № 162

 

гр. Сливен, 21.06.2012 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:         МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                   мл.с.         КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря И.К., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N259 по описа за 2012г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се развива по реда на глава двадесета  ГПК.

Съдът е сезиран с  въззивна жалба, подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Водоснабдяване и канализация-Сливен” ООД чрез процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.1 ГПК.

Обжалва се изцяло Решение № 183/12.03.2012г., постановено по гр.д.№ 7167/2011г. по описа на РС-Сливен, с което като неоснователни и недоказани са отхвърлени претенциите на ищцовото дружество за признаване на установено по отношение на ответника А.П.Р. ***, че последната дължи на ищеца сума в размер на 507,96 лв., представляваща стойност на доставена и консумирана питейна вода за периода 30.04.2010г. – 30.06.2011г., както и сумата в размер на 34,39 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение към 02.08.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК  - 14.09.2011г. до окончателното изплащане на задължението и разноски, сторени в заповедното производство в размер на 26,50 лв.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от насрещната по жалбата страна не е подаден писмен отговор.

Насрещна въззивна жалба също не е постъпила.

С въззивната жалба не са сочени и искани за събиране във въззивната фаза на процеса нови доказателства.

В жалбата се твърди, че  постановеното от СлРС решение е материално и процесуално незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Въззивното дружество счита, че по делото безспорно било установено, че въззиваемата е клиент на ищцовото дружество, установени са количествата доставена и отведена вода, както и отчитането им по периоди. Иска се отмяна на постановеното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба не се сочат и представят нови доказателства за събиране в тази съдебна инстанция.

В съдебно заседание, въззивното дружество, редовно призовано се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на атакуваното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата, редовно призована се представлява от процесуален представител по пълномощие,съгл.чл.32, т.1 ГПК, който намира жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски за въззивната фаза на производството.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.  

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването и допустимо. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания акт, съдът след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е  правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав намира, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка е всеобхватна и кореспондираща с доказателствената съвкупност, събрана в хода на производството, и с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният съд изцяло споделя и правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Ищцовото дружество- въззивник в настоящото производство е предявило положителен установителен иск по чл.422 ГПК /след надлежно проведено заповедно производство в ч.гр.д. № 5653/2011г. по описа на СлРС и приложено към исковото производство/ за установяване  на вземане в полза на ищцовото дружество, произтичащо от доставена и консумирана от ответницата питейна вода и други ВиК услуги /отвеждане и пречистване на отпадни води/ и иск по чл.86 ЗЗД.

По делото е установено и не се спори между страните, че ответницата е потребител и ползва В и К услуги, предоставяни от оператора „В И К”-Сливен по смисъла на чл.3, т.1 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „В и К”-Сливен /ОУ ВиК Сливен/, одобрени с Решение № ОУ-045/23.06.2006г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране. Услугите се ползват в обект- жилище, находящо се в гр.С., бул.”Ал.С.”, бл.*, вх.”*”, ап.*, а откритата партида е на името на ответницата.

От представените и приети като доказателство карнети е видно, че консумираната от абоната – потребител  вода за питейно-битови нужди за исковия период е отчитана ежемесечно, като потребителя е присъствал на отчитането, респ.положил е подпис единствено за месец април и септември 2010г. и месец април 2011г. През останалите месеци от исковия период е била нарушена процедурата по отчитане, тъй като тази дейност е извършвана в противовес с разпоредбите на чл.21, ал.4 и ал.5 от ОУ ВиК-Сливен. Според цитираните разпоредби отчитането на водомерите следва да се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. В представените по делото карнети за месеците от исковия период, за който липсва подпис на абоната, респ.негов представител, също така липсва и подпис в качеството на свидетел от длъжностно лице на оператора. Освен това не са представени доказателства от страна на дружеството ищец, досежно обявяване чрез писмено съобщение, поставено на подходящо място или по друг начин за датата на отчитане на водомерите на потребителите в съответния жилищен блок, в това число и на потребителя – ответник.

От констативен протокол за проверка на състоянието на водомера от 16.01.2012г. се установява, че в жилището на ответницата са били монтирани четири броя водомери, както следва:

- първи водомер с фабричен № 00509303, находящ се в баня и с показания 200 куб.м.;

- втори водомер с фабричен № 04849892, находящ се също в баня  и с показания 9997 куб.м.;

- трети водомер с фабричен № 065315754, находящ се в кухня и с показания 50 куб.м.;

- четвърти водомер с фабричен № 557881, находящ се също в кухня и показания 24 куб.м.

