Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 153

 

гр. Сливен, 18.06.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

  ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

            Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

                                                                                 

при участието на прокурора Ваня Белева и при секретаря М.Т. като разгледа докладваното от младши съдия  Красимира Кондова въззивно гр.  д.  N 264  по описа за 2012   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и сл.  ГПК.

С Решение № 146/23.02.2012г. по гр.д.№ 4290/2011г. по описа на РС-Сливен, съда частично е уважил  предявените от  В.Г.П., Н.Й.М. и А.Х.А. ***   искове с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди от водено срещу тях незаконно наказателно преследване, завършило с влязло в сила оправдателно решение.

Искът, предявен от ищеца В.Г.П. за заплащане на неимуществени вреди е уважен в размер на 1 200 лв., като до пълния предявен размер от 3200 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан, а претендираните имуществени вреди са уважени в размер на 150 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от влизане в сила на оправдателното съдебно решение – 24.11.2008г. до окончателното изплащане, като до пълния предявен размер от 300 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Претенцията на втория ищец в първоинстанционното производство Н.Й.М., касаеща причинените му неимуществени вреди е уважена в размер на 1 000 лв., като до пълния предявен размер от 3 200 лв. е отхвърлена като неоснователна и недоказана, а тази за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е уважена в размер на 150 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от влизане в сила на оправдателното съдебно решение – 24.11.2008г. до окончателното изплащане, и отхвърлена до пълния предявен размер от 300 лв.

По отношение на третия ищец  А.Х.А., искът за неимуществени вреди е уважен в размер на 1 100 лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 3200 лв. Претенцията за причинени имуществени вреди е уважена в размер на 150 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от влизане в сила на оправдателното съдебно решение – 24.11.2008г. до окончателното изплащане, като за горницата до пълния предявен размер от 300 лв. е отхвърлена като неоснователна и недоказана.

С решението са присъдени и разноски, съобразно уважената част от исковете.

Въззивният съд е сезиран от ответника в първоинстанционното производство -Прокуратура на РБ с депозирана въззивна жалба, чрез прокурор при РП-Сливен, като представител по право на ответника – въззивник, както и протест подаден от прокурор, представляващ РП-Сливен, с които се атакува решението в уважителната исковете част, като неправилно и незаконосъобразно.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК  от ответната по жалбата страна е постъпил писмен отговор.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от  ищците в първоинстанционното производство чрез процесуалния  им представител по пълномощие. С нея се обжалва постановеното решение в частта, в която са отхвърлени предявените от тримата ищци искове по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ.

В срока по чл.263, ал.3 ГПК отговор на насрещната въззивна жалба не е постъпил.

Във въззивната жалба са изложени съображения, с които се счита, че ищците не доказали по безпротиворечив начин, че са претърпели неимуществени вреди от повдигнатото срещу тях обвинение, както и наличие на пряка причинно-следствена връзка между воденото разследване и твърдените от тях отрицателни последици. В мотивите си съдът приел въз основа на свидетелските показания на св.Попова – сестра на ищеца В.П., че последния е влошил здравословното си състояние в резултат на воденото срещу него наказателно производство, като се счита, че тези показания са противоречиви. Свидетелката не е установила кога брат й е станал хипертоник, кога и какви медикаменти е приемал за това, по делото не са били представени и приети никакви медицински документи, подкрепящи тези твърдения, поради което същите се намират за голословни и са резултат на лична заинтересованост на свидетелката от изхода на делото.

На следващо място се твърди, че в хода на производството в първоинстанционния съд не се доказало ищецът А. да е претърпял вреди в деловата си сфера, както и да е било дискредитирано доброто му име пред обществото. Не са събрани и доказателства за това Прокуратурата да е правила обществено достояние воденото срещу тримата ищци наказателно производство и по този начин да е способствала за ограничаване на социалните им контакти и уронване на престижа им. Твърди се, че от събраните доказателства било видно, че тримата ищци не са променили начина си на живот по време на воденото наказателно производство, което е продължило година и три месеца, т.е. от привличането им като обвиняеми на 10.08.2007г. до влизане в сила на оправдателното решение на 17.11.2008г., а не както съда приел една година и шест месеца, а още повече, както твърдят самите ищци две години и половина. Предвид това, както и  с оглед на обстоятелството, че спрямо тримата ищци била взета най-леката мярка за неотклонение- „Подписка”, както и леко наказуемия състав, за който са били подведени под отговорност и предвидената за него административна санкция, намира, че дори и да са формално налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ, определените от съда обезщетения са завишени и не отговарят на принципа на справедливост, съгл.чл.52 ЗЗД. Въззивникът счита, че съда неправилно е отхвърлил довода на Прокуратурата РБ за наличие на предпоставките по чл.5 ЗОДОВ.

