Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       № 143

гр. Сливен, 07.06.2012г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на шести юни през две хиляди и дванадесета година в състав:               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 мл.с.  КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 263 по описа за 2012г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по реда на глава двадесета  ГПК.

Инициирано е по жалба, депозирана от ответника в първоинстанционното производство ЕВН България Електроснабдяване АД – гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител по пълномощие, съгл. чл.32, т.3 ГПК. Атакува се изцяло като неправилно и необосновано Решение № 284/29.03.2012г. по гр.д.№ 7516/2011г. по описа на РС-Сливен.

С цитираното решение състав на СлРС е уважил изцяло предявеният от ищцата Н. Господинова П. *** отрицателен установителен  иск срещу ответното дружество. Признато е за установено в отношенията между страните, че ищцата Н.П. *** не дължи на ответника ЕВН България Електроснабдяване АД – гр.Пловдив сума в размер на 290,79 лв., представляваща допълнително начислена електрическа енергия за 1810 квч, по фактура № 1064105713/27.10.2011г. за обект гр.Сливен, ул.Цар Иван Шишман” № 49.

Ответното търговско дружество е осъдено да заплати на ищцата и сторените в производството деловодни разноски в размер на 171,50 лв.

С въззивната жалба се атакува изцяло постановеното решение, като се счита за неправилно. Твърди се, че съда не е извършил комплексна преценка на събраните по делото доказателства, едностранчиво и непрецизно  изтълкувал данните по делото изцяло в полза на ищцата. Игнорирани били решаващи за изхода на правния спор факти и доказателства, установени и приети в производството.

От настоящия съдебен състав се иска цялостна отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен предявения иск.

Претендират се разноски за въззивната съдебна инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК  въззиваемата П. чрез процесуалния си представител по пълномощие, съгл.чл.32, т.1 ГПК депозирала писмен отговор, в който са изложени съображения, насочени към опровергаване на съдържащите се във въззивната жалба оплаквания. Счита се постановеното решение за правилно и законосъобразно, като се иска неговото потвърждаване. Претендират се деловодни разноски за въззивната инстанция.

Насрещна въззивна жалба не е постъпила.

С въззивната жалба, както и с отговора страните не са сочили нови доказателства и не са отправени искания за събирането на такива във въззивната фаза на процеса.

         В съдебно заседание страните, редовно призовани не се явяват и представляват.

Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, тъй като е постъпила в законоустановения срок, отговаря на изискванията, визирани в нормите на чл.260 и чл.261 ГПК, подадена е от субект, разполагащ с правен интерес от атакуване срещу подлежащ на обжалване  съдебен акт, чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено в писмена форма и подписано от постановилия го съдебен състав. Решението с оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск- предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакуваното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно и следва да бъде потвърдено.

Формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,  изложена в мотивите на решението е всеобхватна и кореспондира със събрания  доказателствен материал, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, въззивната съдебна инстанция ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въведените с въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предмет на производството пред СлРС е предявен от ищцата Н. Господинова П. - въззиваема  в настоящото производство отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка  от страна на ответното дружество.

При така предявен иск ответникът носи доказателствената тежест  при условията на пълно и пряко доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца следва да докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо е ответникът да установи  факта, правопораждащ претендираното от него вземане, едва след което ищеца  да установи възраженията си за неговата недължимост.

Касае се за облигационни отношения, произтичащи от приложимите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия „ ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД / ОУ ЕВН ЕС/, както и Общи условия на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД / ОУ ЕВН ЕР/, които са в сила за потребителите на електрическа енергия.