От представените по делото фактури се установява, следното:

- последната издадена фактура / за исковия период/ за първи водомер  е за период 01.03 2011г. – 31.03.2011г. / л.15 от делото/ с отразено ново показание на водомера 200 куб.м. Към датата на съставяне на констативния протокол за проверка – 16.01.2012г. или десет месеца по-късно показанията на този водомер са същите – 200 куб.м. вода;

- последната издадена фактура / за исковия период/ за втори водомер е за периода 01.05.2011г.- 31.05.2011г./л.17/ с отразено ново показание на водомера 9996. Към датата на съставяне на констативния протокол за проверка – 16.01.2012г. или осем месеца по-късно показанията на този водомер са 9997 куб.м. или само един кубик повече. В същата фактура обаче е отразено, че старото показание на водомера е 9999 куб.м. или очевидно е, че има надписване, а същевременно са начислени 5 куб.м. вода за плащане.

- последната издадена фактура / за исковия период/ за трети водомер е за периода 01.06.2011г.- 30.06.2011г./л.18/ с отразено ново показание на водомера 48 куб. м. Към датата на съставяне на констативния протокол за проверка – 16.01.2012г. или шест месеца по-късно показанията на този водомер са 50 куб.м. или само два куб.м. вода повече.

- последната издадена фактура / за исковия период/ за четвърти водомер е за периода 01.05.2011г.- 31.06.2011г./л.17/ с отразено ново показание на водомера 24 куб. м. Към датата на съставяне на констативния протокол за проверка – 16.01.2012г. или осем месеца по-късно показанията на този водомер са същите - 24 куб.м.

При така направените констатации, очевидно няма как ответницата да дължи претендираните  суми за исковия период, щом като след около шест месеца по-късно от издаването на най- късната по период от време  фактура показанията на водомерите са същите.

Установено е по делото, че втори водомер, находящ се в банята бил повреден / арг. от посоченото в карнет за месец април 2010г./. Във фактурата от същия месец /л.4/ също е посочено, че водомера е повреден, същевременно са посочени като старо и ново показание – по 6 куб.м., а е отчетена разлика от два куб.м. вода и начислена за плащане от потребителя. Във фактурата за месец юни 2010г./ л.6/ е посочено, че водомера е изправен и отново са начислени 6 куб.м. вода. По този водомер са последвали начисления от по 4 куб.м. вода по фактури за месеците юли и август 2010г. Във фактурата за месец ноември 2010г. / л.11/ отново е посочено, че водомера е повреден,  като старо и ново показание е отразено по 14 куб.м., а е начислена отново 4 куб.м. вода. При същите констатации във фактурата за месец декември 2010г., т.е. , че водомера е повреден при показания старо – ново – 14 куб.м. , този път е начислен разход от 3 куб.м. вода за плащане. Във фактурата за месец април 2011г. е посочено, че водомера е изправен, като старото показание е 14 куб.м., а новото 9999 куб.м. – начислена разлика от 5 куб.м. за плащане.

Съгласно чл.19, ал.1 и ал.2 ОУ ВиК-Сливен при установяване на повреда на водомер, в случаите, различни от тези, посочени в чл.45 от същите ОУ  /касаещи повреди по вина на потребителя/, операторът подменя средството за измерване за своя сметка, като през периода на повреда на водомера, количествата изразходвана вода се определят по реда на чл.24, ал.1 ОУ. Според последната разпоредба при повреждане на водомерен възел на водопроводно отклонение, операторът начислява количеството изразходвана вода според средномесечния разход за съответния период от предходната година, а съгл.ал.2 на чл.24 ОУ при повреждане на индивидуален водомер на потребителя, количеството изразходвана вода се определя по реда на чл.23, ал.5, който за процесния казус е по 6 куб.м. вода при топлофицирано жилище и по 5 куб.м. – при нетоплофицирано за всеки обитател.

Дружеството ищец не  доказа в процеса на първо място да е констатирана от негова страна  повреда на ответното средство за измерване със съставяне на съответен констативен протокол, да са дадени предписания за отстраняване на повредата в случаите по чл.45 ОУ, когато повредата се дължи на виновно поведение на потребителя или пък повредата да е била отстранена от ВиК оператора по реда на чл.19 ОУ. Недоказано остана и  по кой от гореизброените начини, визирани в ОУ на ВиК оператора е начислявана изразходената вода.

Ето защо, предявените искове се явяват неоснователни и недоказани.

Тъй като правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, то решението на СлРС се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Сторените разноски във въззивното производство следва да бъдат възложени в тежест на въззивното дружество, което следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемата страна разноски в размер на 180.00 лв. – платен адвокатски хонорар.

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

        

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ПОТВЪРЖДАВА  изцяло решение № 183/12.03.2012г., постановено по гр.д. № 7167/2011г. по описа на СлРС.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване  и канализация-Сливен” ООД, ЕИК 175491500 с адрес на управление гр.С., ул.”6-ти с.” № * ДА ЗАПЛАТИ на  А.П.Р., ЕГН: ********** *** *, сума в размер на 180.00 лв./сто и осемдесет лева/, деловодни разноски за въззивното производство.

 

 

Решението е окончателно, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

                                                          

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                              1.

                                                                                              2.