От доказателствата, събрани във воденото наказателно производство било видно, че тримата ищци са нанесли леки телесни повреди на повече от едно лице, факт посочен и в мотивите на оправдателното съдебно решение. Наличието на хулигански подбуди за извършване на деянията било спорно, доколкото такива подбуди били приети от СлРС с Определение от 12.06.2007г. по ЧНД № 886/2007г., с което  потвърдил Постановление на РП-Сливен за частично прекратяване на наказателното производство, като същевременно друг състав на СлРС по НАХД № 472/2008г. приел, че липсват хулигански подбуди. Твърди се, че решаващия наказателното дело състав е посочил, че с действията си тримата ищци са осъществили състава на тежко наказуеми престъпления – по чл.143, ал.1 и чл.198, ал.4 НК. Същите факти били квалифицирани от прокуратурата не като съставно престъпление по чл.198, ал.4 НК, а като реална съвкупност от лека телесна повреда и кражба, като за последното посочено деяние наказателното производство било частично прекратено, поради наличие на предпоставките в чл.218Б НК, а спрямо отговорните лица била реализирана административно-наказателна отговорност.

От изложените съображения, въззивникът намира, че тримата ищци са извършили престъпление и тяхното поведение е било повод и причина за водене на наказателно преследване срещу тях.

От въззивната съдебна инстанция се иска отмяна на постановеното решение в уважителните исковете му части и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове,  алтернативно се иска намаляване на присъдените обезщетения в размер под 500 лв., като се отхвърлят до пълния предявен размер.

С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят искания за събиране на такива във възивната фаза на процеса. Претендират се разноски.

В отговора на въззивната жалба се излагат подробни контрааргументи на  релевираните оплаквания. Твърди се, че показанията на св.Попова за здравословното състояние на брат й – ищеца П. са били кредитирани от съда в частта им, относно неговото заболяване от хипертония, което свидетелката е в състояние да възпроизведе като факт, който й е известен, а по отношение лечението, съдът не е кредитирал показанията й, поради липсата на специални познания. Съдът направил изводи, които не следвало непременно да почиват на медицинска документация. Правилни били изводите на съда, че ищеца А. е изпитвал силно безпокойство, че водения срещу него наказателен процес ще се отрази негативно на развивания от семейството му бизнес и, че може да доведе до загуба на клиенти.

Необосновано било становището, че процесът срещу ищците продължил година и три месеца, тъй като производството било образувано на 05.06.2006г., макар и срещу неизвестен извършител, като в постановление за частично прекратяване от 18.05.2007г. изрично било посочено, че производството продължава да се води срещу тримата ищци за леки телесни повреди. Неправилно ответника считал, че наказателната репресия започвала едва когато тримата ищци били привлечени като обвиняеми. В производството от започването му  са били предприети множество процесуални действия срещу ищците.

Твърди се, че ищците са претърпели претендираните неимуществени вреди, тъй като наложената мярка за нетклонение „Подписка”, макар и най-лека, предвидена в НПК е свързана с редица ограничения и то за продължителен период от време. Така ищците са били длъжни да се явяват на всяко призоваване, да променят поредността на другите си ангажименти и тъй като били трудово активни хора, това създавало затруднения в ежедневието им. Търпели са ограничения и в правото на свободно придвижване.

На следващо място се счита правилен извода на съда за липсата на предпоставките на чл.5, ал.1 ЗОДОВ за отхвърляне на исковете, тъй като ищците с нищо не са допринесли срещу тях да бъде образуван един незаконосъобразен процес. Вместо да се води такъв от частен характер, без да има причина той е започнал по общия ред.

По отношение на присъдените обезщетения се счита, че са занижени.

От съда се иска потвърждаване на постановеното от СлРС решение. Претендират се разноски за въззивната съдебна инстанция.

С отговора не са направени доказателствени искания.

С насрещната въззивна жалба  се обжалва постановеното решение в частта, в която са отхвърлени предявените от тримата ищци искове по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ.