Според чл. 28, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС, единствено посредством  представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, съпроводени със справки за начислената енергия ответникът има право да изчислява и коригира сметките на клиентите за изминал период. Според чл. 54, ал.1от ОУ  ЕВН ЕР в случай на неточно измерване и/или неизмерване на ел.енергия, установено при проверка по реда на ОУ ЕВН ЕР, както и в случай, че при метрологична експертиза по реда на същите общи условия бъде установено несъответствие на метрологичните и техническите характеристики с нормираните, което се различава от установеното при проверка от ЕВН ЕР, то ЕВН ЕР съставя констативен протокол и уведомява в срок от седем дни клиента и ЕВН ЕС за преизчислените количества ел.енергия, а съгласно чл.54, ал.2 ОУ ЕВН ЕР  в случаите на констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване, ЕВН ЕС преизчислява количеството електрическа енергия за период от датата на монтажа или последната извършена от ЕВН ЕР или друг оправомощен орган проверка на средството за търговско измерване, до датата на констатиране на грешката в измерването или неизмерването, освен ако може да бъде установен точния период на грешното измерване или неизмерване, но  за не повече от 90 дни. Следователно за да възникне въобще право на ответника / съгласно ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕР/ да коригира за минал период сметката за ел. енергия на ищеца е необходимо да е установено преди това по реда на ОУ на ЕВН ЕР  неточно измерване и/или неизмерване на ел.енергия  или да е установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване (чл. 54, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕР). Според чл. 35, ал. 4 от ОУ на ЕВН ЕР  тези обстоятелства се установяват посредством съставен констативен протокол, а  чл. 63 от същите ОУ  ЕВН ЕР съдържа правилата за съставянето на тези протоколи. Спазването на описаната процедура също е предмет на изследване от съда. В тежест на ответника е да докаже по несъмнен начин неточното измерване и/или неизмерване на ел.енергия или осъществяването на нерегламентиран /без знание и разрешение на ЕВН ЕР или ЕВН ЕС/ достъп  до уреда за измерване на ел.енергия.

По въпроса за наличието или липсата на предпоставки за извършване на едностранна корекция в сметката на потребителя на електрическа енергия от страна на доставчика въз основа на клаузи, съдържащи се в издадени от доставчика общи условия съществува задължителна съдебна практика, постановена от ВКС РБ по чл.290 ГПК- Решение №165/19.11.2009г по т.д. № 103/2009г.;Решение № 104/05.07.2010г. по гр.д. № 885/2009г.; Решение № 26/04.04.2011г. по т.д. № 427/2010г.; Решение № 189/11.04.2011г по т.д. № 9/2010г.; Решение №177/12.12.2011г. по т.д. № 1008/2010г. ТК ІІ т.о. ВКС.

В цитираните решения е застъпено категорично становище, че извършването на едностранна промяна от страна на доставчика  в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел.енергия е лишена от законово основание – както при действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона на енергетиката – обн. ДВ, бр.107/09.12.2003г. и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия е недопустимо, поради нарушаване принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения  в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.

В решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. ВКС РБ е отречена възможността доставчикът да  основава правото си на извършване на едностранни корекции по сметките на потребителите с клаузи, съдържащи се в общите условия, приети от самия него и обвързващи потребителя, като е прието, че поради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 Закона за защита на потребителите и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.

Тъй като горецитираната съдебна практика е постановена по реда на чл.290 ГПК, бидейки актове на казуално тълкуване или задължителни в тълкувателната си част за долустоящите на ВКС РБ съдебни инстанции, настоящия възивен съдебен състав приема, че ответното дружество – въззивник в настоящото производство следва да докаже не само наличието на обективно неправомерно въздействие върху СТИ на доставената ел.енергия на въззиваемия / когато се касае за такова установяване/, но и причинна връзка с неговото виновно поведение за това неточно отчитане.

Конкретно по казуса, настоящият съдебен състав напълно споделя крайния извод на първоинстанционния съд, досежно неспазена процедура при извършване на проверката на СТИ на ел. енергията, потребена от ищцовото домакинство.  Тази проверка  е следвало да бъде извършена, съгласно клаузите на  ОУ на ЕВН ЕР, по реда на тези ОУ – чл. 35, от лицата по ал. 4, а констатациите от нея да бъдат закрепени в констативен протокол във вида и по реда на  чл. 63 ал. 1 и ал. 2 - подписан от представители на ЕВН ЕР и клиента, а в случай на отсъствие или отказ на последния – от свидетели, присъствали на проверката. 