По отношение на обезщетенията за неимуществени вреди, се твърди, че съда не е съобразил продължителността на наказателната репресия против ищците и упоритостта в предприеманите срещу тях  множество и различни процесуални действия. В резултат на воденото наказателно преследване, ищците загубили спокойствие, равновесие, нормален сън, преживели големи притеснения и стрес.

Ищецът П. се разболял от хипертония и станал разсеян в работата си. Тежко преживял обстоятелството, че не могъл да остане при баща си, който бил в болница, а трябвало за пореден път да се явява на разпит. Същия ден баща му починал от инфаркт, което довело до крайни негативни изживявания и чувство за вина.

Ищецът М. също преживял тежко репресията и подгонен заминал за чужбина да търси препитание.

Ищецът А. изпитвал сериозни безпокойства и вина пред своите близки за бъдещето на семейния бизнес. Въззивниците по насрещната въззивна жалба намират, че присъдените им обезщетения не отговарят на претърпените от тях неимуществени вреди и молят тези претнеции да бъдат уважени в пълен размер.

По отношение на присъдените обезщетения за имуществени вреди, считат, че неправилно съда не е присъдил сумите, които ищците са заплатили за адвокатски хонорар в досъдебното производство, тъй като не било отразено, че договорените суми били заплатени. Сочи се практика на ВКС, като  било прието, че и договореното адвокатско възнаграждение подлежи на възстановяване, тъй като било достатъчно наличието на съгласие между договарящите страни, относно размера на адвокатския хонорар, без да е необходимо същия действително да е внесен. Предвидената възможност за снабдяване с изпълнителен лист по реда на заповедното производство, съгл.чл.37 от Закона за адвокатурата е аргумент, че договореното адвокатско възнаграждение представлява разноски, дори заплащането му да е отложено или поставено под условие. В конкретния случай адвокатските пълномощни не били оформени надлежно не по вина на ищците и тъй като те били заплатили реално възнагражденията, считат, че следва да им бъдат присъдени същите като имуществена вреда.

Иска се отмяна на решението в отхвърлителната исковете  част и постановяване на ново, с което да се уважат изцяло претенциите. Претендират се изцяло и разноските  пред двете съдебни инстанции.

С насрещната въззивна жалба не се правят искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована се представлява от представител по право – прокурор при ОП-Сливен, който поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея.

Въззиваемите и въззивници по насрещната въззивна жалба, редовно призовани се предстаавляват от процесуален представител по пълномощие, който поддържа отговора на първата въззивна жалба и насрещната въззивна жалба.

Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба и насрещната въззивна жалба за редовни и допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок, от надлежно легитимирани субекти, имащи правен интерес от атакуване на съдебен акт, чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено в писмена форма и подписано от постановилия го съдебен състав.

Решението с оглед пълния обхват на обжалването е  допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустими искове- предявени от надлежно легитимирани правни субекти, разполагащи с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

 

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните  пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предявени са субективно активно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

     Ищците в първоинстанционното производство В.П., Н.М. и А.А.  претендират обезвреда на претърпени неимуществени и имуществени вреди от образуваното и проведено срещу тях наказателно производство, изхода на което е  влязло в сила оправдателно решение.

Въз основа на приетото и приложено  НАХД № 472/2008г. на СлРС, се установява, че досъдебното производство било образувано срещу неизвестен автор с Постановление на РП-Сливен от 05.06.2006г. за извършено престъпление с правна квалификация чл.198, ал.1 НК. Тримата ищци са били разпитани в качеството им на свидетели съответно на 26.05.2006г.; 10.07.2006г. – В.П., 29.05.2006г.– Н.М. и 30.05.2006г.; 18.07.2006г. – А.А.. На 10.07.2006г. тримата ищци са участвали и в процесуални действия по разследване – разпознаване на лица, а същите действия са извършени отново на 17.07.2006г. с двама от ищците – В.П. и Н.М..*** от 11.09.2006г. наказателното производство било спряно на основание чл.244, ал.1, т.2, вр.чл.25,т.2 НПК поради неразкриване извършителя на престъплението, а с постановление на РП-Сливен от 07.03.2007г. отново било възобновено.

С постановление на наблюдаващия прокурор от 18.05.2007г. наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.198, ал.1 НК е прекратено, като е посочено, че същото продължава да се води срещу тримата ищци за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК.

С постановления от 10.08.2007г. на разследващия полицай тримата ищци са били привлечени в качеството им на обвиняеми лица за извършено от тях престъпление по чл.131, ал.1, т.12,вр.чл.130, ал.1,вр.чл.20, ал.2 НК / за причиняване на лека телесна повреда по  хулигански подбуди/, като им е била взета мярка за неотклонение „Подписка” и са били разпитани в това им качество. С тримата ищци в качеството им на обвиняеми са били проведени и очни ставки с множество лица / арг. от 15 бр.протоколи за проведени очни ставки от 10.10.2007г. – л.129 – л.155 от ДП/.

На 10.08.2007г. разследването им било предявено / арг. от протоколи за предявяване на разследване – л.119 – л.121 от ДП/.

По късно с постановления на разследващия полицай от 23.11.2007г. е последвало ново привличане на тримата ищци в качеството им на обвиняеми за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.4 и т.12, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК / причиняване на лека телесна повреда на повече от едно лице и по хулигански подбуди/, като им е взета мярка за неотклонение „Подписка” и са били разпитани по новото обвинение. Това разследване  било предявено на тримата на 03.01.2008г.

В съда било внесено мотивирано постановление на РП-Сливен от 10.03.2007г., за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и осма НПК – за освобождаване на обвиняемите от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Съдебното производство пред първата съдебна инстанция приключило с Решение № 539/17.06.2008г. на СлРС, с което тримата ищци били признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение, влязло в сила на 24.11.2008г.

В хода на наказателното производство в неговата досъдебна фаза тимата ищци са били защитавани от адвокати, видно от договор за правна защита и съдействие № 4051/10.08.2007г./л.100 ДП/, по което бил договорен адвокатски хонорар в размер на 300 лв. или по 100 лв. за всеки един от обвиняемите, както и от договори № 30122/22.08.2007г. – с договорен адвокатски хонорар от обв. М. в размер на 50 лв., № 30121/22.08.2007г.- с договорен адвокатски хонорар от обв.П. в размер на 50 лв. и № 30123/12.09.2007г.  - договорен хонорар от обв.А. в размер на 50лв. По тези четири на брой договори липсва отбелязване за действително платен адвокатски хонорар за осъществената защита. В наказателното производство в неговата съдебната  фаза, ищецът А. бил защитаван, съгласно договор за правна помощ и съдействие № 24923/30.03.2008г./л.13 от съд.производство/ , по който бил изплатен адвокатски хонорар в размер на 150 лв., а ищците М. и П. са платили реално адвокатски хонорар за защитата си в размер на по 150 лв. за всеки един от тях, видно от договор № 2451/07.04.2008г.

За доказване на твърденията за претърпени неимуществени вреди са ангажирани гласни доказателствени средства. В производството пред първата съдебна инстанция са разпитани свидетелите Попова – сестра на ищеца В.П. и св.Д. – приятел на тримата ищци.

Според първата свидетелка докато е водено наказателното преследване, нейния брат В.П. започнал да страда от хипертония, като поддържал кръвно налягане 140/110. Започнал да пие лекарства за кръвно, като от близо две години спрял приема на медикаменти. Станал притеснен, разсеян, раздразнителен, не се чувствал добре физически, не можел да спи, не бил в състояние да върши работата си в семейната им ферма по отглеждането на животни и постоянно забравял текущите си задачи. Тъй като баща им получил инфаркт, бил приет в болница на 10.10.2007г. и точно тогава брат й бил извикан в полицията за поредното процесуално-следствено действие. Докато се върне в болничното заведение баща им починал, а брат й, както и цялото им семейство мислели, че леталния край на родителя им бил свързан с воденото наказателно преследване и последвалото притеснение за всички в семейството.

За ищеца А. от свидетелските показания на св.Попова се установява, че по принцип бил работлив и целеустремен, но когато започнало наказателното преследване той изключително много започнал да се тревожи за бъдещото развитие на семейния бизнес, развиван от родителите му, че ще се отрази зле на клиентелата им и авторитета, който градили с времето. Свидетелката посочва, че тримата ищци често излизали и  се забавлявали, но след като започнало наказателното производство се изолирали напълно.