При извършената проверка на ищцовото средство за търговско измерване на 12.07.2011г. е бил съставен констативен протокол №  002192 от същата дата. Отбелязано е в него, че проверката се осъществява при отсъствие на абоната -„ позвънено – абоната отсъства”. Протоколът е подписан от двама свидетели – служители на фирма, осъществяваща охраната на служители на ЕВН ЕР КЕЦ-Сливен. Така съставения  протокол не съдържа всички изискуеми реквизити. На първо място в протокола не са вписани пълните имена и други необходими данни, както на извършилите проверката лица, така и на подписалите протокола свидетели. Дейността по осъществяване на проверка на СТИ на абонатите - клиенти следва да се извършва в присъствието на самия клиент / арг. чл.63, ал.1, вр.чл.35, ал.4 ОУ ЕВН ЕР/. При отсъствието на абоната протокол може да бъде съставен и в присъствието на свидетели, които обаче следва да бъдат незаинтересовани лица, като например представители на абоната- клиент, съседи, домоуправител и др., което ще гарантира обективна проверка с точни резултати. В процесния случай  за подписаните свидетели не може да бъде прието, че се незаинтересовани от изхода на проверката лица, доколкото е установено служебна взаимовръзка между тях и служителите, извършили самата проверка на СТИ. Следва да се отбележи, че тези свидетели са положили подписите си без да е отбелязано в документа кое от двете обстоятелства верифицират с подписа си – отказ на абоната да присъства на проверката или отказ да подпише съставения протокол, при същевременно отбелязване, че абоната въобще отсъства. В графата „присъствали на проверката” е положен подпис на сина на абоната, за който е установено по делото, че към него момент е бил непълнолетен или неспособен да представлява абоната за подобен род дейности. Двамата свидетели не са положили подписи като такива в графата „присъствали на проверката”. Следователно те са удостоверили с подписите си факт от обективната действителност, на който не са присъствали, т.е. удостоверили са, че абоната отказал да присъства на проверката или отказал да подпише протокола /не е ясно/, без изобщо те самите да са присъствали на тази проверка, доколкото не са положили подписи в тази графа на протокола.

Въз основа на констативния протокол от извършената  проверка на ищцовото СТИ в хода на първоинстанционното производство е изготвена съдебно техническа експертиза, от заключението на която действително се установява констатирана манипулация върху СТИ на ищцата, както и правилност на метода при изчисляване на дължимата сума след едностранната корекция на сметката.

Посочените доказателства обаче не позволяват да се направи категоричен извод, че обективно констатираната намеса в работата на измервателния уред е последица от действието на ищцата – въззиваема, нарушаващо въведените в чл.53 ОУ ЕВН ЕР забрани за потребителите да въздействат неправомерно върху СТИ. В качеството й на страна по договорите за пренос и продажба на ел.енергия въззиваемата е обвързана от действалите през процесния период Общи условия, но те не могат да обосноват право за въззивното дружество да коригират потребителската й сметка, щом като законът не предвижда подобна възможност и не е доказано неточното отчитане и измерване на доставената ел.енергия да се дължи на виновно неизпълнение на договорните й задължения.

Липсата на законово основание за извършване на едностранна корекция на количествата и стойността на ползвана през процесния период ел.енергия, както и пороците, допуснати в процедурата по съставяне на констативните протоколи при извършване на проверката и тяхното последващо връчване, мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че въззиваемата не дължи на въззивното дружество сумата в размер на 290,79 лв., предмет на предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК.

Предвид съвпадането в правните изводи, като краен резултат на двете съдебни инстанции, следва обжалваното решение да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса отговорността за деловодни разноски лежи върху въззивното дружество, което следва да понесе своите както са направени и заплати тези на въззиваемата за въззивната съдебна инстанция в размер на 100,00 лв./сто  лева/, платен адвокатски хонорар.

Ръководен от гореизложеното съдът,

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 284/29.03.2012г. по гр.д. № 7516/2011г. по описа на Сливенски районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК “ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр. Пловдив, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”Х. Г.Д.” № *, ЕИК 123526430 ДА ЗАПЛАТИ на Н. Господинова П., ЕГН: ********** *** и съдебен адрес гр.С., ул.”Г.С.Р.” № *, офис № * чрез адвокат Е.П. ***, сторените във въззивната фаза на процеса разноски по делото  в размер на 100,00 лв./сто лева/.

 

Решението е окончателно, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                     1.

                                                                                     2.