От показанията на св.Д. се установява, че тримата приятели понесли много зле воденото срещу тях наказателно преследване. Не били на себе си, не разговаряли и не общували нормално, били притеснени, сринати, замислени. Ищецът П. започнал да вдига кръвно и пиел лекарства, М. напуснал работата си, като по-късно през 2009г. започнал работа  като шофьор, но отново напуснал, а А. изпитвал страхове и притеснения за семейния им бизнес. Животът и на тримата му приятели станал неспокоен, като преди това се събирали  и излизали често, а после  отказвали да излизат навън, променили се до такава степен, че се изолирали от хората около тях.

Съдът не кредитира показанията на св.Попова в частта, в която споделя, че приятелите на  брат й - ищецът П. проявявали към него недоверие и смесени чувства, тъй като това не са факти от обективната действителност лично възприети от самата свидетелка, а чувства, споделени от нейния брат. Не се кредитират и показанията й, досежно обстоятелството, че ищецът М. имал проблеми в семейството си, в отношенията с неговата съпруга и че трудно си намирал работа. За тези обстоятелства свидетелката не е  получила преки впечатления, доколкото същата не споделя да е ставала свидетел на семейни драми, скандали или други отношения между ищеца М. и неговата съпруга, или пък за обстоятелството, че именно наказателното преследване е било причина за невъзможността му да започне работа. Освен това в тази част нейните показания противоречат на тези, дадени от св.Д., който посочва, че през 2009г. ищецът М.  започнал работа като шофьор. В останала им част, съдът ги приема като незаинтересовани от изхода на делото, независимо, че са дадени от лице, което се намира в роднинска връзка с един от ищците, тъй като са последователни и кореспондират с тези на св.Д., които съдът кредитира изцяло. Така кредитираните показания са логични и последователни, изнесените с тях факти, относно личните преживявания на тримата ищци са житейски оправдани, предвид ситуацията, в която са се намирали към него момент.

Установеното от фактическа страна, води до следните правни изводи:

Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконните действия, визирани  в чл.2, ал.1, т.1-7 ЗОДОВ и дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тази отговорност има обективен характер, произтича от общото задължение на държавата да спазва правата и законните интереси на гражданите и не е обусловена от наличието на вина /виновно поведение/ от страна на конкретно длъжностно лице, причинило с поведението си вредата / чл.4 ЗОДОВ/.

В чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ , законодателят е уредил четири самостоятелни хипотези, при които обвинението в извършване на престъпление е незаконно и съставлява основание за ангажиране отговорността на държавата за вреди.

В конкретния казус  безспорно е  налице влязло в сила оправдателно решение, като по време на наказателното производство водено срещу тримата ищци, последните са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в преживени емоционални страдания, както и имуществени вреди от заплатен адвокатски хонорар за защита в наказателното производство.

На първо място следва да бъде отговорено на страните по спора, относно продължителността във времето на воденото наказателно производство срещу тримата ищци.

Съгласно действащото законодателство в РБългария, едно лице  - заподозряно в извършване на престъпление не може да участва в досъдебното производство преди формално да му бъде повдигнато обвинение, т.е. да бъде привлечен като обвиняем. До този момент досъдебното производство може да бъде водено срещу неизвестен извършител и следователно без участието на евентуалния обвиняем. Нещо повече в Решение № 14/1999г. Конституционният съд на РБ приел, че привличане към наказателна отговорност, т.е. „наказателно обвинение” по смисъла на чл.127 от Конституцията на страната ни е повдигането на обвинение чрез съставянето и внасяне в съда на обвинителен акт от прокурора.

Терминът „наказателно обвинение” има водещо значение при определяне обхвата на приложимост на чл.6 от ЕКЗПЧОС. Той има автономно значение, определено от Конвенцията, поради което вътрешното законодателство на отделните държави, в частност РБългария има само  отправно значение, но не и решаващо за това, дали по конкретно дело е налице „наказателно обвинение” по смисъла на чл.6 ЕКЗПЧОС.

Европейският съд по правата на човека дефинира понятието „обвинение” като „официалното уведомяване на едно лице от компетентен орган за твърдения, че то е извършило престъпно деяние” / Решението Deweer от 27.02.1980г./ .

В  случая, съдът намира, че наказателното производство е започнало да се води конкретно срещу тримата ищци на 18.05.2007г., когато е съставено постановлението за частично прекратяване на наказателното производство срещу неизвестен автор за престъпление по чл.198 НК и е продължило да се води срещу тях за извършено престъпление с друга правна квалификация, тъй като те са били уведомени официално за това с връчване на препис от постановлението на прокурора. Така наказателното производство продължило година и шест месеца, период който не излиза извън рамките на „разумен„ срок по смисъла на ЕКЗПЧОС и НПК, поради което не е нарушено правото на тримата ищци на справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, съгл. чл.6  ЕКЗПЧОС.

Безспорно се доказа в процеса, че тримата ищци са изпитвали в известна степен тревоги, относно своето бъдеще, несигурност, преживели са различни негативни психически страдания. Животът им  бил променен в сравнение с този, който са водили преди да започне наказателното производство срещу тях. Взетата мярка за неотклонение „Подписка”, макар и най-леката предвидена в НПК, довела до редица ограничения в правната сфера на лицата, като ограничаване възможността за свободно придвижване, което е конституционно гарантирано право на всеки индивид, тъй като необходимостта да се иска разрешение за упражняването му от водещия разследването само по себе си ограничава това право.

Ето защо, следва да се приеме, че исковете за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е доказан по основание. Размерът на тези вреди, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД се определя от съда по справедливост. За да определи справедлив размер на обезщетенията за тримата ищци, настоящия съд взема предвид сериозността на  преживените отрицателни емоции /напрежение, неудобство и срам пред околните, страх от несигурното бъдеще/ в периода на наказателното преследване, предвид обстоятелството, че спрямо тях не е било повдигано друг път обвинение и не са били осъждани за престъпления от общ или частен характер. От друга страна, от решаващо значение е обстоятелството, че повдигнатото им обвинение не е било за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК, продължителността на наказателното преследване, както вече се посочи по-горе не е надхвърлила пределите за „разумен срок”, търпените ограничения, с оглед взетата мярка за неотклонение „Подписка” не са съизмерими с мярка за неотклонение, каквато е „задържането под стража”, което също обуславя  по-лека степен на моралните вреди и наказателното преследване не е станало публично достояние на обществеността чрез медиите. Освен това по делото не са събрани доказателства за наличие на увреждания с трайни последици за психичното или физическото състояние и на тримата ищци. Последните са млади и енергични хора, което обуславя и по-бързото им възстановяване.

Ищецът П. освен изброените по-горе емоционални страхове е получил и влошаване на здравословното си състояние, макар и временно, доколкото се установи, че е спрял да приема лекарства преди около две години, поради което съдът приема, че справедлив еквивалент на причинените му морални вреди е сума в размер на 1 200 лв.

За ищеца А. не се доказаха настъпили реални вреди в бизнеса на родителите му / впрочем неустановено остана дори от какъв характер е бил семейния бизнес/, като отлив на клиенти, уронване на реномето на фирмата и т.н., но се доказа, че същия в периода на наказателното преследване срещу него, действително е преживял притеснения за развитието на този семеен бизнес от една страна, както и за собственото си бъдеще от друга, поради което следва да се приеме, че за обезщетяването му са необходими 1 100 лв.

Недоказано остана в процеса напускането на работа от ищеца М., да е в причинно-следствена връзка с наказателното производство, както и заминаването му в чужбина или влошени семейни отношения, но се установи, че и той заедно с останалите двама ищци се е изолирал, спрял да следва обичайния си ритъм на живот и изпитвал несигурност за бъдещата си съдба. За неговото обезщетяване съдът намира за справедлив еквивалент на претърпените морални вреди сума в размер на 1000 лв.

Така определените размери на обезщетенията съответстват на характера и степента на търпените болки и страдания, както и на вида на упражнената процесуална принуда.

Исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния им предявен размер от  по 3 200 лв. на човек, следва да бъдат отхвърлени.

С оглед основателността на исковите претенции на тримата ищци, основателни се явяват и акцесорните претенциите за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от дата на влизане в сила на оправдателното решение – 24.11.2008г.

Тъй като правните изводи на двете съдебни инстанции по отношение на исковете за заплащане на обезщетения за претърпени морални вреди съвпадат изцяло, оплакванията за нарушение на чл.52 ЗЗД, инвокирани, както от страна на Прокуратурата на РБ, така и от страна на ищците в първоинстанционното производство се преценяват като несъстоятелни, а решението в тази му част, следва да бъде потвърдено.

За неоснователно следва да се приеме и възражението, релевирано от страна на Прокуратурата на РБ, досежно наличие на предпоставки за приложение на чл.5 ЗОДОВ и съответно цялостното освобождаване на ответника от отговорност или намаляване на обезщетението поради виновно съпричиняване на вредите от страна на увреденото лице. Държавата се освобождава от отговорност или обезщетението се намалява, когато настъпилия вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия, когато пострадалия с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за поддържане на незаконно обвинение. Такива действия са недобросъвестно направени неистински признания, въвеждане на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъплението. По делото не се установи процесуалното поведение в наказателния процес на който и да е от тримата ищци да е било с такава насоченост, или да е единствения фактор, обуславящ образуваното и водено срещу тях наказателно преследване.

По отношение на претендираните имуществени вреди, съдът намира следното:

Претенцията за разноски, изразяващи се в заплатен от подсъдимия адвокатски хонорар за осъществяване на защитата му в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда, представляват за него имуществена вреда по смисъла на чл.2, ал.1, т.2 и чл.4 ЗОДОВ, вземането за обезщетение за която срещу държавата се реализира по предвидения в този закон ред по силата на чл.8 от същия/ Решение № 126/10.05.2010г. по гр.д. № 55/2009г. ІV г.о.ВКС РБ/.

Правото да се търсят разноски намира правното си основание в чл.45 ЗЗД, тъй като по съществото си те представляват вреди, нанесени от неправомерно водене на производство. На обезщетяване подлежат обаче действително претърпените вреди, т.е. действително разходените суми, в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване. От събраните доказателства по делото, а именно договори за правна защита и съдействие №4051/10.08.2007г.;№ 30122/22.08.2007г.;№ 30121/22.08.2007г.;  № 30123/12.09.2007г.; № 24923/30.03.2008г. и № 2451/07.04.2008г., се установява, че действително заплатен адвокатски хонорар е имало по последните два посочени договори в размер на по 150 лв. за всеки ищец. За първите посочени четири броя договори за правна помощ е налице договаряне, но не и реално заплащане на договорения адвокатски хонорар.

За неоснователен се преценя довода на ищците, че следва да се възстанови договорения адвокатски хонорар за защита и без да са налице данни за действителното му заплащане, с оглед възможността за снабдяване с изпълнителен лист по реда на заповедното производство, съгл.чл.37 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./.

В разпоредбите на чл.187 – чл.190 НПК, както и в чл.78 и сл. ГПК, регламентиращи разпределянето на разноските в различните видове производства се има предвид действително извършени такива, като в първия процесуален закон се говори за „направени” разноски, а във втория – „заплатените”.  Възприемането на противното становище би означавало в полза на страната по делото да се присъждат разноски , които тя може никога да не направи, чрез неизпълнение на договорното си задължение за заплащане на уговорения адвокатски хонорар. При посочените изрични законови разпоредби, възражението поддържано в насрещната въззивна жалба не се подкрепя и от доводите, основани на разпоредбата  на чл.37 ЗАдв.

В настоящото производство липсват събрани доказателства сумите по първите четири посочени по-горе договори за правна помощ и съдействие да са били изплатени от страна на ищците, респ. липсват доказателства тези суми да са били събрани принудително по реда на заповедното производство.

Ето защо следва да се приеме, че воденето на наказателно преследване срещу ищците е имало неблагоприятни последици в имуществените им сфери, доколкото са се обеднили със сумата 150,00 лв. за всеки един от тях.

Искът за обезщетение за имуществени вреди е основателен само до този размер и следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от по 300,00 лв. на човек.

След като правните изводи на двете инстанции съвпадат, то решението се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора,  деловодни разноски следва да се присъдят в полза на  въззиваемия В.П. в размер на 250,00лв., тъй като само той е представил доказателства за извършени такива и доколкото в представения договор за правна защита и съдействие, претендираната сума в размер на 500,00 лв. адвокатски хонорар е за защита по въззивното дело по жалбата на Прокуратурата на РБ и по насрещната въззивна жалба, а последната е неоснователна и не  се уважава.

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 146/23.02.2012г. по гр.д. № 4290/2011г. на Сливенския районен съд.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Прокуратурата на РБ, гр.София, бул.Витоша № 2 да заплати на В.Г.П., ЕГН: ********** ***, сумата в размер на 250,00 лв./ двеста и петдесет лева /, деловодни разноски за платен адвокатски хонорар.

 

Решението е окончателно, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ:

                           1.

                           2.